№ 162
гр. Шумен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д.
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело №
20223600500147 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Ж. П.С. от гр. Н.П. срещу решение №
260007/21.02.2022 г. по гр.д. № 187/2021 г. по описа на НПРС, в частта, в която е осъдена да
заплати на ищеца сумата над 2 500.00 лева до присъдения размер от 7 500.00 лева, ведно със
законната лихва за забава, считано от 28.01.2021 г. до окончателното й плащане и
извършените по делото разноски.
Жалбоподателката намира решението за неправилно – необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон, поради което моли въззивният съд да го отмени в
обжалваната част и й присъди извършените във въззивното производство разноски, както и,
по съразмерност - разноските за първа инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ЗАД „ Булстрад
Виена Иншурънс Груп „, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Д. Д. от САК, в който
оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на
извършените по делото разноски.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:
Гр.д. № 187/2021 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемия,
1
с претенция, на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.60, ал.1 от ЗН жалбоподателката, в
качеството й на наследник на Л.И.С., да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата от 7
5000.00 лева, представляваща част от платено застрахователно обезщетение, съгласно
договор за спогодба от 08.05.2019 г., изплатено на 16.05.2019 г. на Д.В.Г. по застраховка „
Гражданска отогворност „ със застрахователна полица № BG/03/117000830054, валидна от
15.03.2017 г. до 14.03.2018 г., по щета № 471017171707807/3, за нанесени му неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 14.10.2017 г. по вина на Л.И.С., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба и извършените по делото разноски.
В предоставения й срок ответницата е депозирала отговор, в който е заявила, че
признава иска като основателен до размер на 2 500.00 лева и законната лихва върху тази
сума, като го оспорва за разликата, за която моли да бъде отхвърлен.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.60, ал.1 от ЗН и чл.86 от ЗЗД, като с
решението си е осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от 7 500.00 лева,
представляваща част от платено застрахователно обезщетение в размер на 25 000.00 лева,
съгласно договор за спогодба от 08.05.2019 г., изплатено на 16.05.2019 г. на Д.В.Г. по
застраховка „ Гражданска отговорност „ в ЗАД „ Булстрад ВИГ „, със застрахователна
полица № BG/03/117000830054, валидна от 15.03.2017 г. до 14.03.2018 г., по щета №
471017171707807/3, за нанесени неимуществени вреди на Д.В.Г. от настъпило ПТП на
14.10.2017 г. по вина на Л.И.С., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021 г. до
окончателното плащане на сумата, както и 1 277.50 лева деловодни разноски.
Решението се обжалва от ответницата, в частта, в която е осъдена да заплати на
ищеца сумата над 2 500.00 лева до пълния размер от 7 500.00 лева. В останалата му част
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По същество, не се спори между страните и се установява със СПН, формирана от
влязло в сила решение № 260042/14.10.2020 г. по гр.д. № 19/2020 г. по описа на НПРС,
както и на решение № 260007/21.02.2022 г. по гр.д. № 187/2021 г. по описа на НПРС, в
частта, в която не е обжалвано, че на 14.10.2017 г., около 7.50 часа, на път І-2, км.131+196,
при управление на л.а. „ Мазда „ рег. Н * след употреба на алкохол / с установено
съдържание 2.48 промила в кръвта и 3 промила в урината /, нарушавайки правилата за
движение по пътищата, Л.И.С. предизвикал виновно ПТП, вследствие на което е настъпила
собствената му смърт, а на, возещия се в автомобила пътник Д.В.Г. е била причинена средна
телесна повреда – изразяваща се в счупване на раменна кост, както и разкъсно контузни
рани на едната длан. Към датата на инцидента за увреждащия автомобил е имало сключена
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ по застрахователна полица №
BG/03/117000830054 със застраховател ищцовото дружество, валидна от 15.03.2017 г. до
14.03.2018 г.. Пострадалият при ПТП Д.В.Г. предявил срещу застрахователя претенция за
заплащане на обезщетение за причинените му вследствие на същото вреди, по повод на
2
което била образувана щета № 471017171707807/3. На 08.05.2019 г. между застрахователя и
увреденото лице била сключена извънсъдебна спогодба, по силата на която застрахователят
се задължил да заплати на бенефициента сумата от 25 000.00 лева, която представлява
претърпените от него неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди,
възникнали от процесното ПТП или по повод на него до момента, включително такива за
лихви за забава. Сумата била преведена от застрахователя по сметка на пълномощника на
бенефециента адв. М. К. с платежно нареждане от 16.05.2019 г.. След смъртта си
деликвента Л.И.С. оставил за наследници по закон ответницата – негова преживяла съпруга
и сина си П.Л.С.. С влязло в сила решение № 260042/14.10.2020 г. по гр.д. № 19/2020 г. по
описа на НПРС ответницата била осъдена да заплати на ищеца сумата от 5 000.00 лева,
съставляваща частично предявен иск от целия размер от 12 500.00 лева, представляваща
съответната част от платено застрахователно обезщетение в размер на 25 000.00 лева,
съгласно договор за спогодба от 08.05.2019 г., изплатено на 16.05.2019 г. на Д.В.Г. по
застраховка „ Гражданска отговорност „ в ЗАД „ Булстрад ВИГ „, със застрахователна
полица № BG/03/117000830054, валидна от 15.03.2017 г. до 14.03.2018 г., по щета №
471017171707807/3, за нанесени му неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.10.2017
г. по вина на Л.И.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2020 г..
С влязло в законна сила решение № 260007/21.02.2022 г. по гр.д. № 187/2021 г. по
описа на НПРС ответницата била осъдена да заплати на ищеца сумата от 2 500.00 лева,
представляваща част от платено застрахователно обезщетение в размер на 25 000.00 лева,
съгласно договор за спогодба от 08.05.2019 г., изплатено на 16.05.2019 г. на Д.В.Г. по
застраховка „ Гражданска отговорност „ в ЗАД „ Булстрад ВИГ „, със застрахователна
полица № BG/03/117000830054, валидна от 15.03.2017 г. до 14.03.2018 г., по щета №
471017171707807/3, за нанесени му неимуществени вреди от ПТП на 14.10.2017 г. по вина
на Л.И.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2021 г. до
окончателното й плащане.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г., при уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска
се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия
исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и
3
правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз
основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради
което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до
пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е
възникнало, нито каква е правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с
което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то
позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на
субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на
ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за
разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по
давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по
отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да
се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване
на частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с
отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече
възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той да
разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск.
Въз основа на изложеното, съдът приема за установено, че ищецът има валидно
право на вземане срещу ответницата за заплатеното от него на Д.В.Г., съгласно договор за
спогодба от 08.05.2019 г., обезщетение по застрахователна полица № BG/03/117000830054,
във връзка със щета № 471017171707807/3, за нанесени на същия неимуществени вреди от
ПТП на 14.10.2017 г., предизвикано виновно от наследодателя на ответницата Л.И.С., което
вземане има за правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.60, ал.1 от ЗН и е съответно
на дела на ответницата от полученото от починалия деликвент наследство, от което следва,
че исковата претенция е доказана по основание.
Досежно размера на регресното вземане, съдът съобрази, следното:
Действащият КЗ, който е бил в сила към датата на настъпване на застрахователното
събитие регламентира право на регрес на застрахователя по задължителна застраховка „
Гражданска отговорност „ на автомобилистите не по принцип, а само в определени случаи,
посочени конкретно в разпоредбите на чл.433 и чл.500 от КЗ.
Нормата на чл.500, ал.1 от КЗ предвижда, че, при доказаност на посочените в текста
хипотези, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното на увреденото
лице застрахователно обезщетение заедно с платените лихви и разноски.
4
Според разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, възникването регресно право на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" срещу застрахования при него
водач на моторното превозно средство се обуславя от пораждането в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между страните по
делото; 2) настъпване на застрахователното събитие, причинено вследствие на виновното и
противоправно поведение на застрахования в срока на покритие на застраховката; 3) при
настъпването на пътнотранспортното произшествие застрахованият да е управлявал
моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма; 4) изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя по
силата на сключения договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на
застрахователно събитие. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и
главно доказване.
Според трайната практика на съдилищата, в случаите на чл.433 и чл.500 от КЗ
правото на вземане на застрахователя обхваща всичко платено, включително платените от
него на увреденото лице лихви и разноски, до размера, присъден по предявен от увредения
срещу застрахования пряк иск за обезвреда.
В случая, застрахователят е изплатил обезщетение на пострадалия въз основа на
сключен между тях договор за спогодба, които, съгласно общото правило на чл.21, ал.1 от
ЗЗД не обвързва деликвента, поради което съдът счита, че следва да изследва въпроса
относно размера на дължимото на увредения обезщетение, определено по правилата на
чл.52 от ЗЗД, като не е обвързан от постановеното в мотивите към решението на НПРС по
гр.д. № 19/2000 г., във връзка с това обстоятелство.
По поставения въпрос, между страните не се спори, че като пряка и непосредствена
последица от процесното ПТП на пострадалия Д.В.Г. са били нанесени следните
травматични увреждания: охлузни рани по главата, фрактура на външния / лъчевия /
епикондил на лявата мишнична кост, разкъсно контузна рана на лявата предлакътна ямка,
разкъсно контузни рани на 2, 3, 4 пръст на дясната ръка, вследствие на което му е причинено
трайно закруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от един месец,
обусловено от фракурата на лява мишнична кост и временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – поради останалите травматични увреждания, като изискуемият се
възстановителен период по отношение на фрактурата е бил максисмум 3 месеца, а по
отношение на другите увреждания – 2 до 3 седмици и пострадалият не е претърпял
хирургични интервенции.
В първонистнационното производство е разпитан като свидетел пострадалият Г., от
показанията на който се установява, че след инцидента бил откаран в болница, където му
била поставена имобилизация на горен ляв крайник и били зашити раните на пръстите на
десен горен крайник. Имобилизацията била свалена след един месец, след което правил
5
раздвижване, като болките му продължили три месеца, през които изпитвал затруднения в
обслужването и имал нужда от помощ. Освен това, след катастрофата изпитал силен страх, а
след това имал проблеми със съня и приемал медикаменти.
При така установените факти, съдът прие следното:
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за претърпени от пострадалия от
непозволено увреждане неимуществени вреди се определя по справедливост. Според
трайната и непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като критерии за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи
още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът
му да бъде източник за обогатяване на пострадалия.
Като съобрази горното, вида и характера на причинените на увредения травми,
изживените от него болки, страдания и дискомфорт вследствие на тях и продължителността
на оздравителния процес, които не се отличават с обем и интензитет над обичайния в
подобни случаи и не са били съпроводени с усложнения, както и икономическите условия в
страната към датата на настъпване на увреждането, съдът достига до извод, че
справедливият размер на дължимото се на лицето обезщетение за неимуществени вреди,
търпени до датата на сключване на договора за спогодба между него и застрахователя, а
именно 08.05.2019 г., възлиза на 15 000.00 лева.
На основание чл.60, ал.1 от ЗН ответницата е задължена до размера на 1/2 ид.ч. от
посочената сума или за сумата от 7 500.00 лева, част от които, в размер на 5 000.00 лева е
присъдена на застрахователя с влязло в сила решение на НПРС по гр.д. № 19/2020 г..
Предвид горното, приема, че предявеният в настоящото производство частичен иск е
основателен и доказан за сумата до 2 500.00 лева, за която следва да се уважи и
неоснователен и недоказан в останалата част – за разликата до 7 500.00 лева, за която
подлежи на отхвърляне.
Поради изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция достига до
извод, че в частта, в която ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.500,
ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.60, ал.1 от ЗН, сумата над 2 500.00 лева до пълния предявен размер от
7 500.00 лева, както и в частта за разноските, в която ответницата е осъдена да заплати на
ищеца такива в размер над 425.83 лева обжалваното решение е неправилно и следва да се
отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което искът по чл.500, ал.1, т.1, вр.
чл.60, ал.1 от ЗН да бъде отхвърлен за разликата над 2 500.00 лева, поради неоснователност.
Съобразно изхода от правния спори и, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
6
въззиваемият следва да заплати на жалбоподателката деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 580.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260007/21.02.2022 г. по гр.д. № 187/2021 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар, в ЧАСТТА, в която Ж. П.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.П.,
обл. Ш., ул. № е осъдена да заплати на ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп „ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано № 5,
представлявано от изпълнителните директори П.А.Ш. и И.И.Г., сумата над 2 500.00 лева до
пълния предявен размер от 7 500.00 лева, или 5 000.00 лева, представляваща част от платено
застрахователно обезщетение в размер на 25 000.00 лева, съгласно договор за спогодба от
08.05.2019 г., изплатено на 16.05.2019 г. на Д.В.Г. по застраховка „ Гражданска отговорност
„ в ЗАД „ Булстрад ВИГ „, със застрахователна полица № BG/03/117000830054, валидна от
15.03.2017 г. до 14.03.2018 г., по щета № 471017171707807/3, за нанесени неимуществени
вреди на Д.В.Г. от настъпило ПТП на 14.10.2017 г. по вина на Л.И.С., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.01.2021 г. до окончателното й плащане и в ЧАСТТА,
в която Ж. П.С. е осъдена да заплати на ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп „ деловодни
разноски в размер над 425.83 лева, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп „ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано № 5,
представлявано от изпълнителните директори П.А.Ш. и И.И.Г. срещу Ж. П.С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н.П., обл. Ш., ул. № иск по чл.500, ал.1, т.1, вр. чл.60, ал.1 от ЗН, за
заплащане на сумата над 2 500.00 лева до пълния предявен размер от 7 500.00 лева, или за
разликата от 5 000.00 лева, представляваща част от платено застрахователно обезщетение в
размер на 25 000.00 лева, съгласно договор за спогодба от 08.05.2019 г., изплатено на
16.05.2019 г. на Д.В.Г. по застраховка „ Гражданска отговорност „ в ЗАД „ Булстрад ВИГ „,
със застрахователна полица № BG/03/117000830054, валидна от 15.03.2017 г. до 14.03.2018
г., по щета № 471017171707807/3, за нанесени неимуществени вреди на Д.В.Г. от настъпило
ПТП на 14.10.2017 г. по вина на Л.И.С., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.01.2021 г. до окончателното й плащане, като неоснователен.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп „ , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. Позитано № 5, представлявано от изпълнителните
директори П.А.Ш. и И.И.Г. да заплати на Ж. П.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.П., обл.
Ш., ул. № деловодни разноски за въззивното производство в размер на 850.00 лева – платен
адвокатски хонорар.
7
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8