№ 13887
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110153490 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба Ю Б” АД/предишно
наименование „Б. П. Б." АД/, срещу С. Д. П., с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 808.92 лева - главница
по договора за кредит CREX-13182637 сключен на 23.04.2016 г. сключен с
„БНП П. П. Ф.“, както и 135.84 лева възнаградителна лихва, 546.29 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.06.2016 до
16.03.2023, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 17324/2023 по описа на Районен съд – София.
В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за същите суми
при условие, че съдът приеме че длъжникът не е уведомен за предстрочната
изискуемост.
Ищецът твърди, че е налице договор за кредит № CREX-13182637
сключен на 23.04.2016 г. между „БНП П. П. Ф.“ като кредитор и С. Д. П. като
кредитополучател. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на
изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода сключване на договора до
20.04.2017 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на
месечените погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата
главница.
След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването
на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението
1
на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и
за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 78.73 лева. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент
на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията. Сочи че на
основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 78.73 лева, като
в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Поддържа, че на
основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
погасителна вноска. Ответницата преустановила редовното обслужване на
стоковия потребителски кредит на 20.05.2016 година, към която дата не била
заплатена нито една погасителна вноска. Ето защо намира, че за него е налице
правен интерес да предяви настоящите искове. Сочи че на 31.05.2023 г. е
извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП П. П. Ф. - Клон
България“ КЧТ, ЕИК ********* по реда на чл. 15 от Търговския закон
(обстоятелство вписано с № 20230606170310 по партидите на „Ю Б“ АД и на
„БНП П. П. Ф. - Клон България“ КЧТ в Търговския регистър и регистъра на
ЮЛНЦ като вписването има само оповестителен характер за третите лица).
Ответника в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирала отговор на
исковата молба с който оспорва исковете по основание и размер. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже
наличието на посоченото облигационно правоотношение; предаване на
сумата от кредитора; уговорения падеж на плащане; наличието на постигната
между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/;
цедирането на вземанията на ищеца и уведомяването на ответника за
извършената цесия, както и размера на претендираните суми за главница и
лихва. Ищецът следва да установи и обстоятелства, водещи до спиране и
прекъсване на давността.
2
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да
докаже положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил
задължението.
Не се спори че от правоприемник на ищеца е отпуснат кредит на
ответницата, както и че същият е усвоен изцяло, и останали непогасени суми.
Единственият спорен въпрос по делото се концентрира до
обстоятелството дали вземанията са погасени по давност.
Вземанията за главница по договора за кредит не са периодични и затова
се погасяват с 5-годишна давност. Договорът за кредит, има за предмет
възмездно предоставяне на определена сума за определен срок. Връщането й
на части не променя предмета на договора в такъв за множество еднородни
престации, с еднакъв произход, дължими през определен интервал от време.
Съгласието на кредитора да получи на части изпълнението на задължението е
в отклонение на общото правило, то не променя характера на задължението,
поради което и съдът приема, че вземането за главница по договора за банков
кредит независимо че е уговорено да се връща на части не е задължение за
"периодични плащания", а представлява частично плащане, тоест за него не е
приложима кратката 3 - годишна давност (В този смисъл Решение № 28 по гр.
д. № 523/2011 г. на ВКс, ІІІ-то Г. О., Решение № 65/06.07.2018 г. по т.д. №
1556/2017 г. на ВКс, І-во Т-О.).
Вземанията за лихви по договора за банков кредит независимо дали са за
забава или са възнаградителна лихва се погасяват с 3-
годишна погасителна давност. Съгласно чл. 111, б. "в", предл. 2-ро ЗЗД с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други
периодични плащания". Така разписаната от законодателя уредба обосновав
извод, че вземането за лихви има самостоятелен характер и преценката за
дължимостта му не следва да се обвързва с това дали лихвоносното
задължение произтича от договори с продължително или с периодично
изпълнение. Вземанията за главница и лихви /отделно възнаградителна от
санкционна/ са отделни вземания по договора за кредит с различни основания
- задължение за връщане на предоставена сума и задължение за плащане на
възнаграждение за предоставяне на ползването й съответно обезщетение за
неизпълнение на задълженията по договора Задълженията по договора за
кредит не са неделими и за всяко от тях тече различна погасителна давност. (В
този смисъм Решение № 132/13.01.2021 г. по т.д. № 2195/2019 г. на ВКс, І-во Т.
О.; Решение № 128/20.08.2018 г. по гр. д. № 1744/2017 г. на ВКС, ІІ-ро Т. О.;
Решение № 206/30.12.2011 г. по т.д. № 1055/2010 г. на ВКС, ІІ-ро Т.
О.; Решение № 130/15.04.2020 г. по т.д. № 1829/2018 г. на ВКС, І-во Т. О.).
Погасителната давност започва да тече от момента, в който вземанията
са били изискуеми - аргумент от чл. 114 от ЗЗД. В случая вземанията
за погасителните вноски имат определен падеж, поради което и изискуемостта
на всяко от тях настъпва с настъпването на падежа. При обявени за
предсрочно изискуеми задължения изискуемостта на същите настъпва от
3
момента, в която е настъпила предсрочната изискуемост, ако са били налице
основания за същото.
В настоящия случай въпросът с предсрочната изискуемост не стои, тъй
като от представения договор последната вноска е с падеж на 20.04.2017г.
Заповедното производство е образувано на 31.03.2023г. и по делото не са
представени никакви доказателства отстрана на ищеца от които да е видно, че
давността за вземанията във връзка с договора за кредит е спирана или
прекъсвана.
Ето защо съдът намира, че давността за вземането е изтекла на
21.04.2021г. поради което искът подлежи на отхвърляне.
Не е налице вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
евентуалните осъдителни искове, предвид дадените разяснения по отношение
на предсрочната изискуемост.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от Ю Б”
АД/предишно наименование „Б. П. Б." АД/, срещу С. Д. П., с с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл.
99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 808.92 лева - главница по договора за кредит CREX-13182637
сключен на 23.04.2016 г. сключен с „БНП П. П. Ф.“, както и 135.84 лева
възнаградителна лихва, 546.29 лева - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.06.2016 до 16.03.2023, ведно със законната лихва,
считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
17324/2023 по описа на Районен съд – София КАТО ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4