№ 256
гр. Сливен, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря П. Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500375 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №23/08.06.2022г. по гр.д.
№276/2021г. на Котелски районен съд, с което е осъдена Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, гр.София на основание чл.226 от КЗ /отм./, вр. чл.45 от ЗЗД да заплати
на П. С. Б. сумата 10358,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
/6628,00лв. претърпени загуби и 3730,00лв. пропуснати ползи/, причинени от ПТП,
настъпило на 12.08.2016г. на път ПП-І-4 София-Варна на територията на Община
Омуртаг, в резултат на виновното поведение на водача на лек автомобил „Мазда 323“ с
рег. №***** с рег. №*****, отговорността на когото е била застрахована от ответника
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, заедно със законната лихва,
считано от 17.06.2021г. до окончателното изплащане, като иска над уважения до
пълния претендиран размер от 12980,00лв. е отхвърлен, ведно с претенцията за законна
лихва върху отхвърлената част. С Решението са присъдени разноски по делото,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковата претенция и ответния
застраховател е осъден да заплати съответно държавна такса и разноски по сметка на
съда.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство
1
ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София, който обжалва първоинстанционното решение в
осъдителната за него част.
Във въззивната си жалба дружеството въззивник чрез пълномощника юриск. Т.
посочва, че първоинстанционното решение в осъдителната му част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие
със събраните по делото доказателства. Посочва, че претенцията на ищцата не била
доказана по основание и размер и присъденото й обезщетение за загуба на доход и
издръжка на болногледач било неоснователно и неправилно. Посочва, че смисълът на
издръжката бил да е получена по време на лечението от 12.08.2016г. до 30.04.2017г.,
като всяка сума, получена пет години по-късно представлявала неоснователно
обогатяване. Във връзка със застрахователното събитие от 12.08.2016. застрахователят
вече бил заплатил на П. Б. по четири дела повече от 117402лв., като не било ясно каква
част от сумата е достигнала до ищцата. Счита, че целта е образуване на още едно дело
от адв. Ч., а не да бъде заплатено на болногледач или да й бъде обезпечен доход.
Въззивникът заявява, че ищцата има принос към увреждането, тъй като не е пътувала с
правилно поставен предпазен колан. Счупването на бедрото показвало, че тялото не
било обхванато от колан към момента на събитието и ищцата е създала предпоставки
за настъпване на неблагоприятните последици, за които претендира обезщетение. На
следващо място посочва, че нямало доказателства, че ищцата или сестра й са работили
преди събитието, ни бил представен трудов договор за нито една от двете. Не са
представени болничен лист, доказателства за получено обезщетение за временна
нетрудоспособност, респ. доказателства за дълготрайна неработоспособност.
Обезщетението целяло възстановяване вредите на пострадалия, а не неоснователното
му обогатяване, следвало да е определено съобразно общия стандарт на живот,
доходите на населението. Поради това е изготвена подробна Методика за определяне
размера на обезщетенията, по която се определяло едно обезщетение за един пострадал
от едно събитие, а не няколко на брой. Акцесорната претенция била неоснователна, с
оглед неоснователността на главната претенция. С оглед изложеното, въззивното
застрахователно дружество моли въззивния съд да отмени решението на СлРС в
осъдителната му част и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковата
претенция, като неоснователна и недоказана. Моли за отмяна на решението и в частта
относно присъдените на ищцата разноски. Претендира присъждане на направените
пред двете инстанции разноски в пълен размер, в т.ч. за процесуално представителство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна П. С. Б. чрез пълномощника адв. С. Ч. от САК.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата П. Б. оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и
2
законосъобразно и моли за потвърждаването му. Посочва, че не е ясно какво има
предвид въззивника под термина „издръжка“, използван във въззивната жалба, тъй
като делото не било водено за издръжка или за загуба на издръжка или пропуснати
ползи от неполучена издръжка. Претенцията е за пропуснати ползи от нереализиран от
ищцата доход и претърпени загуби от разходите, които се е наложило да направи. Не
било налице неоснователно обогатяване. Тя претендира точно толкова, колкото е
загубила реално или е пропуснала да получи. Необходимостта от ползване на сумата
на обезщетението не било елемент от фактическия състав на деликта. Не било вярно
твърдението за изплатени от застрахователя суми. Посочва, че в конкретния случай
сестрата на ищцата е получила възнаграждение за положените грижи, но дори и да го
бе направила безплатно, съгласно практиката на ВКС, то ищцата пак би имала право на
обезщетение. По отношение на възражението за съпричиняване, поради пътуване без
поставен предпазен колан, въззиваемата посочва, че това възражение е преклудирано –
не било заявено в срока по чл.131 от ГПК, а едва с въззивната жалба. Освен това вече
било разрешено със СПН по т.д. №176/2017г. на Софийски окръжен съд. От събраните
по делото доказателства се установило, че ищцата е работила в сферата на
дърводобива, къдeто ноторно било известно, че лицата се наемат да работят без
сключени трудови договори. Поради това и няма издаден болничен лист, нито минати
ЛКК или ТЕЛК. Посочената във въззивната жалба Методика не била действащ
нормативен акт. Претендира присъждане на направените във въззивното производство
разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В с.з., дружеството въззивник ЗК „Лев Инс“ АД, редовно призовано, не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му
представител по пълномощие юриск. Вучева, която посочва, че поддържа подадената
въззивна жалба и моли за уважаването й на посочените в нея основания. Излага
подробни, но аналогични с развитите във въззивната жалба съображения. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за недоказаност на
разноските на въззиваемата страна, респ. за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника й.
В с.з. въззиваемата П. С. Б., редовно призована не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище от процесуалният й представител по
пълномощие адв. С. Ч. от САК, който посочва, че оспорва подадената въззивна жалба,
поддържа изложените в отговора съображения за нейната неоснователност. Моли съда
да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
3
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са
направени доказателствени и процесуални искания. Не са събрани допълнителни
доказателства, които да налагат допълване на фактическата обстановка, правилно
установена от първата инстанция.
Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран, е пряк иск срещу
застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди – претърпяна загуба и пропусната
полза, от непозволено увреждане – ПТП от 12.08.2016г., причинено от застрахования, в
общ размер на 12980,00лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване
на исковата молба, с правно основание чл.226, ал.1, вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с
пар.22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016г.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основава ищцовата претенция,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от
ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по
делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна
възможност за защита в производството.
Предмет на въззивната жалба е първоинстанционното решение в неговата
осъдителна за застрахователя част, т.е. частта, с която е уважен прекия иск за размера
от 10358,00лв., от които 6628,00лв. претърпени загуби – възнаграждение за
болногледач и 3730,00лв. пропуснати ползи от нереализиран трудов доход.
Първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част над присъдения
размер от 10358,00лв. до пълния претендиран размер от 12980,00лв. не е обжалвано и
4
като такова е влязло в сила.
Съдът намира въззивната жалба за неоснователна.
С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е дадена възможност на увреденото
от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от
застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Застрахователят по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има
задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на
трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната
отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.
По делото е установено, а и между страните не се спори, че е налице сключена
застраховка “Гражданска отговорност” на лек автомобил марка “Мазда”, модел „323” с
рег. №****** /участник в ПТП на 12.08.2016г./ в ответното дружество ЗК „Лев Инс“
АД, гр.София, валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
причинената вреда и вина.
По делото не се спори относно механизма на настъпване на ПТП. По отношение
на виновния водач за ПТП има влязла в сила присъда, която на основание чл. 300 от
ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието,
относно неговата противоправност, дали то е извършено и виновността на дееца.
Следователно е установено извършването на деянието и противоправността му
/задължителната за съда сила на Присъда №16/27.10.2017г. по НОХД №181/2017г. на
ОС- Търговище/ – причинено от водача на застрахования автомобил П.Д.Ж. на
12.08.2016г. на първокласен път ПП-І-4 София-Варна, в участъка на км. 201+400, в
общ. Омуртаг, обл. Търговище пътно-транспортно произшествие, като водача на
автомобила нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.42,
ал.1, т.2, предл.1, чл.42, ал.2, т.2, предл.1 и чл.43, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил на П. С. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване
движението на десния долен крайник, поради счупване на шийката на дясна бедрена
кост с дислокация.
От посочената присъда по НОХД №181/2017г. на ТОС, ползваща се с
5
задължителна доказателствена сила /чл.300 от ГПК/ се установява вината на водача на
застрахования автомобил и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат
– настъпилата средна телесна повреда на ищцата П. Б..
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без
наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
психическо съС.ие. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че в резултат на деянието, извършено от застрахования П.Ж. причинено пътно-
транспортно произшествие на 12.08.2016г., са причинени увреждания на телесната
цялост и здраве на ищеца в първоинстанционното производство.
Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Претенцията на ищцата е за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – претърпяна загуба –
разходи за болногледач и пропусната полза – пропуснати доходи от трудова дейност
без сключен обаче трудов договор.
Съгласно поС.ната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/30.10.1975г.,
както и в множество конкретни решения, разходите, свързани с лечението на
пострадалия и полагането на необходимите за него грижи, представляват пряка и
непосредствена последица от причиненото увреждане. Такива разходи могат да бъдат
заплащането на възнаграждение на болногледач, когато това се налага. Възможно е
полагането на грижите за увреденото лице да се осъществява от член на семейството
или друг близък сродник, например възходящ, съпруг, низходящ, който по тази
причина е принуден да не работи и е останал без трудово възнаграждение. В този
случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
необходимото възнаграждение за болногледач.
Съдът анализира събрания по делото доказателствен материал, заедно и
поотделно, в т.ч. свидетелските показания на свид. Г.Ш. и свид. Л.Б.., които
настоящата инстанция кредитира в техните безпротиворечиви и взаимнодопълващи се
части, неопровергани от останалите доказателства по делото. Съдът отчете близките и
родствени отношения ищцата, взе предвид тяхната възможна заинтересованост и ги
кредитира, тъй като те пресъздават свои лични, непосредствени впечатления,
възприятия от подлежащите на установяване обстоятелства, взаимно се допълват, като
прецени, че е напълно логично именно свидетели с такава близка връзка да имат
непосредствени впечатления от продължителния процес на възстановяване на ищцата,
нейното здравословно съС.ие и грижите от които се е нуждаела, както и тяхната
продължителност.
Въз основа на установеното от събраните по делото доказателства, въззивният
6
състав поделя извода на районния съд и приема, че ищцата, с оглед уврежданията в
резултат настъпилото ПТП е била в невъзможност да се грижи за себе си в
продължение на осем месеца, като пълните грижи на болногледач са били престирани
от сестра й от момента на приемането й в болницата в гр. Търговище, където е
претърпяла оперативна интервенция веднага след ПТП, а след това и в домашна
обстановка, до пролетта на 2017г., т.е. в продължение на цели осем месеца, през които
е протекъл процеса на възстановяване. За основателността на иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в резултат на причиненото ПТП е без значение
дали грижите за ищцата са полагани от нейни близки или специално ангажиран личен
асистент. В случая, те са поети от сестрата на ищцата.
Безспорно е установено, че ищцата се е нуждаела от грижи и помощ при
извършването на всички обичайни ежедневни дейности, свързани със ставане, сядане,
лягане, обличане, хранене, грижа за личната хигиена, в т.ч. къпане, грижи за
домакинството – готвене, чистене, пране, пазаруване, грижа за децата и др.под. Следва
да се отбележи, че грижите са поети от сестрата на ищцата, като една от причините за
това е и факта, че лицето, с което ищцата съжителства на семейни начала също е
пострадал тежко в процесното ПТП и той също се е нуждаел от грижи за един
продължителен период от време, поради което не е могъл той да поеме грижите за
ищцата. Грижите за децата са били поети с редуване от родителите на свид. Г.Ш. и от
сестрата на ищцата – свид. Л.Б... Както бе посочено, грижите за ищцата били поети от
нейната сестра още по време на болничният й престой, тъй като такива били
необходими и в болницата – носене на храна, на памперси, на необходими лекарства,
помощ при хранене. Необходимостта от полагане на грижи за ищцата обусловили
необходимостта сестра й – свид. Л.Б.. да преустанови трудовата си дейност – работа в
дърводобива, като е ирелевантен е факта, че е работила без трудово правоотношение.
Продължителността на полаганите за ищцата грижи е установена, както от
свидетелските показания, така и се потвърждава от заключението на назначената от
първоинтанционния съд съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице потвърждава
установеното от свидетелите, че необходимостта от чужда помощ е продължила за
период от около 8 месеца.
Следователно претенцията в първата й част – обезщетяване на разходите
свързани с грижите, полагани за пострадалата ищца, е основателна, доказана по
основание. Относно размера на тази претенция, съдът споделя извода на
първоинстанционния съд, че следва да се определи по експертен път, с оглед факта, че
грижите са полагани не от специално ангажиран личен асистент, а от близък на
пострадалата – нейната сестра. Тъй като показанията на свидетелите относно
плащането на възнаграждение на свид. Б. за положените грижи са противоречиви –
относно това кога е платено и точния размер на сумата, а представеният по делото
договор е съставен след полагането на грижите и най-вече след заплащането им, то
7
съдът не приема за установен размера на разходите за болногледач на база този
договор. Поради това, съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение възлиза
на посоченият от вещото лице среден размер на възнаграждението за болногледач,
определен за исковия период в размер на 6628лв. Съдът не включва в това
обезщетение суми за рехабилитатор, тъй като по делото не се установи полагането на
такава услуга. Лицето, което е полагало грижи за ищцата е извършвало обикновени
масажни и раздвижващи действия, но специални рехабилитаторски грижи спрямо
ищцата не са полагани.
Следва да се посочи, че независимо от факта, че грижите на болногледач спрямо
ищцата са полагани пред периода 12.08.2016г. – 30.04.2017г., то разходите за това,
явяващи се претърпяна загуба подлежат на обезщетяване и претендирането им в един
по-късен период не представлява неоснователно обогатяване.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди във вида на пропусната полза – пропуснатия доход от дейност, която ищцата е
осъществявала преди процесното ПТП и увреждането на здравето й, следва да се
посочи, че същата е основателна.
От кредитираните от съда свидетелски показания се установи безспорно, че
преди ПТП ищцата е работила в дърводобива, макар и без сключен трудов договор,
като е реализирала месечен доход в размер на минималната за страната работна
заплата. Съдът приема, че ако не бе настъпило увреждането в резултат на процесното
ПТП през процесния период ищцата щеше да продължи да работи в дърводобива.
Поради това, съдът приема, че вредата под формата на пропусната полза от дохода от
дейността, която е осъществявала ищцата преди увреждането, за периода на
възстановяването й от него, е пряка и непосредствена последица от увреждането и
подлежи на обезщетяване от застрахователя, отговарящ за вредите, причинени от
застрахованото лице. Размерът на пропусната полза – дохода от дейността, която
ищцата, поради увреденото и здравословно съС.ие не може да осъществява, възлиза на
размерът на минималната за страната работна заплата за исковия период 12.08.2016г. –
30.04.2017г.,посочен от вещото лице в размер на 3775,65лв. С оглед дипозитивното
начало в гражданския процес и забраната за присъждане свръх петитум,
обезщетението за пропусната полза следва да се присъди в претендирания от ищцата
размер от 3730,00лв.
Във връзка със заявеното във въззивната жалба възражение за съпричиняване от
страна на ищцата – пострадала в ПТП, поради непоставяне на обезопасителен колан
при пътуване в МПС, следва да се посочи, че това възражение е преклудирано. Такова
възражение не е направено в срока по чл.131 от ГПК в срока за отговор на исковата
молба, нито дори в хода на първоинстанционното производство. Този въпрос – налице
ли е или не съпричиняване не е бил включен в предмета на първоинстанционното
8
производство. За първи път възражението е заявено пред въззивната инстанция с
въззивната жалба, което е процесуално недопустимо. Поради това въззивният съд няма
да обсъжда възражението за съпричиняване, като преклудирано.
С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички
предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В
случая увреденото лице – ищецът в първоинстанционното производство е насочил
претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в
обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие
отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното
увреждане /чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./, в случая – имуществени вреди. Размерът на
дължимото от застрахователя обезщетение за имуществени вреди – претърпяна загуба
и пропусната полза, възлиза на общата сума от 10358,00лв. /6628,00лв. претърпени
загуби и 3730,00лв. пропуснати ползи/, до който размер иска е основателен и следва да
бъде уважен.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се
присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба пред районния
съд – 17.06.2021г. до окончателното й изплащане, каквато е исковата претенция.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди в обжалваната част.
Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.
В отхвърлителната част първоинстанционното решение не е обжалвано, поради
което е влязло в сила.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд присъдил на страните
направените от тях разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от
исковите претенции. Правилно е осъдено ответното застрахователно дружество за
заплати съответна държавна такса върху уважената част от иска и разноски за вещо
лице, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК. Поради това решението е правилно
и законосъобразно и в тази му част.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на същата, то
въззивникът застраховател следва да понесе своите разноски, така, както ги е направил
и да заплати на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция в доказания размер от 1100лв. с включен ДДС. В тази насока е
направено възражение за прекомерност от насрещната страна, което съдът намира за
неоснователно, с оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, като
съобрази минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по чл.7,
ал.2, т.4, вр. пар. 2а от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и дължимият върху него ДДС, включен в заплатеното възнаграждение.
9
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №23/08.06.2022г., постановено
по гр.д. №276/2021г. по описа на Котелски районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ********* да заплати на П. С. Б. с ЕГН ********** от с.
Градец, общ. Котел, ******* настоящ адрес: с. Сирищник, общ. Ковачевци сумата от
1100лв., представляваща направени във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280,
ал.3, предл. второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10