М
О Т И
В И
към
присъда по НОХД № 727/2020 год. на РС К.
Производството по делото е образувано по
внесен обвинителен акт от прокурор при тогава Районна прокуратура гр.К., с
който е повдигнато обвинение на М.П.Г. с ЕГН:********** *** и същият е предаден
на съд за това, че:
На 29.10.2019г. в с.K., обл.П.е отнел чужди движими вещи – сумата от 3650 лева /три
хиляди шестстотин и петдесет лева/ от владението на Х.С.Ч. с ЕГН:********** ***
с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и
заплашване – престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Районната прокуратура, в хода по
същество, поддържа обвинението, така както е по обвинителния акт, като прокурора
счита, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин и като
прави анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, моли
съдът да признае подсъдимия за виновен. При определяне на наказанието прокурорът
предлага четири години „Лишаване от свобода“, което да
изтърпи при „Строг“ режим. Пледира в тежест на подсъдимия да се възложат
сторените по делото разноски.
Защитникът на подс.Г.
– адв. И. прави анализ на
доказателствата по обвинението. Намира, че по делото не били събрани
доказателства подзащитния й да е извършил инкриминираното
деяние. Предвид на това защитникът пледира съдът, на основание чл. 304 от НПК,
да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
В показанията и в последната си дума подсъдимия
заявява, че е невинен.
По делото не е предявен граждански иск и
не е конституиран частния обвинител.
Съдът, след като обсъди на основание
чл.14 и чл.18 от НПК, всички доказателства по делото – показанията на
свидетелите - Л.М.Г., Г.П.Г., И.А.Г., К.Г.Г., Х.С.Ч., Х.Т.Г., Р.Г.Ч., И.Г.Г., Д.Т.С., С.И.Т., П.А.П.,
М.Х., Г.Т.Л. и Н.Х.У. дадени пред съдебния състав, така също и
прочетените /след разяснение по чл.281, ал.7 от НПК/ по реда на
чл.281,
ал.5, във връзка с ал.1, т.4, предл. II -ро от НПК показания на св. В.С.Ч. от ДП, прочетените
/след разяснение по чл.281, ал.7 от НПК/ на осн.
чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т.2, предл. II -ро от НПК и
на осн. чл.281, ал.1, т.2, предл.
II -ро от НПК
показания на свидетеля Х.С.Ч. от ДП, частично прочетените /след разяснение по
чл.281, ал.7 от НПК/ по реда на чл. 281, ал.5, във вр.
с ал.1, т.1 от НПК показания на св.Г.П.Г.
от ДП, обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание, предявените на
основание чл.284 от НПК веществени доказателства и приети на основание чл.283
от НПК писмени доказателства – строително техническа оценителна експертиза,
комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза, справка
за съдимост, ведно с копия от бюлетини за съдимост на подсъдимия, справка от
РУП К. с № УРИ 281 000-7609/15.06.2022 г., писмо № УРИ
281000-15777/14.12.2022г. на РУП К., писмо с № 262493/29.12.2022г. на РП П., ТО К., протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, протокол за разпознаване на лица и предмети,
протокол, докладни записки, писма от д-р Н.В., справка от ОСИН П., характеристична
справка, справка АИС БДС, намери за установено
следното:
Подсъдимият М.П.Г. е роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, *************, с ЕГН **********.
Подсъдимият М.Г. е осъждан многократно
за различни по вид престъпления, като за осъжданията му по НОХД
№589/2015 г. по описа на РС С.Т., в сила от 28.10.2015г. и по НОХД
№7947/2018 г. по описа на РС П., в сила от 12.03.2018г. не е реабилитиран, като
реабилитацията по НОХД №589/2015 г. по описа на РС С.Т. настъпва на осн. чл.88а, ал.3, във вр. с ал.1,
вр. с чл.82, ал.1, т.4 от НК на 29.10.2023г.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като извърши оценка на
събрания по делото доказателствен материал, поотделно
и в неговата съвкупност, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Св. Х.Ч. живеела със съпруга си В.Ч. ***.
На 29.10.2019г. около 09:00 часа св. Ч. посетила личната си лекарка, която имала
кабинет в с.K., обл.П.. Около 09.15 ч. се прибирала към
домът си, като вървяла по ул.“Г.П“. На около 200 метра от къщата й я настигнало
непознато за нея лице - подс.М.Г., той я спрял и й
казал, че се занимава със смяна на улуци. Казал, че бил видял улуците на дома й,
те били ръждясали, течели и били за смяна. Св.Ч. му казала, че улуците на дома
й не са за смяна, но подсъдимият й отвърнал, че тя нищо не разбира и улуците й са
за смяна. Св.Ч. му казала, че трябва да се консултира с мъжа си и двамата
тръгнали към дома й. Св.Ч. завела подс.Г. при съпруга
си – св.В.Ч., който бил в една от стаите. Подс.Г.
видял разположението на стаите и разбрал, че възрастните хора живеят сами. Той отново
обяснил пред двамата, че улуците са за смяна. Казал на св.Ч. и св.Ч., че щял да
им направи отстъпка, като поставянето на един улук щяло да струва 5 лева вместо
7 лв. Обяснил им, че щял да смени 20 улука и всичко щяло да бъде наред. Св.Ч.
си направила сметка, че материалите за тази смяна щели да струват 100 лева, а труда
за ремонта около 160 лева и се съгласила. След това св.Ч. и обв.Г.
излезли на двора, а св.Ч. влезнала в къщата, за да вари мляко. След известно време
св.Ч. забелязала, че в двора има още няколко човека. Това били св.Г.Г., св.Л.Г., св.И.А.Г. и св.К.Г.. Въпросните свидетели се
движели по двора и се качвали до покрива, но св.Ч. не забелязала какво точно
правят там, като предполагала, че сменят улуците на покрива. Мъжете работели
около два часа, след което подс.М.Г. отишъл при св.Ч.,
която се намирала в двора на къщата и й заявил, че всичко било готово. Казал й,
че тя трябва да му приготви и даде парите за ремонта. Св.Ч. влязла в къщата и
тръгнала към спалнята, т.е. в стаята в която по принцип спала тя. Незабелязано
за св.Ч., подс.Г. тръгнал след нея, проследил я и
също влезнал в стаята, където влезнала Ч.. Последната не очаквала някой да я
следи и тъй като си мислела, че е сама, бръкнала под дюшека на леглото, където
била скрила спестените им пари. Там тя държала сумата от 3650 лева, като банкнотите
били в найлонов плик, който бил завит в завивка от кожа на животно. Св.Ч.
седнала на стол, който се намирал до леглото и извадила от завивката плика с банкнотите
за да отброи сумата от 260 лева, които да даде на подсъдимия за положения труд.
Подс.Г. през цялото време безшумно наблюдавал св. Ч.
и когато видял плика с парите, той напълно неочаквано за нея, рязко и силно издърпал
плика с парите от ръцете на св.Ч. и започнал да й крещи със заплашителен тон: “Давай,
давай, още пари! Седем хиляди лева ми дължиш за
ремонта!“. Св.Ч. се стреснала и уплашила от случилото, не била съгласна да
предаде цялата сума, която държала в ръцете си на подс.Г.,
но не знаела как да постъпи, тъй като била много притеснена. Подс.Г. хванал с лявата си ръка пострадалата за горната
връхна дреха, дръпнал я и й казал заплашително: “Давай още пари. 7000 лева!“,
след което попитал св.Ч. колко е цялата сума и тя му казала, че е 3650 лева. Подс.Г. отново започнал да й крещи, че тя трябвало да му
даде още пари, за да достигне сумата от 7000 лева. Св.Ч. притеснена за живота и
здравето си му отговорила, че няма повече пари. Подс.Г.
попитал св.Ч. колко й е пенсията, а тя отговорила, че със съпруга й взимат общо
650 лева, но вече останали само с 40 лева и нямат други пари. След като получил
този отговор подс.Г. излязъл от стаята и отишъл на
двора. Св.Ч. била уплашена и не знаела какво да прави и как да реагира в
създалата се ситуация. След подсъдимия и св.Ч. излязла на двора на къщата си, където
все още били подс.Г., св.Г.Г.,
св.Л.Г., св. И.А.Г. и св.К.Г.. След като Ч. излязла, подсъдимият и свидетелите Г.Г., Л.Г., И.Г. и К.Г. напуснали дома й и си тръгнали.
Подсъдимия разделил парите със св.Г.Г., св.Л.Г., св. И.А.Г.
и св.К.Г.
Притеснената, св. Ч. през целия ден не
казала на никого за случилото се. Вечерта на същата дата св.Ч. разказала на родственицата
си – св. Х.Г. за преживяното и отнемането на парите. Последната незабавно се
обадила в РУ на МВР гр.К. и съобщила за случилото се. Работата по случая била
възложена на св. Д.С. *** - мл. разузнавач, отговарящ за с.K.,
който бил подпомаган от свои колеги. Така, първоначално св.С. посетил дома на
св.Ч. със св.Ив. Г. и разговарял с нея, с Ч. и св. Х.Г.. Той показал на св.Ч. множество
снимки на лица, евентуални извършители на такива престъпления, но тя не
разпознала никой. В процес на работата св.С. установил автомобила с който се
придвижвали лицата извършили „ремонта“ на улуците на св.Ч. и уведомил
патрулите, ако същият бъде установен да бъде спрян за проверка. На 30.10.2019г.
било образувано ДП.
На 07.11.2019г. подадения от св.С.
автомобил бил засечен от автопатрул в гр.К.,
съответно спрян за проверка, а петте лица пътуващи в него, сред
тях и подсъдимия, били доведени в РУП К. за справка. Св.С.
извадил само снимки, без имена и други данни на тези пет лица от БДС на един
лист и ведно със св. Т. отишли при св.Ч. за да посочи дали сред тези лица е и
това, което й е взело парите. Тя разгледала снимките, посочила подс.М.П.Г. и заявила, че той е този, който е взел парите
от нея, като ги издърпал със сила от ръцете й.
След това св.С. и св.Т. ***, където С.
провел беседа с подс.Г., като той признал, че е взел
сумата от 3650 лв. от св.Ч. и обещал да й ги върне.
Междувременно и св.Ч. била докарана в
сградата на РУП К. за да разпознае извършителя.
Преди извършването на
процесуално-следственото действие „Разпознаване“, на осн.
чл.170 от НПК от 15.45ч. до 16.00ч. св. Ч.
била надлежно разпитана – л.29 от ДП – протокол от 07.11.2019г.
След това, съобразно разпоредбите на
чл.171, ал.1, ал.2 и ал.7 от НПК, в присъствието на поемни
лица – св.У. и св.Л. е извършено разпознаване при което св.Ч. е разпознала и
посочила подсъдимия като извършител на деянието.
За това, със Заповед №
281зз-312/07.11.2019г. подс.Г. бил задържан за срок
от 24 часа на 07.11.2019г.
Междувременно, близки на Г. му донесли
сумата от 3400 лв. и то я предал на св.Ч., което се установява от разпита й
проведен от 17.27ч. до 17.30ч. на 07.11.2019г. – л.30 от ДП.
В хода на ДП била назначена и изготвена
съдебно комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза за постр. Ч.. Съгласно заключението на вещите лица
- Д.Н.В. и М.Г.Г.
– постр.Х.С.Ч.
не страда от психично заболяване. Не се установяват качествено нарушени
психични функции. При освидетелстването се установили леки паметови
нарушения, които се свързват с настъпващите необратими органични промени. Те са
изводими и от хроничните сърдечно-съдови заболявания. Няма данни за дементен процес. Към момента на инкриминираното деяние - 29.10.2019г.
същата е могла да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея
деяние и да ръководи постъпките си. Същата може да възприема правилно фактите
от значение за делото и да дава достоверни обяснения. Към момента на
инкриминираното деяние състоянието на Х.Ч. не е излизало извън рамките на ситуативно обусловено тревожно състояние, което не
представлява психично заболяване в тесния смисъл на думата. Поведението и е
функция на възрастово занижените социални компетентности, социална (интер и интра) интелигентност,
спецификите на личността й по отношение на възрастово обусловената й ценностна
система и актуалните за нея проявления. Била е в състояние на стрес – с
емоционални и волеви нарушения, количествени промени, които не нарушават
свидетелската й годност.
По искане на страните и на основание чл.282,
ал.1, предл.2-ро от НПК в с.з. на 15.11.2021г. се
прие
това заключение без разпит на вещите лица.
В ДП била назначена и изготвена строително
техническа оценителна експертиза - л.39 –
л.40, съгласно която имотът - жилищна сграда с
административен адрес ул. „Г.П“ ***в с. K., общ. К., представлява УПИ ****в кв.
17 по действащия УП на селото. При извършения оглед на място в.л. констатирало,
че в имота е реализирано строителство на основна сграда - двуетажна жилищна със
свободен таван разположена на източната регулационна граница с покривно водоотвеждане - керемиди и поцинковани улуци и тръби.
Видимо, на част от южната страна и от западната страна с обща дължина около
14.00 м. улуците ведно с водосточно казанче били поставени наскоро, като същите
са закопчани върху старите скоби. Подмокрените стени по южната и западната
фасада на жилищната сграда му давали основание да счита, че самите улуци не са
запоени един за друг. При огледа не констатирал да са поставяни нови летви или
дъски по покрива, тъй като всички вследствие естественото стареене били в един
и същ вид. Не констатирал керемиди
свалени от покрива вследствие пренареждане.
След направената справка в магазините за
строителни материали констатирал, че метър поцинкован улук се продава между
2.80-3.00 лв., водосточно казанче около 4.00 лв. с ДДС. Подобен род СМР средно
за страната включваща следните дейности според в.л. е: доставка и монтаж на
улуци от поцинкована ламарина в метри –
труд - 2.08 лв., материали - 3.95 лв., допълнителни разходи - 1.77 лв. - общо :
7.80 лв., доставка и монтаж на водосточно казанче – брой – труд - 4.46 лв.,
материали - 4.24 лв., допълнителни разходи - 3.79 лв. - общо : 12.50 лв. От
направеното проучване констатирал, че като цяло, за община К. такава дейност -
подмяна на улуци, обикновено се реализира на цена от около 10.00 лв./м. За това
посочил, че цената за подмяната на 14.00 м. поцинковани улуци, ведно с
поставяне на 1 бр. водосточно казанче би била около 150.00 лв., но имайки
предвид качеството на изпълнението считал, че справедливата цена е около 100.00
лв.
В с.з. на 28.06.2021г. в.л. М.А.К. поддържа заключението си, като заявява, че е бил
на място и огледал обекта на експертизата – къща в с.K., направил справка в
магазините и сравнил цените на строителните материали и категорично посочва, че
са сменени на южната фасада улуците и
част от западната фасада, измерил ги с ролетка, като били сменени около 14
метра улуци и едно казанче, те се отличавали от старите улуци. Извършил оглед
на втория етаж, като не видял да се отличава медената обшивка от старата. На
място попитал собствениците къде са старите керемиди и те му казали, че няма
такова нещо, т.е. керемиди не са сменяни. Отишъл след като било валяло и сачака бил подмокрен. Ако керемидите били нови щели да се
отличават, а той не отличил да има нови. Консултирал се с майстори, включително
и тенекеджии, за да му кажат колко струва този ремонт и му казали, че вземат минимум
по 10 лв. но може и до 15 лв. с труда и материала на линеен метър улук, което в
случая излизало не повече от 150 лв., но качеството било лошо и за това счита,
че справедливата цена е около 100 лв. Не видял да са сменяни дъски и летви.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тази фактическа обстановка съдът възприе
от събрания доказателствен материал разгледан
поотделно и в съвкупност и посочен по-горе.
При анализа на доказателствата съдебният
състав съобрази следното:
При изграждането на посочената по-горе
фактическа обстановка съдът кредитира показанията на част от разпитаните
свидетели, като ги раздели на две групи:
В първата група попадат показанията на
пострадалия Х.С.Ч., В.С.Ч., Х.Т.Г., Р.Г.Ч., И.Г.Г., Д.Т.С.,
С.И.Т., П.А.П., М.Х., Г.Т.Л. и Н.Х.У.. Всеки един от тези
свидетели депозира показания за онази част от събитията, касаещи процесния случай, които непосредствено е възприел.
Така, от показанията на св. Р.Г.Ч.
се установява, че на 29.10.2019г. в с.K., обл.П.е
имало лице, което е предложило да й постави улуци, обаче тя му
казала, че няма пари и отказала.
От показанията на св. Х.Ч.,
дадени пред съдебния състав и най-вече от прочетените такива от ДП /след
разяснение по чл.281, ал.7 от НПК/ на осн. чл.281,
ал.5, във връзка с ал.1, т.2, предл. II -ро от НПК и на осн. чл.281, ал.1, т.2, предл. II
-ро от НПК се
установява, че именно подсъдимия я пресрещнал на 29.10.2019г. на улицата с.K., обл.П.и под претекст,
че извършва ремонт и смяна на улуци,
ведно със свидетелите Л.М.Г., Г.П.Г.,
И.А.Г. и К.Г.Г. посетили дома й в с.K., обл.П.и там в една от стаите на къщата, подсъдимия
рязко и силно издърпал плик с пари – 3650 лева от ръцете на св.Ч. и ги присвоил
противозаконно.
От страх и притеснена за живота и
здравето си от агресивното поведение на подсъдимия и поради възрастово
занижените социални компетентности, социална (интер и
интра) интелигентност, спецификите на личността й по
отношение на възрастово обусловената й ценностна система и актуалните за нея
проявления, и вследствие на състоянието на стрес – с емоционални и волеви
нарушения /видно от комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза/, св.Ч. не успяла да реагира своевременно и адекватно на
извършеното спрямо нея престъпление, а едва вечерта, след като била посетена от
родственицата си – св. Х.Г. й разказала за преживяното и отнемането на парите.
Св. Г. незабавно уведомила органите на полицията.
От показанията на св. Х.Г., дадени пред
съдебния състав се установява, че постр. Ч.
действително и обяснила подробно случилото се.
От показанията на разпитаните полицейски
служители - И.Г.Г., Д.Т.С., С.И.Т., П.А.П., М.Х., съществено значение имат тези на
Д.Т.С.
и С.И.Т., тъй като именно пред тях св.Ч. е разпознала по предоставени снимки
подсъдимия и го посочила, че е лицето, което издърпало плика с парите от ръцете
й и по този начин ги отнело. Именно пред св.Д.С. подсъдимия признал,
че е взел сумата от 3650 лв. от св.Ч. и обещал да й ги върне, като това станало
на 07.11.2019г., а върнатата сума е 3400лв. Пред св. Т.
св.Ч. била много разстроена от случилото се и плакала, но се зарадвала, че
сумата от 3400лв. й е върната след намесата на полицията.
Съдът счита че показанията на св.Д.Т.С.
и св. С.И.Т. - настоящи служители на РУП К. са обективни, поради което ги
кредитира в цялост по следните причини: няма данни по делото, които да създават
съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност, или да сочат наличието
на мотив да набедят подсъдимия в престъпление което не е извършил. Няма
обстоятелства, които да поставят под съмнение добросъвестността на тези
свидетели, поради което същите следва да се оценят като достоверни. Въпреки, че
тези двама свидетели са служители на МВР, съгласно константната практика на
ВКС, няма пречка да бъде разпитан в качеството на свидетел, полицейски служител
извършвал извън процесуални действия, в т.ч. същият да свидетелства и за
признанията които е направил подсъдимия /вж. Решение № 423 от 19.11.2009 г. по нак. д. № 367/2009 г. на ВКС, I НO, н.д. № 1114/2006 г.,
ВКС II н. о., Решение № 33 от 5.03.2008 г. на ВКС по к. д. № 632/2007 г., I н.
о., Решение № 179 от 17.07.2009 г. на ВКС, ІІ н.о., по н.д. № 156 по описа за
2009 г., Решение № 337 от 18 ноември 2009 г. на ВКС, ІІІ н.о. КНОХД № 341/09,
Решение № 266 от 04.06.2009 г. на ВКС, II наказателно отделение, наказателно
дело № 243/2009 година, Решение № 423 от 19.11.2009 г. по нак.
д. № 367/2009 г. на ВКС, I н.o./.
Както е прието и в правната доктрина /вж.
проф. д-р М.Ч., "Новите положения на досъдебното производство по
НПК", издателство "С.", 2007 г., стр. 125-126/, игнорирането на
свидетелските показания на полицейски служител, поради явната им
заинтересованост от установяване на обвинителни доказателства, когато не почива
на обективни данни, съставлява дискредитиране на свидетелски показания по абстрактна теза и е в разрез с изискванията
за закона. Полицейските служители, когато не са участвали като разследващи
органи, могат да установяват като свидетели всички фактически данни, които
лично са възприели, включително и тези, които представляват извън процесуални
изявления на други лица, дори когато същите са придобили процесуално качество.
Няма пречка полицейските служители, които са извършвали проверка, какъвто е
настоящия случай или са съдействали на свои колеги при извършване на съответни
действия, да бъдат разпитани по същото дело като свидетели, относно факти и обстоятелства,
които са възприели при проверката или съдействието. Тези служители не
придобиват качество на процесуални субекти, за да важи за тях забраната, че не
могат да бъдат свидетели / Р-310-2000-ІІ н.о/.
Във връзка с така изложеното, съдът
кредитира показанията на свидетелите С. и Т., които в изпълнение на служебните
си задължения са посетили дома на пострадалата /първия многократно/ и са
установили факти и обстоятелства които са от значение по делото. Поради не
наличие на обстоятелства за тяхната критика, съдът ги кредитира като логични,
последователни и обективно верни, тъй като се потвърждават от другите приети по
делото доказателства.
В резюме, свидетелите С. и Т. при
изпълнение на служебните си задължения са установили изложените в показанията
си факти от значение за делото относно подсъдимия и деянието му.
Относно показанията на св. С. –
полицейски служител и посоченото от него признание от подсъдимия, че е взел
парите от св.Ч. е необходимо да се посочи, че на съда му известно Решение №
247/12.12.2016 г. по дело № 895/2016 г. на II н. о.
на
ВКС, съгласно което полицейските
служители, които не са участвали в процеса в друго процесуално качество могат
да бъдат разпитвани като свидетели за установяване на факти и обстоятелства от
значение за делото. В този случай обаче, те не възпроизвеждат факти, които
лично са възприели, а преразказват изявления на подсъдимия, станали им известни
чрез заобикаляне на процесуалния ред за снемане на обяснения. Но пак според
това решение, показанията на полицейски служител, възпроизвел думи на
обвиняемия /сега подсъдимия/, могат да се ползват само ако са подкрепени с
други обвинителни доказателства, какъвто настоящия случай е. Освен това и пред
настоящият съдебен състав, както и пред св.С., подсъдимият не отрича, че е взел
сумата от 3650 лв. от св. Ч., но твърди, че това не е станало по престъпен
начин.
От показанията на св.Г.Т.Л. и св.Н.Х.У.,
дадени пред съдебния състав се установява, че при извършеното процесуално-следственото
действие „Разпознаване“ по което те са били поемни
лица, св. Ч. разпознала и посочила подсъдимия като извършител на деянието.
Съдът изцяло кредитира и ползва
показанията на всички свидетели от тази група като обективни, достоверни, вътрешно
непротиворечиви и взаимно допълващи се и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.
Във втората група са показанията на Л.М.Г.,
Г.П.Г., И.А.Г. и К.Г.Г.,
като очевидно е, че те с течение на времето са
синхронизирани в полза на подсъдимия и изцяло подкрепят защитната версия,
изложена в обясненията му, на което съдът ще се спре по-долу в мотивите си.
Всъщност, недостоверността на
показанията им се установява от противоречието в детайлите на показанията им
изразяващи се в следното:
Съгласно показанията на тези четирима
свидетели дадени пред съдебния състав на 28.06.2021г., св.Ч.
напълно доброволно им е дала парите, но относно сумата, начина на получаването
й, отработените часове, извършените дейности и дадената почерпка е налице
разминаване в показанията им, като съответно:
Св. Г.Г.
посочва, че св.Ч. оставила парите на масата, които били 2900 - 3000 лв., като св.Л.Г. и К.Г. ги изброили, последния взел
парите и се прибрали. Работили около три часа и сменили около 20 метра улуци и
около 50-60 броя керемиди. Св.Ч. им дала ракия и си тръгнали.
От частично прочетените на
осн. чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т.2, предл. II -ро от НПК, след разяснение по чл.281, ал.7 от НПК показания на този свидетел от ДП е видно, че тогава той заявил, че: „М. и баща ми Л. М. Г. влезнаха в къщата
да им плати жената“ а не, че св.Ч. оставила парите на масата.
При констатираното противоречие съдът запита свидетелят
Г.Г. кое е вярно, това което е казал тогава или това,
което разказа пред съда. Свидетелят Г.Г. заяви, че това,
което казал в ДП не е вярно, казал го под натиск на полицията защото един път го
ударили, но не е подавал сигнал за упражнено
спрямо него насилие от служители на МВР.
Св. Л.М.Г. посочва, че св.Ч. оставила
парите на масата пред него, подсъдимия и св.К.Г., които
били около 2900 - 3000 лв., те ги изброили и там си разделили по 300 лв., а
останалите били за разход. Работили около 4 часа и сменили
около 30 метра улуци и керемиди, но не
посочва колко.
Св. И.А.Г. посочва,
че св.Ч. е изкарала парите в един плик за да им плати, оставила
ги на масата за да ги преброят, К.Г. и Л.Г.
ги преброили и когато вече си тръгнали тогава ги разделили, като
И.А.
получил 300 лв. Работили около 3 – 4 часа и сменили
около 20 метра улуци, около 40 - 50 броя керемиди и заковали пет, шест дъски.
Не посочва да са били почерпени с ракия.
Св. К.Г.Г.
описва доста по-различен начин на предаване на парите, като посочва, че след
като казали цената за услугата, св.Ч. се съгласила на ремонта и им дала като
аванс сумата от 200 лв. След приключване на работата, изчислили
плащането и й казали, че дължи около 3000 лв. Св.Ч. им казала, че вече е дала
200 лв. и сега нямало да даде 3000 лв., а по-малко, а именно 2900 лв. с аванса.
Св.Ч. им платила отвън на масата, те взели парите и си тръгнали.
Св.
К.Г.
заявява, че са работили около 4 - 5 часа, като сменили около 20 метра улуци и
около 40 - 50 броя керемиди. Св.Ч. им дал ракия и си тръгнали.
Видно е, че въпреки твърдението на тези
свидетели, че са работили заедно и съвестно има съществени разминавания в
показанията им, които водят до извода, че те са неистински.
Освен противоречиви помежду си,
показанията на тези свидетели са и в явно и съществено противоречие и със
заключението на строително техническа оценителна експертиза, съгласно която
само 14.00 м. улуци ведно с едно водосточно казанче били поставени наскоро,
като същите са закопчани върху старите скоби, а самите улуци не са запоени един
за друг. В.л. при огледа констатирало, че не са поставяни нови летви или дъски
по покрива, както липсват керемиди свалени от покрива вследствие пренареждане.
Т.е. твърдения от тези свидетели „ремонт“ с подмяна на 20 метра улуци, 40 - 50
броя керемиди и заковаване на пет, шест дъски просто не е извършен.
Така пресъздадена фактическата
обстановка от свидетелите Л.М.Г., Г.П.Г., И.А.Г. и К.Г.Г. не кореспондира с останалия доказателствен
материал – нито с показанията на останалите свидетели, нито на писмените
доказателства /вкл. строително техническа оценителна
експертиза/, особено относно това кой, къде, колко и как е взел парите от св.Ч.,
поради което съдът не ги кредитира като достоверни и съответно не ги и ползва
по тази причина.
В резюме - съдът не кредитира
показанията на свидетелите Л.М.Г., Г.П.Г., И.А.Г. и К.Г.Г. дадени в хода на съдебното следствие, доколкото същите, макар
и дадени след разясняване на наказателната отговорност за лъжесвидетелстване,
установяват единствено и само факти удобни за защитата на подс.
Г. и съществено противоречат на останалите събрани по делото свидетелски
показания, посочени по-горе /най-вече на тези на св. Ч./ и на писмените
доказателства по делото.
Показанията им са в противоречие дори и
с обясненията на подсъдимия включително и относно обстоятелството каква сума са
получили от св.Ч., като подс.Г. посочва 3650 лв. /т.е.
реално отнетата/, а тези свидетели – около 2900 - 3000 лв.
Съдът кредитира и ползва единствено
показания
на свидетеля Г.Г. от ДП, в частта
прочетена в с.з. относно обстоятелството, че подсъдимия е влязъл в къщата на
св.Ч. за да им плати.
Обясненията на подсъдимия, който отрича
авторството на престъплението, съдът не кредитира като достоверни и приема за негова
защитна версия и израз на упражнено право на защита. Изявленията на подсъдимия
са в противоречие с показанията на пострадалата Ч. и на свидетелите Х.Т.Г., В.Ч.,
Р.Г.Ч., И.Г.Г., Д.Т.С., С.И.Т.,
П.А.П., М.Х., Г.Т.Л. и Н.Х.У., които са логични и кореспондират на останалия доказателствен материал, приложен по делото – двете експертизи
- строително техническа оценителна експертиза и
комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза.
При оценка достоверността обясненията на
подсъдимия съдът се ръководи от правилото, че освен средство за защита те са и
важен източник на доказателства, но като доказателствено
средство същите следва да се ценят във връзка с останалия доказателствен
материал и с оглед на собствената им убедителност, логичност и вътрешна
последователност. Давайки обяснения по повдигнатото му обвинение, подсъдимия
изрази своето отношение като оспорва изложената фактическа обстановка. Същият
не е длъжен да съдейства за изясняване на обективната истина и има процесуално
право да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо, включително и
неверни, както и да избере момента, в който да ги депозира. В настоящия случай,
по пътя на доказването със съответните доказателства, събрани по реда на НПК,
се установи неверността на обясненията на подсъдимия, поради което и лансираната
от него версия, съдът прие за защитна, противоречаща на събрания доказателствен материал и като неправдоподобна и
недостоверна я отхвърли. Съдът ползва обясненията на подсъдимия само относно
сумата отнета от пострадалата, която е посочена от него в размер на 3650 лв.
Относно експертизите:
С доверие се кредитират и ползват
строително
техническата оценителна експертиза и комплексната съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична
експертиза, като обективни и компетентно изготвени от вещи лица с необходимите
познания в съответната област.
С протоколно определение от 15.11.2021г.
съдът предяви на осн. чл.284 от НПК на страните
веществените доказателства, а именно 1бр. кутия от цигари марка „К.“ с
бандеролен номер „************“ и 1бр. ковашки поялник от жълт метал.
Относно възражението на адв.И. по доказателствената
годност и приемането на извършеното в ДП разпознаване от пострадалата на
подсъдимия, настоящата инстанция намира, че процесното
разпознаване е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон.
То е извършено в присъствието на две поемни лица -
свидетелите Л. и У., които са разпитани по делото. Подсъдимият е бил съпоставен
с още три лица, без драстични разлики във външните белези. По време на
разпознаването, разпознаващата свидетелка е посочила конкретни белези, по които
е разпознала подсъдимия, като автор на извършеното срещу нея инкриминирано
деяние. Настоящият съдебен състав счита, че обстоятелството, че на пострадалата
свидетелка предварително, преди самото разпознаване, са били показвани снимки,
не води само по себе си до опорочаване на извършеното от нея разпознаване на
подсъдимия на живо. Това е така, доколкото се установява, включително и от
изложеното от св. С., св. Х.Г. и св.Т., че на св.Ч. не е била показана само
една снимка, и то именно на подсъдимия, а напротив, според показанията им били й
показани множество фотоснимки /5/, от които тя сама е посочила лицето, което според
нея и е извършило грабежа. С оглед това, не би могло да се приеме по никакъв
начин, че върху свободната воля и непредубедеността на св.Ч. е оказано каквото
и да е неправомерно влияние. Според настоящия съдебен състав, няма процесуална
пречка на пострадало от инкриминирано деяние лице да бъдат показани
предварително множество снимки на най-различни лица, сред които, ако последното
разпознае извършителя на престъплението, да го посочи, а след това да бъде
извършено и разпознаване "на живо" на това лице, по предвидения за
това процесуален ред. Това по никакъв начин не води до порок на извършеното
разпознаване, още повече и когато по време на самото разпознаване, пострадалият
заяви, че е познал дееца по конкретни негови белези, които вижда в момента, а
не въз основа на спомен и образ, които има за това лице от снимка. Предвид
горното, според съда, в случая, независимо от това, че на св. Ч. са били
показвани предварително множество снимки, на които същата е разпознала автора
на извършеното срещу нея престъпление, впоследствие проведеното разпознаване не
е опорочено. Последното е извършено "на живо", по време на което
разпознаващата е посочила именно подсъдимия, като извършител на деянието,
посочвайки конкретните белези, въз основа на които го е разпознала и които
белези са изнесени от нея и в разпита й в процесуалното качество на свидетел,
преди разпознаването.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така изяснената фактическа
обстановка и с оглед на събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното
следствие, съдебният състав приема следното:
Подсъдимия М.П.Г. с ЕГН:********** към
момента на деянията е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, разбирал е
свойството и значението на извършеното за което съдът се убеди след като
изслуша обясненията му.
С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 198, ал.
1 от НК, тъй като на 29.10.2019г. в с.K., област П.е отнел
чужди движими вещи – сумата от 3650 лева /три хиляди шестстотин и петдесет
лева/ от владението на Х.С.Ч. с ЕГН ********** ***, с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила.
Това престъпление се характеризира с
комплексен обект на посегателство. От една страна това са обществените
отношения, свързани с нормалното и безпрепятствено упражняване на правото на
собственост или правото на владение (държане) върху движими вещи. Освен това,
от друга страна, обект са и обществените отношения, осигуряващи на човека
възможност сам да избира поведението си и да формира свободно волята си, като
този обект на посегателство е същият, както и при принудата. Засягането на
личността на лицето, което има фактическа власт над предмета на престъпление, е
начин, метод, способ за сломяване на съпротивата му срещу отнемането на вещта,
независимо дали такава съпротива е действително оказана, или само възможна.
На първо място, от обективна страна
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяния на грабежа, посредством активни
действия. Същият е хванал плика с парите, държан от св.Ч., дръпнал го и го взел,
след това започнал да й крещи със
заплашителен тон: “Давай, давай, още пари! Седем хиляди
лева ми дължиш за ремонта!“, хванал я с лявата си ръка за горната връхна дреха,
дръпнал я и й казал заплашително: “Давай още пари. 7000 лева!“ и когато тя му
отговорила, че няма повече пари напуснал стаята с отнетата сума от 3650 лв. По
този начин подс.Г. е прекъснал фактическата власт на
собственика и владелец на вещите, като същевременно е установил своя трайна
фактическа власт върху тях. Няма спор, че описани по-горе вещи – пари са
движими вещи по смисъла на чл.110, ал. 2 от ЗС, както и че към датата на
инкриминираното деяние същите са били "чужди" за подсъдимия,
доколкото същият не е носител на правото на собственост върху тях. На следващо
място, настоящият състав намира, че владелецът и собственик на вещите – св.Ч. не
е давала съгласие на подсъдимия Г. да взима вещите й или да се разпорежда с
тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото
лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е
съмнение в неговата воля. В случая, манифестираното от правоимащото
лице поведение категорично изключва даването на съгласие.
Изпълнителното деяние на грабежа по
чл.198, ал.1 от НК го характеризира като типично съставно престъпление. То
включва два разнородни, функционално свързани акта, които поотделно са също
престъпни – включва принудата по чл. 143 от НК, която е улесняваща другия акт,
както и обективните и субективните елементи на кражбата по чл. 194–197 от НК.
Те са взаимносвързани и се осъществяват въз основа на
едно решение, като са насочени към една и съща цел. При грабежа по чл.198, ал.1
от НК, отнемането се предшества или съпътства от упражняване на принуда –
физическо или психическо насилие, които са средство, метод, начин за отнемане
на вещта и за преодоляване на реалната или предполагаема съпротива на
пострадалия. Употребата на физическа сила представлява упражняване на физическо
въздействие върху пострадалия, като в съдебната практика се приема, че при
грабеж насилието може да представлява както физическо въздействие върху
владелеца, така и употреба на сила, насочена към прекъсване фактическото
държане на вещта от нейния владелец. В настоящия случай както чрез
упражняването на сила спрямо вещта, така и с упражняване на сила спрямо
владелеца, подсъдимият е съумял да я отнеме от владението на собственика й и да
установи своята фактическа власт над нея, като я издърпал от ръцете на св.Ч..
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла
на чл.11, ал. 2 от НК, тъй като Г. е съзнавал обществено-опасния характер на
извършеното, предвиждал е обществено-опасните му последици и е искал и целял настъпването
им, което е обективирано в неговото поведението -
съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си по
издърпване на плика с парите упражнява сила и върху веща и върху Ч. и по този начин
прекъсва фактическата й власт и установява своя трайна такава, както и че
липсва съгласие на правоимащото лице за това. От
волева страна подсъдимият е искал настъпването на обществено-опасните последици
изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите /парите/ и
установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с това, подсъдимият Г.
е действал и с намерение противозаконно да присвои вещите – т. е. да се
разпореди фактически или юридически с тях, като със свои, като в изпълнение на
това намерение е разделил парите със свидетелите Л.М.Г., Г.П.Г.,
И.А.Г. и К.Г.Г..
Съдът прие, че при извършване на
престъплението подс.Г. не е употребил заплашване,
поради което го оправда по това обвинение, тъй като счита, че изречените думи
от него спрямо пострадалата след отнемането на парите, а именно - “Давай, давай, още пари! Седем хиляди лева ми дължиш за ремонта!“, “Давай
още пари. 7000 лева!“, хващането на пострадалата за горната връхна дреха и дърпането
й не могат да бъдат окачествени като вид принуда, насочена към обезпечаване на
безпрепятственото противозаконнно отнемане на вещите,
тъй като те вече били отнети. Както вече беше посочено по-горе, по своята
същност грабежът представлява сложно престъпление, включващо във фактическия си
състав две проявни форми – принуда и противозаконно
отнемане на чужда вещ, всяка от които самостоятелно осъществява състав на
престъпно деяние и при наличието на обективна и субективна връзка между тях
разкрива определена по-висока обществена опасност. При това, взаимовръзката
между двете престъпни деяния, елемент от съставомерността
на грабежа, се изразява в това, че принудата се явява средство, начин и условие
за осъществяване на противозаконното отнемане на чуждите вещи, като е възможно
тя да се осъществи преди, едновременно или след отнемането /в последния случай
при т.н. грабежоподобна кражба, квалификацията на
деянието е при условията на чл.198, ал.3 от НК, тъй като принудата е употребена
с цел запазване владението върху отнетата вещ, а такова обвинение в случая няма/.
В конкретния казус, поведението на подсъдимия преди отнемането на паричната
сума чрез издърпване на плика с парите от ръцете на св.Ч. не е било
заплашително. Последващите му действия са оказали въздействие
върху психиката на пострадалата, но за тях липсва обвинение. В разпоредбата на
чл.198, ал.2 от НК заплашването е определено като застрашаване с непосредствено
деяние, което излага на тежка опасност заплашения или друго присъстващо лице.
Съдебната практика е едносопочна в разбирането, че за
да е осъществена тази проявна форма на принуда не е
необходимо деецът да извършва активни действия по посегателство спрямо
пострадалия. Под „застрашаване“ се има предвид такова непосредствено деяние,
което ще последва веднага или в най-близко време ако владелецът не се подчини
на волята на субекта. В този смисъл Р № 563/71 г., 2-ро НО, ВС - „За да бъде правнорелевантно по смисъла на чл.198, ал.2 от НК заплашването,
извършено от дееца не е необходимо да бъде установено, че той е имал обективна
възможност да осъществи заплашващото деяние. Достатъчно е да бъде установено,
че поведението му е създало основателен страх у пострадалия, че заплашващото
деяние може да бъде осъществено и че от него може да настъпи тежка опасност за
живота, здравето, честта или имота му или за друго присъствуващо
лице.“ Последното тълкуване, съотнесено към
действията на подсъдимия не може да ги определя като вид психична принуда,
упражнена спрямо пострадалата, насочена към обезпечаване безпрепятственото
отнемане на вещите й /парите/. За да е осъществен фактическия състав на
принудата е необходимо у пострадалото лице да е формиран основателен страх,
мотивиран от поведението на дееца, поради което субективното му отношение е от
съществено значение. Видно от установените от съдебното следствие факти,
поведението на подсъдимия Г. преди противозаконното отнемане на вещите от св.Ч.
не е създало у пострадалата основателен страх от последващи
увреждащи действия спрямо нея, поради което то не следва да се квалифицира като
заплашване по смисъла на чл.198, ал.2 от НК.
В случая поведението на подсъдимия след
извършването на грабежа по запазване владението над отнетите вещи, не е
инкриминирано от обвинителния акт и не може да се постанови в основата на
осъдителната присъда, тъй като обективната и субективна съставомерност
на деянието се извежда от действията на подсъдимия преди грабежа, които са
включени в обстоятелствената част на обвинението.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
За така извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.198, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода от 3 до 10 години.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за извършеното от
него престъпление, съдът съобрази предвидените по съответната разпоредба от НК
вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на
обществената опасност на дееца и на деянието, взе предвид индивидуализиращите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и всички останали такива, относими към определяне на наказанието съобразно
изискванията на чл.36 от НК досежно целите на
наказанието.
Съдът намери, че както
конкретното деяние, така и конкретния извършител не разкриват някаква
съществено по-висока степен на обществена опасност от типичната за този вид
деяния и за този вид извършители. По принцип този вид деяния свързани с отнемането
на чужди движими вещи от владението на трети лица с намерение противозаконно да
се присвоят, като се употреби за това сила се характеризират с една значително
висока степен на обществена опасност, която адекватно е отчетена от
законодателя с оглед предвидените за тези престъпления наказания като вид и
размер.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете интензитета на
упражнената сила, който е нисък и възстановяването на парите - почти цялата
сума е върната на правоимащото лице, въпреки, че това
се е случило след намесата на полицията.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелство съдът отчита предишните осъждания на подсъдимия за
които не е реабилитиран.
При така обсъдените относими към отговорността на подсъдимия обстоятелства,
съдът намери, че на същия следва да се наложи наказание при условията на чл.54
от НК, а именно „лишаване от свобода”, което да бъде отмерено в размер
ориентиран към минимално предвидения за извършеното престъпление, но не в
минимума. Това наказание съдът смята за справедливо и отговарящо в оптимална
степен на обществената опасност на деянието и на дееца. Ръководен от тези
съображения съдът определи на подсъдимия на основание чл.198, ал.1 от НК
наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца.
Следва да се отбележи, че
определянето на размера на наказанието не е в резултат на механичен
математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е
следствие на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка,
позволяваща установяването на действителната конкретна тежест на извършеното
престъпление като сложно обществено явление и налагането на онова наказание,
което с оглед тази тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по
чл.36 от НК. В този смисъл съдът счита, че с това наказание ще се постигне
разумен баланс между личното поправяне, предупредително въздействие и
общественото възпитание. Както неведнъж е отбелязван ВКС, по-важна е
неотвратимостта на наказването, а не неговото количествено измерване. Разбира
се, то не трябва да е твърде снизходително, тъй като неговите цели не биха били
постигнати.
Съгласно разпоредбите на чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС наложеното наказание в размер на 3 години и 6 месеца
„лишаване от свобода” следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК при изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода съдът приспадна
времето през което подсъдимия М.Г. е бил задържан по настоящото производство по
ЗМВР за срок от 24 часа на 07.11.2019г. със Заповед № 281зз-312/07.11.2019г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът обсъди и възможността
за определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 от НК и
стигна до извода, че не са налице предпоставките за това. Липсват смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да са от съответния характер –
изключителни или многобройни, за да формират извод за несъразмерна тежест на
предвиденото наказание. Приложението на този институт би било проява на
прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност и би
било в явно противоречие с преследваните цели на наказанието.
Съдът не обсъди възможността
за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, тъй като са налице материално-правни
пречки за това в предвид предишно осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода
за което не е реабилитиран.
В резюме - Съдът, като взе
предвид личността на подсъдимия, начина на извършване на деянието и настъпилия
вредоносен резултат, намира, че целите на наказанието могат да се постигнат с
налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца,
като счита, че то е справедливо и ще способства за предупреждаване и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите, добрите нрави и правилата
за нормално общуване, като освен това държи сметка и за характера и степента на
обществена опасност на извършеното конкретно престъпление.
Причините за извършване на
престъплението съдът намира в ниското правосъзнание
на подсъдимия, слабите му волеви задръжки, незачитане на установения в страната правен
ред и стремеж за лично облагодетелстване по престъпен начин.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.П.Г. да заплати в
полза на държавата, вносими по сметка на ОД на МВР П.,
сумата от общо 571,20 лв. /петстотин седемдесет и един лева и двадесет
стотинки/ за възнаграждения на вещи лица изготвили комплексната
съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза и строително-техническо
оценителната експертиза, представляващи направени по делото разноски в
досъдебното производство, както и да заплати в полза на ВСС, по бюджетна сметка
на РС К. сумата от 100 /сто/ лева представляваща направените в съдебното
производство разноски по делото.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови – на основание чл.111,
ал.1 от НПК, веществените доказателства, находящи се
на съхранение при домакина на РУП К., а именно – 1 бр. кутия от цигари марка „К.“
с бандеролен номер „************“ след влизане на присъдата в сила да се
унищожи като вещ без стойности, а 1бр. ковашки поялник от жълт метал, след
влизане на присъдата в сила да се върне на Х.С.Ч. с ЕГН ********** ***.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се съобщи
писмено на страните.
Г.Б.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :