М О Т И В И
към Присъда № 108 от
15.06.2018г. по ВНОХД № 1347/17 г. на БОС:
Делото е поставено за втори път на
разглеждане от въззивната инстанция. Образувано е по протест на Районна
прокуратура – Айтос, срещу присъда № 8/24.03.2017г., постановена по НОХД № 411/2016
г. по описа на Районен съд – Айтос, с която подсъдимият Т.С.С., с ЕГН **********
е признат за невиновен, в това, че на 21.06.2016г., около 01.35 ч. в гр. Айтос,
обл. Бургас, по ул. „Славянска“, с ***, в района на бензиностанция „Лукойл“
управлявал моторно превозно средство- л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с
рег. № ON 328 A, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно- 1, 27 /едно цяло и двадесет и седем/ на хиляда,
установено по надлежния ред, с химическа експертиза № ОХ-1690/24.06.2016г.***,
поради което и на основание чл. 304 от НК е оправдан по така повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В протеста на РП-Айтос, са изложени доводи
за допуснати от РС-Айтос, съществени нарушения на процесуалните правила при
постановяване на оправдателната присъда, както и за неправилно приложение на
материалния закон. Искането е за нейната отмяна и постановяване на нова, с
която подсъдимият бъде признат за виновен и
наложено наказание от 2 години „лишаване от свобода“, глоба в размер на
800 лева и лишаване от правоуправление за срока на наказанието „лишаване от свобода“,
при първоначален строг режим на изтърпяване. Предложено е също, на основание
чл. 68, ал. 1 от НК, да бъде приведено в изпълнение наказанието от 1 година и 3
месеца „лишаване от свобода“, наложено на подс. С. по НОХД № 52/2015г. по описа
на РС-Девин, в изпитателния срок на което е извършено настоящото деяние. Не са
направени доказателствени искания.
Във въззивното съдебно заседание
представителят на държавното обвинение заяви, че поддържа протеста на РП-Айтос.
Настоя, че следва да се цени резултата на първото химическо изследване, според
което точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия С., по време на
управление на моторното превозно средство е била 1, 27 промила. В тази връзка поиска
постановяване на осъдителна присъда, като на подсъдимия бъдат наложени
наказанията по присъдата на БОС при предходното разглеждане на делото.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция, подсъдимият, редовно призован, не се яви. Защитникът му зае позиция
за неоснователност на протеста на АРП .
Доводите му се свеждат до това, че повторното изследване на кръвната проба било
извършено в законовия тримесечен срок и същото е показало концентрация под
инкриминираната стойност от 1, 2 на хиляда. Не било спазено изискването на чл.
14 от Наредбата за съхраняване на пробата от кръв от момента на вземането
ѝ до изпращането ѝ в лаборатория, при температура от 4 градуса по
Целзий. Настоя да не се кредитира заключението по изготвената комплексна
експертиза, както и тази, назначена от РС-Айтос , изводите по които посочи, че счита
за необосновани . Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
След като се запозна с подадената жалба, изслуша
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и
след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от
наведените в протеста основания, Бургаският окръжен съд намери следното:
Подсъдимият Т.С.С.с ЕГН ********** е
правоспособен водач, с придобити категории „B”, „M”, и „АМ“ и към датата на извършване на деянието е
притежавал свидетелство за управление на МПС № *********/08.12.2008г., валидно до 28.11.2018г.
На
21.06.2016г., около 01:30 часа, в гр. Айтос, докато управлявал лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ON 328 A- собственост на Ж. С., по улица „Славянска“, по
посока на движението към гр. Бургас, в района на бензиностанция „Лукойл“, подс.
С. бил спрян за проверка от свидетелите Д. Д. и И. И.- двамата полицейски служители в
РУ-Айтос при ОД на МВР-гр. Бургас. Последните усетили миризма на алкохол,
идваща от подс. С., поради което поискали съдействие от екип на РУ-Айтос,
осъществяващ пътен контрол. На място пристигнали свидетелите Ж. Ж.- младши автоконтрольор при РУ-Айтос и З. Ц.- полицай „ОП“ в РУ-Айтос. Подс. С. бил
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство – „Алкотест Дрегер
7410+“ фабр. № ARSM 0174, със срок на валидност до 16.09.2016г., което отчело
алкохолна концентрация от 1.15 на хиляда в издишания от водача въздух. Въз основа
на показанието на техническото средство свид. Ж. съставил
срещу подс. С., в присъствието на последния, Акт за установяване на
административно нарушение Серия Г, бл. № 490257/21.06.2016г. Подс. С. отказал
да подпише акта и да получи екземпляр от него, което било удостоверено с
подписа на свид. И.И..
Според
подс. С. показанията на техническото средство били прекалено високи, поради
което поискал да даде кръв за химически анализ. На същия бил издаден Талон за
медицинско изследване по образец Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба №
30/27.06.2001г. В него било указано, че водача следва да се яви за вземане на
кръвна проба в ЦСМП - Айтос в срок до 30 мин от връчването на талона . Непосредствено
след това С. бил откаран с полицейския автомобил до ФСМП-Айтос, където от свид.
Н. А., медицински фелдшер му била взета
кръвна проба в стерилно шише, запечатано след извършване на манипулацията с
тиксо и положен впоследствие восъчен печат. Шишето с пробата било предадено на свид. Ж., а последният от своя
страна го занесъл с хладилна чанта в
РУ-Айтос, където било съхранявано в хладилник при температура от 4 градуса . В 11:00 часа, на 21.06.2016г., свид.
П. И. транспортирал кръвната проба отново с
хладилна чанта и я предал в Базова научно-техническа лаборатория/БНТЛ/- гр.
Бургас. В 14:40 часа на същия ден кръвта била подложена на химическо изследване,
чрез газхроматографския метод. В нея се установило наличие на етилов алкохол в
количество 1,27 промила, във връзка с което срещу подсъдимия С. било образувано
досъдебното производство по настоящото дело.
Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от: показанията
на свидетелите Д. Т., Ж.Ж., Д. Д. и З. Ц., дадени пред първоинстанционния съд, както и тези,
дадени от гореизброените в хода на досъдебното производство, всички приобщени
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, както и от показанията на
свид. Н.А., свид. П. И. и частично от
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция; от изготвените и приложени по делото: Протокол за химическа
експертиза № 503/21.06.2016г., Протокол за химическа експертиза №
995/20.09.2016г., съдебно медицинска експертиза № 554/2016 год;
съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 34 от ВНОХД 1347/2017 по
описа на БОС/, и от останалите писмени доказателства
по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК- докладни записки, журнал за
кръвна проба за алкохол, амбулаторен дневник, акт за установяване на
административно нарушение серия Г, бл. № 490257, протокол за медицинско
изследване от 21.06.2016г. /л. 25 от ДП/, талон за медицинско изследване №
0103411 от 21.06.2016г., протокол № ОХ 16-90/24.06.2016г., разпечатка за
извършените изследвания с техническо средство „Алкотест дрегер“ 7410+, с фабр.
№ ARSM 0174 към дата 21.06.2016г., справка за съдимост на подсъдимия С..
Сведения
за състоянието на подсъдимия като водач на МПС по време на проверката са дали
свидетеля Ж.
, според който „ Пиян беше, миришеше на алкохол, говореше заваляно.“, както и
свидетеля Д.-
„водача представи СУМПС, но миришеше на алкохол“.
Верността на казаното от двамата посочени свидетели се потвърди и от обяснението
на подсъдимия С., че непосредствено преди това , същата вечер е пил бира, като
недостоверно е същото само в частта относно количеството приет алкохол . Съдът
не даде вяра на твърдението, че е употребил само 2-3 чаши бира, в който случай
отчетеният резултат не би бил толкова висок .
По
отношение спазване правилата за съхранение на кръвната проба ясно и
недвусмислено свидетелят Ц. е посочил:“Ние транспортирахме с колегата Ж. пробата. Ж. я държеше, мисля в найлонов
плик. В колата имаме хладилна чанта, слагаме я вътре. Ж. е взема в найлонов пликче и я
слага в колата в хладилна чанта. Носим я в управлението в хладилника. Убеден
съм, че има хладилна чанта.“
Казаното
от него кореспондира и със заявеното от свидетеля П.И.-домакин в РУ-Айтос, който е изложил,
че лично транспортира кръвните проби от РУ-Айтос до БНТЛ-Бургас. Пробата се
поставяла в хладилника в оперативната дежурна част, който се заключвал с
катинар и се запечатвал. На следващия ден шишето се поставяло в хладилната
чанта / с дръжка и капак/ и се транспортирало до БНТЛ-Бургас. До тогава
шишенцето стояло в хладилника.
Посочените
показанията на изброените свидетели са непротиворечиви, взаимно допълващи се и
не се оборват от останалия събран доказателствен материал. Поради това
настоящият съдебен състав счита, че няма причина да не се даде вяра на казаното
от св.Ц.,
че в конкретния случай пробата е пренесена в хладилна чанта от мястото на
вземането във ФСМП-Айтос й до полицейското управление в гр.Айтос, където пък е
поставена в хладилник настроен на изискуемата температура, а от там отново с
хладилна чанта транспортирана до БНТЛ-Бургас.
Наред
с това, сградите на ФСМП-Айтос и РУ-Айтос отстоят близо една от друга , а така
също, при транспортирането на пробата до районното управление в гр.Айтос, а
след това до гр.Бургас е била пренесена в хладилна чанта . Следователно
отсъстват предпоставки за настъпване на качествена промяна в кръвната проба ,
което да постави под съмнение годността й за първото проведено изследване на
21.06.16г. и такава не е била и констатирана при извършването му.
По
отношение възражението на защитата относно редовността на процедурата по самата
проверка, както и последващите свързани с нея действия:
На
първо място, противно на изводите на първоинстанционния съд, настоящият
въззивен състав, счете че несъществените разлики в показанията на свидетелите -
полицейски служители по делото, както и невъзможността им да пресъздадат точно
случилото се при извършената проверка на подс. С. на 21.06.2016г. не обуславят
извода за порочност на процедурата по проверката и последващите я действия.
Първостепенният съд неправилно е приел, че не било ясно дали подс. С.
доброволно е заявил желанието си да даде кръв за химическо изследване. Доброволният
характер на извършеното от последния действие се потвърди освен от показанията
дадени от свидетелите полицейски служители, но и от свидетелските показания на
медицинското лице, взело кръвна проба от
подс. С.- свидетелката Н. А.. В съдебно заседание пред първата
инстанция същата е посочила, че преди извършване на манипулацията, лицата се
запитват дали желаят да им бъде взета кръв. При изразено съгласие от тяхна
страна се пристъпва към извършване на процедурата. В показанията ѝ не се
съдържа дори индиция за заплашване или по някакъв начин манипулиране от
полицейските служители спрямо подсъдимия
в момента на вземане на кръв на последния.
Настоящият
въззивен състав намери, че твърденията на подс. С., изложени в съдебно
заседание, за проявено към него арогантно отношение от служителите на РУ-Айтос,
за изричане от някого/ неопределено лице- полицейските служител/ думи „Ей сега
ще те сваля в управлението и ще видиш кон боб яде ли“, както и посягането за
нанасяне на удар към подс. С., след като същият е отказал да даде кръв, са
непоследователни, нелогични и не кореспондират с останалите доказателства по
делото. Тези твърдения не следва да бъдат кредитирани от съда, а единствено да се ценят
като обслужващи защитната му теза и явяващи се проявление на
гарантираното му от закона право на защита. Горното се доказа и от факта, че
същият е отказал да подпише издаденият му акт, а същевременно е подписал талона
за медицинско изследване /л.97 от НОХД 411/2016 по описа на АРС/, т.е. подс. С.
свободно е формирал волята си и върху него не е осъществено принудително
въздействие, с цел да извърши или допусне извършването на определено действие от
медицинското лице върху него.
На следващо място, първостепенният съд неправилно е приел, че поради
краткия интервал между извършване на различните действия от спирането на
подсъдимия за проверка до вземането на кръв на същия във ФСМП-Айтос, цялата
процедура следва да се счита опорочена. Вярно е, че според приложените по
делото писмени доказателства, гореизброените действия са извършени на
21.06.2016г. от около 01:35 часа до 01:40 часа. Посоченият от медицинския
фелдшер в ФСМП-гр. Айтос час, в който е извършена манипулацията по вземане на
кръв от подсъдимия, не е установен по такъв начин, че да постави под съмнение
на всички предхождащи го действия на полицейските служители.
Първоинстанционният съд е придал такава доказателствена сила на посочения
протокол, каквато същият не притежава. При правилно анализиране и оценка на
доказателствата- писмените доказателства- АУАН, талон за медицинско изследване,
както и от гласните доказателства- показанията на свидетелите полицейски
служители, свид. А. и частично от показанията на
подсъдимия, се установи, че тези действия са били реално извършени и резултатите
отразени в съответните протоколи следва да се кредитират и да послужат като
основа за изграждане на фактическите изводи на съда. От съществено значение е
заявеното от св.И.И. –служител в Охранителна полиция, пряк очевидец на
проверката, според който: „Присъствах при съставяне на акта. На място се
състави-на бензиностанция Лукойл и талона там се състави. Първо акта се
състави, после талона. „ .
Настоящият състав не намери за основателен и извода на районния
съд, че процедурата, предвидена в чл. 43, ал. 2 от ЗАНН- „относно оформяне на
отказа“ е нарушена. В АУАН Серия Г, бл. № 490257 от 21.06.2016г. се съдържат
всички реквизити , в това число имената и адреса на свидетелстващия за
направения отказ от нарушителя да го подпише.
Резултатът от изследването с техническо средство за количеството
алкохолно съдържание в кръвта на подс. С. е бил фиксиран и в приложената по
делото разпечатка от „Алкотест дрегер“ 7410+, с фабр. № ARSM 0174 към 21.06.2016г. и в копие от
дневник, в който са отразени извършените с устройството проби /съответно л. 98
и л. 99 от НОХД 411/2016 по описа на АРС/. В тях освен резултата -1.15промила
на хиляда алкохол е отразено и времето на провеждане на изследването - 1.35ч.
на 21.06.16г.
Годността на конкретното използвано в случай устройство-Алкотест дрегер , също е
установена по несъмнен начин, с приложения по делото протокол от извършена
проверка от 18.03.16г./ л.46 от ДП/.
Колкото до разликата в резултата от този на дрегера и този на първото
изследване на кръвната проба, вещото лице Б. ясно е отговорило, че ако първото
е извършено скоро след приема на алкохол, а второто логично известно време след
това, то алкохола при второто вече ще е проникнал повече в кръвта и затова
резултата ще е по-висок./ л.50 от делото пред РС/.
Както вещото лице Б., така и вещите лица-съдебни лекари единодушно са отговорили, че при
неколкократното отваряне , затопляне и престояване в досег с кислорода от
въздуха, кръвната проба не би имала същите характеристики като тези при нейното
вземане, поради настъпилите в нея необратими биологични промени. Затова и са
категорични, че и понастоящем тя няма да е годна за ново изследване .
Към момента на извършване на деянието- 21.06.2016г. е действала отменената
понастоящем Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства
(отм.), поради което приложимият нормативен акт в настоящия случай е именно
този. В действителност разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 от наредбата посочват,
че след като кръвната проба бъде взета от съответното лице, същата следва да
бъде съхранявана при температура 4 градуса по Целзий, след което в рамките на
72 часа да бъде транспортирана до съответната лаборатория за химически анализ.
В настоящия случай няма причина да се подлага под съмнение достоверността на получения резултат от
химическия анализ, извършен на 21.06.2016г. Беше установено, че пробата е била
взета и поставена в стерилно шише, запечатано съгласно нормативните изисквания,
занесена в РУ-Айтос от свид. Ж. и поставена в хладилник, поддържащ съответната
температура, като при пренасянето ѝ е била използвана хладилна чанта. В
рамките на 72 часа след взимането ѝ, същата е била занесена в
медицинската лаборатория за изследване, като за транспортирането ѝ също е
използвана хладилна чанта. Видно от приложения по делото протокол № ОХ
16-90/24.06.2016г. експертът, извършил първото изследване на кръвната проба на
подс. С. е посочил, че последната отговаря на изискванията на Наредба №
30/2001г. (отм).
При извършената въззивна проверка,
настоящият състав не констатира нарушения на изискванията в Наредба № 30/2001г.
(отм.). Редът за издаване на талон за медицинско изследване е надлежно спазен-
чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30/2001г (отм.)- след като при проверката на подс. С.,
извършена с техническо средство, е била констатирана концентрация на алкохол
над 0,5 на хиляда- 1,15 на хиляда, на същия е бил издаден талон за медицинско
изследване. Самата кръвна проба е била взета в срока, посочен в талона за медицинско
изследване, от компетентно лице в ФСМП-Айтос, което е съответствие с
разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 30/2001г. Сроковете и
начините на транспортиране, съхраняване и изследване на кръвната проба в
научно-техническа лаборатория, също са били спазени. Химическият анализ на
кръвната проба е извършен от компетентно лице- химик в специализирана химическа
лаборатория при сектор БНТЛ при ОД на МВР-Бургас. Изследването е извършено,
чрез един от двата допустими и предвидени в чл. 16 от Наредба № 30/2001г. (отм.)
начини- чрез газхроматографски метод.
След образуването на съдебното
производство пред първата инстанция, подс. С., в предвидения от Наредба
№30/2001г. (отм.) срок, е направил искане да бъде извършена повторна експертиза
на дадената от него кръвна проба, като след извършването ѝ, измереното
съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия е било 0,98 на хиляда, което
според първостепенния съд обосновава несъставомерност от обективна страна на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Този извод на районният съд е
необоснован, поради липсата на сведения относно външните влияния на които е
била подложена пробата при всяко от четирикратното отваряне на шишенцето за
изследване/всеки път се прави двукратно изследване/ и обстоятелствата довели до
констатираната разликата в отчетените резултати . Със заключението по назначената , изготвена във въззивното
производство комплексна експертиза /л.
34-36 от ВНОХД № 1347/2017г. по описа на БОС/ и прието от съда като компетентно
и обективно дадено , същите бяха изяснени.
Следва да се подчертае, че задачите на експертизата са такива, че за решаването им, освен обективно
изследване на определени обстоятелства по делото, включва задължително и аргументация
, която в настоящия случай беше подкрепена от солидни познания в сферата на
физиката, химията и биологията. В представеното писмено
заключение, поддържано и от трите вещи лица в съдебно заседание пред настоящия
състав, същите изложиха ясни и логични доводи за еднозначните си изводи относно
недостоверността на резултата от повторно извършеният химически анализ на
кръвната проба на подс. С. , за съдържанието на алкохол към момента на
извършване на проверката от полицейските служители към РУ-Айтос на 21.06.2016г.
В заключението си , потвърдено и пред съда, вещите лица посочиха, че както в
настоящия случай, така и при всички останали случаи, при изследване на кръв
престояла значително време, въпреки че е била съхранявана по утвърдените
правила, настъпват биологични промени, като ферментацията, поради която при
последващо извършване на химически анализ могат да бъдат отчетени както
по-ниски, така и по-високи стойности на етанол в съответната проба, като е
възможно дори и последният да изчезне напълно, поради летливото му свойство.
Взетата на 21.06.2016г. кръвна проба е била отваряна четири пъти, тъй като и
при двата химически анализа по делото за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта на подс. С. са извършвани по две изследвания. Кръвната проба е била
съхранявана съгласно правилата - в хладилник, с постоянна температура от 4
градуса. Поясниха също, че преди да се извърши изследването на пробата, същата
трябва да бъде темперирана до стайна температура, като в лабораторията същата
се поддържала от климатик и била зададена на 20 градуса. При повишаване на
температурата на кръвта- от 4 градуса до 20 градуса, етиловият алкохол, който е
в нея, се изпарявал в остатъчния обем (празното пространство) на шишенцето и
при отварянето му алкохолът се изпарявал в атмосферата, което от своя страна
било основната причина за получената разлика в резултата между двете химически
изследвания. Вещите лица бяха категорични и относно невъзможността да бъде
определено точното количество алкохол, което се е изпарило при всяко отваряне
на шишенцето, в което се е съхранявала кръвта. Отговориха ясно и аргументирано,
че именно поради протеклите биологични процеси, свързани с кръвта, затоплянето
ѝ и досега на кръвта с кислород , резултата от второто изследване от
20.09.16г., проведено 9 часа преди изтичането на тримесечния по наредбата срок,
не би могъл да се счита за достоверен.
Настоящият състав намери
представеното от вещите лица заключение
за достатъчно пълно, ясно и обосновано, а по отношение на участвалите в
експертизата вещи лица, липсва каквото и да е съмнение в тяхната
безпристрастност, професионална компетентност и добросъвестност. Поради това
даденото от тях заключение следва да бъде кредитирано. Експертите са изградили
своите изводи след като са се запознали с материалите по делото. Проучили са
условията при които е съхранявана пробата, начина по който са извършвани
изследванията, като са дали научно обяснение за протеклите процеси. Следва да
се вземе предвид и факта, че обяснението за процесите, свързани със
съхранението и изследването на кръвната проба, както в назначената в първоинстанционното
съдебно следствие експертиза така и тези, изложени в експертизата, назначена от
настоящата инстанция е съвпадащо по същината си.
Като се има предвид гореизложеното,
както и фактът, че първото химическо изследване на кръвта на подс. С. е било извършено
в рамките на същия ден на вземането на кръвната проба от последния и резултата
от него не беше оборен, настоящия състав прие, че към момента на инкриминираното деяние
подс. С. е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1, 27 на хиляда, с което е реализирал от
обективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Измереното
количество е било установено по надлежния ред, така както е посочено в
цитираната норма от наказателния кодекс, който ред несъмнено е предвиден в Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Законодателят е предвидил възможността кръвната проба да бъде обект на
изследване в рамките на три месеца от вземането ѝ от съответното лице, но
резултата от това изследване не може да се приема безусловно за достоверен. В
настоящият случай, при четирикратното отваряне на шишенцето с пробата, при
описаните промени настъпващи в кръвна при всяко отваряне, в никакъв случай не може да се приеме, че
полученият при изследването на вече променената качествено кръв резултат е
достоверен, а дори напротив. Именно, за
да не се допуска настъпването на такива промени в състава на кръвта, които да
не позволяват да се постигнат категорични и безпротиворечиви резултати ,
законодателят е приел нова уредба относно вземането , съхраняването и
изследването на кръв за анализ, при съмнение за наличие на алкохол в кръвта на
водача на МПС. С чл.15, ал.2 от Наредба
№1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
в сила от 29.09.17г. е въведено
изискването за вземане
на две отделни проби кръв, което би дало възможност в случай на необходимост от
повторна проверка за процентното съдържание на алкохол към момента на извършване на инкриминираното
деяние, то да се изследва втората/контролна/ проба , с цел получаване на
достоверен резултат.
Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е формално- на
просто извършване, за съставомерността на което е достатъчно количеството
алкохол в кръвта на водача на МПС да бъде над допустимия от закона минимум- 1,
2 на хиляда, като това следва да бъде установено по надлежния ред. Безспорно
подс. С. на 21.06.2016г. е управлявал моторно превозно с концентрация на
алкохол в кръвта 1, 27 на хиляда, което е било установено чрез химическа
експертиза № 503/21.06.2016г. /л. 21 от ДП/.
Относно субективната страна на престъплението, въззивният състав прие, че
подс. Т.С. е извършил посоченото деяние при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и неговите общественоопасни последици, като е искал
тяхното настъпване. Бил е наясно, че управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол над допустимото от закона. Разбирал е също, че сядайки
зад волана и привеждайки автомобила в движение , състоянието му несъмнено ще
затрудни и забави реакциите му като водач на МПС, което ще постави в опасност
останалите участници в движението.
По тези съображения настоящият съдебен състав прие, че с поведението си ,
подсъдимият Т.С. е осъществил от обективна и субективна страна описаните във
фактическата обстановка, приета от въззивния съд действия, с които е осъществил
посоченото в обвинителния акт деяние. Достигайки до противните изводи,
първоинстанционният съд е постановил
неправилен съдебен акт, поради което и при въззивната проверка на невлязлата в
сила присъда на Районен съд-Айтос, Бургаският окръжен съд отмени същата и
постанови нова, с която подс. С. беше признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
За престъплението в което подс. С. беше признат за виновен се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда
лева. При индивидуализиране на наказанието, настоящият състав съобрази, че следва
да спази забраната за влошаване положението на подсъдимия при липса на
съответен протест от прокурора, с оглед повторността на разглеждането от
въззивната инстанция, след разглеждането и решаването му от ВКС само по жалба
на подсъдимия . Поради това Бургаският окръжен съд намери, че съответно на
извършеното и достатъчно да постигне целите най-вече на индивидуалната
превенция се явява наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, като
на основание чл. 55, ал. 3 от НК, не наложи кумулативно предвиденото, в
разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК, наказание „глоба“.
Определи в съответствие с
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС същото да се изтърпи при
първоначален общ режим, тъй като деянието е извършено в изпитателния срок на
друго осъждане на лишаване от свобода, сборът от наказанията по които не
надвишава 2 години.
Съобразно императива на чл. 343г от НК, съдът постанови лишаване на
подсъдимия Т.С. от право да управлява моторно превозно средство, като прецени
че същото за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ще способства за поправянето и
превъзпитанието на дееца.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК, настоящият състав постанови да се
приспадне времето, през което подсъдимият С. е бил лишен по административен ред
от възможността да упражнява горепосоченото право.
Подс. С. е извършил настоящото деяние на 21.06.2016г., като видно от
свидетелството за съдимост, с определение № 13 от 11.06.2015г. по НОХД №
52/2015г. по описа на Районен съд-Девин, на същия е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца , изпълнението на
което , на основание чл. 66, ал.1 от НК, е било отложено за срок от три години.
Предвид факта, че деянието по настоящото
производство е извършено
в изпитателния срок, определен по горепосоченото НОХД, съблюдавайки
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, настоящият състав приведе в изпълнение
така посоченото наказание по НОХД № 52/2015г. по описа на РС-Девин- „лишаване
от свобода“ за срок от една година и три месеца, което да се изтърпи отделно,
при първоначален общ режим.
Разноските, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, предвид признаването на
подсъдимия за виновен, присъди в негова тежест.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: