№ 2163
гр. С., 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110119099 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу И. Б. Т., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 67433/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
2291,59лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до изплащане на вземането, 388,17лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-
31.08.2022г., 59,86лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.11.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до изплащане на
вземането, и 13,84лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2019г.-29.11.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ********, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за
извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за
забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който се оспорват предявените искове. Прави възражение за прихващане с насрещно
вземане в размер от 20 000лв., представляващо дължимо от страна на ищцовото
дружество обезщетение (цена) за ползване на изградените от етажните собственици
енергийни обекти и съоръжения, които не са изкупени, но се ползват от него, за
периода 08.09.2006г.-05.09.2023г. Посочва, че баща му – Б. Т. закупил правото на
строеж върху ап. № 3 в сградата на /населено място/ през 1994г., като същият починал
1
на 27.12.2017г. и оставил за единствен наследник И. Т., която се явява правоприемник
на всички негови права и задължения. Твърди, че абонатната станция и външният
топлопровод в сградата са изградени със средства на собствениците, като ответникът
притежава ¼ идеална част от общите части, включително от съоръженията. Поддържа,
че договор за прехвърляне на съоръженията на ищцовото дружество не е сключван,
въпреки отправено искане на 01.02.2008г. от етажните собственици към дружеството.
Третото лице – помагач – /фирма/ изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че до
27.12.2017г. Б. Т. е бил собственик на процесния ап. № 3, находящ се в сградата на
/населено място/ в гр. С., която е присъединена към топлофикационната мрежа, като
след неговата смърт негов законен наследник се явява И. Т., която от този момент е
придобила по наследствено правоприемство собствеността върху имота. Не е спорно, а
и се установява от събраните писмени доказателства и експертното заключение, че
сградата е присъединена към топлопреносната мрежа, а имотът е топлоснабден, с
оглед на което през процесния период страните са се намирали в облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по което ответникът
дължи заплащане на потребената стойност.
От допуснатото, изслушано и прието заключение по съдебно-техническата
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема като обективно и
компетентно дадено, се установява, че през процесния период в имота е имало шест
броя отоплителни тела с монтирани ИРРО и един брой щранг-лира. Вещото лице
посочва, че потребеното количество топлоенергия в имота за отопление, БГВ и сградна
инсталация през процесния период възлиза на сумата от 2245,85лв. С оглед на това,
2
съдът намира за доказано, че до имота през процесния период е доставена топлинна
енергия на стойност 2245,85лв., но не и за разликата до пълната претендирана сума от
2291,59лв.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми и
длъжникът изпада в забава за плащане. Ответникът, чиято е доказателствената тежест,
не твърди и доказва да е погасил паричните задължения, поради което е изпаднал в
забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за тях. В ОУ е посочен
моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33/ и от деня, следващ деня на падежа,
се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет
калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от 2245,85лв.
възлиза на сумата от 380,42лв. за периода 15.09.2020г.-31.08.2022г. Ето защо, този иск
се явява доказан до размер на сумата от 380,42лв., но не и за разликата до пълния
предявен размер от 388,17лв.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение. Представен е и договор за извършване на услугата. Видно от
представените отчети и експертното заключение, това дружество е продължило да
извършва услугата и към процесния период. Ето защо, ответникът дължи на продавача
- ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от общите условия) и цената на тази
услуга, като нейният размер не е спорен и възлиза на претендираната сума от 59,86лв.,
което се и установява от събраните писмени доказателства и заключението по СТЕ. Ето
защо, ищецът дължи и тази сума от 59,86лв.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото е установено, че в полза на
ищеца са възникнали вземания в размер на 2245,85лв. за доставена топлинна енергия,
380,42лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и 59,86лв. стойност
на извършена услуга дялово разпределение. При това положение, следва да бъде
разгледано наведеното своевременно от ответника възражение за прихващане със
сумата 20 000,00лв., представляваща цена за използване на изградени от ответника
съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на процесната жилищна
сграда за периода 08.09.2006г.-05.09.2023г.
Преди да започне разглеждане на възражението за прихващане по същество
обаче, съдът намира за необходимо да коментира, че идентично възражение за
прихващане е правено в предходни производства между същите страни – по гр. д. №
47757/2015г. по описа на СРС, 73-ти състав, по гр. д. № 55846/2018г. по описа на СРС,
50-ти състав, и по гр. д. № 22784/2021г. по описа на СРС, 38-ми състав, като и в трите
3
производства възраженията са приети за разглеждане и са послужили за отхвърляне на
предявените от ищцовото дружество искове поради погасяването им чрез насрещно
вземане. С Решение № 20033437/04.02.2021г., постановено по гр. д. № 55846/2018г.,
влязло в сила на 26.06.2023г., съдът е приел, че в полза на ответника е възникнало
вземане за обезщетение за ползването на обектите за периода 08.09.2006г.-20.12.2019г.
в размер на 5070лв. и същият е извършил прихващане с тази сума с вземанията на
ищеца, а за разликата над 5070лв. до пълния размер на предявеното насрещно вземане
от 20 000лв. го е отхвърлил. Исковете по гр. д. № 47757/2015г. и гр. д. № 22784/2021г.
също са отхвърлени поради уваженото възражение за прихващане със същото вземане.
Съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК решението влиза в сила и по отношение на разрешените с
него искания и възражения за право на задържане и прихващане. С оглед на това,
съдът намира, че по отношение на насрещните вземания на ответника за обезщетение
за периода 08.09.2006г.-20.12.2019г. е формирана сила на пресъдено нещо, като част от
тях са приети за основателни, а друга част са отхвърлени с влязлото в сила съдебно
решение по гр. д. № 55846/2018г. Тези решения обвързват настоящия съдебен състав,
който е длъжен да приеме, че част от вземанията на ответника за този период вече са
прихванати с вземания на ищеца, а другата част не съществува поради изричния
отхвърлителен диспозитив по влязлото в сила решение. Ето защо, в настоящото
производство следва да бъде разгледано единствено дали ответникът има вземания по
чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. пар. 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ спрямо ищеца за периода, който не е
обхванат от горните решения, а именно 21.12.2019г.-05.09.2023г.
Според чл. 137, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, при присъединяване на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и
абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова
собственост. Изграждането на съоръженията може да се извършва от клиентите след
съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното
предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от
клиентите. Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в
срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл.
138, ал. 1.
Според § 4, ал. 1 от ПЗР към ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната
преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този
закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са
собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното
разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към
мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. Според ал. 4,
енергийните предприятия и собствениците по ал. 1 не могат необосновано да отказват
да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти. Нормата на ал. 4а (нова -
ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г.) предвижда, в случай че сделката по
изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ по ал. 4, енергийното
предприятие в срок три месеца след покана от страна на собствениците по ал. 1 е
длъжно да плаща наем по методика, определена от комисията, в зависимост от типа и
мощността на съоръжението.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
етажните собственици в сградата, находяща се в гр. С., /населено място/, са изградили
със свои средства външен топлопровод и абонатна станция на сградата. Това се
установява от представеното решение на ОС на ЕС, оферта за изграждане, сключен
договор за изграждане, разписки за плащане и издадено разрешение за ползване от
РДНСК – С., с което се разрешава ползването на външно топлопроводно отклонение и
4
абонатна станция в жилищната сграда, като инвеститори са Н. Т., Б. Л. и Б. Т..
Последният е придобил ¼ част от съоръженията, а след неговата смърт това право е
преминало към неговия законен наследник – ответникът в производството И. Т.. По
делото не е спорно, а и се установява от изслушаното и прието експертно заключение,
че ищцовото дружество е ползвало съоръженията за целите на топлоснабдяването в
посочения период, като не се твърди и доказва да е извършвал плащане за ползването.
Още на 01.02.2008г. собствениците са отправили искане до /фирма/ за прехвърляне на
собствеността върху съоръженията, като са изразили готовност да го сторят. В хода на
настоящото производство не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за
сключване на сделка за изкупуване на процесните съоръжения. Не са налице и
доказателства за липса на обоснован отказ по чл. 4 от пар. 4 от ПЗР на ЗЕ за
изкупуване. На 19.05.2019г. ответникът И. Т. е отправил покана до ищцовото
дружество, с което е поискал да му се заплаща наем за ползването на съоръженията,
предвид че същите не са изкупени от дружеството.
При горните факти, съдът намира, че ответникът има право на вземане съгласно
чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. пар. 4, ал. 4а о ПЗР на ЗЕ за наем за ползване на съоръженията по
методика, определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на
съоръжението. Самият закон изрично урежда възмездността на ползването.
Предвиденото в чл. 137, ал. 2 ЗЕ задължение за плащане на цена за ползването на
съоръженията е проявление на принципа за забрана на неоснователно обогатяване и
при липсата на договор за изкупуване на съоръженията, енергийното предприятие
дължи наем, респ. обезщетение за ползване на чужда вещ без основание, в който
смисъл са Определение № 551/04.07.2022 г. по гр.д.№ 3781/2021 г., IV г.о. на ВКС,
Определение № 326/06.06.2022 г. по т.д. № 1858/2021 г., I т.о. на ВКС, Определение №
60587/23.07.2021 г. по гр.д.№ 3993/2020 г., IV г.о. на ВКС, Определение №
592/10.11.2020 г. по т.д.№ 853/2020 г., II т.о. на ВКС и др. Ето защо, в полза на
ответника се е породило такова вземане. Според заключението по СТЕ /л. 148-150/
наемната цена за ползването на съоръженията за периода 05.09.2020г.-05.09.2023г.
възлиза на 3155,67лв., изчислен съгласно Методика на ДКЕВР. Според вещото лице за
периода 05.09.2018г.-05.09.2023г. пък наемната цена възлиза на 5632,09лв. Доколкото
за процесния период, за който съдът приема, че се дължи обезщетение в настоящото
производство – 21.12.2019г.-05.09.2023г., няма точно посочен размер, същият следва да
бъде изчислен на основание чл. 162 ГПК. Съдът намира, че за 05.09.2020г.-05.09.2023г.
следва да се приеме посоченият от вещото лице размер – 3155,67лв. За останалия
период 21.12.2019г.-05.09.2020г. следва да се изчисли от съда, като на стр. 4 от
експертното заключение (л. 151-153) вещото лице е посочило, че през 2019г. цената на
ползване за месец възлиза на 110,81лв. Предвид че за 2019г. са налице 11 дни, то
следва, че за периода 21.12.2019г.-31.12.2019г. цената възлиза на 39,31лв. За 2020г.
цената за ползване възлиза на 86,37лв. на месец, което за периода 01.01.2020г.-
05.09.2020г. прави 705,36лв. Тоест, за целия период 21.12.2019г.-05.09.2023г. общата
дължима наемна цена от дружеството възлиза на 3900,34лв. От тази сума ответникът
има право на вземане за ¼ част, съответстваща на правото му на собственост, или
975,08лв. До този размер възражението на ответника се явява основателно, а за
разликата до пълния размер от 20 000лв. и за периода 08.09.2006г.-20.12.2019г. е
неоснователно. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 2/18.03.2022г. по тълк.
дело № 2/2020г., ОСГТК на ВКС, по възражението за прихващане съдът се произнася в
диспозитива на решението само когато възражението е основателно. Съдът не се
произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението,
зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск.
Следователно, в случая следва съдът да постанови диспозитив само в частта, с която
възражението за прихващане е уважено, което води като последица до частично
5
отхвърляне на предявения от ищеца иск.
По изложените съображения, искът за главница за топлинна енергия следва да
бъде уважен до размер на сумата от 1270,77лв., като за разликата до пълния предявен
размер от 2291,59лв. бъде отхвърлен, от която разлика за сумата от 45,74лв. поради
неговата неоснователност, а за сумата от 975,08лв. поради извършено прихващане с
насрещно вземане на ответника за дължима наемна цена за периода 21.12.2019г.-
05.09.2023г. съгласно чл. 137, ал. 2 вр. пар. 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ. Отхвърлянето на
иска за главницата рефлектира и върху акцесорния иск за лихва за забава, който също
следва да бъде отхвърлен за разликата над 215,25лв. до пълния предявен размер от
388,17лв., като размерът е изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК. Искът за
главница за стойност на извършена услуга дялово разпределение в размер от 59,86лв.
следва да бъде изцяло уважен, а искът за мораторна лихва върху тази сума в размер от
13,84лв. отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 105,07лв. от
които следва да му се присъдят 58,98лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 1388,99лв. с
включено юрк. възнаграждение от 100лв., определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, от които следва да му се присъдят 779,82лв.
В заповедното производство ответникът е доказал разноски в размер на 50,00лв.,
от които следва да му се присъдят 21,92лв.
В исковото производство ответникът е доказал разноски в размер на 700лв. за
платено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно при съобразяване материалния
интерес по делото, извършените процесуални действия и обема и характера на
събрания доказателствен материал. Ето защо, същото следва да бъде намалено до
580лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да му се присъдят
254,36лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу И. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 67433/2022г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 1270,77лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2019г.-30.04.2021г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № ********,
ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до изплащане на вземането, 215,25лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-
31.08.2022г., и 59,86лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.11.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 1270,77лв. до пълния предявен от 2291,59лв., от която разлика
6
за сумата от 45,74лв. поради неговата неоснователност, а за сумата от 975,08лв. поради
извършено прихващане с насрещно вземане на ответника за дължима от ищеца цена за
периода 21.12.2019г.-05.09.2023г. съгласно чл. 137, ал. 2 вр. пар. 4, ал. 4а о ПЗР на ЗЕ
за ползването на външния топлопровод и абонатната станция на сградата, находяща се
в гр. С., /населено място/; иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 215,25лв. до пълния предявен от
388,17лв. и изцяло иска в размер от 13,84лв. за мораторна лихва за периода
31.12.2019г.-29.11.2022г. върху главницата за дялово разпределение в размер от
59,86лв., дължима за периода 01.11.2019г.-30.04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 И. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, сумата от 58,98лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 779,82лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 /фирма/, ЕИК: ************, със седалище
и адрес на управление: /населено място/, да заплати на И. Б. Т., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, сумата от 21,92лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 254,36лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7