Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 20.04.2016 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря С.А. и в присъствието на прокурора Николина Ангелова, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 8002/15 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ
за сумата от 57 420 лв.
Ищецът Д.С.К. твърди в
исковата си молба, че на 15.04.2011 г. бил при управление на личния си
автомобил „БМВ“ с рег. № ******** бил спрян в гр. С. от полицейските органи и в
багажника на автомобила му било открито наркотично вещество – амфетамин с нето
тегло 40,21 грама на стойност 1206, 30 лв. Бил задържан за 24 часа в помещение
за временно задържане на Осмо РПУ – СДВР, а с постановление от 16.04.2011 г.
бил привлечен като обвиняем по ЗМ № 640/2011 г. по описа на Осмо РУП и му била
взета мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 2 000 лв. Изложени са
твърдения, че през 2012 г. в СГС бил внесен обвинителен акт и образувано
наказателно дело от общ характер, по което били проведени четири съдебни
заседания като на 21.11.2012 г. бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Присъдата на СГС била протестирана от СГП като въззивният съд постановил
решение, с което потвърдил оправдателната присъда. По протест на САП било
образувано и касационно дело като ВКС потвърдил решението на САС. Твърди се, че
като веществено доказателство от ищеца бил иззет и личния му автомобил с
приемо-предавателен протокол. Твърди се, че след влизане в сила на
оправдателната присъда, ищецът отишъл на служебния паркинг в поделението на
„баретите“ в кв. „Врана“, където заварил автомобила си с множество откраднати
части до степен, непозволяваща същият да бъде ползван по предназначение. Изложени
са твърдения, че воденото наказателно производство срещу ищеца за периода, през
който е бил обвиняем изпитвал притеснение от обстоятелството, че е привлечен
като обвиняем за престъпление, което не
е извършил, изпитвал страх от осъждане за престъпление, за което не е бил
виновен. Уронено било доброто му име пред семейството, приятелите и обществото,
негативно отражение дало и върху психическото му състояние, което се изразявало
в раздразнителност, вътрешна вглъбеност и невъзможност да се съсредоточи.
Твърди се, че ищецът притежавал няколко търговски дружества, занимаващи се със
строителство като с оглед повдигнатото му обвинение поръчките намалели, развил
хипертония вследствие на силния стрес.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявеният иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата
от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу него наказателно производство и сумата от 2 000 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, сумата от 420 лв. – сторени пътни
разходи от гр. Бургас до гр. С. и сумата от 5 000 лв. – вреди от
ненадлежното стопанисване на иззетия му личен автомобил. Претендират се и
сторените по делото разноски.
Ответникът – П. на Р Б.,
чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление за привличане на обвиняем от 16.04.2011
г. по ДП ЗМ 640/2011 г., прок. преписка 3780/2011 г. по описа на СГП Д.С.К. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354 ал.1, пр.4 алт. 1 от НК,
затова, че на 15.04.2011 г. в гр. С., ж.к. „Д.“ без надлежно разрешително е
държал високорискови наркотични вещества – амфетамин с нето тегло 40,21 грама, с
цел разпространение като е взета и мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на
2 000 лв.
По делото е представен обвинителен акт по ДП № ЗМ –
640/2011 г., пр.пр. 3780/2011 г. на СГП.
С присъда 243/20.09.2012
г. на СГС, НО, 30 състав по нохд 107/2012 г. Д.С.К. е признат за
невиновен затова, че на 15.04.2011 г. в гр. С., ж.к. „Д.“ без надлежно
разрешително е държал високорискови наркотични вещества – амфетамин с нето
тегло 40,21 грама и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 354а, ал.1 пр.4 алт.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на
20.09.2013 г.
По делото е представен договор за правна помощ и
съдействие № 0151089, от който се установява, че Д.С.К. е заплатил сума в
размер на 2000 лв. за защита по ДП
640/11 г., пр. пр. 3780/11 г.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от
вещото лице П.И.Д., в което е обоснован извод, че пазарната стойност на
автомобил „БМВ 520І“ с рег. № ******** към 15.04.2011 г. възлиза на сума в
размер на 6 000 лв.
В съдебно заседание от 18.05.2015 г. са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Р.К. и В.Г.Н..
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П. и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето,
което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по
повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно
или не.
Ищецът релевира в исковата
си молба, като вредоносно поведение от страна на П. на РБ, състоящо се в
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем
по престъпление по чл. 354а, ал.1 пр.4 алт.1 от НК. По делото е представена влязла в сила присъда,
от която се установява, че ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство, както и
обезвреда с оглед продължителността на същото.
В следствие на воденото срещу ищцецът наказателно
производство в досъдебна и съдебна фаза той е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип
на поведение и начин на живот, които са свързани пряко с неговото душевно равновесие.
Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетели,
чиито показания съдът цени при съблюдаване нормата на чл. 172 от ГПК и приема,
че същите са обективни и логически обосновани като преки впечатления.
Свидетелите установяват, че ищецът е търпял неблагоприятни в психологически,
социален и емоционален аспект преживявания като стрес, притеснение и
емоционално напрежение на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен
характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при
определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца,
периодът от време - около 2 и 5 месеца водено досъдебно и съдебно производство,
през което време той е търпял негативни преживявания, предприетата срещу него мярка
на неотклонение – „гаранция”, тежестта на повдигнатото обвинение – за извършване
на престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от 3
до 12 години т.е. притежаващо белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на
чл. 93 т.7 от НК, чистото му съдебно минало, все обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени от съда, с оглед задължителната съдебна практика – решение
673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. На следващо място
при определяне размера на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди,
същото следва да се определи според стандарта на живот, за да
не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл е и задължителната съдебна практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г.,
ІV ГО на ВКС/. В цитираната по-горе съдебна практика, която е
задължителна за настоящия съдебен състав по арг. на чл. 290 от ГПК се приема,
че когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са
обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в
исковата молба и безспорно да ги докаже. В настоящия случай ищецът е изложил твърдения, че е намаляла значително работата му в
търговските дружества, в които участва с оглед повдигнатото му обвинение, както
и твърдения за нарушения здравен статус, изразяващи се в поява на високо кръвно
налягане. Тези обстоятелства подлежат при условията на пълно и главно доказване
от страна на ищеца. Същият е ангажирал справка от Търговския регистър досежно
търговските дружества, в които е съдружник и медицинско направление от
02.06.2014 г. с поставена диагноза „тревожно разстройство“. При съвкупна
преценка на тези данни и ангажираните по делото доказателства съдът намира, че
не е установена причинно-следствена връзка между твърдението за намален обем на
работа в търговските дружества, в които участва ищецът респ. неблагоприятни
последици върху здравословното му състояние с висящото досъдебно наказателно
производство през процесния за настоящото производство период. Гласните
доказателствени средства не установяват тези твърдения, изложени в исковата
молба. Свидетелката К., съпруга на ищеца, е заявила, че е „вдигнал високо
кръвно“, което съпоставено с датата на издаване на медицинското направление
/шест месеца след окончателното приключване на наказателното производство/ не
обосновава извод за причинно-следствена връзка с воденото наказателно
производство, не установява дали това е еднократна проява или се касае за
хронично заболяване каквото е артериалната хипертония. С оглед критериите,
визирани по-горе от настоящия съдебен състав същият намира, че справедливо би
било да се присъди сумата от 7 000 лв., която би репарирала душевния дискомфорт
на ищеца от воденото срещу него наказателно производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 7 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 50 000
лв. следва да се отхвърли.
Ищецът е заявил и искане за присъждане на сумата от
2 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение. Последователна и непротиворечива е практиката на
ВКС, която настоящият съдебен състав следва да съобрази е, че липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия,
обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното
преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена
вреда, за която държавата му дължи обезщетение с оглед
нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение №
843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на
ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./ В подкрепа на
твърденията си за сторено такова ищецът е ангажирал препис от адвокатско
пълномощно, в което е отбелязано, че същото е заплатено. Предвид което тази
претенция като основателна и доказана следва да се уважи изцяло.
Неоснователна е претенцията за сумата от 420 лв.,
обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторени пътни разходи,
доколкото по делото вън от изложените в исковата молба фактически твърдения, не
са ангажирани доказателства, които да ги подкрепят.
Ищецът е заявил и иск за присъждане на сумата от
5 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в погиване на
иззетия му личен автомобил вследствие ненадлежното му стопанисване. Налице е
задължителна съдебна практика, постановена по чл. 290 от ГПК /решение
278/10.12.2015 г. по гр.д. 2392/2015 г. на ІІІ ГО на ВКС/, съгласно която когато властите изземват и държат предмети като веществени доказателства,
по националното законодателство следва да съществува възможност за завеждане на
иск срещу държавата и претендиране на обезщетение за всички вреди, произтичащи от това,
че властите не са успели да съхранят въпросните предмети в сравнително добро
състояние. Това е особено валидно, когато самата намеса в правото се оказва
незаконосъобразна. Фактът, че процесният лек автомобил е бил иззет като
веществено доказателство се установява от представения по делото протокол за
доброволно предаване от 16.04.2011 г. /стр. 48 от ДП/ и от определение от
30.01.2014 г. на СГС, 30 състав по нохд
107/2012 /стр.33/. Ответникът е заявил възражение, че автомобилът се е пазил на
паркинг, охраняват от органите на полицията, което възражение по естеството си
е възражение за липса на пасивна материалноправна легитимация. С оглед нормата
на чл. 159 от НПК по искане на съда или на органите
на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица
и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа,
компютърни информационни данни, включително за трафика, които могат да имат
значение за делото. Съобразно чл. 110 ал.4 от НПК веществените доказателства, които поради размерите си или по други причини не могат
да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и
оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган. При съвкупна преценка на доказателствата по делото и анализ на цитираните
по-горе правни норми настоящият съдебен състав намира, че задължение за
правилното съхранение и съблюдаване запазването на автомобила с оглед обичайното
му предназначение е на полицейските органи, а не на П., поради което
възражението на ответника за липса на материалноправна легитимация съдът приема
за основателно, а ищцовата претенция следва да се отхвърли.
Ищецът не е заявил искане за присъждане на законна лихва,
поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса съдът намира, че не
следва да присъжда такава.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ, 2 000 лв. –
възнаграждение за адвокат / стр. 3/. Съдът намира, че сторените разноски за
САТЕ с оглед неоснователността на претенцията за имуществени вреди не следва да
бъде възлагана в тежест на ответника. Съдът не възприема възражението на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено при условията на
чл. 78 ал.5 от ГПК. С оглед цената на заявения иск и съобразно нормата на чл. 7
ал.1 т.4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения същият възлиза на сумата от 2 252, 60 лв., а в конкретния
случай заплатеното адвокатско възнаграждение е в по-нисък размер.
Предвид което и с оглед изхода на
спора П. на РБ следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 245, 04 лв. – възнаграждение за
един адвокат и ДТ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П. на Р Б. – с адрес: гр. С., бул. “*******” № * на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на Д.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер – адв. Д. сумата
от 7 000 /седем хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу него наказателно производство по нохд 107/2012 г. по описа на СГС,
НО, 30 състав, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от
50 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и сумата от 2 000 /две хиляди/ лв. –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 245, 04/двеста четиридесет
и пет лева и четири стотинки/ лв. – сторени разноски.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.С.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, партер – адв. Д.
против П. на Р Б. – с адрес: гр. С., бул. “****” № * на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за
заплащане на сумата от 420 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство нохд
107/2012 г. по описа на СГС, НО, 30 състав,
представляващи пътни разходи и за сумата от 5 000 лв. – обезщетение за
ненадлежно стопанисване на иззет лек автомобил „БМВ 520І“ с рег. № ********
като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :