Решение по дело №14/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 от АПК във вр. с чл.60-68 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Делото е образувано по жалба на Община Видин против Решение №1002-3/05.01.2022г. на Изпълнителния директор на ИА“Програма за образование“ и ръководител на УО по ОП“Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 , в частта , в която се отказва верификация на разходи в размер на 898,48 лв , от които 839, 70 лв преки разходи , представляващи изплатено възнаграждение на г-жа Кермова за периодите 19.04.2021г.-23.04.2021г.вкл. и 11.05.2021г.-14.05.2021г. вкл., и 58,78 лв непреки разходи /7% върху сумата от 839,70 лв/.

Твърди се от жалбоподателя , че са представени разходооправдателни документи за неверифицираните суми като изложените съображения от органа за отказ за верификация са несъстоятелни и в грубо противоречие с материално-правните норми и фактическа обстановка. Сочи се , че чл.113 от КТ , на който се позовава Управляващият орган, е изцяло ирелевантен към случая, като е извън правомощията на УО да извършва контрол върху спазването на КТ. Сочи се също така , че за първия визиран период - 19.04.-23.04.2021г., г-жа Кермова е била в платен годишен отпуск по основания си трудов договор, като по втория си трудов договор е работила именно в този период. Същото се сочи и за другия , визиран период - 11.05. до 14.05.2021г. Сочи се, че са спазени изискванията на КТ за минимална междудневна и междуседмична почивка съгласно чл.113,ал.6 от КТ , както и че стриктно  е спазена разпоредбата на чл.113,ал.2 и ал.3 от КТ.

Иска се от съда да отмени оспореното решение в обжалваната част и да постанови верифициране на посочените разходи или да върне преписката на административния орган със задължително указание по тълкуването и прилагането на закона.  

Ответникът по делото- Изпълнителният директор на ИА“Програма за образование“ и ръководител на УО по ОП“Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се , че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, в резултат на развилото се административно производство по верификация на разходите във връзка с междинно плащане по правилата на чл.60 и чл.68 от ЗУСЕСИФ и при прилагане на относимото национално законодателство, в частност чл.57,ал.1 от ЗУСЕСИФ. Посочено е , че е доказан фактът , че за времето от 19.04.2021г. до 23.04.2021г. и от 11.05.2021г. до 14.05.2021г. лицето Даниела Кермова е полагала труд по допълнителното трудово правоотношение, като е изпълнявала дейностите , но въпреки , че е била в платен годишен отпуск, 8-те часа по основания трудов договор, независимо дали са реално положени или не ,  следва да бъдат взети предвид за преценката спазено ли е трудовото законодателство , конкретно чл.113,ал.6 във вр. с чл.152 от КТ, като се изхожда от същността на платения годишен отпуск , за което се сочи и практика на Съда на ЕС и Хартата на основните права на ЕС.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между МТСП като УО по водещата програма и Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ като УО и Община Видин е сключен административен договор № BG05М9OP001-С01 по ОП“РЧР“ и № BG05М9OP001-2.018-0044-2014ВG05M2OP001-C01 по ОП“НОИР“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП”Развитие на човешките ресурси“  и по ОП“Наука и образование за интелигентен растеж“, за изпълнение на интегрирано проектно предложение „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“. Уговорена е общата стойност на безвъзмездната финансова помощ по проекта „Заедно за по-добър живот“ , както и стойността по всяка от оперативните програми. Уговорени са дейностите по всяка от програмите , индикаторите за изпълнение , срока за изпълнение, финансиране , отчитане  и плащания, партньорите по проекта , сред които е сдружение „Развитие на личността и човешките общности“, като и други условия на изпълнение на проекта.

Във връзка с изпълнението на проекта чрез ИСУН 2020 е постъпило междинно искане за плащане-искане №5, за периода 01.02.2021г.-30.06.2021г. по договора за сумата от 57613,34 лв с приложен технически отчет по видове дейности и финансов отчет. Приложени са и документи , касаещи отчитането на разходите , в частност за Даниела Кермова.   

С писмо изх.№1002-327/22.11.2021г. кметът на Община Видин е уведомен за необходимостта да представи чрез ИСУН 2020 допълнителни документи и разяснения, като му е указан срок за това.  

С писмо изх.№РД-02-06-4/?01.12.2021г. от Община Видин са представени документи и разяснения във връзка с искането на УО. 

С решение № 1002-3/05.01.2022г. УО е верифицирал разходи в размер на 56648,86 лв и е отказал да верифицира разходи в размер на 964,48 лв . Прието е от УО по отношение на неверифицираните разходи в обжалваната част , че за времето от 19.04.2021г. до 23.04.2021г. г-жа Кермова е отработила 44 часа за допълнителен труд по чл.111 от КТ , като в нарушение на чл.113,ал.6 от КТ лицето отчита отработени часове над допустимите 4 часа на ден , поради което не се верифицира сумата от 492,00 лв за 24 часа в посочения период , както и по идентични съображения сумата от 347,70 лв за 19 часа над допустимите в периода 11.05.2021г.-14.05.2021г.Това са част от неверифицираните разходи съгласно т.1 в раздел I.“Разходи за персонал“ относно дейност „Кариерно консултиране и професионално ориентиране на учениците от етническите малцинства и търсещи или получили международна закрила  методът „Баланс на компетентностите“. В т.3 от мотивите на решението УО е обосновал и отказът за верифициране на разходи в размер на 63,10 лв , а именно верифицирал е непреки разходи в размер на 7% върху признатите за допустими преки разходи , а именно 3706,00 лв от заявените и отчетени такива в общ размер на 3769,10 лв.  

Видно от представените по делото писмени доказателства , вкл представени и в административното производство, Даниела Трифонова Кермова е работила по основано трудово правоотношение до 21.11.2019г. в МБАЛ „Свети Панталеймон“ООД-Плевен съгласно ТД № 1125/30.09.2014г. , а от 21.11.2019г. в ОУ“Д-р Петър Берон“ съгласно ТД № РД14-55/21.11.2019г. Междувременно –на 13.10.2019г. , между същата и Сдружение „Развитие на личността и човешките общества“ е сключен трудов договор № ОБВ-03 с посочено правно основание чл.111, във вр. с чл.68,ал.1,т.1 и чл.107з от КТ , за изпълнение на длъжността „експерт кариерно консултиране , професионално ориентиране и мотивиране“ при изпълнението на проект „Заедно за по-добър живот“. Уговорено е почасово заплащане и работа по график, извън работното време по основания трудов договор . Уговорено е и на основание чл.113,ал.2 и ал.3 от КТ , че максималната продължителност по този трудов договор и по основното трудово правоотношение може да бъде повече от 48 часа седмично , за което служителят дава съгласието си. Изрично относно горното е депозирана и декларация-съгласие до Сдружението от 04.01.2021г. и от 04.05.2021г.

Видно от представения месечен график за работа на експерти, съгласно същия в периода 19.04.21г.-23.04.2021г. вкл. Кермова е следвало да отработи 44 часа , които съгласно представената форма за отчет от Сдружението и са отработени. За времето от 19.04.2021г.-23.04.2021г. Кермова е била в разрешен платен годишен отпуск по основното трудово правоотношение .

Видно от представения месечен график за работа на експерти, съгласно същия в периода 11.05.21г.-14.05.2021г. вкл. Кермова е следвало да отработи 35 часа , които съгласно представената форма за отчет от Сдружението и са отработени. За времето от 11.05.2021г.-14.05.2021г. Кермова е била в разрешен платен годишен отпуск по основното трудово правоотношение.

Тези фактически обстоятелства не са спорни между страните като са възприети и от административния орган .

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя като адресат на акта. С оспореното решение е постановен отказ по отношение на бенефициента за възстановяване на част от разходвани от него средства за изпълнение на финансирания от европейски фондове проект , за които той е предявил искане за плащане. Съгласно разпоредбата на чл.61,ал.4 от ЗУСЕСИФ безспорно решението , в обжалваната част, подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението е издадено от компетентен орган съобразно чл.60,ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.6 от Устройствения правилник на ИА“Програма за образование“, съобразно който изпълнителният директор на агенцията е и управляващ орган по ОП“Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020. Съобразно §.10 от УП същата е правоприемник на ИА“ОП Наука и образование за интелигентен растеж“, страна по процесния административен договор. Видно е , че дейностите , за които  е постановен отказ за верификация , са именно такива , заложени в предвидените в административния договор дейности по ОП“НОИР“-т.7.дейност 5  от описаните в договора дейности. Решението е издадено при условията на заместване , за което по делото е представена надлежна заповед.

Решенето е издадено при спазване на административно-производствените правила по чл.60-чл.68 от ЗУСЕСИФ.

Същото обаче е незаконосъобразно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон.Направените правни изводи при правилно установена фактическа обстановка са неправилни.

Съобразно приложимите разпоредби чл.60-чл.68 от ЗУСЕСИФ междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта.Възстановяват се само допустими разходи, верифицирани от УО. Съобразно чл.62,ал.2 от ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и проверка на място при необходимост.

В случая отказът за верифициране на разходите в обжалваната част е основан на разпоредбата на чл. 57,ал.1,т.4 от ЗУСЕСИФ за нарушение на чл.113,ал.6 от КТ. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ разходите на бенефициента се считат за допустими, ако същите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на ЕС и българското законодателство.

Прието е , че в нарушение на чл.113,ал.6 от КТ лицето отчита отработени часове над допустимите 4 часа на ден, като не е верифицирана сумата над допустимите 4 часа на ден за посочените периоди.

От данните по делото обаче не следва нарушение на посочената разпоредба. В процесните периоди на положен труд по допълнителнотото трудово правоотношение , произтичащо от договор за външно съвместителство, лицето е било в платен годишен отпуск по другото трудово правоотношение, което обстоятелство е установено от административния орган . Ето защо незаконосъобразно същият е признал за допустими разходите за отработени само 4 часа на ден. Административният орган не е зачел времето на ползвания отпуск като е изчислил продължителността на работното време като е взел предвид времето , което би следвало да се отработва по основното трудово правоотношение-това изрично се поддържа и в становището на органа, по съображения , че по времето на платен годишен отпуск лицето следва реално да почива, поради което и е приел , че е нарушена разпоредбата на чл.113,ал.6 от КТ . На практика административният орган е приел за несъществуващ юридически факт, който обективно се е случил, но такава фикцията може да бъде приложена само ако е предвидена изрично в закона. Липсва такава предвидена изрична законова разпоредба, поради което и липсва правно основание за административния орган да не зачете ползването на платения годишен отпуск на Кермова. След като лицето е било в разрешен платен годишен отпуск , то необоснован е изводът на административния орган за нарушение на чл.113,ал.6 от КТ. Липсва и изрична законова разпоредба , която да задължава работника/служителя по договора за съвместителство да ползва отпуск по същото едновременно с отпуска по основното трудово правоотношение предвид предназначението на платения годишен отпуск , в каквато насока са изложените обстойни доводи от ответника.  И това  е така , тъй като правото на отпуск е субективно право на работника/служителя , като развитите доводи от ответника , свързани с разпоредбите на директива  2003/88, Хартата на основаните права на ЕС , практиката на Съда на ЕС, са изцяло законосъобразни , но същността на същите е , че това е именно право на работника, на което право кореспондира задължението на работодателя да даде възможност на работника да го упражни, следователно е предоставена на работника преценката дали да го упражни и по какъв начин.  

Предвид гореизложеното не е извършено посоченото нарушение на националното законодателство, във връзка с което не са верифицирани преките разходи за възнаграждение на служителя по допълнителното трудово правоотношение : по време на упражняването на труд по допълнителното трудово правоотношение лицето е било в отпуск, който няма законно основание да не бъде зачетен.

Доводите на жалбоподателя , че УО няма правомощия да извършва контрол по спазване на КТ, не се възприемат от съда , тъй като съобразно чл.57,ал.1,т.4 от ЗУСЕСИФ УО следва да провери дали заявените разходи са допустими като провери дали са извършени законосъобразно съгласно приложимото национално законодателство, вкл. и съобразно КТ . Не обаче всяко нарушение на националното законодателство , в частност на КТ, правят разхода недопустим, а само това, което води до незаконосъобразното му извършване. Нарушението на чл. 113,ал.6 от КТ не прави изплащането на трудовото възнаграждение незаконосъобразно, тъй като същото е дължимо.  

Освен горното дори съобразно Тълкувателно решение № 12 от 3.III.1969 г., ВС , постановено при действието на отменения КТ, но със съответстващи разпоредби по действащия КТ, /но при различна регламентация в подзаконовите разпоредби , регламентиращи работното време , почивките и отпуските/, в което изцяло е възприета тезата на административния орган за характера на платения годишен отпуск, е посочено , че работникът или служителят с нормално работно време, който е в редовен годишен отпуск, не може да сключва втори трудов договор за извършване на определена работа през времето на отпуска освен за извършване на работа по съвместителство или ако това е разрешено с особени разпоредби на закона. В случая след като работата се извършва по трудов договор за съвместителство няма пречка да бъде упражнявана по време на платения годишен отпуск. На практика това е възприето и от органа, който е признал част от отработеното време по изложените от него съображения. След като не е положен труд по основното трудово правоотношение, с отработените часове по допълнителното такова –под 12 часа на ден, не се явява нарушено изискването за минимална междудневна почивка от 12 часа съгласно чл.152 от КТ. Доводи за нарушаване на минимална междуседмичната почивка не са изложени, поради което следва да се приеме , че при визираното нарушение на чл.113,ал.6 от КТ УО има предвид единствено изискването за минимална междудневна почивка.   

Развитите доводи от ответника в съдебно заседание , че от договарянето на условията в допълнителния трудов договор и график е видно , че се нарушава минималната междудневната почивка,  могат да бъдат възприети, но от същите не следват направените от УО правни изводи. Действително по разбиране на настоящия съдебен състав спорен е въпросът дали допълнителният трудов договор съдържа минимално необходимото съдържание по чл.115 от КТ и чл.66,ал.1,т.8 от КТ , задължително и за допълнителния трудов договор, следователно дали същия е действителен, но съобразно чл. 74 от КТ недействителността на трудовия договор или на негови клаузи се установява единствено от съда по реда на глава осемнадесета от КТ , а до обявяването на трудовия договор за такъв или на отделни негови клаузи , искане за което може да направи всеки компетентен орган, при добросъвестност на работника същият или недействителните клаузи следва да се считат за действителни. Ето защо в случая работната сила е престирана съобразно уговореното между страните по действителен трудов договор за външно съвместителство, като за конкретните периоди, за които са предявени исканията за плащане, не е нарушена посочената от административния орган разпоредба.     

Предвид гореизложеното отказът за верификация в обжалваната част е незаконосъобразен - както относно посочените по-горе разходи за възнаграждение , така и относно непреките разходи, с оглед  определянето им процентно върху признатите за допустими преки разходи, поради което решението в обжалваната част следва да бъде отменено.

Административното производство е започнало по инициатива на бенефициера, поради което на основание чл.173,ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. На основание чл. 174 АПК съдът следва да определи на органа срок за произнасяне, който съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ следва да бъде определен на три месеца.

С оглед изхода от спора и направеното от жалбоподателя искане за присъждане на ю.к. възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди ИА „Програма за образование“  – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал акта, да заплати на жалбоподателя разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение , което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде определено на 100 лв.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

                          Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1002-3/05.01.2022г. на Изпълнителния директор на ИА“Програма за образование“ и ръководител на УО по ОП“Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 , в частта , в която се отказва верификация на разходи по междинно искане за плащане №5 на Община Видин в размер на 898,48 лв , от които 839,70 лв преки разходи и 58,78 лв непреки разходи.

ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на ИА“Програма за образование“ и Ръководител на УО по ОП“Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 за произнасяне съгласно дадените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ тримесечен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Програма за образование“-гр.София, да заплати на Община Видин, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               СЪДИЯ: