№ 10895
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110155305 по описа за 2021 година
К. С. Т. , с ЕГН ********** чрез адв.С. е предявила срещу „Топлофикация София ”
ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимостта на сумата от 472.62 лв. главница , стойност на предоставена топлина
енергия за имот с аб. № 363827, за периода от м.06.2012 г. до м.04.2013г. на адрес гр.
София, ж.к.Западен парк, бл.61, вх.1, ап.10.
Ищцата твърди,че вземанията на доставчика са такива за периодични плащания по
смисъла на чл. 111 б.”в” от ЗЗД и се погасяват с тригодишна погасителна давност,както и че
не е собственик/ползвател на процесния имот.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД в отговора на исковата молба не оспорва,че
е изтекла предвидената тригодишната погасителна давност за вземанията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че вземанията за ТЕ за процесния имот са погасени по
давност за периода от за периода от м.06.2012 г. до м.04.2013г. Вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
за периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД и се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност. В този смисъл и ТР № 3 от
18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С погасяване на главното вземане се
погасява и акцесорното за мораторна лихва на основание чл.119 ЗЗД, поради което и
предявените искове за недължимост на начислени суми за топлинна енергия и лихва за
забава за имота за периода от м.06.2012 г. до м.04.2013г. следва да бъдат уважени.
С оглед въведеното от ищеца основание за недължимост на сумите поради липса на
облигационни отношения между страните за процесния имот ,спорен е въпросът, доставял
ли е ответника към процесния период топлинна енергия за отопление и/или подгряване на
вода/ по силата на облигационно отношение с ищеца .
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
1
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ, съгласно която, в редакцията й към процесния период, потребител, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик
или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба
мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай,
потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното
разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на
титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от
общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В
този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
По делото не са представени доказателства относно собствеността на процесния
имот.Ответникът не доказва, че по силата на облигационно отношение с ищеца ,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода/ и за ищеца е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. Ищеца не е бил собственик на топлоснабдения
имот и не притежава качеството потребител/клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.
153 ЗЕ. Следователно той не е задължена страна по договор при общи условия за цената на
доставяната в този имот топлинна енергия.
С оглед гореизложеното , следва да се приеме, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски има ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Същият е представил доказателства за извършени разноски в размер на 411,41 лева
/51,41лв. – държавна такса и 360 лв. – адв. възнаграждение/.
Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неооснователно, съобразявайки цената на иска и
действителната фактическа и правна сложност на делото и размера на претендираното
адвокатско възнаграждение,което е в минималния размер по Наредба № 1/9.7.2004г., а
именно сумата 360 лв лева. Така ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
съдебни разноски в размер на 411,41 лева /държ. такса 51,41лв. и адв. възнаграждение -
360лева /.
Съгласно чл.38, ал.2 Закон за адвокатурата, адвокатът оказал безплатна адвокатска
помощ на лицата по ал.1 има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, като в този случай насрещната страна следва да
бъде осъдена да го заплати. По делото е представен договор за правна защита и съдействие
от 25.05.2016г. (лист 47 от делото), в който адвокатът е декларирал, че ищецът е от кръга на
близките му по смисъла на чл.38, ал.1, т.3 ЗА. В този случай, в полза на адвоката следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в горепосочения размер от 300 лева. В този
смисъл Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о., ТК;
Определение № 255 от 28.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2306/2015 г., II т. о., ТК и др.
Воден от горното, Софийски районен съд, 171 състав
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от К. С. Т. , с ЕГН ********** чрез адв.С. против „Топлофикация София” ЕАД, с
ЕИК *********, че К. С. Т. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 472.62 лв.
главница , стойност на предоставена топлина енергия за имот с аб. № 363827, за периода от
м.06.2012 г. до м.04.2013г. на адрес гр. София, ж.к.Западен парк, бл.61, вх.1, ап.10.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, да заплати К. С. Т. , с ЕГН
********** , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 51.41 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата, вр. чл.78, ал.1 ГПК,
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********, да заплати на адв. В. Ф. С.,ЕГН:*********
САК, сумата от 330.00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищеца по делото К. С. Т. , с ЕГН **********
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3