№ 5012
гр. С., 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110137768 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба от В. И. Т. против Етажна собственост на сграда,
находяща се в гр. С., ул. „Р.“ № 9А, с искане решение по т. 2 от Общо събрание на етажната
собственост от 09.06.2021 г., с което е определена месечна такса за управление и
поддържане на общите части в размер на 23,50 лева на апартамент, да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът притежава право на собственост
върху апартамент № 6, находящ в процесната жилищна сграда в режим на етажна
собственост, поради което има качеството етажен собственик. Страната поддържа, че
проведеното на 09.06.2021 г. общо събрание не е надлежно свикано, тъй като обявената
покана не отговаря на императивните изисквания разписани в ЗУЕС. В исковата молба са
изложени доводи, че от една страна в поканата не са отбелязани датата и часът на
поставянето й, а от друга не е спазен срокът по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, съгласно която
разпоредба поканата следва да бъде поставена не по-късно от 7 дни преди датата на
събранието. Ищецът поддържа, че при провеждане на общото събрание са допуснати редица
нарушения, изразяващи се в следното: в присъствения списък фигурират лица, които не
притежават право на собственост върху самостоятелни обекти в сградата; протоколът не
съдържа информация относно проведените обсъждания и направените предложения;
протоколът не съдържа информация относно начина, по който са гласували присъствалите
лица, поради което не може да се установи дали решенията са взети с изискуемото
мнозинство. В исковата молба са изложени доводи, че взетото решение по т. 2 от протокола
противоречи на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, съгласно която вноските за управление
и поддържане на общите части се определят според броя живущи в сградата лица. Ищецът
поддържа, че живее в чужбина и не ползва жилището си, поради което съгласно чл. 51, ал. 2
ЗУЕС не дължи заплащане на такси за управление и поддръжка на общите части. По
изложените доводи е направено искане решението по т. 2 от проведено на 09.06.2021 г.
общо събрание на етажната собственост да бъде отменено като незаконосъобразно.
Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответника.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по иска.
В открито съдебно заседание от 28.03.2023 г. управителят на Етажната собственост
М. П. заявява, че признава предявения иск.
Във връзка със заявеното признание на иска процесуалният представител на ищеца е
направил искане съдът да се произнесе с решение при признание на иска. С протоколно
определение от 28.03.2023 г. съдът е обявил, че ще се произнесе с решение при условията на
чл. 237 ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени направените по делото съдебни разноски в размер на 80 лева внесена
държавна такса за разглеждане на спора.
Съдът намира, че независимо от изхода на спора претендираните от ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение не подлежат на присъждане. Съгласно задължителните
указания дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато представляваната страна е заплатила
такива. Прието е, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин – например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в съглашението, което има характер на разписка. В случая
съгласно представения на лист 4 от делото договор за правна помощ и съдействие
уговореното адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната възлиза на сумата в
размер на 600 лева платимо по банкова сметка или в брой срещу разписка. По делото не
са представени доказателства за извършено заплащане на уговорения адвокатски хонорар
било в брой, било по банков път. Предвид липсата на доказателства за реална направа на
разноски за адвокатско възнаграждение такива не подлежат на присъждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявен от В. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул.
„КБ I” № 61Б, ет. 1, ап. 2, против Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. С., ул.
„Р.“ № 9А, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС Решение по т. 2 от Общо събрание на
етажната собственост от 09.06.2021 г., с което е определена месечна такса за управление и
поддържане на общите части в размер на 23,50 лева на апартамент.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. С., ул. „Р.“ № 9А, да
заплати на В. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. „КБ I” № 61Б, ет. 1, ап.
2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 80 лева, представляваща сторени по
делото съдебни разноски за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2