Мотиви към
присъда № 103 от 04.03.2020 г., постановена по
НОХД №
505/2019г. по описа на РС – Г. О.
Подсъдимият Й.Т.Б., с ЕГН: **********,
е предаден на съд по обвинение за това, че на 23.10.2018 г. в гр. Д. О., ул. „ Пирин”
№ 25, при условията на повторност, в немаловажен случай, държал акцизни стоки
без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 2, т. 2 от Закона за
акцизите и данъчните складове и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите
изделия и свързаните с тях изделия – тютюн за пушене с общо тегло 174,728 кг. (сто
седемдесет и четири килограма и седемстотин двадесет и осем грама), на стойност
34 071,96 лв. (тридесет и четири хиляди и седемдесет и един лева и деветдесет и
шест стотинки) и обща стойност на дължимия акциз 26 558,65 лв. (двадесет и шест
хиляди петстотин петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) -
престъпление по чл. 234, ал. 3 (предишна ал. 2 – ДВ, бр. 7 от 2019 г.), т.1 във вр. с ал.
1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура поддържа обвинението срещу подсъдимия.
Подсъдимият Б. заяви, че не се признава за
виновен. Даде обяснения по така повдигнатото му обвинение.
В хода на съдебните прения:
- Прокурорът заяви, че обвинението срещу Й.Т.Б. е доказано въз основа на
събраните по делото доказателства.
Доказано е, че на 23.10.2018 г. в дома, обитаван от подсъдимия в гр. Д. О. е
намерен тютюна, за държането на който му е повдигнато обвинение. Това е видно от
съставените протоколи при претърсването и изземването, одобрени от съда, и от
показанията на присъствалите на място полицейски служители. Доказано е, че този
тютюн не е бил с поставен бандерол, какъвто се изисква по закон за акцизна
стока. От показанията на полицейските служители, пристъпили към проверка в дома
на подсъдимия, се е установило, че Й.Б. е предприел действия по укриване на
част от държания от него тютюн, който не е бил укрит както останалия. Според
прокурора, от тези доказателства може да се направи извод, че подсъдимия е
съзнавал, че държи акцизна стока, че същата не е облепена с бандерол, когато
това е задължително и че по този начин извършва престъпление. Прокурор Ангелов
помоли съда да признае Й.Т.Б. за виновен
и да му наложи ефективно наказание лишаване от свобода, което да е към долната
граница предвидена в закона за извършеното престъпление. Според представителя на държавното
обвинение при този изход на делото
следва съдът да постанови подсъдимия Б. отделно да изтърпи предходното му
наказание лишаване от свобода. Уточни,
че общия сбор на двете наказания налага изтърпяването им да се извърши при
първоначален строг режим. На основание чл. 234, ал. 5 от НК прокурорът поиска от съда да постанови отнемане
в полза на държавата на акцизната стока – предмет на престъплението и след
влизане в сила на съдебния акт, същата да бъде унищожена по предвидения в
закона ред. Поиска да бъдат възложени на подсъдимия направените в хода на
досъдебното и на настоящото съдебно производство разноски. Прокурорът заяви, че
няма данни подсъдимият да извършва някаква професия или дейност, поради което
не следва да му се налага кумулативно предвиденото наказание лишаване от права.
Адвокат П.С., в качеството си на
защитник на подсъдимия Й.Б., помоли съда да признае неговия подзащитен за
невиновен и да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение. Според защитника
в хода на наказателното производство не са установени по безспорен начин
данни за извършено от неговия подзащитен престъпление по чл. 234 от НК. Излага
доводи в тази насока. Алтернативно помоли съда, ако приеме, че подзащитният му
е виновен в извършването на деянието, в което е обвинен, да му се определи
наказание по реда на чл. 55 от НК. Обоснова тази си молба с оглед на добрите
характеристични данни отнасящи се за неговия подзащитен, оказаното от Б.
съдействие на органите на правосъдието и най-вече с оглед тежките заболявания,
от които страда. В този случай, адвокат С. помоли съда да му определи наказание
под двете години - към минимума, като отделно да бъде преведено и наложеното му
наказание по предхождащото му осъждане, което е било условно отложено.
В дадената му последна
дума, подсъдимият Б. заяви, че е невинен. Помоли съда да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Й.Т.Б. е роден на *** ***. Той е българин,
с българско гражданство, с адрес на местоживеене:***, със средно образование,
осъждан, с ЕГН:**********.
От приетата по делото справка за съдимост рег. № 740
от 07.08.2019 г. на ГОРС с приложени към нея два броя бюлетини за съдимост
(лист 23 и 24) и справка за съдимост рег. № 65/16.01.2020 г. на ГОРС ( лист 101), се установява, че с
определение постановено по НОХД № 826/2017 г. по описа на ГОРС, съдът е одобрил
споразумение № 502/17.10.2017 г. Същото
е влязло в законна сила на 17.10.2017 г. По така одобреното споразумение - Й.Т.Б.
с ЕГН: ********** се е признал за виновен в това, че на 26.06.2017 г. в гр. С.,
по ул. „ ***“ , държал в лек автомобил „ Пежо Експерт“ , с peг. № *** акцизни
стоки - 11,860 кг.
тютюн за ръчно свиване на цигари, на обща пазарна стойност 2312,70 лв., без
бандерол, какъвто се изисква съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове, вр. с чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия, като случая не е маловажен , поради което и на
основание чл. 234 ал. 1 от НК вр. чл.381
ал.4 от НПК, вр. чл. 55 ал.1 т.1 НК му е било определено и наложено наказание ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал.1 от НК, изпълнението на
наложеното на Б. наказание - ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е било
отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на споразумението в сила. На
основание чл. 55, ал.3 от НК, на Б. не е било наложено по-лекото наказание
ГЛОБА, предвидено наред с наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съгласно чл. 234 ал.1
от НК. Това осъждане е определящо за деянието предмет на разглеждане по
настоящето делото като извършено при „ повторност“ по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК.
От събраните в хода на делото доказателства се
установи, че на 23.10.2018 г. в РУ - Г. О. към ОД МВР – В.Т. е постъпила
информация, че подсъдимият Й.Т.Б. *** тютюн за пушене без акцизен бандерол.
Била създадена организация за извършване на проверка, в която участвали
свидетелите В.И., Е.Х., Д.Д. и Н.К., всички служители в РУ - Г. Оряховица. Те
пристигнали на адреса, като свидетелят И. позвънил на входната врата, при което
се появил подсъдимият Б.. В.И. се престорил, че иска да си купи тютюн и попитал
Б. дали продава, при което подсъдимият отвърнал отрицателно. Впоследствие той
забелязал колегите на свидетеля И., които стояли в страни и тръгнал да се
прибира в къщата си. Тогава И. и останалите полицейски служители се легитимирали
и заявили на подсъдимия, че са дошли да извършат проверка. Б. им отговорил, че
ще вземе ключовете, за да отключи входната врата, при което влязъл в къщата.
Свидетелите се усъмнили, че подсъдимият може да извърши действия по укриване на
акцизните стоки, поради което свидетелят В.И. помогнал на свидетеля Е.Х. да се
покачи на оградата на имота, при което Х. видял, че Б. изхвърля върху гаража
торбички с тютюн без поставен бандерол. Той отново му казал, че ще се извърши
проверка и попитал Б. какво хвърля, при което обвиняемият отвърнал, че това е
тютюн. След това той допуснал свидетелите да извършат проверка в имота, като в
хода на проверката те установили много торби с тютюн без поставен бандерол,
поставени в дупки в двора на имота и в постройките. В последствие на място
пристигнал разследващ орган при РУ на МВР - Г. Оряховица и било извършено
претърсване, в хода на което намереният тютюн бил иззет по надлежния
процесуален ред - с протокол за претърсване и изземване. Д Разпореждане № 312
от 24.10.2018 г. съдия от ГОРС е одобрил протокола за претърсване и изземване. Намереното
и иззето количество на тютюна за пушене без бандерол било 174,728 кг.
Видно от показанията на св. Д.Л.Д. е, че с колегите си
В.И. и Н.К. са отишли на адреса в Д. О. за да проверят сигнал за държане на
голямо количество тютюн без документи за платен акциз. На адреса са намерили голямо
количество тютюн, а лицето обитаващо адреса не е представило никакъв документ
за платен акциз. В РУ – Г. О. св. Д. Л. Д. е имал разговор с подсъдимия Й.Б.. Д.
бе категоричен, че Б. му е казал, че намерения и иззет тютюн е негов.
Свидетелката В.С.Н. уточни, че от 2010 г. живее в гр. Д. О..
Живее на ул. „***” № 5. Няма чести контакти с Й.Б.. Не познава роднините му. Него
го познава само визуално. От комшии е разбрала, че той продава тютюн. Н. каза,
че не пуши. Приятелят й обаче пуши и тя купува за него тютюна. Купувала е два –
три пъти по сто грама тютюн за по 4,00 лв. от Б.. Уточни, че не е знаела, че
има проверка на дома на Й.Б.. Дошла е да
си купи тютюн. Й. ѝ го продавал. Когато е купувала тютюн, той е бил
поставен в прозрачна найлонова кесийка.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Й.Т.Б. даде
обяснения. В тях заяви, че не се признава за виновен. Тютюнът е бил не негов, а на неговия брат Г.Т.Б.. Брат му е починал
през юни месец 2019 г.
Той самия е пенсионер, има земя и продава продукцията си по пазарите. Почти
всеки ден е на пазар. Брат му Г. без негово знание е закупил този тютюн и го е
сложил в дома му. Понеже е бил много зле със здравето, е решил по този начин да
си помогне. Когато полицаят е поискал да си купи от него тютюн, той му е казал,
че не се занимава с това нещо. Подсъдимият уточни, че до входа на гаража е имал
две торбички насипен тютюн, по половин килограм всяка. С него Б. е пръскал
овошките си. Този тютюн Й. го е намерил на една отбивка към П. Бил е изхвърлен. Прибрал го е защото е ставал за
пръскане. Заяви, че тютюна се вари се и се слага по половин кг на десет литра.
В показанията си, които са дадени на 13.03.2019 г. в
хода на ДП, св. Г.Б. е заявил, че с брат
си Й. са в добри отношения. Често ходи в дома на брат си. Има ключ за него. Там
му е приятно в градината. Взема си плодове. Сяда на чашка с брат си и си
говорят. Свидетелят знае, че брат му Й.Б. има условна присъда за пласиране на
тютюн. Заявява, че намереният в дома на брат му Й. тютюн е негов. Закупил го в
събота на 20.10.2018 г. от гр. Плевен, тъй като е искал да спечели малко
по-вече пари, необходими му за лекарства, за поддържка на неговата кола и за
внуците му. Оставил го в дома на брат
си, без негово знание. Мислил е, че тютюнът ще стои една седмица в двора му,
след което ще го продаде, но още във вторник на 23.10.2018 г. при извършено
претърсване в дома на брат му Й., тютюнът е бил намерен и иззет от органите на
МВР.
В хода на делото е назначена и изготвена
физико-химическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице изготвила
експертизата е, че представителната проба представлява годен за консумация
(пушене) нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална
обработка. Изследваната проба е с ширина на нарязване по-малка от 1,5 mm – характерна за фино нарязан тютюн,
предназначен за ръчно свиване на цигари. Изследваната проба попада в чл. 12,
ал.1 „Тютюн за пушене (за лула и цигари), т.1 и 3 от ЗАДС. В съдебно заседание
проведено на 09.10.2019 г., в качеството на вещо лице бе разпитана Д.Д.,
изготвила назначената по делото физико-химическа експертиза. Експертът заяви,
че поддържа така изготвеното си заключение по възложената ѝ експертиза.
Каза, че представения тютюн е годен за консумация за пушене нарязан тютюн,
който може да се пуши без допълнителна обработка. Пробата е била един килограм.
Тютюнът е бил фино нарязан тютюн, който може да се пуши. Предназначен е за
ръчно свиване на цигари. Вещото лице Д. уточнява, че е работила с представителната
проба, а не с цялото количество тютюн. Тютюнът е бил годен за директна
употреба. Качествен е за пушене и е нямало нужда да се преварява или
преработва. Ползва се директно. Съдът прие заключението на вещото лице като
обективно и правдиво и го кредитира изцяло.
В своите обяснения вещото лице Г.Б. заяви, че поддържа
изготвено заключение по възложената му СОЕ. Същото не е оспорено от страните и
се възприема от съда като обективно и безпристрастно, пазарната стойност на
иззетите акцизни стоки без бандерол от дома на Й.Б. възлиза на 34071,96 лв., а
стойността на дължимия акциз на така
иззетото количество от 174,808
кг. тютюн възлиза на 26 558,65 лв. Съдът прие заключението на вещото лице като обективно
и правдиво и го кредитира изцяло.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на обясненията на подсъдимия Й.Т.Б., показанията на свидетелите В.В.И., Е.К.Х.,
Д.Л.Д., Н.З.К., В.С.Н., Х.Г.Д., И.Х.Д., Г.Т.Б., Ц.Г.И., Д.И.Д., Й.К.К., Х.П.Б.,
заключенията на вещите лица по назначените експертизи, както и на писмените и
веществените доказателства приложени по делото.
От така събраните гласни доказателства е видно, че са
налице две коренно различни фактически твърдения по отношение на намерения и
иззет тютюн в дома обитаван от подсъдимия Й.Б..
Първото твърдение, посочено точно и недвусмислено е
това, съдържащо се в показанията на
свидетелите Д.Л.Д. и В.С.Н.. От техните показания е видно, че тютюнът намерен и
иззет от дома на подсъдимия, който е
предмет на настоящото престъпление, действително е държан от Й.Т.Б.. От
показанията на св. Н. е видно, че Б. се е разпореждал с него – продавайки
ѝ го по 4,00 лв. за 100 гр. Тези показания, както и останалия
доказателствен материал, надлежно събран и приобщен към материалите на делото,
с изключение на обясненията на подсъдимия и показанията на Г.Т.Б., е в унисон с
обвинението, което прокурорът е повдигнал на подсъдимия. По тази причина съдът
го кредитира приобщените доказателства по делото като обективни и правдиви, без
обясненията на подсъдимия и показанията на неговия брат Й.Б..
Трайно установено е в съдебна практика положението, че
обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа. Те са едновременно
средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи
на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед
тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът
следва да реши дали да ги кредитира или
не. Както вече бе споменато в своите обяснения и в показанията на св. Г.Б. се
твърди, че процесния тютюн е собственост на свидетеля, който е брат на
подсъдимия. Г. твърди, че е оставил намереното количество тютюн в дома на своя
брат Й. на 20.10.2018 г., без последния да е знаел това. На 23.10.2018 г. е
извършено претърсване и изземване на тютюна от дома на Й.Б.. Тук следва да се
има предвид, че едва на 09.01.2019 г. като обвиняем по делото е привлечен Й.Т.Б..
Привлечен е за това, че при условията на повторност, в немаловажен случай,
държал акцизни стоки без бандерол – 174,728 кг. тютюн за пушене, когато такъв се
изисква по закон, на обща стойност 34071,96 лв. и обща стойност на дължимия
акциз 26558,65 лв. – престъпление по чл. 234, ал.2, т. 1 вр. с ал.1 от НК. Показанията на св. Г. Б. са дадени на 13.03.2019
г. в хода на ДП, т.е. 4 месеца и 20 дни по-късно от намирането и изземването на
предмета на престъплението. С дадените показания, св. Г.Б. е поел върху себе си
вината за извършеното престъплението, за което брат му Й. е бил обвинен. Дал е
възможност на брат си Й. да се защити срещу предявеното му обвинение. В показанията
на Г.Б. е заявил, че с брат си Й. са в добри отношения. Често е ходел до дома
му в гр. Д. О.. Г. изрично е заявил, че знае, че брат му Й. има условна присъда
за пласиране на тютюн. От материалите на делото е видно, че в момента, когато Г.
е давал показванията си не е бил в добро здравословно състояние. През месец юни
2019 г.
е починал. Съдът счита, че показанията на св. Г.Б. не са правдиви, а имат за
цел създаване на алиби на обвиняемия вече Й.Б., че не е извършил
престъплението, за което е обвинен и привлечен като обвиняем. Те позволяват на
подсъдимия да изгради своя защитна версия, с която да отблъсне предявеното му
обвинение, което е и сторено от Й.Б. в
настоящото съдебно производство. Съдът счита, че действително братята Й. и Г. Б.
са се намирали в добри братски отношения. Счита, че съвсем съзнателно, предвид
обичта към брат си и предвид здравословното си състояние, Г. е поел вината за
извършеното престъпление върху себе си, заявявайки, че той е закупил и оставил
в дома на брат си тютюна, без да му е казал затова. Заявените факти в
показанията на Г.Б. обаче страдат от съществени житейски недостатъци, а именно:
- ако действително без да знае брат му Й., че
процесния тютюн е оставен в дома му, защо на другия ден след извършеното
претърсване и изземване, когато е научил от брат си затова, не си е признал и
поел вината върху себе си пред разследващите органи, а прави това едва на 13.03.2019
г., знаейки към този момент какво е здравословното му състояние;
- при положение, че уважава брат си Й., както и
знаейки, че той има условна присъда за пласиране на тютюн, житейски в никакъв
случай не би си позволил да остави без негово знание и съгласие 174,728 кг. тютюн без
заплатен акциз в дом му, тъй като по този начин го застрашава, ако същия бъде
открит да бъде отново осъден за същото престъпление, за което е вече бил
осъждан, но при условията на повторност, т.е. за по-тежко наказуемо
престъпление, освен това знае, че следва да му бъде приведено в изпълнение и
условно отложеното му наказание, за което е вече осъден.
Предвид горните доводи съдът счита, че не следа да
бъдат кредитирани показанията на св. Г.Б., а от там и на обясненията на
подсъдимия Й.Б., които изцяло лежат върху неговите показания. Съдът намира
обясненията на подсъдимия за проявление на неговата защитна позиция.
От правна страна:
Съдът счита, че
в хода на настоящото наказателно производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази насока настоящата съдебна инстанция е съгласна с
изразеното от прокурора становище по повод направеното от
защитника възражение, че на Б. е била нарушено правото на защита предвидено в
чл. 94, ал.1, т. 6 от НПК при
извършеното му на 23.10.2018 г. полицейско задържане. Съвсем правилно
прокурорът сочи, че към този момент Й.Б. не е имал качеството на обвиняем по
делото. За пълнота такова той добива на 09.01.2019 г., а сочената като нарушена
норма изисква задължителна защита на обвиняемия.
В диспозицията на основния състав на престъплението,
който е по чл. 234, ал. 1 от НК, са
предвидени две форми на изпълнително деяние – „ държане“ и „продаване“
на акцизни стоки без бандерол, всяка от
които има самостоятелно правно значение и не е функционално свързана с другата.
За съставомерността на изпълнителното деяние – „държане“ на акцизни стоки без бандерол, са без значение
собствеността на вещите и продължителността на самото държане. Ще е налице
престъпление и в случаите, когато в едно лице са открити акцизни стоки без
бандерол и се приеме, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
В разглеждания случай подсъдимият Й.Б. е предаден на
съд за извършено престъпление по чл. 234, ал. 3 (предишна ал. 2 – ДВ, бр.
7 от 2019 г.),
т.1 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. От събраните по делото
доказателства съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият Б. от
обективна и субективна страна е извършил така описаното престъпление, а именно
държане на акцизни стоки без бандерол в условията на повторност и при
немаловажност на случая. Както бе посочено по-горе, за съставомерността на
деянието са без значение собствеността на вещите и продължителността на
държането. Достатъчно е тези вещи да бъдат открити в държане у дееца.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени и
гласни доказателства от обективна страна се установява по несъмнен начин, че
подсъдимият Б.,***, при условията на повторност, в немаловажен случай, държал
акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 2, т. 2 от
Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна,
тютюневите изделия и свързаните с тях изделия – тютюн за пушене с общо тегло 174,728 кг (сто
седемдесет и четири килограма и седемстотин двадесет и осем грама), на стойност
34071,96 лв. (тридесет и четири хиляди и седемдесет и един лева и деветдесет и
шест стотинки) и обща стойност на дължимия акциз 26558,65 лв. (двадесет и шест
хиляди петстотин петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки). Съдът
намира, че изпълнителното деяние на престъплението държане на акцизни стоки без
бандерол е осъществено от подсъдимия Й.Б.. В подкрепа на това са събраните в
хода на делото гласни, писмени и веществени доказателства, с изключение
показанията на св. Г.Б. и обясненията на подсъдимия Й.Б., които съдът не
кредитира като правдиви и достоверни.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия виновно при пряк умисъл – подсъдимият Й.Б. е съзнавал, че държи
акцизни стоки без бандерол, т. е. съзнавал е общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици, но въпреки това не се е
отказал от извършване на деянието си, т. е. искал е настъпването на тези
последици.
Тъй като това престъпление е извършено след предходно
осъждане по чл. 234, ал.1 от НК, то извършеното от Й.Б. престъпление несъмнено
се явява повторно такова по смисъла на чл. 234, ал. 3 /предишна ал.2 – ДВ, бр. 7 от 2019 г./, т. 1 във връзка с ал. 1 от НК.
Няма основание и за извод, че конкретният случай може
да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Този извод
следва не само от паричната равностойност на предмета на престъплението – 34071,96
лева, но и с оглед данните, че подсъдимият Й.Б. е личност, която вече е била
осъждана, при това за същото престъпление. Това говори, че предходното наложено
му наказание, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК,
не е изиграло своята превантивна роля, не го е възпряло да извършва подобни
престъпления, следователно и не го е поправило.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът
се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от предвидено
за гореописаното престъпление наказание, степента на обществената опасност на
деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и с целите на наказанието, залегнали в чл. 36 НК. За така извършеното
престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до
осем години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7, от НК.
При определяне на наказанието съдът не отчете
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, които не са обхванати от правната квалификация на
престъплението, не са налице.
При това положение съдът наложи на подсъдимия Й.Б.
наказание ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ
режим на изтърпяване.
По отношение на
кумулативно предвиденото наказание - лишаването от право да се заема
определена длъжност или да се упражнява определена професия или дейност, следва
да се има предвид, то се постановява
само когато характера на извършеното престъпление е несъвместим със тях.
Забраната трябва да се отнася до точно посочена професия или дейност, като
обхваща цялостното ѝ упражняване, а не само извършването на отделни
действия, свързани с нея. Освен това, извършилите престъпления следва в
определените от закона случаи да бъдат лишавани само от права, които те
притежават към момента на постановяване на присъдата, но не и от евентуални
бъдещи права. В разглеждания случай съдът има задължение да констатира, че има
връзка между извършеното престъпление и упражняването на тези права и че тя се
изразява в несъвместимост, за да наложи такова наказание. От събраните в хода
на делото доказателства, не се установиха такива, които да сочат, че подсъдимия
Б. извършва някаква професия или дейност, която да е несъвместима с държания от
него тютюн без заплатен акциз, поради което съдът не следва да му налага
наказание лишаване от права.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 234, ал. 5
(предишна ал. 3 – ДВ, бр. 7 от 2019
г.) от НК, съдът постанови предметът на престъплението:
тютюн за пушене с общо тегло 174,728
кг (сто седемдесет и четири килограма и седемстотин
двадесет и осем грама) на обща стойност 34071,96 лв. (тридесет и четири хиляди
и седемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки), в това число и
представителна проба, запечатана с етикет серия Д № 9957, всичко на съхранение
в РУ – Г. О., да се отнемат в полза на държавата, след което следва да бъде
унищожен по предвидения в закона ред след влизане на присъдата в сила.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 68, ал. 1
от НК съдът приведе в изпълнение наложеното на
Й.Т.Б., ЕГН: **********, наказание по НОХД № 826/2017 г. по описа на
Районен съд – Г. О., а именно ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи
при първоначален СТРОГ режим отделно от наложеното с настоящата присъда
наказание.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът:
- а/ осъди подсъдимия Й.Т.Б., ЕГН: **********,***, да
заплати по сметка на ОД на МВР – В. Т. сумата от 219,42 лв. (двеста и деветнадесет
лева и четиридесет и две стотинки), представляваща направените в хода на ДП №
606/2018 г. по описа на РУ - Г. О. разноски.
- б/ осъди подсъдимия Й.Т.Б., ЕГН: **********,***, да
заплати по сметка на Районен съд – Г. О. сумата от 222,89 лв. (двеста двадесет
и два лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща направените в хода на
съдебното производство разноски, както и сумата от 5,00 лв. (пет лева) в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………