Решение по дело №2673/2024 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 301
Дата: 29 май 2025 г.
Съдия: Светослав Атанасов Пиронев
Дело: 20241510102673
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Дупница, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510102673 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Ай Тръст“ ЕООД срещу А. Д. П..
Ищецът твърди, че между ответника и „Кредисимо“ ЕАД имало сключен договор за
кредит № 2802528 от 10.07.2023г., по силата на който бил отпуснат в полза на ответника
кредит за сумата от 1300 лв., който следвало да бъде върнат на погасителни вноски за
периода до 31.10.2024г. Поддържа, че по договора ответната стрА. не е извършвала
плащания, поради което дължала следните суми: 1107,42 лв. – главница, 191,24 лв. –
договорна лихва за периода от 01.11.2023г. до 07.08.2024г. и 32,70 лв. – мораторна лихва за
периода от 01.11.2023г. до 07.08.2024г. Заявява още, че за да обезпечи задълженията си по
договора, на 10.07.2023г. ответницата сключила договор за предоставяне на поръчителство с
ищеца. Твърди, че ответната стрА. не е погасявала задълженията си по договора за кредит,
поради което задълженията към заемодателя били заплатени от ищеца-поръчител на
13.08.2024г., който встъпил в правата на кредитора. Моли за признаване за установено, че
ответната стрА. дължи посочените суми, за които твърди, че имало издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ответната стрА. е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира
възражение за нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство. Сочи, че не
бил посочен действителния ГПР, поради което договорът бил нищожен, а ответницата
дължала връщане само на чистата стойност на кредита. Възразява, че извършените
плащания по двата договора следвало да се приспаднат от задължението за главница. Моли
за отхвърляне на предявените искове.
1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 143 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приложения договор за потребителски кредит № 2802528 от 10.07.2023г., сключен
между А. Д. П. (в качеството й на кредитополучател) и „Кредисимо“ ЕАД (в качеството му
на кредитодател) е видно, че последният се е задължил да предостави на ответницата сумата
от 1300 лв., която същата се е задължила да върне на 16 вноски. Видно от приложение № 1
към договора, посоченият ГПР е в размер на 34,49 %, а фиксираният годишен лихвен
процент е в размер на 30 %.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и посоченото от ответната
стрА. в заявлението за отпускане на кредит, страните са договорили, че кредитополучателят
се задължава да предостави един от посочени видове обезпечения, в т.ч. и поръчителство.
В случая е представен договор за предоставяне на поръчителство от 10.07.2023г.,
сключен между страните в настоящото производство, по който ищцовото дружество се
задължава да сключи договор за поръчителство с Кредисимо, по силата на който да отговаря
солидарно за задълженията на ответницата по договора за потребителски кредит, срещу
което дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 1318 лв. От приложения договор за
поръчителство от 10.07.2023г. е видно, че „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил да отговаря пред
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за задълженията, възникнали съгласно договора
за потребителски кредит.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
стрА. на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява,
че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД.
Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Въз
основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и
наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното
възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за
кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите
като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ
2
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Същевременно, при цялостния А.лиз на договора за кредит е видно, че неговото
сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от стрА. на кредитополучателя, като последицата от
неизпълнението на това задължение на кредитополучателя, предвидена в чл. 4, ал. 2 от
договора, е липса на правоотношение между страните – при непредставяне на обезпечение в
посочения срок се счита, че заявлението за кандидатстване за кредит не е одобрено, т.е.
несъмнено е, че двете правоотношения са взаимно свързани и осигуряването на
поръчителство (и то от определено свързано на кредитора трето лице) е било необходима
предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по договора.
В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 34,49 %, като
при включването на посоченото възнаграждение (равняващо се на 1318 лв. при кредит в
размер на 1300 лв.) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в
договора за кредит.
В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има
същата последица, както и непосочването му – недействителност на договора за
потребителски кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II
т.о., както и цитирА.та там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г.
по дело С-714/22).
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая процесният договор не
отговаря и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения
процент на ден, а неспазването му също влече недействителност на договора за кредит (чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК). В тази връзка следва да се подчертае изрично, че по
отношение на минималното съдържание на договора са предвидени две различни
изисквания – за посочване на лихвения процент по кредита (т. 9) и за посочване на размера
на лихвения процент на ден (т. 20). В актуалната съдебна практика се приема, че
предоставянето на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (посочване на лихвения процент
на ден) позволява на потребителя да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност
(лихвен процент на ден х главница х брой дни), която следва да заплати през „срока за
размисъл“ по чл. 29, ал. 1 ЗПК, като по този начин прецени дали да отстъпи от договора без
негативни за него последици. Поради това неизпълнението на това изискване не може да се
смята изпълнено чрез посочване единствено на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за
лихвен процент по кредита. В този смисъл напр. Решение № 59 от 20.05.2024г. на ВКС по
т.д. № 2695/2022г., II т.о.
3
По изложените съображения следва да се приеме, че процесният договор за кредит е
недействителен, поради което в тежест на ответницата е възникнало задължение да върне
единствено чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК), която в случая се равнява на 1300 лв.
От представената и неоспорена от страните справка за извършени плащания (л. 85), е видно,
че по договора за кредит ответницата е извършила плащания в размер на 780 лв., с които
следва да бъде намален размера на подлежащата на връщане сума в размер на 1300 лв.
Следователно, непогасеният остатъкът от задължението на ответницата се равнява на 520
лв. (1300-780).
Ето защо предявеният от ищеца иск за главница следва да се уважи до сумата от 520
лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1107,42 лв. искът подлежи
на отхвърляне. По изложените по-горе съображения следва да се отхвърлят и предявените
искове за сумата от 191,24 лв. – договорна лихва за периода от 01.11.2023г. до 07.08.2024г. и
32,70 лв. – мораторна лихва за периода от 01.11.2023г. до 07.08.2024г.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски,
определени съобразно уважената част от предявените искове, а ответната стрА. – съобразно
отхвърлената. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422
ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Следователно, в полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски: 10,40 лв. –
държавна такса за заповедното производство, 18,18 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, 10,40 лв. – държавна такса за исковото производство и 39,05 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество „***“, с БУЛСТАТ *********, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказА.та безплатна адвокатска помощ на ответницата
в размер на 60,94 лв. за заповедното производство и 243,76 лв. за исковото производство,
като при определянето им съдът отчита и всички дължими данъчни и осигурителни
тежести, които следва да се смятат включени в посоченото адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата А. Д.
П., ЕГН: **********, с адрес: общ. Сапарева баня, с. ***, ул. *** ДЪЛЖИ на „Ай Тръст“
ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес
център „България“, сграда А следните суми: 520 ЛЕВА – непогасена главница дължима като
чиста стойност на кредита по чл. 23 ЗПК, отпуснат по сключен между А. Д. П. и
„Кредисимо“ ЕАД договор за кредит № 2802528 от 10.07.2023г., задълженията по който са
изплатени от ищеца като поръчител по договор за поръчителство от 10.07.2023г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над сумата от 520 лв. до пълния
предявен размер от 1107,42 лв., както и исковете за сумите от 191,24 лв. – договорна лихва
за периода от 01.11.2023г. до 07.08.2024г. и 32,70 лв. – мораторна лихва за периода от
4
01.11.2023г. до 07.08.2024г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1985/2024 г. по описа на РС-Дупница.

ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: общ. Сапарева баня, с. ***, ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, район „Триадица“,
бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А сторените по делото разноски,
както следва: 10,40 ЛЕВА – държавна такса за заповедното производство, 18,18 ЛЕВА
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 10,40 ЛЕВА – държавна
такса за исковото производство и 39,05 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, район „Триадица“,
бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично
адвокатско дружество „***“, с БУЛСТАТ ********* следните суми: 60,94 ЛЕВА - адвокатско
възнаграждение за оказА. безплатна адвокатска помощ на ответника в заповедното
производство и 243,76 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение за оказА. безплатна адвокатска
помощ на ответника в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок
от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5