№ 2827
гр. В. , 10.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в закрито заседание на десети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501979 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, действащо чрез пълномощник
ю.к. И.Н., срещу разпореждане № 7922/22.06.2021г., постановено по ч.гр.д.
№20213110106312 по описа за 2021 година на ВРС, 17 състав, с което е отхвърлено изцяло
заявление вх.№ 8008/29.04.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу длъжника Д. СВ. Д.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.В., ул. ***, за сумата от 3 257.06 лева /три хиляди
двеста петдесет и седем лева и шест стотинки/ главница, сумата от 424.43 лева
/четиристотин двадесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ възнаградителна
(договорна) лихва за периода 02.11.2017 г. – 20.07.2020 г., сумата от 885.17 лева /осемстотин
осемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 03.11.2017
г. – 28.04.2021 г., които вземания произтичат от Договор за потребителски кредит № PLUS-
15068106 от 24.07.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за
цесия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
29.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се,
че РС-В. неправилно е приел, че указанията му не са изпълнени. Жалбоподателят моли за
издаването на заповед за изпълнение за горепосочените суми.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
процесуален представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за
това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивният съд намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №20213110106312 на Районен съд - В. е образувано по
заявление на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против длъжника Д. СВ. Д. за задължения по договор за
Договор за потребителски кредит, както следва: сумата от 3 257.06 лева /три хиляди двеста
петдесет и седем лева и шест стотинки/ главница, сумата от 424.43 лева /четиристотин
двадесет и четири лева и четиридесет и три стотинки договорна лихва за периода 02.11.2017
г. – 20.07.2020 г., сумата от 885.17 лева /осемстотин осемдесет и пет лева и седемнадесет
стотинки/ обезщетение за забава за периода 03.11.2017 г. – 28.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението.
В т.12 от заявлението, заявителят е посочил като обстоятелства, от който произтича
вземането – Договор за потребителски кредит № PLUS-15068106 от 24.07.2017 г. между
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Д. СВ. Д., вземанията по който са прехвърлени на
заявителя с договор за цесия.
С уточнителни молби от 21.05.2021г., 04.06.2021г. и 18.06.2021г. заявителят е
уточнил искането си, въз основа на указанията на ВРС. Заповедният съд е приел, че чрез
отказа си да изпълни указанията заявителят недобросъвестно осуетява проверката на съда за
неравноправни и нищожни клаузи с твърдения, че съдът излиза извън правомощията си.
Отказът на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение е незаконосъобразен.
Съдът извършва проверка за действието и ефекта на повелителните норми от общ
интерес в рамките на отредената му от закона дискреция. В хипотезата на чл.2 ГПК, в чийто
обхват попада и заповедното производство, уредено в чл.410 ГПК, в случая на издаване на
заповед за изпълнение на паричен дълг правораздавателната власт на заповедния съд
съществено са отличава от властта на исковия съд. С правилата на чл.410 ГПК
законодателят е ограничил тази власт до строго лимитирани в повелителен порядък
основания, по които заповедният съд дължи произнасяне. Заповедният съд дължи
произнасяне по направените със заявлението искания съобразно твърденията на заявителя.
Още в първата уточнителна молба заявителят ясно е посочил, че претендира 3 257.06 лева
главница, 424.43 лева договорна лихва, 885.17 лева обезщетение за забава. Същите
твърдения е изложил и в молбите от 04.06.2021г. и 18.06.2021г.
Въззивният съд намира подаденото заявление за редовно, поради което въз основа на
него следва да се издаде заповед за изпълнение. Обстоятелството дали сумата от 3 257.06
2
лева включва и други вземания, освен главница, не може да бъде изследвано в заповедното
производство. Заявителят ясно е посочил, че тази сума е главница. Включването в сумата от
3257.06 лева и на други вземания (освен твърдяната главница) не би увредило правата на
длъжника, т.к. той би могъл да се защити чрез подаване на възражение. С цел прецизност
по приложението на ЗЗП в условията на чл.20 ЗЗД, следва да се посочи, че евентуалните
договорните пороци, които не могат да бъдат изведени по тълкувателен път, запазват своята
релевантност, при условията и реда, посочен в чл.422 ГПК.
При така формулираните и произнесени от първоинстанционния заповеден съд
основания на отказ за издаване на исканата заповед за изпълнение, настоящият въззивен
съдебен състав намира обжалваното разпореждане за постановено в нарушение на закона и
неправилно. По тези съображения частната жалба се преценява като основателна. Въз
основа на изложеното настоящият състав намира, че молбата за издаване на заповед е
основателна относно претендираните вземания. С оглед различните правни изводи на
въззивната инстанция, разпореждането на ВРС следва да се отмени и да се издаде заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Следва в тежест на длъжника да бъде възложено заплащането на сторените от
заявителя разноски и ю.к. възнаграждение в заповедното производство, които възлизат на
91.33 лева разноски за заплащане на държавна такса и 50 лева ю.к. възнаграждение, т.е.
общо 141.33 лева.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на направените в настоящото
производство разноски, поради което и съдът не му ги присъжда.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло разпореждане № 7922/22.06.2021г., постановено по ч.гр.д.
№20213110106312 по описа за 2021 година на ВРС, 17 състав, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
полза на кредитор "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, срещу длъжник Д. СВ. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.В., ул.
„Дубровник“ 6, вх. В, ет. 5, ап. 44, за сумата от 3 257.06 лева /три хиляди двеста петдесет и
седем лева и шест стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението 29.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 424.43 лева /четиристотин двадесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/
договорна лихва за периода 02.11.2017 г. – 20.07.2020 г., сумата от 885.17 лева /осемстотин
осемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 03.11.2017
3
г. – 28.04.2021 г., които вземания произтичат от Договор за потребителски кредит № PLUS-
15068106 от 24.07.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за
цесия, както и за сумата от 141.33 лева /сто четиридесет и един лева и тридесет и три
стотинки/ разноски и ю.к. възнаграждение в заповедното производство.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4