Р Е Ш Е Н И Е №8
30.01.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на деветнадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Окръжен съдия:Евгения Стамова
С участието на секретаря:Р. С., след като разгледа, докладваното от съдия Стамова т.д.№6/2018г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано
по искова молба, подадена от С.Р.Г., ЕГН ********** *** срещу „ДЗИ – Общо
застраховане” АД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул.”Витоша”№89Б, ЕИК ***** и Р.Д.Д. *** с която съдът е сезиран за произнасяне
с предявени при условията на субективно евентуално съединяване искове с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ(отм) и чл.45, ал.1 ЗЗД.Иска се осъждането на първия
ответник да заплати на ишцата сумата *** лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди от причинените и виновно от ответника Д.
фрактура на дясна бедрена кост и фрактура на лъчева кост на дясна предмишница
на 16.08.2016г. ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на увреждането както и сумата *** лева, представляваща обезщетение за
причинените и от същото деяние имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупуване на медицински консумативи, заплатена потребителска такса за леглоден
на стойност 46.40 лева и превоз на болен 10.00 лева, а при отхвърлянето на иска
по отношение на първия ответник, за същите суми да бъде осъден втория
ответник.В исковата молба се твърди, че на 16.08.2016г. около 9.30ч. в
гр.Кюстендил, на ул.”**” втория ответник при управление на МПС – собствения си
лек автомобил „Рено” модел”
В отговор на исковата молба ответникът „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от К.Ч. ГИД и Г. К. – ИД, чрез юрисконсулт Т. изразява становище за допустимост и неоснователност на предявения иск.Признава, че за управлявания от ответника Д. автомобил е съществувала валидна застраховка „гражданска отговорност” към момента на настъпване на произшествието.Оспорва обстоятелството, че описаните в исковата молба увреждания са нанесени на ищцата следствие на процесното застрахователно събитие евентуално, че не всички от заявените увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 16.08.2016г. ПТП.Оспорва предявения иск, като прекомерно завишен.Възпроизвеждайки даденото в ППВС №4/1968г. разрешение относно начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди респ. обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид, заявява, че претендираното обезщетение е в противоречие с принципа по чл.52 ЗЗД и както и с обстоятелствата, които следва да бъдат отчетени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.В отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ответницата, която е допуснала нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1 т.1 ЗДвП, като се твърди, че ако ищцата бе спазила задължението си преди извършването на пресичането да се съобрази с пътната обстановка и приближаващите пътни превозни средства, телесната и цялост не би била увредена и тя не би търпяла свързаните с това болки и страдания.Оспорена е претенцията за лихви с оглед неоснователността на претенцията за главницата.Заявено е искане за присъждане на разноски.
Ответникът Р.Д. в писмен отговор оспорва предявения иск, като неоснователен.Признава, че на посочената в исковата молба дата при управление на лек автомобил марка „Рено”, модел 19, с рег.№ ***** е участвал в пътно- транспортно произшествие, от което е пострадала ищцата Г., но заявява, че ПТП не е причинено от него умишлено.Доколкото към този момент е имало валидно сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „гражднаска отговорност”, по който ДЗИ Общо застраховане” е приело да носи отговорност за причинени вреди във връзка с притежаването и/или ползването на автомобила му, и предвид настъпилото застрахователно събитие, за което застрахователното дружество е уведомено, счита, че липсва основание за ангажиране на неговата отговорност, тъй като не са налице основания за освобождаване от отговорност на застрахователя „ДЗИ Общо Застраховане” АД.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:
От представения с исковата молба протокол от заседание на КнРС по нохд №1315/2017г. е видно, че с определение на съда е одобрено споразумение между ответника Р.Д. и КнРП за прекратяване на наказателното производство, с което Д. се е признал за виновен в това, че на 16.08.2016г. около 9.30ч. в гр.Кюстендил, на ул.”***”, при управление на МПС – собствения си лек автомобил „Рено”, модел „19” с рег.№****, не пешеходна пътека, находяща се непосредствено преди кръстовището с ул.”***”, обозначена с пътна маркировка М 8.1 , тип „Зебра” е нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.119, ал.1 ЗДвП, и с това по непредпезливост е причинил на преминаващата по пешеходната пътека С.Р.Г., средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на десен долен крайник, следствие фрактура на дясна бедрена кост и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен голен крайник, следствие фрактура на лъчевата кост на дясна предмишница – престъпление по чл.343, ал.3 б.”А”, пр.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 пр.3 НК, поради което при условията на чл.55, ал.1 НК е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.Постановено е лишаване от право на управляване на МПС за срок от 6 месеца.
Няма спор между страните и за това, че към момента на извършване на престъплението е съществувала валидна застраховка „гражданска отговорност” за автомобила, при управление на който е причинено увреждането.Това следва и от представената застрахователна полица №BG/06/116001708196 ( л.26 от д).
Видно от епикриза по ИЗ №7982/2016г. е, че за времето от 16.08.2016г. до 24.08.2016г. ищцата е била на лечение в МБАЛ”Д-р Никола Василиев”, постъпила след посещение на СО, във връзка с получени при ПТП станало на същата дата счупване на дясна бедрена шийка и дясна бедрена става.В епикризата е отразено извършването на операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – фемур.
За времето от 31.05.2017г. до 03.06.2017г. Р. отново е била на лечение в същото лечебно заведение, като е била извършена операция – отстраняване от костта на имплантирани уреди – фемур и е посочена диагноза: фрактура коли феморис декстра – състояние след остеосинтезис металика.
Видно от заключението на изпълнената съдебно – медицинска експертиза
е, че счупването на шийката на горен десен крайник, както е при ищцата е
свързано със силни болки от самото счупване до извършване на оперативната
интервенция на следващия ден.След извършване на операцията ищцата отново е
търпяла интензивни постоперативни болки и болезненост, както в мястото на
счупването, така и в съседните стави по време на рехабилитацията, до пълното им
раздвижване.В началото на този период за ищцата е било трудно придвижването и
самостоятелното и обслужване( обличане на дрехи, придвижване до тоалетната,
самото обслужване на елементарните ежедневни нужди и хигиената( къпането),
допълнително усложнено от счупената дясна лъчева кост с последваща гипсова
имобилизация.През този период ищцата е имала нужда от някой който да я обгрижва
в ежедневните дейности.Постепенно със свалянето на гипса и намаляването на
болката, възможността за стъпване на оперрирания крайник, премахване на
помощните средства и нуждата от някой да и помага намаляват.Периодът от
началото на лечението до пълното възстановяване на счупения крайник е от
порядъка на 8- 10 месеца.Очакванията са костите на дясната лъчева кост и шийка
на дясна бедрена кост да зараснат напълно, но следствие на това счупване, в
съседните стави обикновено настъпват артрозни промени, които се изразяват в
болки при пипане и движение, които се увеличават с напредване на възрастта,
обуславят засилване на болките при по- голямо натоварване на крайника и при
промяна на времето, най – вече при прехода от пролетния към есенния
сезон.Вещото лица обобщава, че е налице причинно – следствена връзка между
получените телесни увреждания и механизма на ПТП.В пряка причинно следствена
връзка се намират и разходите за остесинтезния материал, необходим за
извършване на оперативно лечение с цел възстановяване на счупването и запазване
на биологичната глава на дясната бедрена кост, тъй като ако не се извърши
оперативното лечение, пострадалото лице остава продължително време на леглови
режим до намаляване на силните болки приблизително за около 30 -40 дни, остава
трайно скъсяване на оперирания крайник с около 4-
Ищцата е отправила искане до застрахователя за заплащане на обезщетение с вх.№94-Б-200/17.09.2016г., което не е удовлетворено.Сред материалите по образуваната при ответното дружество досие по щета, са молбата за изплащане на обезщетение, пълномощно в полза на Е. М., две писма до М., уведомяване за изискани документи във връзка с изясняване причините за ПТП, №94-Е-200/19.12.2016г. за изискване на допълнителни документи, констативен протокол за ПТП УРИ №1757/29.08.2016г., лист за преглед на ищцата в СО на 16.08.2016г. , допълнителен лист, описание на застрахователно събитие, копие от фактура с фискален бон, липсва изявление за удовлетворяване на претенцията, такова не се и твърди по делото.
Съгласно фактура №3263/17.08.2016г. и фискален бон 0021887 Р. е закупила медицниски консумативи за остеосинтеза на ТБС за сумата 990.00 лева.Според отразеното във фактура 72172/24.08.2016г. и фискален бон 043557 Р. е заплатила за превоз на болен 10.00 лева на 24.08.2016г., а във фактура 72171/24.08.2016г. е удостоверено плащане на потр.такса за леглоден 2016г. за сумата 46.40 лева, издаден е и фискален бон от същата дата за същата сума, удостоверяващ плащането – 043556.
От показанията на свид.М. – съпруга на внук на ищцата се установява, че преди инцидента Р. е била много жизнена, поверявали и децата си да се грижи за тях, след инцидента тя не може да се обслужва сама, не може сама да се къпе, някой трябва да и приготви храна,боли я при ставане и сядане, зависимостта от близките й я притеснява, след инцидента свидетелката я посещавала всеки ден С. плачела и се оплаквала, че много я боли, и към момента се оплаква от болки, всяко ставане и сядане е придружено с охкане и болки.
Свидетелката С. в приятелски отношения с дъщерята на Р., споделя впечателнията си за Р., като много жизнена жена преди инцидента, грижеща се за внучето на дъщеря й Е., че след инцидента не излиза от апартамента придвижва се с проходилка, пие болкоуспокояващи,претърпяла операция, била на легло за период от около 7-8 месеца, към момента е с непрекъснати болки в крака, рухнала емоционално, дъщеря и Емилия пазарува.
Предвид изложените обстоятелства съдът прави следните правни изводи.
|
|
|
|
|
Предявени са искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. с чл.498, ал.3 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди.
|
|
|
|
|
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ - Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.Уважаването на иска е предпоставено от доказване на следните произтичащи от фактическия състав на посочената разпоредба предпоставки:противоправно поведение на водача на застрахованото МПС, настъпилите вреди, причинно следствена връзка между настъпилите вреди и противоправното деяние, както и валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на водача на МПС.Необходимо е пострадалия да е сезирал застрахователя за плащане на обезщетение преди предявяване на иска – чл.498, ал.3 КЗ.Установяването им е възложено на ищеца с доклада по спора, а на ответника е възложено установяване на възражението му за съпричиняване на увреждането – противоправно поведение на пострадалата намираща се в причинно следствена връзка с увраждането.
По делото е доказано противоправно и виновно поведение на ответника Д., като застрахован водач по задължителна застраховка” гражданска отговорност” сключена с ответното застрахователно дружество, както и настъпилите в патримониума на ищцата, като следствие от същото вреди.
Съдът приема тези факти за установени с оглед на приложения протокол за одобрено споразумение по наказателно дело, с оглед нормата на чл.300 ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда е задължителна задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и Анотирана съдебна практикас оглед разпоредбата на чл.381, ал.1 НПК, съгласно която одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда и предвид факта, че причиняването на телесни увреждания е част от състава на престъплението за което втория ответник е признат за виновен( деянието се изразява в нарушаване на правилата за движение намиращо се в причинна връзка с причинени телесни увреждания). В случаите когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда, формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., І т. о. на ВКС и решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., І т. о. на ВКС).Видно от посоченото споразумение е, че като следствие от допуснато от застрахования водач нарушение на правила по ЗДвП на ищцата са причинени телесни увреждания.Накърнената телесна неприкосновеност на ищцата е източник на болки и страдания, неудобства и дискомфорт свързани с невъзможността и трудностите за самообслужването й, емоционален срив, сведения за което се извличат от допуснатата съдебно медицинска експертиза и показанията на разпитаните свидетели.Доказано е с оглед представените фактури и фискални бонове, извършването на разходи от ищцата за закупуване на медицински консумативи и заплащане на медицински услуги, за които от заключението на в.л. Л. се установява, че се намират в пряка причинно – следствена връзка с увреждането.Предвид разпоредбата на чл.118, ал.3 ЗДДС представените от ищцата фискални бонове удостоверяват както извършените услуги но и сочат същата като техен платец.
Няма спор по делото относно наличието на валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „гражданска отговорност” между „ДЗИ – Общо застраховане” и деликвента и не се установява плащане от застрахователя в определения в чл.496 КЗ срок.
Следователно предявените искове са допустими и доказани по основание, а искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и по размер.Доводите на ответника в противен смисъл са неоснователни.
По делото е доказано правото на обезщетение за неимуществени вреди и задължението на първия ответник да плати такова, предвид разпоредбата на чл.429, ал.1 т.1 КІЗ съгласно която с договора за застраховка гражданска отговорност, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.С оглед дадените в Постановление №4/68 указания, при определяне на обезщетение при телесните увреждания следва да се вземат предвид характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.В разглеждания случай на ищцата на 83 години към момента на увреждането са причинени две телесни увреждания – фрактура на дясна бедрена кост, причиняваща трайно затрудняване в движението на десен долен крайник и фрактура на лъчева кост на дясна предмишница, изразяваща се в трайно затрудняване в движението на десен горен крайник, във връзка с първото от тях са извършени две оперативни интервенции свързани с престой в болницата за 8 респ. 3 дни и гипсова мобилизация във връзка с второто, налице е скъсяване на крака й, възстановявала се около 8 месеца, като пълно възстановяване не е настъпило, уврежданията са причина за артрозни промени които представляват източник на болка и към момента, ищцата и в момента е в невъзможност за самостоятелно придвижване без проходилка, .Установи се от показанията на свидетелите, че ищцата е изпитвала и изпитва притеснения с оглед ангажираността на близките й за обслужването й, както и, че тя е била много жизнена независимо от възрастта й преди инцидента, като е подпомагала внуците си в грижите за детето им.Показанията на свидетелите са логични, непротиворечиви в съответствие със заключението на в.л. и при липса на данни които да ги опровергават, съдът ги кредитира напълно.Предвид изложените обстоятелства и с оглед икономическите условия в страната към момента на причиняване на увреждането, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт, съгласно чл. 492 от КЗ съдът намира, че сума в размер на *** лева, представлява справедливо обезщетение за претърпените вреди.До посочения размер искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди намира за основателен, а за разликата до предявения *** да се отхвърли.
Съдът не намира основание за намаляване на така определеното обезщетение поради съпричиняване от ответницата.Твърденето на ответника е, че е допуснато нарушение изискването на чл.113, ал.1 т.1 от ЗДвП, като конкретно се сочи, че ако ишцата бе спазила задължението си на пешеходец, преди извършване пресичането да се съобрази с пътната обстановка и приближаващите превозни средства, то телесната и цялост не би била увредена.Доказателства за това, че такава преценка не е била извършена и че това е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилите увреждания не са ангажирани. Според практиката на ВКС напр. решение № 135/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. при преценка на съпричиняването на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва да се отчита не само фактът на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.По делото не са поставени за изследване и не е установено какво е било разстоянието между автомобила и ищцата към момента преди навлизане на пътното платно,могла ли е ищцата да възприеме движещия се автомобил и неговата скорост, възприела ли ги е и какво е значението на тези обстоятелства и връзката им с настъпилото увреждане, като причина за същото.Не се твърди и не се установява, че същата е излязла внезапно на пътното платно.Според действащата към момента на ПТП редакция на чл.113, а.1 т.1 за ищцата е съществувала задължение да се съобрази с разстоянието до приближаващото превозно средство и неговата скорост. Следва да се има предвид и, че страните не са формирали спор относно факта, че пресичането е извършено на пешеходна пътека. При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място. (Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС).
Върху определеното обезщетение от **** лева застрахователното дружество на основание чл.429, ал.3 КЗ вр. с чл.429, ал.2 т.2 КЗ дължи лихви за забава - законната лихва, считано от датата на предявяване на претенция от ищцата – респ. считано от 17.09.2016г., предвид липсата на данни относно датата на уведомяване на застрахователя от застрахования и доколкото съгласно цитирания законов текст застрахователя плаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
С оглед изхода от спора дружеството следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на *** лева, съответна на уважената част от предявените иск сума, в полза на Р. съответна част от заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 1115,34 лева и по сметка на съда 120.00 лева възнаграждение за в.л. изплатено от бюджета на съда.
Р. дължи на ответника разноски в размер на 171.21 лева - съответна на неуважената част от исковете част от сторените от ответника разноски:юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300.00 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК предвид искане за присъждане на такова и с оглед размерите по Наредбата съгласно чл.37 от Закона за правната помощ и платен депозит за в.л. в размер на 80.00 лева.
С оглед уважаване на исковете срещу предпочитания ответник респ. този за обезщетение за неимуществени вреди и лихви за забава частично, съдът не разглежда иска срещу евентуалния ответник, тъй като разглеждане на исковете срещу него е предпоставено от отхвърлянето им срещу главния ответник.Не е налице хипотезата на преценен като основателен в – по голям размер иск за обезщетение за неимуществени вреди но уважен в по – малък поради изчерпване лимита на отговорността на застрахователя, в който случай съгласно решение по гр.д.№504/2008г. на ВКС е допустимо частично положително произнасяне и по двата обективно и субективно пасивно съединени иска - чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ и чл. 45 ЗЗД.В съобразителната част на решението е посочено, че ако главния иск е приет за основателна до определен размер и то на основанието по главния иск, какъвто е настоящия случай, то съдът не би следвало да се произнася по евентуално съединеният иск.Липсата на основание за произнасяне по иска срещу евентуалния ответник за търсеното обезщетение за неимуществени вреди изключва и произнасяне по претенция за лихви за забава.На евентуалния ответник обаче се дължат сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на *** лева.По въпроса за дължимостта на разноски на евентуален ответник тогава, когато е уважен главния иск и евентуалния е оставен без разглеждане е дадено разрешение в определение №337 от 18.07.2018г. на по гр.д.№239/2018г. ІV г.о ВКС, което настоящия докладчик споделя.Приема се, че правото на разноски не може да бъде отречено на евентуален ответник в случаите, когато след уважаването на главния иск, съдът остави евентуалния такъв без разглеждане.Липсата на произнасяне води до отпадането с обратна сила на последиците от предявяването на иска и извършените във връзка с него процесуални действия. Такива са правните последици от прекратяването на исковото производство. Затова в посочения случай евентуалният ответник ще има право на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК, още повече че самата разпоредба не предвижда възникването на отговорността за разноски от основанието, на което е извършено прекратяването.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” АД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.”Витоша”№89Б, ЕИК ***** на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на С.Р.Г., ЕГН ********** *** сумата от *** лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от телесни увреждания причинени и на 16.08.2016г. виновно от Р.Д.Д. ***, а именно фрактура на дясна бедрена кост и фрактура на лъчева кост на дясна предмишница при ПТП за което е признат за виновен със споразумение по нохд №1315/2017г. по описа на КнРС, при управление на МПС за което е съществувала валидна застраховка „гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица BG06/116001708196/04.07.2016г., както и сумата от *** лева, представляваща обезщетение за претърпени от същата имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на медицински консумативи и лечение, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 17.09.2016г. датата на предявяване на претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение от Р. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от С.Р.Г., ЕГН ********** *** срещу „ДЗИ – Общо застраховане” АД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.”Витоша”№89Б, ЕИК *** иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ в частта му за сумата над *** лева до **** лева, претендирана, като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от телесни увреждания причинени и на 16.08.2016г. виновно от Р.Д.Д. *** а именно фрактура на дясна бедрена кост и фрактура на лъчева кост на дясна предмишница при ПТП за което е признат за виновен със споразумение по нохд №1315/2017г. по описа на КнРС, при управление на МПС за което е съществувала валидна застраховка „гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица BG06/116001708196/04.07.2016г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 16.08.2016г. датата на увреждането до окончателното и изплащане, КАКТО И предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ в частта му, за заплащане на лихви за забава върху присъденото обезщетение от *** лева, за периода от датата на увреждането 16.08.2016г. до 17.09.2016г. – датата на предявяване на претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от С.Р.Г., ЕГН ********** *** срещу Р.Д.Д. *** искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД за сумата *** лева, претендирана, като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на *** лева и имуществени вреди в размер на *** лева, от телесни увреждания причинени и на 16.08.2016г. виновно от Р.Д.Д. *** а именно фрактура на дясна бедрена кост и фрактура на лъчева кост на дясна предмишница при ПТП за което е признат за виновен със споразумение по нохд №1315/2017г. по описа на КнРС, при управление на МПС за което е съществувала валидна застраховка „гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица BG06/116001708196/04.07.2016г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 16.08.2016г. датата на увреждането до окончателното и изплащане,
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” АД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.”Витоша”№89Б, ЕИК *** да заплати по сметка на КнОС д.т. в размер на 1080.00 лева и 120 лева възнаграждение за в.л.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” АД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.”Витоша”№89Б, ЕИК **** да заплати на С.Р.Г., ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 1115.34 лева.
ОСЪЖДА С.Р.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” АД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.”Витоша”№89Б, ЕИК *** деловодни разноски в размер на 171.21 лева, а на Р.Д.Д. *** деловодни разноски в размер на 2050 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от връчването му на същите.
Окръжен съдия: