Р Е Ш Е Н И Е
№...
12.10.2017г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Граждански състав
На 20.09.2017г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №345 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание
чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД – за заплащане на сумата от 2845,00лв.,
представляваща месечна издръжка от 200,00лв. за месеците от септември 2014г. до
август 2015г. и месеците февруари и март 2017г., както и сумата от 45,00лв. –
такси и разноски по изпълнителното дело, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, с
която сума ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца. Претендират
се и направените по делото разноски.
Исковете са предявени от Н.И.Г. *** срещу Д.Н.Г. ***. С исковата
молба се твърди, че ищецът е баща на пълнолетната ответница. С Решение
№98/07.11.2013г. по гр.дело №472/2013г. по описа на РС-Гълъбово ищецът е осъден
да заплаща на ответницата ежемесечна издръжка в размер на 200,00лв., считано от
29.08.2013г. до завършване на висшето й образование, но не по-късно от
навършване на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане. Издръжката била присъдена на основание
чл.144 СК – тъй като ответницата учела във висше учебно заведение. По делото
били представени доказателства, че ответницата била записана като студентка в
„Минно-геоложки университет „Св.Иван Рилски” гр.София. Ищецът плащал издръжката
на ответницата, като поради неплащане на някои от дължимите суми, ответницата
образувала изпълнително дело срещу него и му бил наложен запор върху заплатата.
През месец април 2017г. ищецът отправил запитване до университета и получил
информация, че ответницата през учебната 2014/2015г. не е заверила летен
семестър и е прекъснала обучението си за една година. Записала се е за летен
семестър за учебната 2015/2016г., като след това зимния семестър на 2016/2017г.
отново прекъсва обучението си и със заповед е отписана от висшето учебно
заведение. През това време обаче ответницата е получавала присъдената издръжка,
основание за която е именно обучението й във ВУЗ. Ответницата неоснователно е
получила издръжка за една година – учебната 2014/2015г., през която не е била
студент, по 200,00лв. месечно, общо 2400,00лв. Освен това е получила и издръжка
за месеците февруари и март 2017г., в които също не е била студент. По образуваното
от ответницата срещу ищеца изпълнително дело, последният е заплатил такси в
размер на 45,00лв., които също счита, че не е дължал, с оглед обстоятелството,
че не е дължал и съответната издръжка. Ищецът счита, че ответницата се е
обогатила неоснователно със сумата от 2845,00лв., представляваща месечна
издръжка от 200,00лв. за месеците от септември 2014г. до август 2015г. и
месеците февруари и март 2017г., както и сумата от 45,00лв. – такси и разноски
по изпълнителното дело. Това породило за ищеца правен интерес да предяви
настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата да му заплати неоснователно получената сума от 2845,00лв.,
представляваща месечна издръжка от 200,00лв. за месеците от септември 2014г. до
август 2015г. и месеците февруари и март 2017г., и сумата от 45,00лв. – такси и
разноски по изпълнителното дело, ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да му
заплати направените по делото разноски.
Ответницата в срока за писмен
отговор и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител изразява становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба относно
присъдената издръжка и образуваното изпълнително дело. Не оспорва и, че е била
отписана от висшето учебно заведение със заповед от 21.02.2017г. Твърди обаче,
че до момента на отписването, съгласно Правилата за учебна дейност в
„Минно-геоложки университет „Св.Иван Рилски” гр.София, тя не е била загубила
студентските си права. Дори през зимния семестър на 2016/2017г. се е явявала на
изпити. Ответницата счита, че до 21.07.2017г. е имала правата на студент и
право да получава присъдената й издръжка. Поради тази причина моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и да й присъди направените по делото
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните,
намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство гр.дело №472/2013г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че ищецът е баща на
ответницата и като такъв е бил осъден на основание чл.144 СК да й заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 200,00лв., считано от 29.08.2013г. до
завършване на висшето й образование, но не по-късно от навършване на 25-годишна
възраст. По делото е било установено, че пълнолетната дъщеря на ищеца –
ответница в настоящото производство е била записана за учебната 2013/2014г. за първи курс, редовно
обучение, за висше образование по специалност
“Екология и опазване на околната среда” в Минно-геоложки университет “Св.Иван
Рилски” гр.София.
От приетите като писмени доказателства по делото копия от: Писмо с изх.№УД-ІV-331/05.05.2017г.
на „Минно-геоложки университет „Св.Иван Рилски” гр.София, Заповед №Р-183 София,
21.02.2017г. на ректора на „Минно-геоложки университет „Св.Иван Рилски”
гр.София, се
установява, че ответницата през
учебната 2014/2015г. не е заверила летен семестър и е прекъснала обучението си
за една година. Записала се е за летен семестър за учебната 2015/2016г., като
след това зимния семестър на 2016/2017г. отново прекъсва обучението си и със
заповед е отписана от висшето учебно заведение, считано от 21.02.2017г. През този период
ответницата е получавала издръжка от ищеца, видно от приетите като писмени
доказателства копие на Покана
за доброволно изпълнение по изп.дело 54/2016г. по описа на ДСИ при РС-Гълъбово,
Справка за постъпилите и изплатени суми по
изп.дело 54/2016г. по описа на ДСИ при РС-Гълъбово. По тези обстоятелства страните
не спорят. Същите обстоятелства се установяват и от представените от
ответницата копия на:
Студентска книжка на Д.Н.Г. /страници от 1 до 13/ и Академична справка №27/01.09.2017г.
от Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ – София.
Спорно между страните е
обстоятелството дали издръжката, присъдена на основание чл.144 СК се дължи за
период, в който правоимащото лице е прекъснало обучението си, но не е загубило
качеството на студент според вътрешните правила на учебното заведение. Съдът
направи служебна справка за правилата, регламентиращи студентските права и
статут в „Минно-геоложки
университет „Св.Иван Рилски” гр.София, публикувани на официалната интернет страница на висшето
учебно заведение. Съгласно чл.42 от Правилата за учебната дейност на „Минно-геоложки университет „Св.Иван
Рилски” гр.София „Всеки студент има право да прекъсва обучението си по
някоя от следните причини. (1) Когато не е взел повече от два изпита след
годишната ликвидационна сесия, студентът прекъсва обучението си по слаб успех за
една учебна година, до края на която трябва да вземе съответните изпити”.
Съгласно
чл. 44 от същите правила: „Статут на студент се придобива при записване във
висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето
училище”.
В този
смисъл аргументите на ответницата за статута й на студент до 21.02.2017г. са
основателни.
От друга
страна смисълът на присъждането на издръжка на пълнолетно лице за времето
докато учи във висше учебно заведение произтича от факта, че това лице не може
да работи и да има доходи, които да му позволяват да се издържа. Предвидената
от законодателя издръжка на пълнолетно лице от родител е обвързана с
ангажимента на родителя да издържа своите низходящи докато завършат образование
и могат да се издържат сами. Поради тази причина значение имат фактическите
обстоятелства касаещи обективната възможност за самоиздръжка, а не правното
положение на студент. Практиката на висшите учебни заведения е такава, че много
лица има статута на студенти в продължение на години, без фактически да
посещават лекции и да се явяват на изпити, т.е. без фактически да изпълняват
студентските си задължения. Това положение позволява на тези лица да работят и
да се самоиздържат. Съдът намира, че издръжката от родител на пълнолетен
студент следва да бъде обвързана с обективната невъзможност на пълнолетния
низходящ да се издържа сам, което е следствие от задължението му да посещава
лекции и упражнения в качеството му на студент редовно обучение. Ако студентът
е прекъснал обучението си – той няма задължение да посещава лекции и упражнения
и съответно за него няма пречка да работи и да се издържа сам. Т.е. когато пълнолетният
низходящ, макар и със статут на студент, фактически не изпълнява студентските
си задължения, то е отпаднала задължителната предпоставка за заплащане на
издръжка от родителя. Този извод се потвърждава и от факта, че законодателят е
предвидил заплащане на издръжка на пълнолетен студент само „редовно обучение”,
а не и когато студентът е записан в задочна форма на обучение. Това означава,
че законодателят свързва задължението на родителя към пълнолетния му низходящ
именно с фактическата невъзможност да се издържа сам, която е налице при
редовната форма на обучение. Нелогично би било да се вменява задължение на
родителя да издържа пълнолетно лице и в периода на прекъсване или отстраняване
от учебната дейност на висшето учебно заведение, през което време формално не
се загубва статута на студент. За времето на прекъсване безспорно е, че
ответницата е могла да работи и да се издържа и неоснователна е била
претенцията й за издръжка от ищеца за този период. Съдът следва да вземе
предвид и записаното в приетата като писмено доказателство копие на Академична справка №27/01.09.2017г. от
Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ – София, а именно: „Признат период на
обучение за времето от 20.08.2013г. до 01.09.2017г. – 1 и ½ учебни
години / 3 семестъра”, като „учебната година е с продължителност 11 месеца”.
Това означава, че за обучение на ответницата се признава само периода на
първата учебна година – 2013/2014г., както и зимния семестър на 2014/2015г.
Макар в приетата като писмено доказателство копие на студентска книжка на
ответницата да е отбелязано „зачита” на летен семестър ІІ курс през
2014/2015г., на летен семестър ІІ курс през 2015/2016г. и на зимен семестър ІІІ
курс през 2016/2017г., очевидно е, че тези семестри не се признават от учебното
заведение като период на обучение. Това е така, тъй като видно от стр.8 и 9 от
студентската книжка, отбелязването „зачита” на летен семестър ІІ курс през
2014/2015г. е направено без да са записани каквито и да било предмети, хорариум
или положени изпити от ответницата. Видно от стр.10 и 11 от студентската
книжка, отбелязването „зачита” на летен семестър ІІ курс през 2015/2016г. е
направено при два положени изпита, а отбелязването „зачита” на зимен семестър
ІІІ курс през 2016/2017г. е направено при един положен изпит. Същевременно,
съгласно Правилата за учебната дейност на „Минно-геоложки университет „Св.Иван Рилски” гр.София, „Когато не е взел повече от
два изпита след годишната ликвидационна сесия, студентът прекъсва обучението си
по слаб успех за една учебна година, до края на която трябва да вземе
съответните изпити”, т.е. и летния семестър на 2015/2016г. и зимния семестър на
2016/2017г. не могат да се приемат за период на обучение, тъй като не са налице
предпоставките да бъдат заверени. В това отношение съдът приема за
по-достоверна информацията от академичната справка на висшето учебно заведение,
а не студентската книжка на ответницата.
Предвид
изложеното съдът намира, че през времето, което не се зачита за период на
обучение от учебното заведение, ответницата неоснователно е получавала издръжка
от баща си. Безспорно е, че претендирания от ищеца период - за месеците от септември 2014г. до август
2015г. и месеците февруари и март 2017г. не се зачитат за период на обучение, а за същите месеци
ответницата неоснователно е получавала издръжка в размер на 200,00лв. месечно.
Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил
нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне.
В случая съдът намира, че се касае за получаване на нещо на отпаднало основание, т.е. налице е третия фактически състав от хипотезите на чл.55, ал.1 ЗЗД. „При третия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.” / Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. За да бъде уважен иска по чл.55 от ЗЗД трябва да е налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същ факт или от обща група факти. При това неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика между тези две стойности се дължи връщане на по-малкото между обедняването и обогатяването. /Решение № 1329 от 11.VII.1995 г. по гр. д. № 2372/94 г., V г. о./
Съдът намира, че действително ищецът е
ощетен със сумата от 2800,00лв., която е заплатил като месечна издръжка
на ответницата за 14 месеца по 200,00лв. месечно – за периода от септември 2014г. до август 2015г. и месеците
февруари и март 2017г. Нуждата от издръжка на ответницата за посочения период е отпаднала и
издръжка не й се дължи. Със същата сума ответницата се е обогатила
неоснователно и дължи връщането й. Що се касае за сумата от 45,00лв.,
представляваща такси и
разноски по изпълнителното дело, образувано от ответницата срещу ищеца, действително ищецът е обеднял с
тази сума, но ответницата не се е обогатила със същата. Сумата е внесена за
разноски по изпълнителното дело, а не е била изплатена на ответницата. Поради
тази причина искът за сумата от 45,00лв. се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от 2800,00лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 112,00лв. за държавна такса. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Поради тази причина ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 9,00лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Д.Н.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Н.И.Г. с адрес: ***, ЕГН ********** сумата от 2800,00лв.
/две хиляди и осемстотин лева/, представляваща неоснователно получена издръжка
в размер на 200,00лв. месечно за 14 месеца за периода от септември 2014г. до август 2015г. и месеците
февруари и март 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от завеждане на
исковата молба в съда – 06.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска в останалата му част над присъдените до претендираните 2845,00лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Н.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Н.И.Г. с адрес: ***, ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 112,00лв. /сто и
дванадесет лева/ за държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.И.Г.
с адрес: ***, ЕГН **********, да заплати на Д.Н.Г., ЕГН **********,***, направените по делото разноски
в размер на 9,00лв. /девет лева/ за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: