Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 18.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение,
XVII въззивен състав, в публично заседание на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Гергана
Цветкова и в присъствието на
прокурор Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова ВНОХД № 2787 по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С
Присъда от 31.10.2018 г. по н.о.х.д. № 6394/2018 г. на СРС, НО, 98-ми състав,
подсъдимият С.Г.С. е признат за виновен в това, че на 24.01.2018 г., около
20:00 часа, в гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „*********, зад бунгало 12 към
хотелски комплекс „Левски“, без надлежно разрешително съгласно Закон за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично
вещество – кокаин, съгласно Протокол за физико- химична експертиза 87-Х/2018г.
на ОЕКД-СДВР, обособено в три обекта, както следва:
-
Обект 1 – кокаин с нето тегло 0,23гр., с
процентно съдържание на кокаина 72% на стойност 50,60 лева;
-
Обект 2 – кокаин с нето тегло 0,25гр., с
процентно съдържание на кокаина 74% на стойност 55,00 лева;
-
Обект 3 – кокаин с нето тегло 0,23гр., с
процентно съдържание на кокаина 72% на стойност 50,60 лева,
като кокаинът е поставен под контрол в списък I
на „Растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за употреба в хуманната и
ветеринарната медицина“ – Приложение 1към чл.3, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като случаят е
маловажен, поради което и на основание чл.78а от НК, е освободен от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1,
алт.1 от НК и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лв. Със същата присъда подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му
обвинение за престъпление с правна квалификация по чл.354а, ал.3 от НК.
С
присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по водене на делото на досъдебното
производство в полза на СДВР в размер на 395,76 лева, както и 5 лева по сметка
на СРС за служебно издаване на 1 брой изпълнителен лист.
На
основание чл.354а, ал.6, вр. чл.53, ал.2, б.“б“ от НК, с присъдата са отнети в
полза на държавата веществените доказателства – високорисковите наркотични
вещества, намиращи се на съхранение в ЦМУ – София, които на основание чл.112,
ал.2 от НПК да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Недоволство
от присъдата е изразил представителят на Софийска районна прокуратура, който в
срочно депозиран протест и допълнение към него, я атакува като неправилна.
Поддържа се, че въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства категорично се установява, че подсъдимият е извършил престъплението
с правна квалификация по чл.354а, ал.3, т.1 НК. Твърди се, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че случаят е маловажен, както и че подбудите и целта за
извършване на престъплението са били задоволяване на лични потребности. Сочи
се, че от събраните доказателства е видно, че подсъдимият С. е държал не
еднократна доза наркотично вещество, а три отделни пакетчета, съдържащи кокаин,
което изключва вероятността да са били само и изключително предназначени за негова
лична употреба. Освен това били застрашени обществените отношения, свързани не
само с личното здраве на подсъдимия, а и на още три лица, доколкото С. бил
придружен от св. Илиян Петров и двамата отивали към бунгало № 12, където да се
срещнат с още две лица – Е.К.и М.М.. Счита се, че неправилно първостепенният
съд е приложил и разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като в случая е налице
отрицателната материалноправна предпоставка на чл.78а, ал.1, б.„б“ от НК – от
приложената справка за съдимост на подсъдимия било видно, че същият вече е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК с влязло в сила на
25.07.2017 г. решение на СРС, НО, 133 състав по н.а.х.д. № 7455/2017г.
Въз
основа на гореизложеното е и отправеното до въззивната съдебна инстанция искане
да отмени протестираната присъда и да постанови нова, осъдителна по характер, с
която подсъдимият С. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което е предаден на съд, респективно да му
бъде наложено предвиденото в закона наказание.
В протеста не се иска събирането на нови
доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.
Пред въззивния
съд представителят на Софийска градска прокуратура поддържа депозирания протест
изцяло и съобразно изложените в него доводи. Счита, че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимият е извършител на
престъплението, за което е обвинен, с правна квалификация по чл.354а, ал.3, т.1
от НК, като случаят не е „маловажен“. Отделно от това намира за неправилно приложена
разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като подсъдимият вече е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена,
а подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за
което е преден на съд, като му бъде наложено наказание около средния размер,
предвиден за този вид престъпление.
В съдебното
заседание пред СГС защитникът на подсъдимия – адв.Б.Б. – САК, поддържа, че протестът
на държавното обвинение е частично основателен, касателно приложението на
чл.78а от НК, доколкото съдът е приложил разпоредбата без да са били налице
законовите предпоставки за това, тъй като веднъж по отношение на подсъдимия е
била прилагана тази специална разпоредба. Относно правната квалификация намира,
че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и резонно първостепенният
съд е приел, че конкретният случай на държане на наркотични вещества е
маловажен, тъй като вредните последици и обществената опасност от конкретното
деяние са явно незначителни. Моли присъдата да бъде изменена в частта досежно
приложението на чл.78а от НК, при запазване на правната квалификация по
чл.354а, ал.5 от НК.
Подсъдимият
Й. в своя защита се присъединява към становището на процесуалния си
представител. При последната си дума същият моли съда да вземе най – правилното
решение, като изразява съжаление за всичко, което е направил.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
За да
постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по реда на
съкратеното такова – чл. 371, т.2 от НПК, в рамките на която процедура е
съобразил направеното от подсъдимото лице в хода на съдебното следствие
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
както и събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, както и способите им за приобщаване,
а именно: показанията на свидетелите М.К.К., И.В.Д., П.И.И., Е.К.К., М.М. М., И.Х.П.,
Я.Г.М., протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и
изземване, заключение на вещо лицеГ.Г. по физико- химична експертиза, заключение
на вещо лице Д.К. по оценителна експертиза, заключение
на вещи лица А. и И. по съдебнопсихологична и психиатрична експертиза, както и
другите писмени доказателства, събрани на досъдебното производство и приети по
реда на чл.283 от НПК; справка за съдимост на подсъдимия С.Г.С..
Въззивният
съд счита, че вътрешното убеждение на Софийския районен съд по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, като в хода на производството пред въззивната съдебна инстанция не
бяха установени нови факти и обстоятелства. Възприетата от първостепенния съд
фактическа обстановка изцяло се споделя и от настоящата инстанция, като не са
налице основания за промяна във фактическите изводи на първоинстанционния съд,
нито е налице основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен
материал. Въз основа на ангажираните в хода на досъдебното производство
доказателства, доказателствени средства и експертни заключения, съпоставени и с
направеното от подсъдимия С. самопризнание, районният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд, а
именно:
Подсъдимият
С.Г.С. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с начално
образование, трудово ангажиран, с адрес в гр.София, кв.“********, с ЕГН **********.
На
24.01.2018г. свидетелите М.К.К., И.В.Д. и П.И.И. – служители при 05 РУ
– СДВР, участвали в специализирана полицейска операция. При изпълнение на
служебните си задължения около 20:00 часа на посочената дата, на адрес, находящ
се в гр.София, ж.к. „Суха река“, ул. „*********, в близост до бунгало 12 към
хотелски комплекс „Левски“, полицейските
служител забелязали две лица от мъжки пол, на които извършили проверка. Лицата
били установени като И.Х.П. и С.Г.С., като същите заявили, че отиват към две свои
приятелки в бунгало № 12. Междувременно подсъдимият С. поискал да използва
тоалетната на визираното бунгало, като свидетел К. решил да го последва. В
момента преди да влезе в бунгалото, подсъдимият започнал да рови в ръкава на
дрехата си. Възприемайки това действие, свидетел К. направил опит да хване подсъдимия
за ръката и в същия момент от ръкава на дрехата на последния изпаднали на
земята три броя хартиени свитъка. На място бил извикан екип на дежурна огледна
група при 05 РУ – СДВР, които извършили оглед и съставили протокол, с който били
иззети три обекта, а именно: кокаин с нето тегло 0,23гр., с процентно
съдържание на кокаина 72% на стойност 50,60 лева; кокаин с нето тегло 0,25гр.,
с процентно съдържание на кокаина 74% на стойност 55,00 лева и кокаин с нето
тегло 0,23гр., с процентно съдържание на кокаина 72% на стойност 50,60 лева.
Подсъдимият С. бил задържан.
Съгласно
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство физико- химична
експертиза и оценителна такава, иззетите от подсъдимия обекти съдържат
наркотично вещество кокаин с посочени процентно съдържание и стойност както
следва: кокаин с нето тегло 0,23гр., с процентно съдържание на кокаина 72% на
стойност 50,60 лева;
кокаин с нето тегло 0,25гр., с процентно
съдържание на кокаина 74% на стойност 55,00 лева и кокаин с нето тегло 0,23гр.,
с процентно съдържание на кокаина 72% на стойност 50,60 лева, или общо кокаин с
нето тегло 0,71 гр. и обща стойност от 156,20 лева.
Въззивната
съдебна инстанция изцяло споделя фактическите констатации и анализа на
доказателствата, направени от първостепенния съд. В съответствие с изискванията
на процедурата, районният съд е кредитирал събраните на досъдебното
производство доказателства. Приел е, че доказателствените материали
безпротиворечиво установяват обстоятелствата относно фактическата обстановка и
се подкрепят от направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото съдът е счел, че
доказателствата са непротиворечиви, не ги е подложил на отделно подробно
обсъждане, ръководейки се от постановеното в т.4 на ТР № 1 от 06.04.2009 г.,
ОСНК на ВКС, съгласно което необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е надлежно приобщените и
проверени гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават
признатите от подсъдимия факти.
При
извършената самостоятелна преценка на доказателствения материал, събран в хода
на досъдебното производство, въззивната инстанция намира, че това условие е
изпълнено. От съвкупната преценка на ангажираните по делото гласни
доказателствени средства се установява по безспорен начин времето, мястото,
механизмът и предметът на извършеното престъпление, в съответствие с
направеното от подсъдимото лице самопризнание. Като допринасящи за изясняване
авторството на процесното деяние, въззивният съд оценява и протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, заключенията на
изготвените експертизи и всички останали писмени доказателства, същите приобщени
към делото по надлежния за това ред, съобразно изискванията на НПК.
Показанията
на разгледаните свидетели настоящата инстанция намира за последователно,
обективно и достоверно изнесени, като същите се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал, ценен поотделно и в съвкупност.
Съдът в
този му състав, подобно на предходния, кредитира като обосновани и обективно
изготвени заключенията на извършените в хода на досъдебното производство физико
– химична и оценителна експертизи, от които се установява единичната и общата
стойност на иззетите обекти, съдържащи наркотично вещество и съответната им
стойност, както и изготвената СППЕ на подсъдимото лице.
Както
правилно е преценил първоинстанционният съд, тази доказателствена основа е
достатъчна и годна, за да обоснове факта на извършване на престъпление по чл.354а,
ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, алт.1 от НК, да свърже неговото авторство именно с
подсъдимото лице, както и да изясни обстоятелствата, при които са протекли събитията
и точната тяхна хронология.
При
правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил обосновани
правни изводи, като е приел, че подсъдимият С.Г.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2,
т.1, алт.1 от НК, като на посочените дата и място е държал високорисково
наркотично вещество – кокаин, с нето тегло 0,71 гр. и обща стойност от 156,20
лева, като не е имал разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП.
Настоящият
състав на въззивния съд намира за правилна и законосъобразна и преценката на
първия по степен съд, че от обективна страна безспорно се установява
маловажност на извършеното от подсъдимия деяние. Обстоятелствата по делото
дават основание и на въззивната инстанция да приеме, че така осъществената от подсъдимото
лице престъпна деятелност, представлява "маловажен случай" по смисъла
на дефинитивната разпоредба на чл.93, т.9
от НК. Доколкото
държането на наркотични вещества е престъпление от категорията на просто
извършване, то преценката за степента на обществена опасност на деянието следва
да се извърши само въз основа на особеностите на предмета на посегателство и
неговия извършител, а не с оглед вредоносния резултат от деянието. В тази
насока съдът съобрази, че подсъдимият С. е на млада възраст, неосъждан, трудово
ангажиран. По отношение на подсъдимия е налице вредна употреба на марихуана и
психостимуланти, но няма данни за прояви на наркотична зависимост и същият е
съдействал на органите на реда, признавайки, че държаният наркотик е само за
лична употреба. Предвид изложеното съдът прецени, че същият не разкрива висока
степен на обществена опасност. При преценка особеностите на предмета на
посегателство, съдът констатира, че последният е в сравнително неголямо
количество и на невисока стойност като не се установява да е бил предназначен
за разпространение. Всички тези
обстоятелства мотивират и настоящата инстанция да приеме, че извършеното от подсъдимия
С. престъпление, предмет на настоящето производство, представлява
"маловажен случай" по смисъла на чл.93, т.9
от НК. Предвид изложеното, настоящата инстанция
прецени, че са налице предпоставките за преквалифициране на деянието от
въведеното с обвинителния акт на прокуратурата в престъпление по чл.354а, ал.5,
вр. ал.3, пр.2, т.1, алт.1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал, че държането на наркотичното вещество е забранено,
съзнавал е, че не притежава надлежно разрешително и въпреки това е държал
инкриминираното забранено вещество.
Настоящият
съдебен състав обаче, е на различна позиция от първоинстанционния съд относно наличието
на материалноправните предпоставки, обосноваващи приложението на института
„освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание“ по реда на чл.78а от НК. В действителност подсъдимият С. към
инкриминираната дата не е бил осъждан за престъпление от общ характер, за
извършеното престъпление не са предвидени съставомерни имуществени вреди, като
освен това законодателят е определил за съответното деяние наказание „глоба“ до 1 000 лева.
Същевременно обаче и видно от приложена
по делото справка за съдимост на С.Г.С., с решение от 07.07.2017г., влязло в
сила на 25.07.2017г. по н.о.х.д.№ 7455/2017г., СРС, НО, 133-ти състав,
подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК, като на основание чл.78а от НК същият е бил освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер
на 1 000 лева. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от
28.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 2/2017г., ОСНК, съдът е длъжен да съблюдава
лицата, неизплатили глоба, наложена им като административно наказание, да не
бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от лицата, неизплатили глоба,
наложена им като углавно наказание, включително и при преценка на
предпоставките за повторно освобождаване от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК. Институтът на чл.78а от НК е приложим повторно
по отношение на лице, което вече е било освобождавано от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, ако не е заплатило
наложената глоба и за събирането й е образувано изпълнително производство, но
вземането е погасено по давност, в който случай, освен давностния срок, следва
да е изтекъл и срок, равен на този по чл.86, ал.1, т.3 от НК. Визираният институт
е приложим повторно и по отношение на лице, което е било освобождавано от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание и не е заплатило
наложената глоба, но за събирането й не е образувано изпълнително производство
и вземането е погасено по давност, в който случай отново освен давностния срок,
следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл.86, ал.1, т.3 от НК. В този
аспект, за да прецени възможността за повторно приложение на чл.78а от НК,
въззивният състав на съда цени липсата на изпълнение на наложеното
административно наказание на подсъдимия, както и обстоятелството, че решението
на Софийския районен съд по н.о.х.д.№ 7455/2017г., с което е наложено същото е
влязло в сила на 25.07.2017г. С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция
намира, че повторно приложение на чл.78а от НК би било възможно едва след
25.07.2021г. след последователно изтичане на абсолютна давност за неговото
изпълнение и срокът за реабилитация, при това в случай, че не бъде образувано
изпълнително производство по принудително събиране на глобата.
Предвид горепосоченото
въззивният съд е на мнение, че е налице отрицателна предпоставка,
възпрепятстваща възможността за приложение на чл.78а от НК, а именно – подсъдимият
вече е освобождаван от наказателна отговорност по този раздел, поради което и присъдата,
постановена от районния съд, в частта й относно приложението на чл. 78а НК се
явява неправилна и в същата част следва да бъде изменена, като на дееца бъде
наложено наказанието "глоба", предвидено в санкционната част на
разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК. При определяне размера на наказанието
съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства оказаното
съдействие за своевременно приключване на делото по реда на глава XXVII от НПК,
фактът, че подсъдимият е неосъждан, както и критичното му отношение към извършеното
от него престъпно деяние, от една страна, а от друга и отегчаващите такива -
обстоятелството, че същият е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК – управление на моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества. Невисоката стойност на предмета на престъплението и
неговото количество не следва да бъдат отчитани повторно като смекчаващо
обстоятелство, доколкото същите са взети предвид като елемент от обективната
страна на състава на престъплението за квалифициране на случая като маловажен. В
този смисъл, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
"Глоба" в максималния предвиден в закона размер на 1 000 лева, което
се явява съобразено с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, както и с принципа
за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл.35, ал.3 НК.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият е осъден да
заплати разноски по водене на делото в размер на 395,76 лева по сметка на СДВР,
както и на основание чл.190, ал.2 от НПК сумата от 5 лева за служебно издаване
на изпълнителен лист в полза на държавата по сметка на СРС, като в тази й част
присъдата също е съобразена с наличните по делото доказателства и изискванията
на закона, поради което не съществува необходимост от корекция на обжалваният
съдебен акт и в този аспект.
Отнетите
на основание чл.354а, ал.6, вр. чл.53, ал.2, б.“б“ от НК с присъдата
веществените доказателства – високорисковите наркотични вещества, на основание
чл.112, ал.2 от НПК следва да бъдат унищожени.
Въз
основа на извършена цялостна служебна проверка на обжалвания първоинстанционен
акт, въззивната инстанция не констатира основания за отмяна или за изменение на
съдебния акт извън посочените, поради което прие, че в останалата му част същият
е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.3, вр. чл.337, ал.2, т.1 от НПК, Софийски
градски съд,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда
от 31.10.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 6394/2018 г. на СРС, НО, 98-ми
състав в наказателно - осъдителната й част, относно приложението на чл.78а НК,
като
ОТМЕНЯ
приложението на разпоредбата на чл.78а от НК и постановеното освобождаване на
подсъдимия С.Г.С. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание "Глоба" в размер на 1 000 лева, ВМЕСТО КОЕТО на основание чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2,
т.1, алт.1 от НК и чл. 54 от НК НАЛАГА на подсъдимия С.Г.С. наказание
"Глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.