Р Е Ш Е Н И Е
№18
гр. Перник, 03.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
при секретаря А.М. и
в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Росица Ранкова, като разгледа докладваното
от съдия Малчев КАНД № 765 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 – чл.228 от Административно процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „***" ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление град Радомир, ул. „***" №16, срещу решение №260028/24.09.2020
г., постановено по НАХД №95/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е
потвърдено наказателно
постановление № 404/2018 от 28.11.2018 г., с което Заместник - началникът намитница
Столична налага на „***" ЕООД имуществена санкция в размер на 18 308,68
лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз, на основание чл.126,
ал.1, т.2 от ЗАДС и отнема в полза на държавата 14 170,800 литра нефтопродут —
нефтено масло, в което преобладават неароматни съставки, несъдържащо
„биодизел", отговарящо на изискванията за „тежки масла" -
„газьол" с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001% без маркиращи
вещества, с код по КН 2710 19 43, като предмет на нарушение по чл. 126, ал.1,
т.2 от ЗАДС на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС.
Касаторът счита
обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че неправилно
районният съд е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин.
Поддържа, че са предоставени на проверяващите всички изискуеми документи,
удостоверяващи получаването на процесното гориво от "*** ОЙЛ" ООД и
обстоятелството, че дължимият акциз за това гориво е заплатен/начислен. Излага
аргументи, че процесното НП е издадено при груби нарушения на процесуалния и
материален закон. Иска отмяна на НП и решението на въззивния съд като
неправилни. Претендира присъждане на сторените пред районния и административния
съд разноски.
Ответникът по касация
– административно-наказващият
орган, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата.
Сочи подробни съображения за законосъобразност на НП и решението на районния
съд. В тази насока представя писмени бележки. Моли съдът да постанови решение,
с което да потвърди наказателното постановление и въззивното съдебно решение,
като присъди и юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция
"Митници".
Представителят на Окръжна
прокуратура - Перник счита жалбата за неоснователна и заявява, че решението на
районния съд следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
процесуално допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от активно
легитимирано лице и в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на
обжалваното съдебно решение.
Съдът,
след като се запозна с обжалваното решение и събраните по делото доказателства,
съобрази доводите и становищата на страните и обсъди както наведените
касационни основания, така и тези по чл.218, ал.2 АПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му. Решението обаче е неправилно.
Съгласно чл.63, ал.1
от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в НПК. В чл.348, ал.1 от НПК са изброени 3 касационни
основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или
наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От
което по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като
касационни основания.
Правните изводи на
районния съд в частта относно констатациите за липсата на съществени
процесуални нарушения при описание на релевираното деяние, не са съобразени с
доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Районният съд не
е надлежно обсъдил фактите от значение
за спорното право и приложимите правни норми. Формирал е мотиви за
законосъобразност на оспореното НП, които касационната инстанция не възприема
за правилни. Констатират се пороци в съдържанието на АУАН и НП. Поради това НП
е следвало да бъде отменено от районния съд на процесуално основание, т. е.
поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Разпоредбата на
чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС предвижда, че на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен
документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза,
се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не
по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4 000 лв. – за
юридическите лица и едноличните търговци. В случая жалбоподателят е наказан за
това, че на 02.03.2018 г. в гр. Перник, ул. „***“, „***" ЕООД държи в автоцистерна с ДК № РК **** ВН, акцизна стока
- 14 170,800 литра нефтопродут — нефтено масло, в което преобладават неароматни
съставки, несъдържащо „биодизел", отговарящо на изискванията за „тежки масла"
- „газьол" с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001% без
маркиращи вещества, с код по КН 2710 19 43, без данъчен документ по този
закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с което осъществява
състава на нарушение на чл.126, ал.1 от ЗАДС. Тази цитирана вече разпоредба съдържала
множество различни, но напълно самостоятелни хипотези, всяка от които
осъществявала отделно нарушение и налагала конкретизиране при изписване на
нарушената норма със съответното предложение в НП. Такова конкретизиране не е
сторено в разглеждания случай.
Нещо повече неправилно е определено изпълнителното
деяние на нарушението като "държи", а не "превозва",
доколкото описаните в акта и НП обстоятелства сочат на действие, осъществяващо
именно транспортиране, превозване. В тази насока се констатира, че в АУАН и в НП
липсва ясно, точно и обосновано описание на конкретното противоправно деяние,
за което се претендира да е установено, в нарушение на изискванията на чл.42,
т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В АУАН и в НП са описани извършените от
митническите органи и от проверяваното лице действия във връзка с проверката,
като фактическият състав на установеното нарушение е посочен на стр. 10 от АУАН
и стр.14 от НП. При тълкуване на съдържанието на мотивната част на НП и
изложените в него факти и доказателства се установява, че вмененото нарушение
е, че лицето държи акцизни стоки, без да има документи, удостоверяващи
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Разпоредбата на чл.126
от ЗАНН съдържа множество различни и напълно самостоятелни хипотези, всяка от
които осъществява отделно нарушение и налага конкретизиране при описанието на
фактическия състав на установеното деяние в НП. В случая, в АУАН и НП погрешно
е посочено, че „***" ЕООД държи в автоцистерна с ДК № РК **** ВН, акцизна
стока. От документи по делото безспорно се установява, че
дружеството-жалбоподател се занимава с транспортна
дейност, като видно от първата страница от АУАН на 02.03.2018 г. ползвана от него за
превоз автоцистерна с ДК № РК **** ВН е
спряна за проверка от съответни митнически служители. При тези безспорно
установени обстоятелства единственият възможен състав на нарушение, което може
да осъществи „***" ЕООД, е превоз
на акцизни стоки, без представянето на документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза. Дружеството „***" ЕООД не държи в автоцистерна с ДК № РК 4795 ВН
гориво, а превозва същото, като неслучайно автоцистерната е спряна за
процесната проверка, т. е. тя се е движела. Неслучайно в чл.126, ал.1 от ЗАДС
са очертани четири различни изпълнителни деяния - държи, предлага, продава или
превозва, като наличието на всяко едно от тях, изключва останалите към момента
на съответната проверка на митническите органи. Ето защо в разглеждания случай
е изключена възможността жалбоподателят да бъда наказан за държане на гориво
без надлежни документи. Така формулираното нарушение е несъставомерно по
отношение на изпълнителното деяние. След като не е осъществено визираното в
акта и НП изпълнително деяние "държане" на акцизната стока,
наказателното постановление е незаконосъобразно и следвало да бъде отменено.
Освен това отново в
нарушение на чл.42, т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в НП и АУАН не е
посочено кои са конкретно необходимите документи, които е следвало да притежава
лицето и с които да удостовери плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза. Нормата на чл.126, ал.1 от ЗАДС в тази част относно документите е
бланкетна, тъй като тя не посочва конкретно какви точно документи, удостоверяващи
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза следва да представи
лицето при превоза на акцизни стоки. Нито в АУАН, нито в НП, са посочени съответните
документи, които е следвало да представи „***" ЕООД и които да
удостоверяват плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В случая е
следвало да се посочи конкретно кое изискване е нарушено с липсата и/или
несъставянето на документи и къде е регламентирано съответното изискване за
издаване на документи, удостоверяващи плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза. Неясното фактическо и правно описание на деянието,
представлява процесуално нарушение, съществено ограничаващо правото на
нарушителя чрез навеждане на възражения и представянето на съответните
доказателства, да организира адекватно защитата си още в първата фазата на
административно-наказателното производство. Поради тази причина е и самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Извън посоченото
по-горе, относно приложимостта на чл.126 от ЗАДС в случаи от вида на
разглеждания, следва да се изтъкне, че тази разпоредба не касае санкциониране
на нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задълженията за начисляване,
плащане или обезпечаване на акциза. Смисълът на чл.126 от ЗАДС е да обезпечи
съставянето на редовна документация, която да удостоверява съответно плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза и в него няма промяна и след последно изменение на
закона /ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 година/. Задължени да водят
такива документация са само регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно посочени
в чл.43, ал.1 от ЗАДС. Последната разпоредба изчерпателно посочва кои лица
могат да начислят акциза - това са и лицата, които могат да създават документи,
удостоверяващи начисляването на такъв. Съответно чл.44 от ЗАДС определя кой
може да плати акциза, като състави редовни документи за това и отново това са
само регистрирани лица. Следователно смисълът на санкциите по чл. 126 от ЗАДС е
техни субекти да са лица, които макар и редовно регистрирани по закона /като
производители или складодържатели/, не изпълняват задължението си да съставят
редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и
обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали
като производители, складодържатели или потребители. Лице, което не е
регистрирано като производител или складодържател не може да произвежда и държи
стоки на склад и съответно да съставя изброените в санкционната норма
документи. Съответно такова лице не може да носи отговорност по чл.126 от ЗАДС,
тъй като не притежава възможност да съставя и разполага с изброените в тази
норма документи, и съответно няма качеството на субект, годен да осъществи от
обективна и субективна страна някой от посочените в нея състави. Всъщност
пълното неплащане, частичното неплащане или избягването на обезпечаване на
дължимия акциз, представляват отделни съставомерни деяния, които са обявени за
административни нарушения с разпоредбата на чл.123а от ЗАДС, и наказуеми с
глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз, чието
заплащане е избегнато, но не по-малко от 2 000 лева за юридическите лица и
едноличните търговци. Адресати на такава санкция могат да бъдат и
нерегистрирани лица, каквото е дружеството жалбоподател ответникът по
касационната жалба, но в случая нито се твърди, нито се доказва, че ***"
ЕООД е отговорен за начисляването, плащането или обезпечаването на акциза.
Налагането на административно наказание без да е доказан съставът на
съответното административно нарушение което се претендира, е в пряко
противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административно-наказателна отговорност (чл.6 от ЗАНН). Горното прави
наказателното постановление незаконосъобразно и поради противоречието му с
материалния закон. При липса на надлежно установено изпълнително деяние по чл.126,
ал.1 от ЗАДС, НП е следва да бъде отменено. Като се не се е произнесъл в този
смисъл и е потвърдил изцяло НП, районният съд неправилно е приложил закона.
Липсата
в АУАН и НП на точно и цялостно описание на нарушението, пълно и коректно
посочване на разпоредбите, които са нарушени, винаги е от категорията на
съществените процесуални нарушения и води до ограничаване на правото на защита
на нарушителя и възпрепятства съда да извърши съответната проверка. Освен това
не е в компетентността на съда да преквалифицира нарушението и ако това
правомощие не е упражнено правилно от административно-наказващия орган,
издаденото от него наказателно постановление е незаконосъобразно и подлежи на
отмяна.
По изложените
съображения обжалваното решение на районния съд като необосновано и постановено
при несъответствие със закона, следва да бъде отменено. Допуснатите съществени
процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП ограничават възможността на
привлеченото към отговорност лице да разбере в какво точно е обвинено и да
организира защитата си. Ето защо следва да бъде отменено и процесното НП.
От пълномощника на
жалбоподателя са поискани и направените разноски по обжалване на процесното НП,
а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Ето защо и с оглед отмяната на атакуваното НП, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. В случая е
представен договор за правна защита и съдействие, според който жалбоподателят е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Тъй като не бе
направено възражение за прекомерност съгласно предвидената в чл.63, ал.4 от ЗАНН възможност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в общ
размер от 2000 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира
в структурата на Агенция "Митници", именно същата в качеството й на
юридическо лице по чл.3, ал.1 от Устройствения правилник на Агенция
"Митници" следва да понесе разноските по делото.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във вр. чл.218 от АПК, във вр. чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд – Перник,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260028/24.09.2020 г.,
постановено по НАХД №95/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, като вместо
него
П О С Т А Н О В И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 404/2018 от 28.11.2018 г., с което Заместник - началникът
намитница Столична налага на „***" ЕООД имуществена санкция в размер на 18
308,68 лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз, на основание
чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС и отнема в полза на държавата 14 170,800 литра
нефтопродут — нефтено масло, в което преобладават неароматни съставки,
несъдържащо „биодизел", отговарящо на изискванията за „тежки масла" -
„газьол" с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001% без маркиращи
вещества, с код по КН 2710 19 43, като предмет на нарушение по чл. 126, ал.1,
т.2 от ЗАДС на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС.
ОСЪЖДА
Агенция "Митници" да заплати на „***" ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление град Радомир, ул. „Генерал Кантарджиев"
№16, сумата от 2000 лева, представляваща
направени по разноски - заплатено
адвокатско възнаграждение за съдебното обжалване на отмененото наказателно
постановление.
Решението не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/