РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Перник, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Й. КОТЕВА
при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Частно наказателно дело №
20251700200546 по описа за 2025 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд-Перник
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено във връзка с Решение № 532671033738-121 от 12.03.2025г. на
несъдебен орган в Германия –Кмета на гр. Билефелд (Stadt Bielefeld - Der
Oberbürgermeister), влязло в сила на 02.04.2025г., с което на българската
гражданка И. В. – родена на ***, с известен адрес: ***, на основание чл.41,
ал.1, във вр. с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по
пътищата, чл.24 от Закона за движението по пътищата, 11.3.3. от Федералния
каталог за финансови санкции е наложена финансова санкция, включваща
глоба в размер на 80 евро и разноски по воденото производство, възлизащи на
28,50 евро, за извършено административно нарушение на 07.11.2024г. в 11:20
часа, когато като водач на автомобил с регистрационен номер *** е превишила
допустимата максимална скорост на движение извън населени места от 80
км/ч, шофирайки по Bielefeld Ostwestfalendamm, след изхода Johannistal,
посока A33 със скорост 98 км/ч, след приспадане на допустимите отклонения.
Към удостоверението е приложено копие на решението.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура Перник
1
излага становище, че са налице основанията за признаване на решението,
което не следва да бъде изпълнявано, поради заплащане на дължимата
финансова санкция.
Засегнатото лице И. В. – редовно призовано, не се явява, поради което
производството е разгледано в негово отсъствие на основание чл.16, ал.2
ЗПИИАКОРНФС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
становището на страните и разпоредбите на закона, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Засегнатото лице И. С. В. е родена на *** и е с ЕГН **********. Тя е
българка, с българско гражданство и с регистриран постоянен и настоящ
адрес в *** (като бащиното име, постоянният и настоящ адрес на лицето и
неговия ЕГН са установени чрез извършена служебна справка в НБД
„Население“ по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009г., която е приложена по
делото).
Представеното за признаване и изпълнение Решение № 532671033738-
121 от 12.03.2025г. е издадено от несъдебен орган в Германия –Кмета на гр.
Билефелд (Stadt Bielefeld - Der Oberbürgermeister) и представлява влязъл в
сила на 02.04.2025г. в държава-членка на ЕС акт за задължение за плащане на
финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от ЗПИИАКОРНФС,
включваща глоба в размер на 80 евро и разноски по воденото производство,
възлизащи на 28,50 евро, която е наложена на основание чл.41, ал.1, във вр. с
Приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата, чл.24 от
Закона за движението по пътищата, 11.3.3. от Федералния каталог за
финансови санкции за извършено административно на правилата за движение
по пътищата, за това, че на 07.11.2024г. в 11:20 часа, като водач на автомобил с
регистрационен номер *** е превишила допустимата максимална скорост на
движение извън населени места от 80 км/ч, шофирайки по Bielefeld
Ostwestfalendamm, след изхода Johannistal, посока A33 със скорост 98 км/ч,
след приспадане на допустимите отклонения.
Въз основа на това решение е издадено Удостоверение по т.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
на взаимно признаване на финансови санкции. Същото е подписано от
съответния компетентния орган на издаващата държава, който е удостоверил и
неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички
предвидени реквизити. Посочени са данните, индивидуализиращи засегнатото
лице, както и данни за обстоятелствата, обосноваващи наложената санкция по
чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от ЗПИИАКОРНФС. Отразено е, че производството е било
писмено, като е потвърдено, че лицето е уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване на решението. Потвърдено е, че
решението е влязло в сила, както и че по информация на органа, който издава
2
удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение
срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е
изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.
Отбелязано е, че решаващата държава не допуска в изпълняващата държава да
бъдат издавани решения за алтернативни санкции, ако решението за плащане
на финансовата санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде
изпълнено само частично.
В случая се касае за нарушение представляващо такова и по
българското законодателство, а именно по Закона за движение по пътищата
(ЗДвП). Това е така, тъй като съобразно изложените факти в представените
материали, с деянието си В. е осъществила състав на административно
нарушение, предвиждащ административнонаказателна отговорност за водач,
който управлява моторно превозно средство със скорост, която превишава с
18 км/ч разрешената скорост за извън населено място, което покрива състава
на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Извършеното от засегнатото лице нарушение
попада в хипотезата на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като се касае
за поведение нарушаващо правилата за движение по пътищата, поради което
за него не се изисква наличие на двойна наказуемост.
Съдът не констатира да е налице някое от основанията, изрично
посочени в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, при които може да се откаже
признаване и допускане за изпълнение на решението.
При обсъждане на възможността за признаване на процесното
решение, съдебният състав съобрази, че от данните по делото се установява,
че засегнатото лице има постоянен и настоящ адрес в ***, следователно то е с
местоживеене на територията на Република България по смисъла на чл.30,
ал.3 от ЗПИИАКОРНФС.
При така изложените обстоятелства, съдът намира, че са изпълнение
всички условия съгласно ЗПИИАКОРНФС за признаване на решението за
налагане на финансова санкция, включваща глоба и разноски, срещу
българската гражданка И. С. В.. Тъй като с решението на несъдебния орган в
Германия, същата е определена в евро, то съгласно чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.8
от ЗПИИАКОРНФС съдът определи нейната равностойност в български
левове по курса на БНБ към деня на постановяване на решението за
финансовата санкция, а именно общият размер на дължимата сума възлиза на
212,21 (двеста и дванадесет лева и двадесет и една стотинка), включваща
глоба в размер 156,47 лв (сто петдесет и шест лева и четиридесет и седем
стотинки) и 55,74 лв (петдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки) за
разноски по воденото производство
В хода на съдебното производство засегнатото лице И. С. В. представи
разписка № *** на „Изипей“ АД, която удостоверява, че на 27.10.2025г., във
връзка със съдебното производство по повод решението за налагане на
финансова санкция, чието признаване и изпълнение се иска, е превела по
сметка за принудително събиране на публични вземания на НАП сумата от
3
215 лева, която покрива общата стойност на наложената финансова санкция от
108,50 евро (включваща в себе си глобата и разноските по воденото
производство) с признатото решение.
Предвид изложеното, съдът намира, че представеното писмено
доказателство удостоверява извършеното пълно изпълнение на наложената
санкция на засегнатото лице, поради което са налице основанията на чл.33, вр.
чл.17 от ЗПИИАКОРНФС за приспадане на равностойността на изпълнението.
При това положение признатото решение не следва да бъде привеждано в
изпълнение, поради междувременното му изпълнение от засегнатото лице,
като не трябва да се изпраща на Националната агенция за приходите.
На основание чл.38, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава за признаването на решението за
налагане на финансовата санкция.
На основание чл.38, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от уведомлението
по чл.38, ал.1 от същия закон за се изпрати на Министерство на Правосъдието
на Република България.
Така мотивиран и на основание чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.7, т.1 и чл. 33,
вр. чл.17 от ЗПИИАКОРНФС, настоящият състав на Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 532671033738-121 от 12.03.2025г. на
несъдебен орган в Германия –Кмета на гр. Билефелд (Stadt Bielefeld - Der
Oberbürgermeister), влязло в сила на 02.04.2025г., с което на българската
гражданка И. В. – родена на ***, с известен адрес: ***, на основание чл.41,
ал.1, във вр. с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по
пътищата, чл.24 от Закона за движението по пътищата, 11.3.3. от Федералния
каталог за финансови санкции е наложена финансова санкция, включваща
глоба в размер на 80 евро и разноски по воденото производство, възлизащи на
28,50 евро, с левова равностойност 212,21 (двеста и дванадесет лева и
двадесет и една стотинка), включваща глоба в размер 156,47 лв (сто петдесет и
шест лева и четиридесет и седем стотинки) и 55,74 лв (петдесет и пет лева и
седемдесет и четири стотинки) за разноски по воденото производство, за
извършено административно нарушение на 07.11.2024г. в 11:20 часа, когато
като водач на автомобил с регистрационен номер *** е превишила
допустимата максимална скорост на движение извън населени места от 80
км/ч, шофирайки по Bielefeld Ostwestfalendamm, след изхода Johannistal,
посока A33 със скорост 98 км/ч, след приспадане на допустимите отклонения.
ПРИСПАДА ИЗЦЯЛО заплатената сума в размер на 212,21 лева от
наложената финансова санкция в общ размер на 108,50 евро с признатото
решение Решение № 532671033738-121 от 12.03.2025г., постановено от
несъдебен орган в издаващата държава Германия –Кмета на гр. Билефелд
(Stadt Bielefeld - Der Oberbürgermeister), като своевременно погасена, поради
4
плащане.
НЕ ПРИВЕЖДА признатото решение в изпълнение, поради
приспадане.
НА ОСНОВАНИЕ чл.38, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, да се уведоми
незабавно компетентния орган на издаващата държава Германия за
настоящото решение.
КОПИЕ от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерство на Правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски
апелативен съд, в 7-дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5