Р Е Ш Е Н И Е

№ 550

град Горна Оряховица, 19.12.2009 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ШЕСТИ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав :

                                                                

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                 

при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1464 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

         Иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК.

         Ищецът Н.Г.А. с ЕГН **********,***, посочва в исковата си молба, че е сключил граждански брак с ответницата Р. Георгиева А. с ЕГН **********,***, на 27.05.1984г. в град Лясковец. Заявява, че от брака си имат родена дъщеря Габриела Николова А., родена на ***г., която е пълнолетна. Посочва, че след сключването на брака с ответницата заживели в собствено жилище – апартамент в гр. Лясковец, придобит по време на брака им. Твърди, че през 2005г. ответницата заминала да работи в Италия, тъй като била безработна, детето им било ученичка и семейството се нуждаело от средства. Заявява, че останал сам с детето и поел единствен грижите по отглеждането и възпитанието му. Твърди, че ответницата започнала да си идва за кратко време в България, като по време на престоите си живеела при своите родители в с. Добри дял и отказвала да контактува с него като съпруга. Заявява, че по този начин между него и ответницата се установила дълготрайна фактическа раздяла. Сочи, че е предупредил ответницата за намерението си за развод, на което тя се е съгласила. Твърди, че бракът им съществува само формално, защото дълготрайната фактическа раздяла окончателно ги е отдалечила един от друг. Посочва, че липсват взаимното уважение, доверие и вярност, поради което бракът им е лишен от съдържание и неговото продължаване е безпредметно. Моли съда да прекрати брака му с ответницата поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по нейна вина, по реда на чл.99,ал.1 от СК /отменен Д.В. бр. 47/2009г., в сила от 01.10.2009г./. Моли съда да предостави  ползването на семейното жилище на него. Моли съда да постанови след развода ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име Радева. Моли съда да му присъди всички съдебни и деловодни разноски.

         В съдебно заседание, ищецът Н.Г.А., чрез процесуалния си представител – адв. Т. Борисова от ВТАК, прави изменение на предявения иск по чл.99,ал.1 от СК /отменен Д.В. бр. 47/2009г., в сила от 01.10.2009г./, като претендира прекратяване на брака му с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да издирва вината за това, по реда на чл.49,ал.1 от СК /в сила от 01.10.2009г./. Извършва изменение и на акцесорните претенции, като желае предоставяне ползването на семейното жилище на двамата, при разпределение на ползването, както следва : той да ползва хола, ответницата да ползва спалнята, а двамата да ползват кухнята и сервизните помещения; не се противопоставя ответницата да запази брачното си фамилно име А.. Поддържа иска си с правно основание чл.49,ал.1 от СК. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да прекрати брака му с развод. Отказва се от първоначалната си претенция за присъждане на съдебните и деловодни разноски по делото.

         Ответницата Р. Георгиева А., редовно призована, не депозира отговор в срока по чл.131,ал.1 от ГПК. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не заема становище по предявения иск.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

         Страните по делото Н.Г.А. /ищец/ и Р. Георгиева А. /ответник/ са съпрузи – същите са сключили граждански брак на 27.05.1984г. в село Добри дял, община Лясковец /удостоверение за сключен граждански брак № 113568, издадено на 27.05.1984г. от Кметство село Добри дял, община Лясковец въз основа на акт за граждански брак № 5/27.05.1984г./. Не се спори по делото, че по време на брака си съпрузите имат родено едно дете – Габриела Николова А., родена на ***г., която към настоящия момент е пълнолетна.

         Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 14.08.1989г., по време на брака си страните са придобили недвижим имот, намиращ се в град Лясковец, ул. „Иван Камбуров” № 19, вх. „А”, ет.2, ап.6, построен през 1988г. в ЕПЖС, собственост на ЗАВ „Д.Стоичков” гр. Лясковец, представляващ апартамент № 6 на втори етаж, в жилищна сграда ЕПЖС, вход „А”, квартал 79, състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня – тоалетна и две тераси, със застроена площ 63.08 кв.м., при граници на жилището : изток – зелена площ, запад – улица „В.Коларов”, север – стълбище и апартамент на Милен Калчев, горе – апартамент № 9 на Мартин Калчев, долу – апартамент № 3, заедно с принадлежащото му избено помещение № 6 с полезна площ 5.47 кв.м., при граници на избеното помещение : изток – коридор, запад – ул. „В.Коларов”, север – стълбище, юг – изба № 5 на Милен Калчев, горе – апартамент № 3, както и с 3.48 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж съобразно застроената площ за ІІ-ра зона. По делото не се спори, че описаният по-горе недвижим имот – апартамент представлява семейното жилище на съпрузите.

         Страните по делото не спорят фактите, че заминаването на ответницата да живее и да работи в Италия през 2005г. обусловило раздялата помежду им и довело до влошаване на отношенията между тях. Безспорно се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Герасим Велков Топков и Дончо Тодоров Добрев, че съпрузите не живеят заедно от около 4-5 години. Видно от показанията на свидетелите Топков и Добрев, ищецът живее в жилището в гр. Лясковец, а ответницата е в Италия, като при пребиваването си в България, ответницата стои при родителите си в с. Добри дял и за кратко посещава семейството си в гр. Лясковец. От показанията на свидетеля Герасим Топков се установява, че ответницата е идвала в дома си в гр. Лясковец за кратко време, като по време на престоя си се държала така, „сякаш той – ищецът, не й е мъж; тръпка няма…”. Видно от показанията на свидетеля Герасим Топков, ответницата не е канила ищеца да отиде при нея в Италия и той не е ходил там, не му е пращала пари за издръжката на семейството; ищецът единствен е полагал грижи по отглеждането и възпитанието на роденото по време на брака дете до навършването на пълнолетие от същото. От показанията на св. Топков се установява също, че в проведени между него и ответницата разговори, последната е заявила, че не желае и няма намерение да се връща в България, като не може и няма възможност да намери работа на съпруга си в Италия. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, доколкото същите установяват факти и обстоятелства, непосредствени възприети от тях в общуването им със страните – първият, като техен роднина по сватовство, а вторият - като техен съсед, показанията им съответстват на писмените доказателства по делото и не се оспорват от страните в настоящото производство.

         При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че бракът между Н.Г.А. и Р. Георгиева А. е действително дълбоко разстроен. Видно от приетите по делото доказателства, семейната общност между съпрузите е разкъсана – същите живеят разделени от около четири - пет години, т.е. намират се в продължителна и трайна фактическа раздяла. Наред с това, продължителната фактическата раздяла между страните е довела до цялостно прекъсване на брачния им живот, като двамата живеят разделени, без да се интересуват един от друг, не поддържат никакви физически и духовни контакти помежду си, между тях е установена пълна липса на взаимност, уважение, разбирателство и доверие. При това положение, по безспорен начин се налага изводът, че брачната връзка между страните по делото е само формална, не съответства на закона и нейното запазване е немислимо и нецелесъобразно в конкретния случай. Наред с това, от приетите по делото доказателства се установява, че настъпилото разстройство на брака на страните е и непоправимо, тъй като същото не би могло да се преодолее от съпрузите и нормалните съпружески отношения между тях не биха могли да се възстановят. В този смисъл са приетите по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява по безспорен начин, че от около четири - пет години съпрузите живеят разделени, не поддържат никакви контакти помежду си и не са предприели никакви опити да заздравят брака си и да заживеят отново заедно.

         Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Поради това, настоящата инстанция счита, че бракът между ищеца Н.Г.А. и ответницата Р. Георгиева А. следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен. Съобразно разпоредбата на чл.49,ал.3 във вр. ал.1 от СК и с оглед допуснатото от съда изменение на предявения иск, настоящата инстанция не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака.

         След като прецени претенцията на ищеца за предоставяне ползването на семейното жилище на двете страни в настоящото производство, при исканото от ищцовата страна разпределение, съдът намира същата за основателна. В тази връзка, съдът взе предвид, че липсват доказателства, които да сочат, че семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Наред с това, от показанията на свидетеля Герасим Топков се установява, че при престоите си в България ответницата посещава за кратко ищеца и роденото от брака дете в дома им в гр. Лясковец, като не е препятствана и е добре приета от семейството си при тези посещения в семейното жилище. В този смисъл е и изявлението на ищеца, че не би желал да препятства ответницата да се връща и да ползва семейното жилище съобразно притежаваните от нея права. По тези съображения, претенцията на ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът предостави ползването на семейното жилище, намиращо се в град Лясковец, ул. „Иван Камбуров” № 19, вх. „А”, ет.2, апартамент 6 /шест/, поотделно от двамата съпрузи след развода, при разпределение на ползването, както следва : ищецът да ползва хола, ответницата да ползва спалнята, а двамата да ползват кухнята и сервизните помещения /баня – тоалетна/.

         Предвид допуснатото изменение по отношение на акцесорните претенции, с оглед липсата на искане относно противното от страна на ответницата, и след като съобрази разпоредбата на чл.53 от СК, съдът следва да постанови ответницата Р. Георгиева А. да продължи да носи брачното си фамилно име А. след развода.

         Видно от данните по делото, страните не представят доказателства за доходите си в настоящото съдебно производство. Въпреки това, след като прецени, че и двамата съпрузи са в трудоспособна възраст, а по делото липсват данни за наличие на физически недъзи или психически недостатъци у двамата, съдът приема, че страните разполагат с възможността да работят и да заработват месечни трудови доходи поне в размер към МРЗ /240 лв./ за страната ежемесечно. Това аргументира съда да определи окончателната държавна такса за постановяване на решението за развода в размер на 50 лв. При тези обстоятелства, с оглед прекратяването на брака, без съдът да издирва вината за дълбокото и непоправимо разстройство, съобразно разпоредбата на чл.329,ал.1 от ГПК, страните следва да заплатят по равно в полза на ГОРС допълнителната държавна такса за постановяването на развода – по 25 лв. за всеки един от тях, както и по 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         При този изход на делото и на основание чл.329,ал.1 от ГПК, направените от ищеца съдебни и деловодни разноски следва да останат в тежест на същия така, както са направени.

         Водим от изложените съображения, съдът

 

Р       Е       Ш       И       :

 

         ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 27.05.1984г. в село Добри дял, община Лясковец, област Велико Търново с Акт за граждански брак № 5/27.05.1984г. на Кметство село Добри дял, община Лясковец, между Н.Г.А. с ЕГН **********,***, и Р. ГЕОРГИЕВА А. с ЕГН **********,***, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл.49,ал.1 от СК.

         ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, намиращо се в град Лясковец, ул. „Иван Камбуров” № 19, вх. „А”, ет.2, апартамент 6 /шест/, поотделно от ДВАМАТА СЪПРУЗИ след развода, при разпределение на ползването, както следва : съпругът Н.Г.А. да ползва хола, съпругата Р. ГЕОРГИЕВА А. да ползва спалнята, а двамата да ползват кухнята и сервизните помещения /баня – тоалетна/.

         ПОСТАНОВЯВА СЪПРУГАТА Р. ГЕОРГИЕВА А. ДА НОСИ брачното си фамилно име А. след прекратяването на брака.

         ОСЪЖДА Н.Г.А. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД допълнителна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         ОСЪЖДА Р. ГЕОРГИЕВА А. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД допълнителна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………..