№ 340
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20251001000262 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от първия ответник – „Търговска банка Д“ АД срещу
решение № 260198 от 18.11.2024 г., постановено по т.д. № 2263/2019 г. по описа на СГС, с
което е осъден да заплати на ищеца - „Булмакс“ ЕООД сумата от 220 000 лева,
представляваща реализирано финансово обезпечение по договор № 1431.0013-А3, дадено по
договор за кредит № 17271213 от 15.01.2014г. между банката и „Румбако 1“ ЕООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019г. до окончателното й заплащане и
ответникът е осъден да заплати на ищеца 15 450 лева разноски за производството пред СГС.
Въззивникът/ответникът - „Търговска банка Д“ АД счита, че обжалваното решение е
нищожно, поради неразбираемост волята на съда. Твърди, че мотивите на
първоинстанционния съд представлявали хаотични изречения и противоречиви заключения,
изключващи се едно друго и не ставала ясна волята на съда. В мотивите били разменени
качествата на страните, като ищецът „Булмекс“ ЕООД бил определен като ответник, дори му
придавал качеството длъжник по договора за кредит сключен с банката/ страница 5, абзац
последен и стр. 8, абзац 4/. Освен това, на страници 7-8 било посочено с главни букви, че
искът е неоснователен, а на стр. 9, че е основателен и следва да бъде уважен. В условията на
евентуалност счита, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като в докладът по делото липсвала правната квалификация на
правната претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника. Освен
1
това, първоинстанционният съд не е извършил преценка на заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза, от което се установявало, че непогасените
задължения по договора за кредит към датата на реализиране на финансовото обезпечение
били в общ размер на 2 460 011,59 щатски долара. На следващо място твърди, че
обжалваното решение е неправилно. Първоинстанционният съд е достигнал до неправилни
изводи по договора за финансово обезпечение и естеството на договора за кредит, който
обезпечава, а именно кредитна линия за срок до 05.05.2015г. и с възможност за
продължаване до 05.01.2019г., но след одобрение от банката. Учреденото финансово
обезпечение с договор 1727.1213-А6/29.01.2024г., обезпечавало цялата кредитна линия и
всички анекси по нея, както и всички междинни усвоявания и обхваща всички погасителни
планове във връзка с тях. Според въззивника, страните по договора за финансово
обезпечение са уговорили, че с него се обезпечава вземането на банката по договора за
банков кредит и всички последващи анекси към него, които уговорки били обичайни в
отношенията между търговци. Твърди, че обезпечението е реализирано поради
неизпълнение на задължения по договора за кредит, съгласно чл. 3 от договора за финансово
обезпечение и сумата е служебно събрана от банковата сметка на ищеца, а не поради
обявена предсрочна изискуемост от банката. Твърди, че обезпечението по договора за
финансово обезпечение е самостоятелно и няма връзка с останалите обезпечения по
договора за кредит. Счита за абсурден извода на съда, че с учредяването на нови
обезпечения се освобождавали действащите такива. Освен това, неправилен е изводът на
съда, че не било налице неизпълнение на задълженията по договора за кредит, което се
установявало от заключението на вещото лице. В ппредставената писмена защита
преразказва и пояснява гореизложените си правни доводи и съображения. Моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира направените разноски по делото за двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът – „Булмакс“ ЕООД, е подал в срок писмен отговор на
въззивната жалба, чрез адв. С.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията във
въззивната жалба, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на
въззивника. В съдебно заседание и в писмени бележки, преповтаря правните си доводи
изложени в отговора на въззивната жалба. Счита, че въззивната жалба е неоснователна,
защото всички изводи на първоинстанционния съд са правилни, обосновани и
законосъобразни. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди обжалваното решение. Претендира направените разноски за въззивното
производство.
Препис от въззивната жалба е връчен на втория ответник по евентуалния иск – Т. Г. Б., който
не е подал писмен отговор, не се явява и не изпраща представител в откритото съдебно
заседание.
При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се
установява, че решението е валидно, но недопустимо в обжалваната част.
От доказателствата по делото се установява и страните не спорят във въззивното
2
производство, че „Търговска банка Д“ АД, „Румбако 1“ ЕООД/кредитополучател/ и Т. Г.
Б./съдлъжник/ е сключен договор за кредит № 1727.1213/15.01.2014 г., с който банката му е
предоставила кредитна линия до 5 000 000 щатски долара до 05.05.2015г. и е уговорена
възможност за продължаване на срока до 05.01.2019г. Целта на този договор е пълно
рефинансиране на договор за кредит № 1431.0113/01.02.2013 г. и финансиране на оборотни
средства на кредитополучателя/чл. 1/. В чл. 2 са уговорени условията за усвояване на
кредита, а в чл. 3 дължимите лихви и такси по договора. В чл. 4 са уговорени краен срок за
издължаване – 05.05.2015г., но при условие, че банката извърши преценка на финансовото и
икономическо състояние на кредитополучателя и същото е задоволително. В чл. 7 са
уговорени правата и задълженията на кредитополучателя и съдлъжника, а в чл. 8 тяхната
отговорност. По делото не е представен Анекс № 1 от 30.01.2014г. На 19.03.2014г. е сключен
Анекс № 2 към договора за кредит и в чл. 3 е уговорено задължението за погасяване на 50%
от усвоените средства по него до 15.04.2015г., а в срок до 30.04.2014г. изцяло усвоените
средства. На 20.05.2014г. е сключен Анекс № 3 към договора за кредит и в чл. 1 е уговорено
задължението за учредяване на особен залог в полза на банката върху 2 000 тона карбамид и
на стойност 720 000 щатски долара и упълномощаване за извършване на разпоредителни
действия. Кредитополучателят и съдлъжникът не са изпълнили задълженията си да върнат
отпуснатите от банката суми и тези суми са станали изискуеми на съответните падежи.
Банката се е снабдила с изпълнителен лист за част от задълженията, с които е намален
общият лимит по кредитната линия от 5 000 000 долара.
С договор за финансово обезпечение № 1727.1213-А6 от 29.01.2014 г., сключен между
„Търговска банка Д“ АД и „Булмакс“ ЕООД е договорено, че задълженията на
кредитополучателя „Румбако 1“ ЕООД по договор за банков кредит № 1727.1213/15.01.2014
г., са обезпечени при условията на Закона за договорите за финансово обезпечение
(ЗДФО) чрез залог на негови вземания по две банкови сметки в „Търговска банка Д“ АД, в
общ размер на 220 000 лева/180 000 + 40 000/. Страните са договорили, че неговата цел е да
обезпечи вземанията на банката по договора за банков кредит и евентуалните последващи
анекси към него/чл. 1.2., чл. 1.5./ В чл. 2 са уговорени правата и задълженията на
обезпечителя. В чл. 3 са договорени правата и задълженията на банката. В чл. 3.1 са
уговорени условията и редът за реализиране на обезпечението – в случай на неизпълнение
на задължение по договора за кредит и анексите към него, в сроковете и при условията
уговорени в него, или при случай на предсрочна изискуемост на обезпеченото вземане. В
чл. 4.1. са уговорени условията и редът за реализиране на обезпечението при предсрочна
изискуемост, в случай на неизпълнение на договора за кредит и анексите към него. В чл. 5
са договорени случай на неизпълнение и клауза за нетиране на предоставеното обезпечение.
условията и редът за неговото реализиране – в случай на неизпълнение на задължение по
договора за кредит и анексите към него, в сроковете и при условията уговорени в него, или
при случай на предсрочна изискуемост на обезпеченото вземане.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Г. М., се установява,
че размерът на отпуснатите суми по договор за кредит № 127.1212/15.01.2014г. е
3
3 253 062,45 щатски долара. Размерът на задълженията на „Румбако 1“ ЕООД към банката
по договора за кредит към 21.03.2014г. са 2 756 247,63 щатски долара и били погасени
526 588,30 щатски долара. Размерът на задълженията на „Румбако 1“ ЕООД към банката по
договора за кредит към 15.04.2014г. е 2 463 328,49 щатски долара и били погасени
309 218,54 щатски долара. Размерът на задълженията на „Румбако 1“ ЕООД към банката по
договора за кредит към 30.04.2014г. е 2 481 577,97 щатски долара и към тази дата няма
извършени погасявания. Общият размер на погасените задължения след 30.04.2014г. до
30.10.2014г. е 1 100 944,06 щатски долара. На 30.10.2014г., банката е събрала от банковите
сметки на „Булакс“ ЕООД сумата от 220 925 лева, предмет на договора за финансово
обезпечение. Общият размер на задълженията на „Румбако 1“ ЕООД към банката по
договора за кредит към 30.10.2014г. е 2 460 011,59 щатски долара.
От приетата по делото допълнително заключение на вещото лице Г. М., се установява, че не
му е представен погасителен план между страните по договора за кредит №
127.1212/15.01.2014г., а падежите за връщане на сумите по предоставения кредит били
уговорени в договора. Размерът на договорната лихва е 10 % годишно върху предоставената
главница/чл. 3.1.3/, тя е в размер на 50 809,51 щ.д., начислявана е за периода 31.01.2014г. до
30.04.2014г. и е платена в пълен размер до 27.08.2014г. Уговорената наказателна лихва е в
размер на 10 % годишно върху размера на просроченото задължение, считано от датата на
съответната забава до датата, на която банката получи дължимата сума. Наказателната лихва
е начислявана за периода от 15.04.2014г. до 20.12.2016г., тя била в размер на 418 460,97
щатски долара, платени са 313 311,52 щатски долара и остава дължима сумата от 105 149,45
щ.д. В т. 6 от допълнителното заключение са описани други предоставени обезпечения по
договора за кредит между банката и „Румбако 1“ ЕООД.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че с решение № 144
от 27.04.2015г. по т.д. № 540/2014г. по описа на Окръжен съд Бургас е открито производство
по несъстоятелност на „Румбако 1“ ЕООД и 05.03.2014г. е определена за начална дата на
неплатежоспособността. С решение № 260008 от 31.01.2023г. по т.д. № 540/2014г. по описа
на Окръжен съд Бургас е прекратено производство по несъстоятелност на „Румбако 1“
ЕООД и е постановено неговото заличаване от ТР.
За да уважи предявения главен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е изложил
решаващи мотиви, че с чл. 3 и чл. 4 от Анекс № 2 от 19.03.20214 г., страните по договора
изцяло са изменили условията за погасяване на задълженията – начин на плащане 50% до
15.04.2014г., респективно краен срок до 30.04.2014 г. за издължаване на кредита, които са
значително по-кратки в сравнение с първоначално уговорените в договора от 15.01.2014 г. и
са поети задължения за предоставянето на нови обезпечения - чл. 5. Тяхното неизпълнение
не можело да се счита обезпечено с дадения от ищеца залог по ДФО, тъй като се касаело за
съществено съдържание на договора за кредит и са поети задължения, които не са били
известни на ищеца при сключването на договора за обезпечение и – при съпоставянето с
първоначално уговорените срокове и размера на усвоените суми, в тези срокове не е могло
да бъде очаквано погашение от кредитора и съдлъжника. Сключеният договор за кредит
4
бил обезпечен с нови залог и финансови обезпечения, следващи сключването на анекса, то
не можело да се направи извод, че волята на страните по анекса била за запазване
действието и на вече предоставеното обезпечение от ищеца. Договорът за финансово
обезпечение не сочил финансовото задължение, в сроковете и условията, посочени в анекс
№ 3, то същият договор не го обезпечавал, тъй като не били индивидуализирани основните
елементи в договора за кредит, а са налице новопоети задължения. Обезпечителят следвало
да е уведомен за съществените условия на договора, от които е възникнало финансовото
задължение, което обезпечава, както и каква е вероятността за неизпълнение на длъжника и
за какъв срок поема отговорността да погаси при неизпълнение чуждото задължение. По
делото не било установено неизпълнение на поетите с договора за кредит задължения на
длъжника в срока уговорен към 15.01.2014г., банката не е имала основания да реализира
правата по финансовото обезпечение, поради настъпването на условия, променящи
финансовото задължение и без ищецът да бъде уведомен за тях, както и при поемането на
нови финансовите обезпечения от други лица, в т.ч. такива които са учредени след
настъпването на уговорения с анекса „краен срок“. Първоинстанционният съд приел, че
банката не е действала добросъвестно и с реализирането на финансовото обезпечение по
процесния договор се е обогатила без основание.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Неоснователно е възражението на въззивника по чл. 270, ал. 2 ГПК, че обжалваното
решение е нищожно, поради неразбираемост волята на съда. Първоинстанционният съд е
приел, че изменението на срока за изплащане на задължението по договора за кредит, било
сключено без съгласието на обезпечителя по договора за финансово обезпечение, което
представлявало нов договор, за което няма поети задължения за неговото обезпечаване.
Обстоятелството, че мотивите на първоинстанционния съд били хаотични изречения и
противоречиви заключения, водят до необоснованост на обжалваното решение, но не
променят волята на съда да уважи предявения главен иска като основателен. Допуснатата
техническа грешка в мотивите, чрез еднократна размяна на качествата на страните, като
ищецът бил определен като ответник, както и посочването с главни букви, че искът е
неоснователен, а на стр. 9, че е основателен и следва да бъде уважен, също не води до порок
във формираната и изразена воля на съда.
Първоинстанционният съд неправилно е определил правната квалификация на правата
претендирани от ищеца – чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Не е определил и правната квалификация на
насрещното възражения на ищеца за нищожност на чл. 3.1.1 от процесния договор, относно
правото на банката да събира вземането си без предварително уведомяване на обезпечителя,
както и не се е произнесъл по него.
Първоинстанционният съд в определението по чл. 140 ГПК е докладвал главен иск по чл. 59
ЗЗД и съобразно това е извършил разпределението на доказателствената тежест, каквито
фактически твърдения за неоснователно обедняване и обогатяване няма наведени в исковата
молба. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т.4 ГПК, ищецът индивидуализира спорното
5
право, чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които
формират основанието на предявения иск, а чрез петитума на молбата се определя вида и
съдържанието на търсената защита. Съдът е сезиран с главен иск по чл. 79, ал. 1, пр.
последно вр. с чл. 82 ЗЗД, а се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Недопустимо е решението и в частта, с която е постановено при участието на трето лице
помагач, тъй като със заличаването от ТР на „Румбако 1“ ЕООД, същия е загубил своята
правосубектност и не може да бъде подпомагаща страна по делото. Следователно
обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили изцяло.
Въззивният съд не следва да се произнася по искането на страните за разноски, които следва
да се определят от първоинстанционния съд съобразно изхода на правния спор по делото
при новото му разглеждане.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260198 от 18.11.2024 г., постановено по т.д. № 2263/2019 г. по
описа на СГС.
ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане от друг състав на съда, за произнасяне по
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Христо Лазаров
Не споделям правните доводи на мнозинството от въззивния съдебен състав, че обжалваното
решение е недопустимо в осъдителната част.
Първоинстанционният съд е приел, че изменението на срока за изплащане на задължението
по договора за кредит е сключено без съгласието на обезпечителя по договора за финансово
обезпечение, което представлявало нов договор и нямало поети задължения за неговото
обезпечаване. Това означавало, че банката не е действала добросъвестно и с реализираното
финансово обезпечение се е обогатила без основание. Първоинстанционният съд се е
произнесъл по заявените факти от ищеца, но е направил извод и е уважил иск за
6
неоснователно обогатяване.
Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него
решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския
процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и
обхвата на търсената защита. Когато такова нарушение не е налице, дадената от съда правна
квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на
решението. Въззивното решение противоречи и на задължителното за всички съдилища
указание, дадено с т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и
при действието на новия ГПК: правораздавателната дейност на въззивната инстанция е
тъждествена на тази на първоинстанционния съд, включително и по отношение
квалифицирането на спорното право; когато въззивният съд при непроменени фактически
твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна правна квалификация от
дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с действителното
правно основание и изложи собствени мотиви.
В този смисъл са правните изводи в трайно установената и непротиворечива практика на
ВКС: Решение № 226 от 03.08.2011г. по гр.д.№ 1470/2011г. на ІІІ г.о.; Решение № 329 от
20.12.2011г. по гр.д.№ 1789/2010г. на ІІІ г.о.; Решение № 138 от 25.03.2011г. по гр.д.№
1127/2010г. на ІV г.о.; Решение № 375 от 26.10.2011г. по гр.д.№ 931/2009г. на ІV г.о; ;
Решение № 673 от 29.09.2009г. по гр.д.№ 2868/2008г. на ІІІ г.о.; Решение № 439 от
23.07.2010г. по гр.д.№ 476/2009г. на ІV г.о.; Решение № 398 от 25.05.2010г. по гр.д.
№738/2009г. на ІV г.о.; Решение № 45 от 20.04.2010г. по т.д.№ 516/2009г. на ІІ т.о. и Решение
№ 75 от 28.05.2010г. по т.д.№ 923/2009г. на ІІ т.о.
7