РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. гр. Лом, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20201620101280 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от Г. С. С., ЕГН ********** и адрес: гр. Лом, ул. „Славянска“ № 49, В. ЦВ.
ТР. с ЕГН ********** и адрес: г, Г. АНТ. С. с ЕГН ********** и адрес: и ИЛ. ИЛ.
ЯНК. с ЕГН ********** и адрес: представлявани от адв. С.Т. от АК- Монтана, против
АТ. АНГ. АТ. с ЕГН ********** и Н. К. Г. с ЕГН **********, последните с адрес в , за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на
поземлен имот с идентификатор № 44238.279.7 по КККР на гр. Лом, обл. Монтана,
одобрени със Заповед № РД -18-5/26.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
площ от 5484 кв.м., с адрес: трайно предназначение на територията: земеделска и с
начин на трайно ползване: овощна градина, пета категория земя, с номер по предходен
план: 279007, при граници и съседи: 44238.279.101 и 44238.279.26. Иска се и отмяна на
издадения Нотариален акт № 4, том 6, рег. № 3857, дело № 506/2019г. на Станислав
Станчев – Нотариус при РС- Лом, вписан в СлВп- Лом под № 17, том 8, дело № 732,
вх.рег. № 2610/2019г. Ищците се легитимират като собственици на описания имот на
основание наследствено правоприемство от Г.С. В, бивш жител на гр. Лом, починал на
03.12.1962г., комуто с Решение № 01 от 29.06.1998г. на Поземлена комисия - гр. Лом
имотът е реституиран.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на описания имот на
основание наследствено правоприемство от Г.С. Великов, бивш жител на гр. Лом,
починал на 03.12.1962г., комуто с Решение № 01 от 29.06.1998г. на Поземлена комисия
- гр. Лом имотът е реституиран. С протокол на ПК – Лом ищците са били въведени във
владение на имота на 15.11.2001г., като оттогава до момента единствено те владеят
имота. Ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху
имота, като ищците твърдят, че ответниците не са владели имота, включително след
реституционното решение.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответниците чрез
пълномощника им адв. Р.Б. от АК- Монтана, с който оспорват иска като неоснователен
1
с довод, че ответникът А.А. и наследодателите му владеят имота повече от 40 години
явно и открито, без да е имало през тези години спорове за собствеността върху имота
от страна на ищците и техните наследодатели. Заявява се, че в имота са направени
подобрения на стойност над 100 000 лв. със знанието и без противопоставяне на
ищците и наследодателите им, като се прави възражение за извършени подобрения и за
задържане на имота до заплащане от ищците на направените подобрения- двуетажна
тухлена вила и 3 броя селскостопански постройки. С определение от 01.02.2021г.,
влязло в сила на 13.02.2021г., е оставено без уважение искането на ответниците за
приемане на възражението за извършени подобрения в имота и за право на задържане
до заплащане на подобренията като недопустимо. Моли се с отговора на исковата
молба исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се от ответниците деловодни
разноски.
В съдебно заседание ищците Г. АНТ. С., В Ц Т., Г. С. С. и ИЛ. ИЛ. ЯНК., не се
явяват, като се представляват от адв. С.Т., който поддържа иска. В процеса е починал
ищецът Г. С. С., като на основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му Н.
М. С., С. Г. С. и ЦВ. Г. С., представлявани също от адв. С.Т., които поддържат иска.
Ответниците А.А. А и Н. К. Г. се представляват в съдебно заседание от адв. Р.Б.
от МАК, който оспорва иска като неоснователен.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
От анализа на събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Процесният имот се идентифицира като поземлен имот с идентификатор №
44238.279.7 по КККР на гр. Лом, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД -18-
5/26.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 5484 кв.м., с адрес: ,
трайно предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно ползване:
овощна градина, пета категория земя, с номер по предходен план: 279007, при граници
и съседи: 44238.279.101 и 44238.279.26.
От представената преписка на ПК – Лом е видно, че Г.С. В, б.ж. на гр. Лом, със
заявление-декларация до председателя на ТКЗС – Лом от 30.03.1956г. е внесъл
обработваема земя - лозя 4 дка, овощна градина 1,4 дка и гора 2 дка, или общо 7,4 дка.
В приложен опис-декларация са посочени границите и местността на изброените
имоти. С Решение № 568Л 02.08.1996г. на ПК – Лом е възстановено правото на
собственост на наследниците на Г.С. В в съществуващи стари реални граници на два
имота в местността „Садовете“, гр. Лом – лозе от 4,000 дка, пета категория земя и нива
от 3,400 дка, пета категория земя, неидентифицирани със съответни номера, като не са
посочени и граници на двата имота. С Решение 01/29.06.1998 г. на ПК - Лом, в което е
вписано, че се издава на основание цитираното Решение № 568Л/02.08.1996г., съгласно
чл.18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с направените измервания на земята в
доказаните реално съществуващи /възстановими/ стари граници, е възстановено на
наследниците на Г.С. Великов в съществуващи възстановими стари реални граници
правото на собственост върху два имота в местността „Садовете“ в гр. Лом:
процесният имот - овощна градина от 5,483 дка, пета категория земя, имот № 279007 и
още един – лозе от 2,311 дка, пета категория земя, имот № 279015. Вписано е във
второто цитирано Решение 01/29.06.1998 г. на ПК – Лом, че същото допълва и изменя
първото Решение № 568Л от 02.08.1996г. Издадена е и към Решение № 01/29.06.1998 г.
на ПК – Лом скица № 279007/26.09.2000г., приложена на л. 94 от делото.
С Протокол № 01 на ПК – Лом на 15.11.2001г. наследниците на Г.С. В са
въведени във владение на двата имота в местността - процесният имот с имот №
279007 и имот № 279015.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № 745/31.07.2020г. на
2
Община Лом се установява, че ищците Г. АНТ. С., В Ц Т., Г. С. С. и ИЛ. ИЛ. ЯНК. са
наследници на Г.С. В, роден на г., починал на 03.12.1962г. в гр. Лом. Починалият ищец
Г. С. С. е заместен в процеса от наследниците си Н. М. С., С. Г. С. и ЦВ. Г. С., съгласно
удостоверение за наследници с изх. № АО – 14-361 от 30.08.2021г. на Община Лом.
С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобито по
давност, с № 4, том VІ, рег. № 3857, дело № 506 от 2019г. от 25.04.2019г. на Станислав
Станчев – нотариус с рег. № 577 от РНК, който акт е вписан под акт № 17, том 8, дело
№ 732, вх. рег. № 2610/2019г. на СлВп- Лом, е признат за собственик по давностно
владение ответникът АТ. АНГ. АТ., на имота, предмет на делото - поземлен имот с
идентификатор № 44238.279.7, с площ от 5484 кв.м., в землището на гр. Лом,
местността „Садовете“, трайно предназначение на територията: земеделска и с начин
на трайно ползване: овощна градина, пета категория земя, при граници и съседи:
44238.279.101 и 44238.279.26, с всички подобрения в имота.
От приложена Скица на поземлен имот № 15- 921702 от 07.10.2020г. на СГКК-
Монтана се установява, че имотът с номер по предходен план № 279007 съставлява
поземлен имот с идентификатор № 44238.279.7 по КККР на гр. Лом, обл. Монтана,
одобрени със Заповед № РД -18-5/26.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК.
От същата е видно, че в имота попада и сграда с идентификатор № 44238.279.7.1 със
застроена площ от 17 кв.м., на два етажа, с предназначение вилна сграда, еднофамилна.
Съгласно удостоверение изх. № 94-00-1526/1 от 14.03.2019г. на Главен архитект на
Община Лом, построената през 1979г. в имот с идентификатор № 44238.279.7
двуетажна вила е търпим строеж при условията на пар. 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ вр.
пар.16, ал. 1 от ЗУТ.
От удостоверение за сключен граждански брак с акт за граждански брак №
0029/14.07.2009г. на Община Лом се установява, че ответникът АТ. АНГ. АТ. е
сключил граждански брак с ответницата Н. К. Г. на 14.07.2009г.
Св. Емануил Илиев /л.147/ посочва, че в местността „Садовете“ се направили
реформи от Общинския съвет и се оставило за ползване по един декар от семейство
земя, като са се обособили три имота за ползване и на бащата на ответника А бил даден
за ползване един декар. Сочи, че след 2000 г. не е виждал ответника А С. да ползва
някаква част от имота, нито вилата, построена от баща му. Не е виждал А да прави
подобрения след 2000г., като мястото на А.А. не се обработва. Когато имота бил даден
на дядото на А, нямало вила, а тя била направена след 1961-1962 г.
Св. З А, брат на ответника, сочи, че имотът е бил даден за ползване на баща му,
като през 1980г., когато с ответника още са били деца, е построена сградата, но тя е
строена от възрастните, т.е. от родителите му. Сочи, че баща им е починал през 1994г.
и малко преди това 1990-1993г. е освободил реституирания имот. Това се случило
около 1990г., след като Г /С./ им заявил „Парцелът е наш, наследствен, реституиран е.“
След това изявление на Георги свидетелят заявява, че работили имота още около
година и го напуснали.
Св. Н Г заявява, че в имота не е виждала А.А. и съпругата му. След 2000г.
ответникът не е ползвал къщата. След като починали родителите на ответника, никой
не е идвал в имота.
Св. В М сочи, че след 2000г. само Г.С. е обработвал имота, като след посочената
година не е виждал А.А. в имота, нито същият да е правил подобрения. Уточнява, че от
2000г. до 2014г. не е виждал ответника в имота.
Св. Н Зл. П посочва, че на дядо й била дадена част от имота за ползване около
декар и от 1975г. до реституцията са го ползвали. С настъпване на реституцията били
предупредени от собствениците да освободят имота. Баща й, З З, бил починал, когато
им съобщили да освободят имота. Посочва, че след 2000г. Надежда, една от
3
наследничките, съпруга на Г.С., и нейната майка са ходили в имота. Родителите на
ответника А и З /свидетеля/ са построили малка къщичка след 1975-76г., т.е. след като
нейното семейство почнали да ползват лозето. Посочва, че един от другите ползватели
- А Р, помолил собственика Г.С. да му разреши да ходи в имота от време на време на
въздух и получил такова съгласие.
Св. Е Г И посочва, че до към 2000г. е виждал, че лозето работят А и дядо му,
след което го напуснали.
Св. Т В сочи, че е обслужвал вилата на А, бащата на З и А /ответника/, от 1977-
1978г., като е карал продукция до вилата с камиона си. През 1997- 1998г. сочи, че било
последният Зарезан, който са прекарали на вилата. Сочи, че А след 1998г. продължава
да се грижи за лозето, да изкоренява дръвчета, като го е виждал как работи там
последно преди две –три години.
Св. Р Р сочи, че отв. А и баща му чистили гората, дърветата в имота. След 1975-
1976г. е виждал, че Н е чистил дърветата, преди години, не сега, но не знае преди
колко.
Съдът приема от правна страна следното:
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост, с който ищците търсят
защита на правото си на собственост с твърденията, че са собственици на процесния
имот на основание наследствено правоприемство от наследодателя Г.С. В, починал на
03.12.1962г. От своя страна ответникът АТ. АНГ. АТ. се е снабдил с нотариален акт,
издаден по обстоятелствена проверка, на 25.04.2019 г., с който е признат за собственик
на процесния имот на основание давностно владение. Тъй като същият е имал сключен
граждански брак към датата на издаване на нотариалния акт, то и съпругата му,
ответницата Н.Г., се легитимира като собственик на имота, придобит в режим на СИО.
При спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират да са
собственици, било по наследствено правоприемство или с нотариални актове -
констативни или такива за правна сделка, всяка една от тях следва да докаже своето
право по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест. В посочения смисъл е ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Затова съдът е указал
с доклада на всяка от страните да установи претендираното си право на собственост на
наведеното основание. Правото на собственост се установява на заявеното от страната
основание.
За да бъде възстановено правото на собственост на основание чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ
в стари реални граници, следва лицето, на което е възстановена собствеността или
неговият наследодател да е бил собственик конкретно на тази земеделска земя и да е
подал заявление за възстановяването й. Въведени са твърдения от страна на ищците, че
правото им на собственост е възникнало именно на основание извършена реституция в
стари реални граници. Следователно придобивното основание, заявено от ищците, е
наследствено правоприемство, а от ответниците - придобивна давност.
От приложената преписка от ОСЗ – Лом е видно, че наследодателят на ищците –
Г.С. В със заявление-декларация до председателя на ТКЗС – Лом от 30.03.1956г. е
внесъл обработваема земя - лозя 4 дка, овощна градина 1,4 дка и гора 2 дка, или общо
7,4 дка. В приложен опис-декларация са посочени границите и местността на
изброените имоти. Подадено е заявление от С. Г. С., баща на ищеца Г. С. С., за
възстановяване на имотите, притежавани от Г.С. В.
Не е оспорена автентичността на представеното от ищците Решение с № 01 от
29.06.1998г. на ПК- гр. Лом, нито автентичността на приложения протокол за въвод във
владение. Поради това съдът приема, че е било налице подадено заявление за
възстановяване на земеделските имоти до Поземлена комисия – Лом, въз основа на
което е започнала процедура по възстановяването им и същата е приключила с
4
Решение 01/29.06.1998 г. на ПК – Лом, което допълва и изменя предходно Решение №
568Л от 02.08.1996г. на ПК- Лом. Издадена е и към Решение № 01/29.06.1998 г. на ПК
– Лом скица № 279007/26.09.2000г., приложена на л. 94 от делото. С Протокол № 01 на
ПК – Лом на 15.11.2001г. наследниците на Г.С. Великов са въведени във владение на
двата имота в местността „Садовете“ в гр. Лом - процесният имот с имот № 279007 и
имот № 279015.
В настоящия случай процесните имоти безспорно са заявени за възстановяване
чрез подадено заявление до ПК- Лом. Това е достатъчно, за да се направи извода, че
земите са заявени за възстановяване. Т.е. поискано е възстановяване на собствеността и
върху процесния имот. Това обаче не е достатъчно, за да бъдат признати ищците за
собственици на процесния имот. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ решението на
ОСЗ, придружено със скица, има силата на констативен нотариален акт за собственост.
Влязлото в сила решение на ОСЗ, придружено от скица, е легитимиращ за правото на
собственост документ в едно съдебно производство по спор за собственост. Липсата на
скица към решението на ОСЗ лишава решението на ОСЗ от предвидения в чл. 14, ал. 1,
т. 1 от ЗСПЗЗ конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост. В
случай, че не е издадена скица към решението на ОСЗ, се приема, че
административната процедура по възстановяване правото на собственост на
земеделската земя не е завършена и съответно, че титулярите по решението на ОСЗ все
още не са си възстановили правото на собственост върху тази земя. До изменението на
ЗСПЗЗ с ДВ бр. 45 от 1995г. не се е изисквало към решенията на ПК /ОСЗ/ да има
скица. Тъй като законосъобразността на административния акт се преценява към
момента на влизането му в сила, ако към момента на влизането в сила на решението на
ПК все още не е имало изискване за издаване на скица, следва да се приеме, че
административното производство е приключило с издаването на решението на ПК.
Ако решението на ПК е влязло в сила след изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 45 от
1995г., за да се приеме, че административната процедура по възстановяването на
собствеността е приключила, към решението следва да бъде издадена и скица.
Приложеното Решение 01/29.06.1998 г. на ПК – Лом е постановено след изменението
на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 45 от 1995г., като същото е придружено със скица, приложена на л.
94 от делото. Следователно административната процедура по възстановяването на
процесните земи е завършена и това решение се ползва с предвидения в чл. 14, ал. 1, т.
1 от ЗСПЗЗ конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост.
Следователно предвид конститутивното действие на цитираното решение правото на
собственост върху процесния имот се установи да е притежавано от ищците като
наследници на Г.С. В.
Законосъобразността на решението на ОСЗ може да се преценява от съда в
спорни искови производства за собственост по чл. 108 ЗС и чл. 124 от ГПК по реда на
косвения съдебен контрол, само, когато това решение се противопоставя на лице, което
не е било страна в административното производство по възстановяване на
собствеността. Поради това, когато ищецът или ответникът в едно исково
производство твърдят, че са си възстановили правото на собственост върху имота по
реда на ЗСПЗЗ и представят решение на ПК и това решение се оспори от ответник,
който не е участвал в административното производство по възстановяване на
собствеността, разглеждащият спора граждански съд е длъжен да провери
материалната законосъобразност на постановеното решение. Когато установи, че това
решение противоречи на материалноправни разпоредби на ЗСПЗЗ за възстановяване на
земеделската собственост, гражданският съд не следва да се съобразява с него
/Решение № 24 от 1999г. по гр. дело № 1912 от 1997г. на ВКС, ІV г.о./. За да е правилно
едно такова решение на ОСЗ от материалноправна гледна точка, следва да отговаря на
следните изисквания: с него да е възстановена собственост на лице, което е било
5
собственик на процесната земеделска земя или на неговите наследници, имотът да е
земеделски по своя характер и да е бил фактически отнет от бившия собственик,
независимо от това дали е включен в ТКЗС или не. В случая представеното решение на
ОСЗ е материално законосъобразно, тъй като с него е възстановена собственост на
наследниците на лице, което е било собственик на процесната земеделска земя, като
по делото са налице доказателства за правото на собственост по чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ,
както и доказателства имотът да е бил фактически отнет от бившия собственик Г.С. В.
По делото бяха събрани доказателства, които да сочат, че имотът е принадлежал на
наследодателя на ищците, като същите се легитимират като собственици на основание
наследствено правоприемство. В тежест на ищците бе вменено да установят правото на
собственост на своя наследодател върху спорния имот, като бе проведено успешно
доказване на този факт, поради което съдът не намира за необходимо да коментира
подлежал ли е на доказване или не същият този факт, съобразно посочената от ищците
съдебна практика. Освен това в отговора на исковата молба ответниците са поискали
на основание чл. 17, ал. 2 ГПК съдът да се произнесе инцидентно по валидността на
представеното Решение № 01/29.06.1998г. на ПК – Лом като нищожно с искане да
бъде прогласена нищожността. Настоящият съдебен състав намира, че такъв иск е
недопустимо да бъде разглеждан, респ. решен, поради неподсъдност на спора на
граждански съд. Такова произнасяне на съда е недопустимо, тъй като компетентен да
се произнесе по такъв вид иск е съответния административен съд. В случаите, в които
изходът на граждански спор зависи от административен акт, който по делото се
оспорва, контролът върху този акт се упражнява по повод на възражение за нищожност
на акта, на който основава права една от страните по спора. Съдът е длъжен да
разгледа възражението за недействителност на административния акт и ако приеме, че
той е нищожен, следва да отрече претендираните въз основа на него последици. Този
косвен съдебен контрол съдът извършва на основание чл.17, ал.2 ГПК, като своите
констатации относно действителността на административния акт излага в мотивите на
решението си, а не с изричен диспозитив, за което е компетентен само
административен съд. Недопустим е такъв инцидентен установителен иск, както и е
недопустимо произнасянето на граждански съд в диспозитива на решението,
формиращо сила на пресъдено нещо по отношение действителността на
административните актове.
Спорът се концентрира около това дали ответниците са придобили имота на
основание давностно владение. Наведеното от ответниците придобивно основание -
давностно владение, е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа
власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи
вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал.1 ЗС,
като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на
фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Правната теория и
съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Необходимият срок за придобиване на
имота по давност е този, предвиден в чл.79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10
г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г.
добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника. Когато владението е
разнородно /владението на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е
добросъвестно или обратно/, събирането на периодите на владение на праводателя и на
правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение
като такова. Тоест, при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за
придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по
давност при недобросъвестно владение /10 г. съгласно чл.79, ал.1 от ЗС/, а не срокът,
предвиден за придобиване по давност при добросъвестно владение /5 г. съгласно чл.79,
6
ал.2 от ЗС/.
В случая се установи от свидетелските показания, че преди възстановяването на
имота част от същия е бил даден за ползване на родителите на ответника А.А., а друга
част - на други лица, също за ползване. От приложената преписка на ОСЗ – Лом се
установява, че имотът, след внасянето му в ТКЗС, е даден за ползване на различни
лица. В Решение № 568 Л от 02.08.1996г. на ПК- Лом е посочено, че земите се намират
в терен по пар. 4, а в заявлението на Г.С. за възстановяване на имота е вписана
забележка, че внесената земя в ТКЗС е разделена на гражданите Г Ц, С Ц, А Р, З З, А
А. – баща на ответника, и Р Т. В този смисъл праводателите на ответника А., както и
самият ответник, не са били владелци на имота, а само негови държатели, тъй като е
липсвало своителното намерение, част от фактическия състав на владението.
Св. Е И /л.147/ посочва, че след 2000 г. не е виждал ответника А С. да ползва
някаква част от имота, нито вилата, построена от баща му. Не е виждал А да прави
подобрения след 2000г., като мястото на А.А. не се обработвало. Когато имота бил
даден на дядото на А, нямало вила, а тя била направена след 1961-1962 г.
Св. З А, брат на ответника, сочи, че имота е бил даден за ползване на баща му,
като през 1980г., когато с ответника още са били деца, е построена сградата, но тя е
строена от възрастните, т.е. от неговите родителите. Сочи, че баща им е починал през
1994г. и малко преди това 1990-1993г. е освободил реституирания имот. Това се
случило около 1990г., след като Г /С./ им заявил „Парцела е наш, наследствен,
реституиран е.“ След това изявление на Г свидетелят заявява, че работили имота още
около година и го напуснали. Т.е, ако се приеме, че ответниците са започнали да
владеят имота след възстановяването му през 1998г., то това владение е било
прекъснато с отправеното изявление на Г.С., че имотът е наследствен.
Св. Н Г заявява, че в имота не е виждала А.А. и съпругата му. След 2000г.
ответникът не е ползвал къщата. След като починали родителите на ответника, никой
не е идвал в имота.
Св. В М сочи, че след 2000г. само Г.С. е обработвал имота, като след посочената
година не е виждал А.А. в имота, нито да е правил същият подобрения. Уточнява, че от
2000г. до 2014г. не е виждал ответника в имота.
Св. Н Зл. П посочва, че след 2000г. Надежда, съпруга на Г.С., и нейната майка са
ходили в имота. Посочва, че родителите на ответника А и З /свидетеля/ са построили
малка къщичка след 1975-76г. Посочва, че един от другите ползватели - А Р, помолил
собственика Г.С. да му разреши да ходи в имота от време на време, на въздух и
получил това съгласие от собственика. Т.е. известно е било кой е собственика на
имота, видно от действията на един от бившите ползватели – А Р, който помолил
собственика за разрешение да посещава имота.
Св. Е Г И посочва, че до към 2000г. е виждал, че лозето се работи от Атанас и
дядо му, след което го напуснали.
Св. Р Р сочи, че отв. А и баща му чистили гората, дърветата в имота. След 1975-
1976г. е виждал, че Н е чистил дърветата, преди години, не сега, но не знае преди
колко.
Единствено св. Т В сочи, че А. след 1998г. продължава да се грижи за лозето, да
изкоренява дръвчета, като го е виждал как работи там, последно преди две –три
години.
Ответниците не установиха да са станали собственици на имота на заявеното от
тях основание придобивна давност. С изключение на показанията на св. Т В, които
според съда се явяват изолирани и некореспондиращи с показанията на останалите
свидетели, останалите разпитани свидетели по делото се обединяват около няколко
7
основни факта – че част от имота е бил даден на ответниците за ползване, като бащата
на същите – А, е построил вила в тази част през 70-те години на миналия век, имотът е
ползван от родителите на ответниците до към 1990г., когато наследниците на Г.С. са
претендирали права върху него, както и че след 2000г. ответниците не стопанисват
имота, видно от показанията на Е И, З А., Н Г, В М, Н П, Е И. Съдът не кредитира с
доверие показанията на св. Т В, който сочи, че А след 1998г. продължава да се грижи
за лозето, да изкоренява дръвчета, като го е виждал как работи там последно преди две
–три години, тъй като нито един от останалите свидетели не заявяват да са виждали
след 2000г. ответникът А.А. да е влизал в имота, нито да е обработвал същия.
По делото не се установи ответниците да са упражнявали лично или чрез
другиго фактическа власт по отношение на недвижимия имот с намерение за своене.
Ползвателите са знаели, че не са собственици на имота. В тази връзка св. Проданова
посочва, че един от другите ползватели - А Р, помолил собственика Г.С., да му
разреши да ходи в имота от време на време, на въздух и получил това съгласие от
собственика. Следователно преди възстановяването на имота ответниците са го
ползвани не като владелци, а като негови държатели. Но дори да се приеме, че са имали
своително намерение и са владели имота, то от свидетелските показания се доказа, че
от 2000г. семейството на ответниците не посещава имота, т.е. ако е имало установено
владение от тяхна страна, то е било прекъснато чрез действията на Г.С., който заявил,
че имотът е негов наследствен, реституиран /св. З А./. В този смисъл след 2000г.
имотът се владее от семейството на ищците и ако последните не се легитимираха с
титул за собственост – решението на ПК, би могло дори да се приеме, че те са
придобили имота на основание петгодишно добросъвестно владение. Отделен е
въпросът текла ли е придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по ЗСПЗЗ.
Ответникът А. се е снабдил с нотариален акт за собственост по отношение на
целия имот. Преди реституцията неговите наследодатели са ползвали само един декар
от имота, като останалата част от имота на Г.С. е била ползвана от други лица – Г Ц, С
Ц, А Р, З З и Р Т Не се доказа нито, че ответниците са били владелци на частта, която
им е била отредена за ползване, още по-малко да са владели другите части от имота,
дадени на останалите ползватели.
Касателно построената в имота сграда, за която упоменават ответниците, съдът
намира, че тя е построена през 70-години на миналия век от родителите на ответника
А., съставлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ, ползвана е само в периода до
възстановяването на имота през 1998г. от бащата на ответника, като след 2000г. не е
ползвана от ответника А. и съпругата му и същата е в неподдържано състояние повече
от 20 години. Следователно построяването и използването на тази сграда от
родителите на ответника А. не е годен аргумент в случая за осъществявано владение от
тях върху поземления имот. Иск за собственост касателно сградата не е предявяван,
поради което не следва да се обсъжда и собствеността по отношение на нея.
Поради изложеното следва да се приеме, че предявеният от ищците
положителен установителен иск за собственост е основателен и доказан.
Като последица от уважаването на иска е отмяната на основание чл.537, ал.2
ГПК на нотариалния акт за собственост на недвижимия имот, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка - Нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот, придобито по давност, с № 4, том VІ, рег. № 3857, дело № 506 от 2019г. от
25.04.2019г. на Станислав Станчев – нотариус с рег. № 577 от РНК, в неговата цялост.
/ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
По разноските: При този изход на делото и във връзка с направеното искане на
ищците на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищците
8
направените по водене на делото разноски. С оглед възражението за прекомерност,
направено от ответниците касателно платеното адвокатско възнаграждение от ищците,
съдът намира следното: При интерес от 1000 до 5000 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
НМРАВ минималното адвокатска възнаграждение е 300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв. Съгласно ал. 5 от Наредбата (Нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) за процесуално
представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според
правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600 лв.
за недвижими имоти или вещни права върху тях. Данъчната оценка на процесния
имот е 1381,71 лв. Делото е разгледано в четири о.с.з., по които ищцовия представител
се е явил - 27.05.2021г., 29.06.2021г., 15.09.2021г. и 13.10.2021 г., поради което, макар
минимума според наредбата да е 600,00 лева, то платеното възнаграждение от 800,00
лв. не се явява прекомерно, но взето предвид за четирите съдебни заседания. От
Договор за правна защита и съдействие на л.5 се установява, че действително е платено
в брой адвокатско възнаграждение 800,00 лв. Съгласно ал. 9 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020
г.) от НМРАВ при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Допълнителен хонорар за съдебно
заседание 150 се претендира от ищците, но липсват представени доказателства, че
такова допълнително адвокатско възнаграждение действително е договорено и
заплатено от тях, като същото фигурира само в списъка на разноските. При защита по
дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв., но те не се дължат автоматично, а при действително
заплащане от страната. Освен това общия размер от 800,00 лева адвокатско
възнаграждения, предвид четирите о.с.з., удовлетворява, макар и не по смисъла на ал.
9 от Наредбата, положения адвокатски труд от ищцовия процесуален представител.
Платена е държавна такса за образуване на делото и издаване на съдебни
удостоверения, ведно с такси за банков превод – 66,57 лв., 26,13 лева за издаване на
скица, 8 лв. за издаване на удостоверения, 10 лв. за издаване удостоверение за данъчна
оценка, 10,97 лв. такса вписване, за които са представени доказателства за плащане.
Или общо разноски се дължат на ищците от ответниците 921,67 лв., включващи и
адвокатското възнаграждение.
При такива мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
АТ. АНГ. АТ. с ЕГН ********** и Н. К. Г. с ЕГН **********, последните с адрес в , че
Г. С. С., ЕГН ********** и адрес: заместен от наследниците си: Н. М. С. с ЕГН
**********, С. Г. С. с ЕГН ********** и ЦВ. Г. С. с ЕГН **********; В. ЦВ. ТР. с
ЕГН ********** и адрес: , Г. АНТ. С. с ЕГН ********** и адрес: и ИЛ. ИЛ. ЯНК. с
ЕГН ********** и адрес: А, са собственици на поземлен имот с идентификатор №
44238.279.7 по КККР на гр. Лом, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД -18-
5/26.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 5484 кв.м., с адрес: гр.
Лом, местността „Садовете“, трайно предназначение на територията: земеделска и с
начин на трайно ползване: овощна градина, пета категория земя, с номер по предходен
план: 279007, при граници и съседи: 44238.279.101 и 44238.279.26, на основание
наследствено правоприемство от Г.С. В, бивш жител на гр. Лом, починал на
03.12.1962г.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, придобито по давност № 4, том VІ, рег. № 3857,
9
дело № 506 от 2019г. от 25.04.2019г. на Станислав Станчев – нотариус с рег. № 577 от
РНК, вписан под акт № 17, том 8, дело № 732, вх. рег. № 2610/2019г. на СлВп- Лом, с
който АТ. АНГ. АТ. с ЕГН ********** е признат за собственик на поземлен имот с
идентификатор № 44238.279.7, с площ от 5484 кв.м., в землището на гр. Лом,
местността „Садовете“, трайно предназначение на територията: земеделска и с начин
на трайно ползване: овощна градина, пета категория земя, при граници и съседи:
44238.279.101 и 44238.279.26.
ОСЪЖДА АТ. АНГ. АТ. с ЕГН ********** и Н. К. Г. с ЕГН **********,
двамата с адрес в , да заплатят на Г. С. С., ЕГН ********** и адрес: г заместен от
наследниците си: Н. М. С. с ЕГН **********, С. Г. С. с ЕГН ********** и ЦВ. Г. С. с
ЕГН **********; В. ЦВ. ТР. с ЕГН ********** и адрес: , Г. АНТ. С. с ЕГН **********
и адрес: и ИЛ. ИЛ. ЯНК. с ЕГН ********** и адрес: , вх. А, направените в
производството разноски общо в размер на 921,67 лв.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
10