№ 959
гр. Варна, 13.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря М. М. Петрова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20243100500101 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК, образувано по възражение
вх. № 89166/27.11.2023 г. на К. Г. К., гр. Варна против Заповед №
5968/02.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.
гр. д. № 11776/2023 г. по описа на Районен съд – Варна въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 5610/24.11.2023 г. срещу
длъжника, на основание чл. 416, вр. чл. 410 ГПК.
Във възражението се излагат съображения, че длъжникът узнал за
издаването на заповедта на 27.11.2023 г., като оспорва редовността на
връчването от 12.10.2023 г. с доводи, че към 16:00 ч. на посочената дата не
бил у дома си поради изпълнение на трудовите си задължения, което
обуславяло, че не бил отказал лично връчването на заповедта от
длъжностното лице, както е посочено в съобщението за връчване. На
изложени във възражението доводи, длъжникът твърди, че заповедта за
изпълнение не му е била връчена надлежно, поради което отправя искане до
въззивния съд за приемане на настоящото възражение срещу процесната
заповед за изпълнение на парично задължение.
С молба вх. № 97542/28.12.2023 г. длъжникът поддържа и доразвива
изложеното във възражението по чл. 423, ал. 1, т.1 ГПК. Идентична позиция
се поддържа в проведеното публично засадане от процесуален представител.
Ответната страна, АИППДМ Д-р Й. Й., чрез адв. М. Ж., депозира
писмено становище по възражението, с което излага доводи за недопустимост
и неоснователност на възражението. Твърди се, че връчването на процесната
заповед на длъжника е редовно извършено от длъжностното лице. Оспорва
заявеното от длъжника искане за присъждане на разноски в настоящото
производство. Моли съда да остави без уважение възражението на длъжника.
Идентична позиция се поддържа в проведеното публично засадане от
процесуален представител, който претендира и за присъждане на разноски.„
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Производството по ч. гр. д. № 11776/2023 г. по описа на ВРС е
образувано по реда на чл. 410 от ГПК по заявление на АИППДМ Д-р Й. Й.
срещу К. Г. К.. Заповедният съд е констатирал, че подаденото заявление
1
отговаря на формалните и съдържателни изисквания за редовност, поради
което с Разпореждане № 37307/02.10.2023 г. по ч. гр. д. № 11776/2023 г. по
описа на ВРС е издадена заповед № 5968/02.10.2023 г. за изпълнение по чл.
410 ГПК, с която е наредено длъжникът да заплати на заявителя посочените в
заповедта парични суми, съставляващи неизплатени задължения по
извършени процедури за дентално лечение, както и съдебно-деловодни
разноски за заповедното производство.
Приложеното по делото съобщение за връчване на горепосочената
заповед е върнато в цялост с отбелязване на връчителя, че „адресатът лично
отказа да получи документите“. За установяване на обстоятелствата по
призоваване бе проведен разпит на връчителя. Видно от показанията на
свидетеля М. М. се установява, че при посещение на адреса, на който
пребивава К. К., последният изрично е отказал да получи съобщението, с
оглед което връчителят е отбелязал отказ в съобщението. Съставът на ВРС е
приел за редовно връчено на основание чл. 44, ал. 1, изр. 5 и 6 ГПК, считано
от 12.10.2023 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
С оглед депозираната по делото молба от К. К., съдът приема, че
длъжникът се позовава на разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът
намира възражението за неоснователно.
Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника при
осъществяване на предпоставките на чл. 44, ал. 1, изр. 5 и 6 ГПК. В случая
връчителят е оформил отказ на получателя, надлежно удостоверено с подпис
от връчителя. Съгласно изр. 6 на посочената разпоредба отказът на
получателя не засяга редовността на връчването. Видно от събраните
доказателства по делото, длъжникът е бил идентифициран коректно на адреса,
който обитава, като същият изрично е заявил, че отказва да получи
съобщението. В процесния случай връчването е станало чрез служител от
Община Белослав, по което няма спор или доказателства в насрещен смисъл.
Приложеното по делото и върнато в цялост съобщение до страната е
официален свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена
сила. Представените от възразилия длъжник доказателства не оборват тази
доказателствена сила досежно фактите на връчването. Напротив – установи се
от разпита на връчителя, че длъжникът й е известен като персоналитет,
доколкото и друг път му е връчвала съобщения. В конкретния ден -
12.10.2023г. длъжностното лице по призоваването е посетило адреса,
отбелязан в съобщението, свързало се е първо със съпругата на длъжника,
която го е повикала, след което той е разгледал призовката и отказал да я
получи. При тези факти връчителят е оформил „отказ“, поради което от
12.10.2023 г. се поставя началният момент на сроковете по чл. 413, ал. 1, чл.
414, ал. 2 и чл. 414а, вр. ч л. 412, ал. 1, т. 8 ГПК, които дават възможност на
длъжника да оспори в едномесечен срок от връчването на заповедта чрез
отправяне на съответните възражения или да я обжалва в частта за
разноските. Доказателства по делото в тази насока не са ангажирани, поради
което и на основание чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение по отношение на
К. К. е влязла в законна сила след изтичане на едномесечния срок, считано от
12.10.2023 г.
За съдът няма спор относно идентичността на лицето, отказало
призовката – именно длъжникът. Фактът, че призовкарят не му е искал
документ за самоличност, не оборва този извод, доколкото връчителят
уточни, че и друг път е връчвал на това лице, на същия адрес. При тези факти
се налага изводът, че не е налице ненадлежно връчване по смисъла на чл. 423,
ал. 1, т. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че подаденото
възражение не следва да се приема.
С оглед изхода на делото, длъжникът следва да заплати на ответната
страна сторените в настоящото производство разноски – за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, който е в минималния предвиден
размер, поради което не следва да се уважава възражението за прекомерност,
2
направено от насрещната страна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение № 89166/27.11.2023 г. на К. Г. К., гр. Варна,
против Заповед № 5968/02.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение,
постановена по ч. гр. д. № 11776/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, гр. Белослав, ул. „Волов“ № 10, да
заплати на АИППДМ Д-р Й. Й., гр. Варна, ул. „Драва Соболч“ № 6, сумата от
600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, сторени в настоящото производство.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3