№ 405
гр. София , 29.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно търговско
дело № 20211001000602 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.657, ал.4 ТЗ и се развива по частна жалба на В. Н. Г.,
в качеството му на управител /с прекратени правомощия/ на „СИ ЕН ДЖИ Марица“ООД /н/,
ЕИК ********* насочена против Определение № 261763/26.03.2021 г., постановено по т.д.
№ 6525/2016 г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането му за
освобождаване на назначения синдик А. И. Т..
В частната жалба се правят подробни оплаквания за постановяване на атакувания акт
в противоречие с материалния закон – ТЗ, както и за необоснованост, и във връзка с тях като
правен резултат се иска отмяната му.
Поддържа се, че в случая преценката на първоинстанционния съд, че от установените
по делото факти не можело да се направи извод синдикът Т. да е извършила конкретни
действия умишлено или при груба небрежност, както и че вреди от тях не били реално
настъпили, вкл. не са довели до значително увреждане на имуществото от масата на
несъстоятелността, била изведена при неправилно интерпретиране на установените по
делото факти, във връзка с приложимата норма на чл.657, ал.2 ТЗ.
Основните твърдения на частния жалбоподател, изложени в искането му до
първоинстанционния съд за отстраняване на синдика, поддържани и пред настоящата
инстанция, могат да се обобщят в две основни групи: 1/ наличието на процесуални
бездействия/действия от страна на А. Т., в качеството й на синдик на „СИ ЕН ДЖИ
Марица“ООД /н/ по т.д. № 90/2019 г. по описа на ВКС, подробно изброени, за които се
1
поддържа, че са препятствали успешното провеждане на касационното обжалване на
неблагоприятно за несъстоятелния длъжник съдебно решение и по този начин са
предизвикали ощетяването на кредиторите на несъстоятелността, защото масата на
несъстоятелността била обременена с вземане в размер на над 12 000 000 лв.; 2/ тези
действия и бездействия били пряко свързани с факта, че синдикът Т. нямала юридическо
образование и не можела адекватно да осъществява функциите си като такъв.
В отговора по частната жалба синдикът Т. оспорва развитите в нея доводи и
поддържа правилност на обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните
и данните по първоинстанционното дело, приема следното:
Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима –
депозирана от надлежно легитимирана страна по арг. от чл.657, ал.2, във вр. с ал.4 ТЗ.
Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:
Безсъмнено се установява от данните по първоинстанционното дело, както и от
служебно извършената справка по партидата на „СИ ЕН ДЖИ Марица“ООД /н/, в ТР при
АВп, че А. И. Т. е назначена за синдик на посоченото дружество в производство по
несъстоятелност с определение на съда под № 261795/03.12.2020 г., обявено в ТР на
04.12.2020 г.
Преди Т. да бъде назначена за синдик на „СИ ЕН ДЖИ Марица“ООД /н/, с определение
от 19.06.2020 г., постановено по т.д. № 90/2019 г., е било уважено искането на касатора „СИ
ЕН ДЖИ Марица“ООД /н/, чрез предходния му синдик, дружеството да бъде освободено от
предварително внасяне на държавна такса по касационното производство над сумата от
50 000 до сумата от 247 708,74 лв., образувано по жалба срещу Решение № 1506/18.06.2018
г. по т.д. № 2109/2017 г. по описа на АС София, с която е бил уважен предявения против
това дружество иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН.
Поради обжалването му пред друг състав на ВКС, посоченото определение е влязло в
сила по-късно /потвърдено е с Определение № 449/06.11.2020 г./, и в срока за внасяне на
определената като дължима се ДТ по касационното производство на 07.12.2020 г. В. Г., в
качеството си на управител на несъстоятелния търговец, е поискал от съда да продължи
този срок по реда на чл.63 ГПК, до вземане на решение от общото събрание на кредиторите
за заплащане на определената такса от особената сметка на дружеството, обслужваща
несъстоятелността, за което обстоятелство било свикано нарочно събрание на кредиторите
на несъстоятелността за 18.02.2021 г. По молбата компетентният съд се е произнесъл с
разпореждане от 10.12.2020 г. и като е констатирал, че е постановено решение по чл.710 ТЗ
и че несъстоятелния търговец се представлява от синдика, а не от управителя на
дружеството, е указал на сидника да приподпише молбата за продължаване на срока и да
2
завери всички приложени към нея писмени доказателства.
Това разпореждане не е било съобщено надлежно на синдика и е постановено ново, с
идентично съдържание, от 11.02.2021 г.
В изпълнение на указанията по същото на 18.02.2021 г. синдикът Т. е уведомила
писмено ВКС, че обстоятелството, поради което е поискано продължаване на срока за
внасяне на определената ДТ с молба от 07.12.2020 г. се е сбъднало на 18.12.2020 г., като
нарочно свиканото общо събрание на кредиторите на несъстоятелността е взело решение ДТ
да не се покрива от средствата, налични по особената банкова сметка на несъстоятелността.
Ето защо и т.к. основанието, посочено в молбата не се е сбъднало, е отпаднала
необходимостта ВКС да се произнася по нея. Ако съдът не споделял този довод, синдикът
алтернативно е декларирал готовност да предприеме действия по ангажиране на адвокатска
помощ за изпълнение на указанията му, предвид че нямал юридическо образование.
С определение № 46/25.02.2021 г., постановено по т. № 90/2019 г. молбата на „СИ ЕН
ДЖИ Марица“ООД /н/ за продължаване на срока за внасяне на определената ДТ по
производството е била оставена без уважение, а касационната жалба, по която е образувано
делото – прекратено.
Посоченото определение е било обжалвано от управителя Г., чрез нарочно
упълномощен от него адвокат, като с разпореждане № 81/12.04.2021 г. частната жалба е била
върната. Няма данни /извършената служебна справка по делото на електронната страница на
ВКС/ последният съдебен акт да е обжалван.
Няма спор между жалбоподателя и ответника по частната жалба, че решението на
общото събрание на кредиторите на „СИ ЕН ДЖИ Марица“ООД /н/, проведено на
18.12.2020 г., с което е отказано заплащането на ДТ в размер на 50 000 лв. по т.д. № 90/2019
г. по описа на ВКС е било обжалвано пред съда по реда на чл.679 ТЗ от кредитора „Газ
Трейдинг 2002“ЕООД.
Произнасяйки се по тази жалба с Определение № 262153/14.04.2021 г., постановено по
т.д. № 25/2021 г. по описа на СГС, ТО, което е окончателно, съдът е отменил решението
/приложено е към частната жалба/.
Следва да се акцентира, че в мотивите на обсъдения съдебен акт изрично е посочено, че
атакуваното решение на ОСК е отменено поради това, че е взето в нарушение на
императивна материалноправна норма – тази на чл.677, ал.1 ТЗ, защото е прието по въпрос,
който е извън компетентността на общото събрание на кредиторите и попада в
правомощията на синдика.
При гореизложеното от фактическа страна изцяло следва да се сподели доводът на
първоинстанционния съд, че извършените/неизвършените от синдика Т.
действия/бездействия по висящото пред ВКС т.д. № 90/2019 г. не могат да се квалифицират
3
нито като неизпълнение на задълженията й в това качество, нито като действие,
застрашаващо интересите на кредиторите или на длъжника.
Същите са осъществени своевременно /незабавно след уведомяването на синдика за
указанията на съда и след провеждане на ОСК на 18.12.2020 г./, и са в съответствие както с
дадените указания на касационната инстанция, така и с фактически установеното относно
взетото решение от ОСК.
Доколкото именно наличието на такова решение /а не стабилизирането му/ е била
причината, поради която и срокът за внасяне на следващата се по производството по т.д. №
90/2019 г. по описа на ВКС ДТ е бил продължен по реда на чл.63 ГПК, то касационната
инстанция е приела факта на наличие на това решение, както и на незаплащане на
определената като дължима ДТ като обстоятелство, водещо до нередовност на касационната
жалба, а от там и до необходимост от прекратяване на производството по делото пред ВКС.
Ето защо и следва да се приеме, че чрез уведомяването на касационната инстанция за
взетото от ОСК решение в деня на вземането му, синдикът Т. е изпълнила съвестно и в срок
задълженията си, като чрез това си действие не е застрашила нито интересите на длъжника,
нито тези на кредиторите на несъстоятелността.
Горният извод не може да се опровергае от факта, че споменатото решение на ОСК е
било обжалвано пред съда по реда на чл.679 ТЗ и като правен резултат отменено, в каквато
насока са доводите на частния жалбоподател.
Това е така, защото към 18.12.2020 г. синдикът не е имало как да знае, че решението на
ОСК от посочената дата ще бъде оспорено по реда на чл.679 ТЗ от някоя от страните,
активно процесуално легитимирани да сторят това.
На отделно основание фактът на отмяна на това решение в никакъв случай не означава,
че определената по т.д. № 90/2019 г. по описа на ВКС държавна такса ще бъде платена.
Последното, предвид че /както е посочил и първоинстанционния съд/, посоченото решение е
отрицателно и отмяната му не означава, че определената ДТ ще се плати от средствата за
издръжка на несъстоятелността, т.к. е необходимо позитивно решение в тази насока, от една
страна.
От друга - необходимо да се акцентира още веднъж, че според мотивите на решаващият
съд по т.д. № 25/2021 г. по описа на СГС, отрицателното решение на ОСК на „СИ ЕН ДЖИ
Марица“ООД /н/ от 18.12.2020 г. е отменено поради причината, че решение от подобен
правен характер не е от компетентността на общото събрание на кредиторите.
В този смисъл и в равна степен вкл. позитивно решение за заплащане на посочената ДТ
от средствата за издръжка на несъстоятелността би било незаконосъобразно и не би довело
до целения от частния жалбоподател резултат – заплащането на дължимата се ДТ по т.д. №
4
90/2019 г. по описа на ВКС.
Затова и дори да не се сподели доводът на СГС, че оспорването на решението на ОСК по
реда на чл.679 ТЗ е ирелевантно по отношение преценката за правомерност на действията на
синдика Т. и се приеме, че резултатът от същото има значение за тези действия, то тези
действия отново биха се явили в съответствие с материалния закон – т.е. законосъобразни.
Поради тази причина и като несъстоятелни следва да се преценят доводите на частния
жалбоподател, че затаяването от страна на синдика Т. от решаващия състав на ВКС по
цитираното по-горе дело за факта, че „Газ Трейд“ЕООД е оспорило по реда на чл.679 ТЗ
решението на ОСК от 18.12.2020 г., т.е. че решението на кредиторите не е окончателно, по
какъвто и да е начин е застрашило интересите както на кредиторите, така и на длъжника в
производството по несъстоятелност.
Само за пълнота и предвид оплакванията на частния жалбоподател е необходимо да се
посочи в контекста на вече изложеното и че отмяната на решение на ОСК от 18.12.2020 г.
не представлява нововъзникнало обстоятелство, което да е от значение за изхода на
настоящия спор. А мотивите на постановеното Определение № 262153/14.04.2021 г. по т.д.
№ 25/2021 г. по описа на СГС, ТО са самостоятелно основание действията на синдика Т. да
се счетат като такива, осъществени в съответствие с нормата ан чл.658, ал.1, т.7 и т.9 ТЗ.
Все в тази връзка следва да се подчертае, че обстоятелството, че е била налице
възможност дружеството „Газ Трейдинг 2002“ЕООД да заплати така определената ДТ по
касационното производство, вкл. че същото е платило част от нея, не може да се преценява
от настоящия състав като такова, предпоставящи редовност на подадената касационна жалба
по т.д. № 90/2019 г. по описа на ВКС, а от там да характеризират действията на синдика като
такива, водещи до ощетяване на кредиторите на несъстоятелност, с оглед вероятността от
позитивно решение за несъстоятелния длъжник. Преценката на обстоятелствата относно
редовността на касационната жалба е била извършена от компетентния да се произнесе по
допустимостта и основателността й съд – ВКС, като в рамките на производството по т.д. №
90/2019 г. той е извършил тази преценка и е приел, че касационната жалба, вкл. при
наличието на доказателства за частично заплащане на дължимата се ДТ, е нередовна.
Действията или бездействията на синдика Т. във връзка с администрирането на
касационната жалба, подадена от „СИ ЕН ДЖИ Марица“ООД /н/ по никакъв начин не са
обвързани и действията и бездействията на „Газ Трейдинг“ЕООД и не могат да се
преценяват като обстоятелство, влияещо върху изпълнение на задълженията на синдика по
чл.658 ТЗ.
Пак във връзка с доводите на частния жалбоподател трябва да се посочи, че фактът, че
отрицателното за несъстоятелния длъжник решение на АС София, с което е бил уважен
предявения против него иск по чл.59, ал.3 ЗБН, е било допуснато до касационно обжалване,
в никакъв случай не означава, че касационната му жалба ще бъде уважена, а обжалваното
5
решение - отменено. Затова и е правно необосновано да се твърди, че именно
прекратяването на образуваното касационно производство е причината масата на
несъстоятелността да бъде натоварена със задължение към КТБ АД /н/ в размер на
12 575 124,25 лв.
Неоснователни са и оплакванията на частния жалбоподател, че синдикът Т. не можела да
осъществява адекватна защита правата и интересите на кредиторите и длъжника в
производството по несъстоятелност, т.к. не притежавала юридическо образование.
Както правилно е посочил първоинстанционния съд, изискването какъв образователен
ценз е необходимо да притежава синдикът, е въведено по императивен начин от действащия
материален закон – чл.655, ал.1, т.6 ТЗ и в случая синдикът Т. отговаря на посоченото
изискване – тя има висше икономическо образование. Фактът, че същата е вписана
надлежно в информационната система към МП и че е представила декларация по чл.655,
ал.2 ТЗ сочат, че същата отговаря на всички формални изисквания, заложени в материалния
закон.
Анализът на дейността на този синдик по делото от момента на назначаването му за
такъв до постановяване на настоящия съдебен акт в никакъв случай не могат да обосноват
извод, че същият проявява некомпетентност и невъзможност да осъществява адекватно
функциите си, възложени му от ТЗ, вкл. и поради обстоятелството, че не притежава
юридическо образование.
Затова и оплакването на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното
определение, поради неправилна преценка от страна на съда по несъстоятелността на
обсъденото възражение, също се явява неоснователно.
За пълнота на изложението е необходимо да се посочи също, че теорията и практиката
са се обединили в разбирането, че прекратително основание по чл.657, ал.2 ТЗ следва да се
прилага в единствено в случаи, в които са установени съществени, системни и/или трайни
виновни нарушения на синдика, като се съобразят конкретните обстоятелства на
съответното производство по несъстоятелност.
Съответно - формата на вината може да бъде както умисъл, така и небрежност, а
последната се преценява с оглед абстрактния критерий за дължимата от синдика грижа по
чл. 660, ал. 1 ТЗ – тази на добрия търговец.
Като изцяло споделя гореизложеното и изцяло се присъединява към него, за
конкретния казус решаващият състав приема, че конкретното поведение на синдика не
представлява виновно нарушение от страна на синдика Т. и не е в противоречие с
дължимото, установено от закона.
Затова и като правилно, обжалваното определение следва да се потвърди.
6
Така мотивиран Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261763/26.03.2021 г., постановено по т.д. №
6525/2016 г. по описа на СГС.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария,
по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7