Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. София, 19.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Анета
Илчева
при секретаря Ели Гигова, като
разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 2539/2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 80/25.11.2015 г., СРС, 82 с - в по гр. д. № 58912/2014 г. Л.Д.Д., ЕГН ********** е осъден да предаде на С.Н. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 76 ЗС, владението на 1/2 идеална част от ателие за живеене, находящо се в жилищна сграда в гр. София, ул. „*******, с площ от 70, 60 кв. м., заедно със сутерен (мазе), с обща площ на ателието и сутерена от 116, 70 кв. метра, при съседи от четири страни -двор, като искът е отхвърлен в останалата част. Ответникът е осъден и за разноски.
Недоволен от
решението в частта, в която искът по чл. 76 ЗС е уважен е останал ответника Л.Д.Д., който го обжалва, с доводи, че е неправилно и
незаконосъобразно постановено, без да се направи преценка в цялост на събраните
по делото доказателства. Позовава се на нарушения на материалният и процесуален
закон при постановяване на решението. Поддържа, че в първото по делото
заседание пред СРС е направил възражение, че е изтекъл 6 - месечния преклузивен
срок за предявяване на иска по чл. 76 ЗС, който според него тече от датата на смъртта
на завещателката Л.Д.. СРС погрешно и в нарушение на закона е приел, че срока
започва да тече от момента на отнемане на
владението, а не от момента на узнаването за отнемането, както се твърди
в исковата молба. Районният съд не се е произнесъл относно твърдението на
ответника за изтекъл срок по чл. 76 ЗС. Освен това се поддържа, че по този ред ищецът
е длъжен да докаже отнемане на владението по насилствен и скрит начин.
Необходимо е било да се установи осъществено владение, като фактическо
състояние, продължило 6 месеца преди нарушението, както и че нарушението е
извършено 6 месеца преди предявяване на иска. Твърди се, че по делото не са
събрани доказателства за посочените обстоятелства. Неоснователно съдът е
кредитирал показанията на свидетелката С., които са противоречиви и не е дал вяра на показанията на свидетеля И.,
в частта, в която той установява, че ключовете за имота се сменят седмица след смъртта
на наследодателката. От показанията не се установява, че ищцата е владяла и
ползвала имота на Д. на ул. „********непрекъснато и необезпокоявано в рамките
на 6 месеца. СРС не е обсъдил възраженията на ответника във връзка с
оспорването на завещанието, от което ищцата черпи права върху имота. Поддържа се
освен това, че в завещанието е описана само 1/2 част от имот, за който се
твърди, че не съществува реално, поради което решението не може да се изпълни. Освен
това е завещана по - голяма част от тази, на която завещателката е имала реално
право, като не е била ясна действителната й воля и не е спазена и формата на
завещанието. Според ответника, търпимите действия върху имота следва да се
различават от държането и от владението и те не съставляват осъществяване на
фактическа власт и не могат да служат за основание за придобиване на владение.
За преустановяването на търпимите действия е достатъчно едностранно изявление
на собственика. Твърди се и че ищцата няма правен интерес от предявяване на
иска и производството следва да се прекрати. Моли да се отмени решението като
иска се отхвърли изцяло. Претендира разноски в производството, съгласно списък.
Въззиваемата
страна - ищцата С.Н. Ц., чрез представителя си, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорва
жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е постановено в съответствие
с материалния закон и е обосновано. Искът е предявен в предвидения в чл. 76 ЗС преклузивен
срок. СРС правилно е приел, че срокът е спазен. В съответствие с утвърдената
практика на ВКС, срокът е започнал да тече от момента на отнемане на владението.
Съдът е обсъдил всички писмени и гласни доказателства, от които се установява
както факта на владението на ищцата, така и отнемането му. Освен това, в производството по чл. 356 и сл. ГПК
съдът изследва само фактите на владението и на нарушаването му. Съгласно чл.
357, ал. 2 ГПК, документите свързани със собствеността на имота се вземат
предвид само относно установяване факта на владението. Правилно СРС е оставил
без разглеждане всички възражения на ответника за нищожност и унищожаемост на
саморъчното завещание и доказателствените искания, свързани с тях. Съдът няма
задължение да изследва собствеността в това производство. Отделно от това се
поддържа, че действителността на завещанието е предмет на друго производство между
страните пред СГС. Неоснователни са и твърденията, че завещаният на ищцата имот
не съществува като реален, обособен обект. Семейство Д. са дарили на децата си
Дял І и Дял ІІІ от сградата, находяща се на ул. „********, а част от Дял ІІ е
завещан на ищцата и не е бил предмет на разпоредителни сделки преди смъртта на Л.Д..
До даване ход на устните състезания по спора ответникът не е направил твърдения,
че владението и държането представляват търпими действия. Такива твърдения се
правят за първи път в писмената му защита, явяват се преклудирани, и правилно
СРС не ги е обсъждал. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски в
производството.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят
доводите относно неговата законосъобразност.
Тъй като СРС е обсъдил пълно установената по делото
фактическа обстановка и приетите доказателства, въззивният съд ще обсъди само
доказателствата, касаещи възраженията по жалбата, като не намира за необходимо
да преповтаря изцяло установената фактическа обстановка, а препраща към нея, на
основание чл. 272 ГПК.
В процесният
случай в исковата молба ищцата е твърдяла, че е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот със съгласието на семейство Д., за които се е грижила. След
смъртта на Д.Д. е продължила да се грижи за Л.Д. до смъртта й на 16.03.2014 г.,
а след това продължила да живее в имота, необезпокоявана от сина на семейството
- ответника Л.Д.. Със саморъчно завещание, обявено на 13.05.2014 г., Л.Д. й
завещала 1/2 идеална част от процесния имот, като след обявяване на завещанието
ищцата продължила да обитава цялото ателие като владеела собствените си 1/2
идеални части и упражнявала държане по отношение на останалата 1/2 идеална част,
собствена на ответника. Излагат се още твърдения, че владението и е било отнето
по скрит начин от ответника - чрез смяна на бравите и ключалките на целия имот,
за което ищцата узнала при завръщането си от командировка на 04.10.2014 г.,
след което тя нямала вече достъп до имота.
При
тези твърдения, в съответствие с материалния закон СРС е приел, че е сезиран и
се е произнесъл по иск с правно основание чл. 76 ЗС - за защита на нарушено
владение върху имота. Съгласно посочената норма, владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие
или по скрит начин недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането
ѝ от лицето, което я е отнело.
Трайната
практика на съдилищата и ВКС приема, че владелческата (посесорната) защита представлява уредено от закона средство за възстановяване на владението като фактическо
отношение (състояние). Хипотезите, при които може да се търси защита с исковете по чл. 75 ЗС и
76 ЗС са уредени от законодателя - да е налице нарушаване на това състояние, в
т. ч. отнемане на фактическата власт
върху вещта като най - тежка форма на нарушение. Затова допустимостта на исковите
производства по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС се обуславя само от така
установените в закона обстоятелства.
Искът по чл. 76 ЗС защитава всяка
фактическа власт върху вещта, без значение на нейния вид (владение или държане), без значение дали тя самата се
упражнява правомерно или неправомерно и без значение дали лицето, което я
отнема, е действителният собственик или носител на друго право върху вещта.
Целта на подобна защита са преди всичко съображения от обществен ред - да се
забрани и предотврати самоуправно изменение на фактическото положение, а всяка
подобна промяна да се извършва само по съдебен ред. Следователно, защитава се самото
фактическо състояние, поради което по тези дела съдът проверява само факта на
владението и на нарушението му – по аргумент от чл. 357, ал. 1 ГПК. Не е част от основанието на този
иск вида на упражняваната от ищеца фактическа власт (дали е владение или държане), а единствено, че такава е
съществувала и е отнета. Дали фактическата власт представлява владение или
държане е въпрос на правна квалификация, която ищецът не е длъжен да направи и
която се извършва служебно от съда въз основа на установените факти.
В
обобщение на изложеното следва да се отбележи, че основателността на иска по чл. 76 ЗС предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки : ищецът да е владелец или държател
на движима или недвижима вещ, владението или държането да му е отнето от ответника чрез насилие
или по скрит начин.
По въпроса за срока за
предявяване на иска, а от там за неговата допустимост, която се оспорва от ответника, съдът намира следното :
По
разпореждането на закона - чл. 76 от ЗС, владелчески иск може да се предяви в шестмесечен срок. По своя характер срокът
е преклузивен. С изтичането на срока отпада притезанието на владелеца, затова съдът следи служебно за спазването
му. Тъй
като отнемането е нарушение на владението, което се състои в еднократно действие,
с което се отнема фактическата власт върху имота от владелеца или държателя, от деня на извършването му
започва да тече шестмесечния преклузивен срок, в който владението може да бъде
защитено с предявяване на иск по чл. 76 от ЗС. Следователно срокът започва да тече от деня на
отнемане на владението, както основателно и в съответствие с материалния
закон е приел СРС. Като е съобразил твърденията
на ищцата и представените доказателства във връзка с отнемане владението на
имота, основателно СРС е приел, че с предявяването на иска на 30.10.2014 г. преклузивния
срок е спазен.
Пред СРС е
представена жалба от 13.10.2014 г., депозирана от ищцата срещу ответника в СРП,
според която бравите в процесния недвижим имот са сменени от ответника на
04.10.2014 г. В жалбата ищцата е посочила, че целият й личен багаж и
спестявания се намират в завещаната част от къщата, до която няма достъп и че е
принудена да живее при приятели и познати, а ответникът категорично отказва да
я пусне в имота. От справките за адресна регистрация от НБД Население приети
пред СРС се установява, че ищцата е адресно
регистрирана на адреса на ул. Х.*******където се намира имота, още от
20.08.2012 г.
С нотариална покана от 14.10.2014 г. на нотариус М.К.с рег. № 9819 ищцата е
поканила ответника Л.Д. в срок от два работни дни, считано от датата на
връчване (16.10.2014 г.), да се яви в кантората на нотариуса и да й да предостави
ключове от всички самоволно сменени брави на вратите, даващи достъп до
недвижимия имот, както и да й осигури постоянен и необезпокояван достъп до
същия. Във връзка с даденият в поканата срок е съставен констативен протокол на
20.10.2014 г. от нотариус М.К.с рег. № 200 в регистъра на НК видно от който,
ответникът не се е явил в периода 17.10.2014 г. - 20.10.2014 г. в канцеларията
на нотариуса.
Отделно
от изложеното, ответникът не е оспорил твърдението на ищцата, че е сменил
бравите и ключалките на целия имот на 04.10.2014 г., а е поддържал, че ищцата не
е живяла постоянно в имота, а само е помагала на родителите му, когато се
налагало, за което е получавала възнаграждение.
Смяната
на бравите на сградата, в която се намира имота се установява и от показанията
на свидетелите на ответника Б. И. и В.Ч., според които ответникът живее на
адреса постоянно и ателието, в което работи е там. Според свидетелите
ответникът е споделил с тях, че е сменил ключалките на вратите, тъй като имало
трошене на врати и прозорци в имота.
Предвид
изложеното в съвкупност основателно СРС е приел, че искът за защита на
нарушеното владение е предявен в установения от закона преклузивен срок.
Неоснователно е твърдението на ответника, че
шестмесечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 76 ЗС тече от
датата на смъртта на завещателката Л.Д. - 16.03.2014 г. (а не както погрешно
поддържа представителя на ответника във въззивната жалба - 16.03.2013 г.) и е
изтекъл към момента на предявяване на иска.
Във
връзка с основните възражения на ответника касаещи собствеността на процесния имот и обсъждане на доказателствата
свързани с легитимацията на ищцата като собственик на част от ателие в него,
респективно - на доказателствата за собственост в полза на ответника, съдът
намира, че посочените факти и доказателствата, които ги установяват се намират
извън предмета на установяване в производството по чл. 76 ЗС, поради което
основателно не са съобразени от СРС при преценка основателността на иска по
същество, въпреки че са обсъдени в мотивите на решението.
Както
вече беше отбелязано, за
установения от законодателя фактически състав на исковете по чл. 75 ЗС и чл. 76
ЗС и тяхната допустимост по см. на чл. 130 ГПК и при защита на владението като
фактическо състояние, собствеността на имота е без правно
значение. (така според решение
№ 124 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 2188/2016 г., г. к., ІІ ГО на ВКС).
Такъв извод произтича и от разпоредбата на чл. 357,
ал. 1 и 2 ГПК, съгласно
който по делата за защита и възстановяване на нарушено
владение съдът
проверява само факта на владението и на нарушението му. Документите, удостоверяващи правото на
собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението.
Ето
защо въпросите касаещи действителността на завещанието, с което на ищцата е
завещана 1/2 ид. част от процесния имот, както и въпросите свързани с
придобитите от нея права на собственост са ирелевантни и не подлежат на изследване в правния спор, поставен
за разглеждане в настоящия процес. Освен това не е спорно, че действителността на саморъчното
завещание, обявено на 13.05.2014 г., с което наследодателката на страните Л.Д.
е завещала на ищцата 1/2 идеална част от процесния имот, е предмет на друго
производство между същите страни. По тези причини, както СРС, така и настоящият
състав е оставил без уважение искането на ответника за спиране на настоящото
производство до приключване на спора за собственост - по чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК.
Предвид
изложеното, в съответствие със закона СРС е приел, че за уважаване на иска по чл. 76 ЗС
ищцата следва да докаже само упражняване на фактическа власт върху имота, като
фактическо състояние и отнемане на фактическата власт от ответника, което
да е извършено по скрит начин.
Като
съобрази обсъдените подробно от СРС писмени и гласни доказателства, въззивният съд намира за обоснован и доказан
факта, че собственикът на вещта - наследодателката Л.Д. до смъртта си на
16.03.2014 г. е живяла в процесното ателие и е упражнявала фактическа власт
върху него. През този период ищцата е живяла в имота със съгласието на
семейството, за което се е грижела. От свидетелските показания, в това число
тези на свидетелката С. С., както и на свидетелите на ответника Б. И. и В.Ч. се
установява, че ищцата е била домашна помощница на семейство Д., които са били
възрастни и болни и са се нуждаели от непрекъснати грижи.
Според свидетелката
С., работодател на ищцата, тя се е грижила за семейство Д. от 2002 г. насам - пазарувала,
готвела, обслужвала ги, водила ги на лекар. Ищцата е работела при тази свидетелка,
която заявява, че често я е карала вечер до дома на семейство Д. за да нощува
там и ищцата е живеела на този адрес до есента на 2014 г. Свидетелката
поддържа, че ищцата е имала уговорка със семейството да се грижи за тях, а те
са й осигурили безвъзмездно да ползва стая с баня и тоалетна, за които не е
плащала наем. Л.Д. се е обаждала многократно на свидетелката, като работодател
на ищцата, с молби да я освобождава по - рано от работа или в определени
часове, за да може С. да придружава Л.. Д. до лекаря, както и да не изпраща С.
в командировки, за да не остават възрастните хора дълго сами. Според
свидетелката, жената имала доста здравословни проблеми – била с памперси и с
тежки дихателни кризи. Ищцата е готвила, чистила, пазарувала. Свидетелката е
карала ищцата до имота поне веднъж месечно, а лятото, когато е била на почивки,
е оставяла кучето си в имота, защото имало двор.
В края
на м. 09.2014 г., когато ищцата се върнала от командировка в гр. Кюстендил - на
04.10.2014 г, се обадила на свидетелката, понеже установила, че ключовете й не
стават за вратите на къщата. Бравата на имота била сменена и ищцата нямала
достъп до него. Ответникът отказал да осигури достъп и да й предаде багажа.
Свидетелката разговаряла лично с ответника, отишли и заедно с ищцата до
жилището, за да й вземат багажа, но било заключено. Свидетелката поддържа, че
настанила С. да живее в завода в Кюстендил, където имало апартамент и й дала 1 000
лева, за да си купи вещи от първа необходимост. През декември 2014 г.
ответникът се обадил на свидетелката да я заплашва, че ще пострада и че няма
шанс С. да влезе в къщата.
Съдът
намира, че не са налице основания да не се кредитират показанията на
свидетелката С., които са непосредствени, незаинтересовани и не противоречат на
останалите събрани по делото писмени доказателства.
Освен
това, в по – голямата си част те се подкрепят и от показанията на свидетелите
на ответника. Според свидетелят Б. И., първи братовчед на ответника, Л. е
живеел също в имота заедно с родителите си. Имотът съставлява сграда на 3 етажа,
с прав покрив. Родителите му, преди да починат последните 7 - 8 години, били в
тежко здравословно състояние – баща му бил с инфаркт, два инсулта и
впоследствие с алцхаймер, а след това и майка му била много болна и на
изкуствено дишане. С. е била домашна помощница по времето, когато родителите на
Л. били живи. Свидетелят заявява, че не се интересувал дали С. нощува в имота и
дали помага през нощта. Когато е ходел на гости на леля си я е виждал само 3 -
4 пъти.
Подобни
показания дава и свидетелят Ч. съсед на имота. Този свидетел сочи, че
ответникът живее на адреса постоянно и ателието, в което работи е там. Жилищната
площ е с две, три стаи и сервизни помещения, където ответникът живеел с
родителите си. Според свидетеля, в част от ателието има наематели. Свидетелят е
чувал, че семейството има домашна помощница, но не я познава.
При преценка
показанията свидетелите, съдът съобразява установения факт, че частта от имота обитаван
от ответника, е имала отделен, самостоятелен вход.
Освен
това, по делото се установява, че ищцата е била регистрирана адресно в
процесния имот от 2012 г., което съставлява още една индиция, че тя е живеела в
имота. Обстоятелството, че не е виждана през деня не опровергава този извод,
доколкото по делото е установено, че тя е работела през деня на друго място и
след работно време се е грижила за семейство Д..
Като
се съобразят обсъдените доказателства, настоящият състав споделя извода на СРС,
че до смъртта на Л.Д. на 16.03.2014 г. ищцата не е упражнявала фактическа власт
върху процесния имот като владелец, а като държател, със съгласието на
собственика. Тя е допусната да живее в имота със съгласието на семейство Д.,
грижила се е за тях, личните й вещи са се намирали там, имала е ключове за
жилището и е била адресно регистрирана там. Ответникът не е доказал нищо
различно по спора.
След
обявяване на завещанието на Л.Д. на 13.05.2014 г. ищцата е манифестирала
намерение за своене на завещаната й 1/2 идеална част от ателието за живеене,
което е доведено до знанието на ответника - наследник по закон на Л.Д.. В подкрепа
на извода, че ищцата е била във владение на имота към м. 10.2014 г. е и факта,
че на 16.10.2014 г. ответникът Л.Д. е подал срещу нея иск по чл. 108 ЗС, като е
оспорил като нищожно или унищожаемо завещанието в нейна полза и е искал ищцата да
предаде владението на имота. Както основателно приема и СРС, завеждането на иск
за собственост съставлява доказателство
за неизгодното за ответника обстоятелство, че ищцата е била във владение на
имота най - малкото преди завеждане на делото от ответника.
Предвид
изложеното, настоящият състав споделя извода на СРС, че по делото е установено осъществяване
на фактическа власт
върху имота от ищцата.
По отношение втората предпоставка за уважаване
на иска, в производството се установява и факта, че фактическата власт върху
имота е отнета от ответника преди завеждане на делото по скрит начин.
Фактът
на смяна на бравите на жилището извършена от ответника в отсъствие на ищцата,
докато е била в командировка от края на месец септември 2014 г. до 04.10.2014
г., както се отбеляза и по – горе, се установява от показанията на свидетелката
С., както и от показанията на свидетелите на ответника - И. и Ч.. Всички
поддържат, че ответникът е сменил ключалките на жилището преди завеждане на
делото.
Относно възражението, че процесният имот не съществува реално във вида, описан в решението,
въззивният съд намира следното :
С нотариален акт за собственост №
176, том II, дело № 4507/1996 г. от 13.02.1997 г. съставен от В.Г., първи
нотариус, Д.Д. и Л.Д. са признати за собственици по давностно владение при
условията на СИО на жилищна сграда, се установява, че сградата, построена в
западната част на дворното място, находящо се в гр. София, ул. „*******, която
се е състояла от сутерен с площ от 75 кв. м. - мазета, ателие с площ от 190 кв.
м. застроена площ, заемащо първи и втори
етаж от сградата, състояща се от предверие, входно антре, сервизно антре с
тоалетна, склад, ателие - работно помещение с височина около пет метра с
дървена галерия и ателие с височина шест метра с дървена галерия на първо ниво
и второ ниво, състоящо се от приемна, стая с кухненски бокс и санитарен възел; трети етаж, състоящ се от входно антре,
тоалетна - баня, тоалетна, офис - стая, стая - чертожно ателие, стая - фотоателие,
стая за почивка с балкон и стая с графично ателие, целият с площ от 166 кв. м.,
със самостоятелен вход от северната част на сградата, заедно с припадащите се
идеални части от общите части на сградата, без идеалните части от дворното
място.
С
нотариален акт за дарение № 143, том LLLLXV, дело
№ 42270/10.12.1997 г. Л.. и Д. Д. са дарили на сина си Л.Д. жилище - ателие,
находящо се в гр. София, ул. „*******, с
вход от север и запад на две нива, представляващо дял първи от архитектурен проект за преустройство, одобрен на 05.11.1997 г. с разгърната
застроена площ от 156, 59 кв. м., състоящо се от стая, вестибюл и ателие на
първо ниво, заедно с вътрешна стълба за второ ниво, заедно с галерия, кухненски
бокс, трапезария, мокро помещение, баня - тоалетна и балкон на второ ниво,
заедно с мази, описано под № 6 в архитектурния проект за преустройство, заедно
е 1/2 ид. част от входното антре, фоайе, предверие, склад и санитарен възел,
заедно със съответните идеални части от дворното място върху което е построена
сградата.
С
нотариален кат за дарение на недвижим имот № 141, том LLLLXV,
дело № 42268/10.12.1997 г. Л.. и Д. Д. са дарили на
дъщеря си Р.Д.жилище в процесната сграда, заемащо
целият трети етаж от северната част на сградата, което жилище представлява дял
трети от архитектурния проект за преустройство одобрен на 05.11.1997 г., с обща
застроена площ от 166 кв. м. Дарителите са си запазили правото на ползване
върху подарените етажи от имота до животно. Р.Д.е починала на 12.01.2003 г.
Съгласно
саморъчното завещание от 20.09.2013 г. на наследодателката Л.Д., на ищцата е
завещана 1/2 ид. част от ателие за живеене, състоящо се от 70, 60 кв. м. на
първия етаж и сутерена в сградата находяща се в гр. София, ул. „*******.
По
делото са приложени архитектурни проекти от 05.11.1997 г. на процесния имот - жилище
с ателиета, разпределено в три дяла жилище с ателие, ателие и жилище. Като се
съобразят тези архитектурни проекти се установява, че става въпрос за сграда на
три етажа, в която се намират жилището с ателие на ответника, жилището,
подарено на сестра му – посочено по – горе като дял ІІІ и още едно ателие,
посочено на проектите като дял ІІ – предмет на делото. При това неоснователно
се твърди, че имотът не съществува
реално във вида, описан в решението. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа
на оспорванията си.
Предвид
изложеното в съвкупност, въззивният съд споделя изводите на СРС, че искът по
чл. 76 ЗС е доказан, поради което законосъобразно и в съответствие с
материалния и процесуален закон е бил уважен за 1/2 ид. част от имота. В
частта, в която искът е уважен решението следва да се потвърди. Този извод са налага и
по отношение решението в частта по разноските.
По разноските пред СГС : При този изход на спора право на
разноски има ищцата. Доколкото ищцата не е представила доказателства за реално
направени разноски до приключване на устните състезания пред СГС, такива не се
присъждат в нейна полза за въззивното производство.
По
изложените мотиви Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80/25.11.2015 г., СРС, 82
с - в по гр. д. № 58912/2014 г., в частта, в
която Л.Д.Д., ЕГН ********** е осъден да предаде на С.Н. Ц., ЕГН **********,
на основание чл. 76 ЗС, владението на 1/2 идеална част от ателие за живеене,
находящо се в жилищна сграда в гр. София, ул. „*******, с площ от 70, 60 кв.
м., заедно със сутерен (мазе) с обща площ на ателието и сутерена от 116, 70 кв.
метра, при съседи от четири страни – двор.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.