РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 02.12.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в
състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Д.В. като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 6627 по описа за 2014 година, за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск
от шестима ищци: С.Я.А., Н.К.Я., Н.К.Т., Л.Я.Б., С.Ш.Д. и Б.Ш.Д. против Б.Я.А.
за собственост върху недвижим имот представляващ нива в с. Кошарна, общ. Сливо
поле, с площ 39,010 декара в местността К. Г., образуваща имот № 036002 по
плана за земеразделяне при права по 1/7 идеална част за С.Я.А. и Л.Я.Б. и по
1/14 идеална част за останалите ищци. Ищците твърдят, че са придобили спорния
имот по наследство от Я. А. Ю., като имота бил възстановен на наследодателят им
с решение № 306К от 02.11.1994г.
Ответницата се
снабдила с нотариален акт за собственост за целия спорен имот- нот. Акт № 191,
рег. № 17478 по нот дело № 1042 на нотариус № 180 от 15.12.2008г.
Ищците считат,
че Б.Я.А. е била владелец на своите идеални части от имота и държател на
техните идеални части и искат от съда да ги признае за собственици на посочените
идеални части от имота и да отмени нотариалният акт на ответницата в
съответната част.
Б.А.
оспорва исковете като недоказани. Прави
възражение за нередовност на исковата молба в частта й по иска предявен от Л. Я.Б.,
като счита, че не може да се установи на идентичността й с лицето подписало
пълномощно на процесуалния представител- Ламиа Алтънел, живуща в република
Турция, гр. Бурса. Възражението е неоснователно. В представеното по делото
пълномощно е посочено, че упълномощителя е с име Л. А., родена е в гр. Русе на ***г.
и е с бящино име Я.. Според съда тази индивидуализация на упълномощителката я определя
в достатъчна степен като едно и също лице с наследника Л.Я.Б. съгласно
удостоверението за наследници.
Предявените искове са с
правно основание чл. 124 от ГПК- установителен иск за собственост
придобита по наследство. Искането за отмяна на нотариалния акт на ответницата е
с правно основание чл. 537 ал.2 ГПК.
Исковете са
основателни.
От
представеното по делото удостоверение за наследници (л.5-7) се установява
следното:
Я. И. Д. е
починал на 27.06.1987 и е оставил за наследници:
1.
А. Д. Д.- съпруга, починала 1992г;
2.
З. Я. А.- дъщеря;
3.
С.Я.А.- дъщеря (ищец по делото);
4.
Б.Я.А.- дъщеря (ответник по делото);
5.
Л.Я.Б.- дъщеря (ищец по делото);
6.
К. Я. А. – син, починал 2008г. и оставил наследници:
Н.К.Я.- син (ищец по делото);
Н.К.Т.- дъщеря (ищец по делото);
7.
С.Я. Ю.- дъщеря, починала 2010г. и оставила наследници:
С.Ш.Д.- син (ищец по делото);
Б.Ш. Д.- син (ищец по делото);
8.
Т. Я. А.в- син, починал 2011г.
Т.е. Я. И. Д.е
оставил наследници- съпруга и седем деца. Съпругата е починала и така всяко от
седемте деца наследява по 1/7 идеална част от Д.. Ищците С.Я.А. и Л.Я.Б. и
ответницата Б.Я.А. са деца на наследодателя и наследяват по 1/7 идеална част от
наследството. Ищците Н.К.Я. и Н.К.Т. са внуци на наследодателя, съответно деца
на К. Я. А. и наследяват по 1/14 идеална част.
Ищците С.Ш.Д. и Б.Ш. Д. също са внуци на наследодателя, и са деца на С. Я.
Ю. и наследяват по 1/14 идеална част. Я. Исаев Д.е притежавал и имена Я.А. И.
видно от приложеното на л.14 удостоверение.
Безспорно е
между страните, че на Я. А. И. е било
възстановено правото на собственост върху недвижим имот представляващ нива
в с. Кошарна, общ. Сливо поле, с площ 39,010 декара в местността К. Г.,
образуваща имот № 036002 по плана за земеразделяне. Този факт се
твърди в исковата молба и се признава в отговора, където спорният имот е
посочен като „наследствения имот”. Освен това този факт е служебно известен на
този състав на съда, който е разгледал гр. дело № 860/2009г. на РРС, където е
представено решение № 306К от 02.11.1994г. с което на наследниците на Я.
А.е възстановено правото на собственост върху нива в землището на с. Кошарна,
общ. Сливо поле, с площ 39,010 декара, четвърта категория в местността К. Г.,
представляваща имот № 036002 по плана за земеразделяне.
Спорът, който
възниква е във връзка с придобиване по давност на имот от сънаследник. Този
спор е често срещан в съдебната практика и се разрешава сравнително
безпротиворечиво, като при разрешаването му се изхожда от следните съображения:
сънаследникът има право да ползва целия наследствен
имот, като при поискване от останалите сънаследници е длъжен да им осигури
възможност и те да ползват съобразно правата си или да им заплати обезщетение.
За това ползването на сънаследствен имот от един от наследниците, не прави
ползващия владелец на целия имот. Ползващия сънаследник по презумпция е
владелец на наследствената си част и държател на частите на другите
сънаследници. Ползващия сънаследник може да обори тази презумпция, като обаче е
длъжен да докаже, че е обърнал във владение държането на частите на другите
сънаследници, като недвусмислено е довел до тяхното знание, че владее целия
имот за себе си. В този смисъл проф. Петко Венедиков сочи: „Сънаследникът който е в имота, прави в него подобрения: това още не
означава, че той е отрекъл съвладението на своя сънаследник (р.642/67, I г.о.). Плащането на данъци,
записването на имота в данъчната партида на наследника, други подобни действия
не се смятат за достатъчни. Дори недвусмислено изразената воля на съвладелеца
да владее имота сам се смята за недостатъчна, ако не е доведена до знанието на
другите съвладелци. Съвладелец, който има такава воля, но не я проявява пред
тези, срещу които е насочена, не посяга върху владението им. Изобщо практиката
изисква действията чрез които се изразява разширяването на фактическата власт
на съвладелеца върху целият имот да са дошли до знанието на съвладелците:
р.17/70 Iг.о, р. 2426/70 Iг.о, р.212/71 Iг.о. и др. ”. – „Съсобственост. Правни въпроси”, 1994г,
стр.18-19.
Към същото разрешение
се придържа и актуалното Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК: „Презумпцията
на чл. 69 ЗС се прилага
на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността
им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при
които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху
вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт
върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато
обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.”
Ищците
доказват по делото, че са придобили по наследство идеалните части от процесния
имот. За да се уважи възражението на Б.Я.А.
за придобиване на целия спорен имот по давност е необходимо да се докаже, че тя
е обективирала спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си. Само упражняването на фактическа власт
не представлява обективиране на това намерение. По делото не се събраха
доказателства за това ответницата да е демонстрирала на останалите
съсобственици, че отрича правата им, след което да е упражнявала фактическа
власт върху имота за повече от десет години. Събрани са доказателства за това
кой е обработвал спорната нива, има дори и твърдения, че ответницата я е
владяла като своя. Няма доказателства обаче това намерение за своене да е било
доведено до знанието на другите сънаследници, поради което не се установява
ответницата да е станала владелец на дяловете на ищците. Липсата на споменатите
доказателства изключва възможността ответницата да е придобила целия имот по
давност, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани събраните гласни доказателства
относно това, кой е обработвал спорната нива.
Съгласно
Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по
гр. д. № 150/85 г., ОСГК:
„Собственикът на недвижим имот
може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицето, на което
е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия
имот. При уважаване на предявения иск нотариалния акт се
отменява
…
Отменяването на последния /нотариалният акт/ е изрично разпоредена законна последица от уважаването
на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.”
Т.е. при
уважен иск за собственост съдът следва да отмени констативния нотариален акт на
ответника, който го легитимира като собственик на спорния имот. В случая
нотариалният акт на ответницата следва да се отмени само частично- за 4/7
идеални части, които са собственост на ищците.
Цитираното тълкувателно
решение е издадено във връзка с приложението на чл. 431 ал.2 ГПК /отм./, но
същото е актуално и при действието на идентична актуална правна норма- чл. 537
ал.2 от ГПК.
Предвид изхода
на делото ответницата следва да заплати на ищеца С.Я.А. разноски по
делото в размер на 600 лева възнаграждение за адвокат, а на ищеца Н.К.Т. сумата
60 лева за държавна такса и такси за издаване на удостоверения.
По делото са
били предявени шест субективно съединени иска от шестима ищци, всеки от които е
защитавал собствените си права върху спорния имот. За това по всеки един от
субективно съединените искове се дължи отделна държавна такса в минималния
размер от 50 лева. Така общият размер на дължимата държавна такса е 300 лева от
които са внесени само 50 лева. Предвид изхода на делото невнесения остатък от
250 лева следва да се възложи в тежест на ответницата. Мотивиран така съдът:
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Б.Я.А. с ЕГН ********** ***, че С.Я.А. с ЕГН **********, Н.К.Я. с ЕГН **********, Н.К.Т. с ЕГН **********, Л.Я.Б. с ЕГН **********, С.Ш.Д. с ЕГН ********** и Б.Ш.Д. с ЕГН **********
са собственици на идеални части от следния недвижим имот: нива в землището на с.
Кошарна, общ. Сливо поле, с площ 39,010 декара, четвърта категория в местността
К. Г., представляваща имот № 036002 по плана за земеразделяне при
граници имоти с номера: 036009, 036008, 000180, 000181, 036006, 036003, 036005
при следните права:
1/7 идеална
част за С.Я.А., ЕГН ********** ***;
1/7 идеална
част за Л.Я.Б. с ЕГН ********** ***,
1/14 идеална
част за Н.К.Я. с ЕГН ********** с адрес ***,
1/14 идеална
част за Н.К.Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***,
1/14 идеална
част за С.Ш.Д. с ЕГН ********** с адрес *** и
1/14 идеална
част за Б.Ш.Д. с ЕГН ********** с адрес ***.
На основание
чл. 537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ
нотариален акт № 191, том VI, рег. № 17478, дело № 1042/2008г. на нотариус
рег. № 180 с който Б.Я.А. ЕГН **********
е призната за собственик на следния недвижим имот: нива в землището на с.
Кошарна, общ. Сливо поле, с площ 39,010 декара, четвърта категория в местността
К. Г., представляваща имот № 036002 по плана за земеразделяне само
в частта за 4/7 идеална част от посочения имот.
ОСЪЖДА Б.Я.А. с ЕГН ********** ***, да
заплати на С.Я.А., ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на
600 лева.
ОСЪЖДА Б.Я.А. с ЕГН ********** ***, да
заплати на Н.К.Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** разноски
по делото в размер на 60 лева.
ОСЪЖДА Б.Я.А. с ЕГН ********** ***, да
заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 250 лева.
Решението може
да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: /п/