РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Силистра, 15.04.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на заместник-окръжния прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра Ивелин Чафаланов разгледа КАНД № 8 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260024 / 19.11.2020 по АНД № 39 / 2020 г. Тутраканският районен съд (ТРС) е потвърдил наказателно постановление № 19-03 / 06.02.2020 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
Касаторът К.К.К., ЕГН **********, адрес: ***, моли съда да отмени горепосоченото решение с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответникът отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури оспорва касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-03 / 06.02.2020 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, на касатора е наложена глоба в размер на 1000 лв., на основание чл. 73, ал. 1 ЗРА, за нарушение на чл. 37 ЗРА, и, на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА, е постановено отнемане в полза на държавата на следните вещи: 1 бр. риболовна въдица, обвита цялата с черно тиксо; 1 бр. макара с влакно навито на нея, марка „Титан 700“; 1 бр. бура, самоделно направена; 1 бр. двойка кука; 1 бр. олово.
Районният съд е потвърдил наказателното постановление, приемайки за установени следните факти: „На 19.01.2020 г., актосъставителят, св. Г. Б. Г.[...] и св. В. М. Р.[...] извършвали проверка по поречието на р. Дунав. На речен километър 439,500 в землището на с. Нова Черна, обл. Силистра, установили лице да извършва риболов чрез забранен от ЗРА метод за риболов – косене (търмъчене) с един брой въдица. Лицето замятало въдицата и кордата във водата, след което с резки движения назад изваждал част от кордата и я навивал на макарата. С няколко такива действия лицето изваждало куката от водата, след което отново я замятало. След като го наблюдавали около десет минути и се убедили от движенията му, че извършва риболов чрез косене (търмъчене), контролните органи приближили лицето. Това бил жалбоподателят К.К., който св. Е.Е. познавал лично. Проверяващите разпоредили на жалбоподателя да извади междувременно заметната във водата кука. След като той сторил това, свидетелите имали възможност да огледат същата. Тя била видимо саморъчно изработена, с приблизителни размери 7-8/7-8 см без контра за примамката“.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. 1/ Невярно е твърдението, че липсва уредът, с който е извършеното административно деяние (риболовна пръчка). Въпросният уред е приет като веществено доказателство по въззивното дело с определение от 21.10.2020 г. на ТРС, което означава, че той не липсва. 2/ По конкретното дело е установено кое е средството за извършване на нарушението, тъй като то, както вече бе отбелязано по-горе, е прието като веществено доказателство по делото. Дали същото средство е използвано и при извършването на друго административно нарушение, по повод на което било образувано друго дело, е без значение за разглеждания правен спор. 3/ Действително разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗРА разрешава използването на двойна кука за риболов с въдица. В конкретния случай обаче нарушението е налице не поради използването на забранена кука за риболов, а поради неправомерното ѝ използване. Колкото до легалната дефиниция на § 1, т. 15 от ДР на ЗРА, трябва да се отбележи, че тя използва множествено число на думата „кука“, за да фиксира категорията средства, чрез които се извършва косене. Да се приеме, че дефиницията определя косенето като възможно само в случаите, когато се използват минимум две куки, би противоречало на здравия разум. 4/ Относно всички останали въпроси настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (ДВ № 13 / 14.02.2020 г.) към мотивите на обжалваното решение.
С оглед на гореизложеното, оспореният съдебен акт трябва да бъде оставен в сила, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (ДВ № 13 / 14.02.2020 г.), съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260024 / 19.11.2020 по АНД № 39 / 2020 г. на Тутракански районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.