Решение по дело №12317/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 08.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12317 по описа на съда за 2016 г., взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба от „Р.(България)” АД срещу С.М.И., починал в хода на производството и конституирани на като ответници по реда на чл. 227 от ГПК наследниците му М.С.М. и Р.С.М..

Ищецът твърди, че на 05.04.2016 г. подал заявление до РС – гр. Луковит за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на С.М.И. да бъде разпоредено да заплати на „Р.Б.“ ЕАД сумата от 14 797.67 главница по договор за банков кредит от 09.10.2007 г., ведно със законната лихва от 05.04.2016 г. до окончателното изплащане, 1 128.97 лева редовна лихва за периода 05.06.2012 г. – 15.08.2013 г., 6 490.38 лева наказателна лихва за периода 06.08.2012 г. – 03.04.2016 г. 14 691.99 лева изискуема лихва за периода 05.06.2010 г. – 13.07.2011 г., 1 075.44 лева комисиона за управление за периода 27.09.2010 г. – 05.07.2013 г. и 1 865.69 лева разноски. Срещу постановената на 08.04.2016 г. заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 136/2016 г. длъжник възразил, поради което ищецът моли да бъде установено съществуването на вземането по заповедта от 08.04.2016 г.

По договор за банков кредит от 09.10.2007 г. „Р.(България)” АД предоставила на кредитополучателя „КВ-К.-К.И.“ ЕТ кредит в размер на 92 872.50 лева, с краен срок на издължаване 25.09.2017 г. Към договора били сключени три анекса. К.И.починала на 23.03.2012 г. и неин наследник по закон бил С.М.И.. Плащанията по кредита били преустановени на 05.06.2012 г. Банката упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, за което уведомила С.М. с писмо, получено от него на 16.08.2013 г. Поради подадено от С.М.И. възражение предявява иск за установяване съществуването на вземането по заповедта от 08.04.2016 г. по ч.гр.д. № 136/2016 г. по описа на РС – гр. Луковит.

Ответниците М.М. и Р.М. не са подали отговор на исковата молба в срока

В постъпили от М.С.М. и Р.С.М. становища е направено възражение за местна неподсъдност на съдебно предявената претенция. Признават, че са наследници на С. М.И., но не и на К.И., от чието наследство се били отказали. Заповедта била постановена срещу несъществуващ правен субект. Възразяват за погасяване по давност на предявения от ищеца иск.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 136/2016 г. по описа на РС – гр. Луковит се установява, че на 05.04.2016 г. заявителят „Р.(България)“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на С.М.И., като наследник на К.И.И.да бъде разпоредено да заплати на заявителя посочените суми по приложеното извлечение от сметка.

Съдът е издал заповед в полза на кредитора, с която е разпоредил С.М.И. да заплати на „Р.(България)“ ЕАД сумата от 14 797.67 лева главница по договор за банков кредит от 09.10.2007 г. и анекси, ведно със законната лихва от 05.04.2016 г. до окончателното изплащане, 1 128.97 лева редовна лихва за периода 05.06.2012 г. – 15.08.2013 г., 6 490.38 лева наказателна лихва за периода 06.08.2012 г. – 03.04.2016 г., 14 691.99 лева изискуема лихва за периода 05.06.2010 г. – 13.07.2011 г. съгласно чл. 2.1., б. „в“ вр. чл. 1, б. „в“, б. „г“, б. „д“ и б. „ж“ от анекс № 3/14.07.2011 г. и 1 075.44 лева комисиона за управление за периода 27.09.2010 г. – 05.07.2013 г., както и 1 865.69 лева разноски по делото.

Срещу постановената на 08.04.2016 г. заповед по чл. 417 от ГПК от длъжника С.М.И. постъпило възражение, поради което „Р.(България)“ ЕАД предявява иск за установяване съществуването на вземането по заповедта.

На първо място следва да се отбележи, че ответникът Р.М. е направил възражение за местна неподсъдност на делото, което е заявено след срока за отговор. Съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК (ред. ДВ, бр. 59/2007 г.) възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. В случая на 09.06.2017 г. за Р.М. е изтекъл срока за подаване на отговор, в който е следвало да направи възражението си за местна неподсъдност на делото на СГС. След като възражението е преклудирано, компетентността на сезирания с установителния иск съд е стабилизирана. 

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото ответник е и М.М., който е с регистриран постоянен адрес *** и на това основание сезираният СГС е местно компетентен да се произнесе по съдебно предявената претенция.

Установява се от неоспорения по делото договор за банков кредит от 09.10.2007 г., че между „Р.(България)“ ЕАД и К.И.И., действаща като ЕТ „КВ-К.-К.И.“ е сключен договор, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 92 872.50 лева за оборотни средства с краен срок на издължаване 25.09.2017 г. Сумата е дължима при уговорената договорна лихва и при учредено обезпечение в полза на банката – първа по ред ипотека върху недвижим имот. Към договора са били сключени анекси, като в последния от тях – анекс № 3 от 14.07.2011 г. страните са се съгласили, че редовната главница възлиза на сумата от 68 336.50 лева, просрочената главница е 638 лева, просрочена редовна лихва – 583.41 лева, текущо начислена наказателна лихва върху просрочена главница – 3.75 лева, преструктурирана лихва – 8 430.33 лева, преструктурирана комисионна за управление – 359.87 лева и текущо начислена редовна лихва за периода 05.07.2011 г. – 14.07.2011 г. – 179.38 лева. По този анекс вземанията на обща стойност 68 974.50 лева е следвало да бъдат погасени по погасителен план, посочен в чл. 2.1 от анекса. Удължен е срока на договора до 05.06.2020 г.

С определение № 12/08.02.2016 г. по ч.гр.д. № 241/2015 г. по описа на РС – гр. Луковит е разпоредено вписване на приемането на наследството, останало от К.И.И.от С.М.И., както и отказите на М.С.М. и Р.С.М. от наследството на К.И..

Действително, М.М. и Р.М. не са наследници на К.И., но в хода на производството по делото е настъпила смъртта на С.М.И., а данни ответниците да са се отказали от наследството на последния не се съдържат по делото. След като С.М. е приел оставеното от К.И.наследство, в неговия патримониум са преминали правата и задълженията на наследодателя И.такива, каквито са били към 23.03.2012 г. След смъртта на М. наследниците му встъпват в правата и задълженията на наследодателя, от чието наследство не са се отказали.

Неоснователни са възраженията на Р.М. и М.М., че заповедта е издадена срещу несъществуващ правен субект. Към 05.04.2016 г. С.М.И. е бил правоспособен, а съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. По реда на чл. 227 от ГПК, след смъртта на длъжника С.М., негови процесуални правоприемници са Р.М. и М.М..

Съобразно дадените задължителни за съдилищата указания в т. 18 на ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато в производството по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК банката заявява установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем поради неплащане на определен брой вноски, правото на банката да получи вземането е предпоставено от надлежно извършено уведомление до длъжника, че е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това потестативно право следва да бъде упражнено от страната, на която то принадлежи преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

До С.М.И. е изпратено писмо, с което банката го уведомява, че е обявила предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит и сключените към него анекси и в качеството му на наследник на К.И.И.го е поканила да заплати доброволно дължимите по договора суми. Писмото е получено лично от С.И. на 16.08.2013 г., видно от известие за доставяне с обратна разписка.

След като банката е изпълнила задължението си да уведоми единствения наследник на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, следва да се приеме, че се дължи целият размер на усвоената главница, ведно с договорните и наказателни лихви и комисионни.

Към 16.08.2013 г. са настъпили фактите, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост – неплащането на задължения по кредита.

От изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че се дължи главница на обща стойност 14 797.67 лева, 1 128.97 лева договорни лихви за периода 05.06.2012 г. – 15.08.2013 г., 6 490.38 лева наказателна лихва за периода 05.06.2012 г. – 03.04.2016 г., 14 691.99 лева за периода 05.06.2010 г. – 13.07.2011 г. и изискуема комисионна за управление на стойност 1 075.44 лева.

Не следва да се обсъжда направеното от ответниците в подадените от тях становища възражение за погасителна давност. Съгласно дадени от ВКС указания в т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, възраженията за погасителна давност се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба.

При така установените по делото факти и обстоятелства, искът следва да бъде уважен, като на ищеца се присъдят претендираните от него разноски за държавна такса и депозит за експертиза по делото – 2 863.67 лева.

Съгласно задължителните указания на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в размер на 1 865.69 лева, дължими от длъжника съгласно заповедта по ч.гр.д. № 136/2016 г. по описа на РС – гр. Луковит.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК *******, че М.С.М., ЕГН **********, с адрес *** и Р.С.М., ЕГН **********, с адрес *** дължат на ищеца по равно следните суми:

14 797.67 главница по договор за банков кредит от 09.10.2007 г., ведно със законната лихва от 05.04.2016 г. до окончателното изплащане;

1 128.97 лева редовна лихва за периода 05.06.2012 г. – 15.08.2013 г.;

6 490.38 лева наказателна лихва за периода 06.08.2012 г. – 03.04.2016 г.;

14 691.99 лева изискуема лихва за периода 05.06.2010 г. – 13.07.2011 г.,

1 075.44 лева комисиона за управление за периода 27.09.2010 г. – 05.07.2013 г.,

за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 08.04.2016 г. по ч.гр.д. № 136/2016 г. по описа на РС – гр. Луковит.

Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М.С.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „Е.****“ сумата от 1 431.83 лева разноски за производството и 932.85 лева разноски по ч.гр.д. № 136/2016 г. по описа на РС – гр. Луковит.

Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р.С.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „Е.****“ сумата от 1 431.84 лева разноски за производството и 932.84 лева разноски по ч.гр.д. № 136/2016 г. по описа на РС – гр. Луковит.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         СЪДИЯ: