№ 7389
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20251100102115 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба от Р. В. С., ЕГН ********** и С. Т. С., ЕГН
**********, против Фронтекс Интернешънъл ЕАД, ЕИК *********.
С определение от 24.04.2025 г. е прекратено производството в частта за разликата над
83 392.04 лв. – главница по договор за кредит до първоначално оспорения дължим размер на
главницата от 114 661.49 лв.
В исковата молба се твърди, че срещу Р. В. С. и С. Т. С. е издаден изпълнителен лист
от 01.07.2009 г. по ч. гр. д. № 32291/2009 г. по описа на СРС в полза на БАНКА ДСК ЕАД.
Било образувано първоначално изпълнително дело № 20108410400081 на ЧСИ М., а след
това и изпълнително дело № 20248440400811 по описа на Частен съдебен изпълнител С. Я.,
рег. № 844 КЧСИ. Взискател по изпълнителното дело пред ЧСИ Я. бил Фронтекс
Интернешънъл ЕАД /цесионер/. Последното изпълнително действие годно да прекъсне
давността било извършено на 14.03.2012 г., като петгодишната давност била изтекла на
14.03.2017 г. Молят да се признае за установено, че не дължат на ответника следните суми:
сумата от 83 392.04 лв. – главница по договор за кредит, ведно със законна лихва от 77884.71
лв. за периода 13.09.2016 г. – 28.03.2025 г. и сумата от 38 222.71 лв., представляваща
неолихвяеми вземания /мораторни лихви/, за които суми е издаден на изпълнителен лист от
01.07.2009 г. по ч. гр. д. № 32291/2009 г. по описа на СРС. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва
да е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Погасителната давност била
многократно прекъсване, а с предявяване на иска била й спряла. Давностният срок бил
петгодишен, считано от 02.02.2010 г. Били извършени множество изпълнителни действия по
изп. д. № 81/2010 г. на ЧСИ М., както следва на: 14.01.2010 г.; 06.04.2010 г. – 09.08.2011 г.;
03.10.2011 г.; 07.02.2012 г.; 08.06.2012 г.; 19.06.2012 г.; 03.04.2014 г.; 18.06.2014 г.; 16.11.2015
г.; 24.11.2016 г.; 10.04.2017 г.; 05.12.2017 г.; 25.10.2018 г.; 09.08.2019 г. – 05.10.2021 г. След
прекратяване на делото било образувано изп. д. № 811/2024 г. на ЧСИ Я., по което също
били извършени изпълнителни действия годни да прекъснат давността на 15.03.2024 г.
,22.04.2024 г. и 30.01.2025 г. Периодът изтекъл между всяко от прекъсванията бил по-малко
от 5 години. Позовава си е на ЗМДВИП. Перемпцията не се отразявала на възможността за
1
прекъсване на погасителната давност, липсвало кредиторово бездействие. Моли искът да се
отхвърли. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство – определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№
1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието
на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за
дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен
интерес за ищеца от предприетата защита. Надлежна пасивна процесуална легитимация по
делото има само взискателят, който е придобил вземането след прехвърлянето, а именно
цесионерът - oпределение № 402 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1385/2018 г., II т. о.
Искът е насочен срещу цесионера и настоящ взискател по изпълнително дело №
20248440400811г. на ЧСИ С. Я..
За ищеца съществува безспорен интерес да установи, че не дължи единствено
претендираната /непогасена/ спрямо него сума по изп. д. По делото е постъпило
удостоверение за размера на дълга по изпълнително дело № 20248440400811 г. на ЧСИ С. Я..
Установява се, че актуалното задължение към 11.08.2025 г. е 83 392.04 лв., главница, ведно
със законна лихва, считано от 13.09.2016 г., която към 11.08.2025 г. възлизат на 81 865.65 лв.,
неолихвяеми вземания /мораторни лихви, изтекли законни лихви/ в размер на 38 222.71 лв.,
разноски по гр. д. в размер на 2893.16 лв., както и разноски в изп. дело в общ размер на
375.20 лв. В производството от наложен запор е постъпила сума в размер на 1079.30 лв.,
която не е разпределена. Оттук и претенциите, доколкото касаят вземания, които не са
погасени, са допустими и подлежат на разглеждане по същество:
С определение от 28.07.2025 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните обстоятелствата, че срещу Р. В. С. и С. Т. С. е издаден изпълнителен лист от
01.07.2009 г. по ч. гр. д. № 32291/2009 г. по описа на СРС в полза на БАНКА ДСК ЕАД за
процесните вземания, че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на Фронтекс
Интернешънъл ЕАД, както и, че въз основа на изпълнителния лист към настоящия момент е
образувано изпълнително дело № 20248440400811 по описа на Частен съдебен изпълнител
С. Я., рег. № 844 КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд.
По отношение на длъжника прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато
му бъде съобщено от предишния кредитор /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. Правнорелевантно за
действието на цесията е съобщението, извършено от цедента. Още с исковата молба ищците
са представили молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за образуване на изпълнително
производство, договор за цесия и съобщение за образувано изпълнително дело, в което е
отразено, че преди образуването на изпълнителното производство е сключен договор за
цесия между „БАНКА ДСК“ ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, както и е отразено
уведомление за извършено прехвърляне на вземането. Т. е. самите ищци са представили
доказателства за извършената цесия и съобщение, с което се връчва уведомление за цесията.
2
В исковата молба обстоятелствата, че вземането е прехвърлено и, че длъжникът е уведомен
за това, не се оспорват.
От приложеното копие от изпълнително дело № 20108410400081 на ЧСИ М. се
установява, че на 29.01.2014 г. „ОТП Факторинг“ ЕАД /л. 752-793/ са представили договор за
цесия и приложения, известие за доставяне на уведомително писмо на 18.04.2013 г. /л. 753/ и
доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от
негово име, които документи не са оспорени от ищците. Към молбата за образуване на изп.
д. № 20248440400811 от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД са представили договор за цесия и
доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши съобщаване от негово
име. С молбата е поискано ЧСИ да връчи уведомлението на длъжниците. Изпратени са
съобщения за образувано изпълнително производство е уведомления за извършена цесия, а и
процесуалният представител на ищците адв. К. от документите свързани с цесията /л. 144 от
делото/.
Оттук и съдът приема, че уведомяването за извършените цесии не е оспорено от
ищците с исковата молба, като и от приложените копия от изпълнителни производство, се
установява че Р. В. С. и С. Т. С. са надлежно уведомени за извършените прехвърляния на
вземанията както на „ОТП Факторинг“ ЕАД, така и на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Видно от копието от изпълнително дело № 20108410400081 поканата за доброволно
изпълнение, ведно със заповед за изпълнение от 01.07.2009 г. и изпълнителният лист, е
връчена на Р. С. на 18.01.2010 г. – виж л. 218 и на С. С. на 18.01.2010 г. /л. 223/, предвид
което и заповедта за изпълнение е влязла в сила спрямо двамата длъжника на 02.02.2010 г.
/съобразно действащата към този момент разпоредба на чл. 414, ал. 2 ГПК/.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за
влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение №
480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015
г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г.
по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Когато влиза в сила заповедта за
изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2
ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение №
628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В
мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които
3
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е
посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на
имущественото съС.ие на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Когато се постановява нов тълкувателен
акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е
налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде
изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все
още не е действащ. Такова изискване не може да бъде поставено и пред правните субекти,
по отношение на които законодателството не предвижда задължителна сила на
тълкувателните решения и постановления. Когато те са съобразили своето поведение с
дадено задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна норма, не може с
обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това би
нарушило принципа на правна сигурност. Затова следва да се приеме, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.
Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които
са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците – в този смисъл и решение № 252/17.02.2020г. по гр. д.
№1609/2019г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/ 2017 г., ВКС, ІV
г. о., решение № 51/21.02.2019г. по гр. д.№ 2917/2018г, ВКС, ІV г. о. Ако е налице осъществен
състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата на приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. е. предхождаща датата 26.06.2015
г./, новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на
изтичане на релевантния двугодишен срок
На следващо място, перемпцията е без правно значение за давността. Общото между
двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го
изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но
въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е
4
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не
е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
/включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/, т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
осуетява неговото прилагане. Относно обстоятелството, че перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността виж напр. определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч.
т. д. № 854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на г. о.
на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС,
определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение
№93/17.05.2021г. по гр.д.№2766/2020г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. по
гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021
г. на III г. о. на ВКС и др.
Без значение е в случая дали в периода 02.02.2010 г. до 26.06.2015 г. са предприети
действия годни да доведат до прекъсване на погасителната давност. Това е така, защото
двугодишният период по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, при непредприемане на изпълнителни
действия би могъл да изтече най-рано на 02.02.2012 г., респ. от тази дата е започнала да тече
погасителната петгодишна давност, а при всички положения давността е прекъсната с
молби, подадени от взискателя с вх. № от 03.04.2014 г. /л. 794/, с която е поискано налагане
на запор, молба с вх. № от 16.11.2015 г. /л. 826/, с която е поискано да се извърши опис на
движими вещи, както и молба с вх. № от 24.11.2016 г., с която възложено изпълнение по чл.
18 ЗЧСИ, което действие прекъсва погасителната давност – л. 836. Възлагането за
изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността
– виж ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №
451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр.
д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС. Т. е., дори в периода до 06.10.2015 г. да не са
извършвани никакви изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност, то
същата не е изтекла, предвид разрешението, дадено с ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това в посочения период от 02.02.2010 г. до 26.06.2015
г. са налице и множество други предприети действия в изп. производство годни да прекъснат
погасителната давност /наложени запори и възбрани/.
За периода след подаване на молба с вх. № от 24.11.2016 г. е без значение дали
насрочените описи на движими вещи и запора върху трудовото възнаграждение на Р. С.,
който не е връчен на работодателя, са довели до прекъсване на давността. Това е така, тъй
като погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция – виж решение № 240 от 07.08.2025 г.
по т. д. № 1123/2023 г. на I т. о. на ВКС, решение № 50002 от 13.02.2025 г. по гр. д. №
3008/2022 г. на III г. о. на ВКС. При всички положения погасителната давност е прекъсната с
молба на взискателя с вх. № от 09.08.2019 г., с която е поискане налагане на запор по
банкови сметки на длъжниците и опис на движими вещи /л. 880/, а след това и в рамките на
5
петгодишния давностен срок с молбата с вх. № 200779 от 15.03.2024 г., с която е поискано
образуването на изп. д. № 20248440400811, с която се иска налагане на запори на банкови
сметки, опис на движими вещи и се съдържа изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ /л. 61/.
Взискателят /първоначалният, а след това и конституираните цесионери да били
активни в хода на изпълнителните производства, като направените искания за изпълнителни
способи, респ. за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ прекъсват давността, независимо от това дали
перемпцията е настъпила и дали е образувано ново изпълнително дело или не.
Погасителната давност е прекъсната множество пъти като настоящият съдебен състав
намира, че липсва петгодишен срок, в който да не са извършвани изпълнителни действия,
годни да прекъснат погасителната давност.
На следващо място, не се споделят доводите на процесуалния представител на
ищците, за приложението на абсолютната погасителна давност и чл. 112 ЗЗД. тази
разпоредба е в сила от 2.06.2021 г. Текстът на § 2 от ПЗР на ЗД на ЗЗД, придаващ обратно
действие на чл. 112 ЗЗД, е обявен за противоконституционен с Решение № 4 от 20.04.2021 г.
по к. д. № 1/2021 г., т. е. абсолютната давност започва да тече след 02.06.2021 г. по
отношение на заварените парични вземания срещу физически лица.
Формираната с влязлата в сила заповед за изпълнение сила на пресъдено нещо
препятства правото на страната — потребител да поиска в следващо производство съдът да
се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална
неравноправност на съдържащи се в тях клаузи само ако се установи, че заповедният съд е
преценил действителността на клаузите от сключения договор и е изложил мотиви, които
позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на
контрол в рамките на това производство. Неизвършването на подобна проверка от
заповедния съд, не препятства правото на страната — потребител да поиска в следващо
производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит
и на неравноправността на съдържащите се в тях клаузи — определение № 1199 от
09.05.2024 г. по ч. т. д. № 1304/2023 г. на II т. о. на ВКС, решение № 491 от 23.07.2024 г. по
гр. д. № 1767/2023 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 2122 от 26.07.2024 г. по ч. т. д. №
356/2024 г. на II т. о. на ВКС, определение № 2472 от 05.08.2025 г. по ч. т. д. № 1212/2025 г.
на II т. о. на ВКС. В случая и съобразно диспозитивното начало, липсват подобни
твърдения /твърдения за неравноправни клаузи/ в исковата молба. Като само за пълнота,
съдът намира за редно да отбележи, че в случая е сключен договор за ипотечен кредит от
18.12.2007 г., към който не са приложими разпоредбите на ЗПК /в случая към датата на
сключване е действал ЗПК /отм./ от 01.10.2006 г., в който приложението му извън чл. 15 е
изключено за договори за кредит, обезпечени с ипотека – чл. 3, ал. 5, т. 1 ЗПК /отм./, норма,
която изключва приложението на разпоредбите за потребителските кредити спрямо
договорите за ипотечен кредит, се съдържа и в действащия към момента ЗПК/. Приложение
спрямо договора за кредит намира ЗЗП, но в случая за период от три години от датата на
усвояване на кредита възнаградителната лихва е формирана от БЛП в размер на 4.19 % и
надбавка в размер на 1.4 процентни пункта – виж чл. 7, изр. 1 от договора за кредит /л. 189
от делото/. Доколкото договорът е сключен на 18.12.2007 г., а заповедта е издадена на
01.07.2009 г., то не е изминал тригодишен период от сключването на договора, начинът на
формирането на клаузата за възнаградителна лихва за първите три години е ясно определен,
поради което и в случая не е налице неравноправност.
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
единствено на ответника. На ответника ще се присъди сумата от 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
******** и С. Т. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ********, искове с правно
основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено спрямо
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Тодор Александров № 109-115, бизнес сграда “ТАО”, ет. 6, че Р. В. С. и С. Т. С.
не дължат на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД следните суми: сумата от 83 392.04 лв. –
главница по договор за ипотечен кредит от 18.12.2007 г., сключен между „БАНКА ДСК“
ЕАД и Р. В. С. и С. Т. С., ведно със законна лихва от 77884.71 лв. за периода 13.09.2016 г. –
28.03.2025 г. и сумата от 38 222.71 лв., представляваща неолихвяеми вземания /мораторни
лихви/, за които суми е издаден на изпълнителен лист от 01.07.2009 г. по ч. гр. д. №
32291/2009 г. по описа на СРС, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, въз основа на който изпълнителен лист към момента е
образувано изпълнително дело № 20248440400811 по описа на Частен съдебен изпълнител
С. Я., рег. № 844 КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ******** и С. Т. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ********, да заплатят на спрямо „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Тодор Александров № 109-115, бизнес сграда “ТАО”, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 200 лв.– разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7