№ 18205
гр. С., 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110165331 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Б. Й. С. срещу „ДЗИ П. З.“
ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът твърди, че е пострадал от ПТП, настъпило около 10:10 ч. на 13.02.2023
г. в гр. С., на бул. „П. Л.“ с посока на движение от бул. „В. К.“ към ул. „К.“ по вина на
водача на лек автомобил „Дайхацу“, модел „Териус“ с рег. № В **** КТ, която,
движейки се в дясната пътна лента внезапно предприела маневра обратен завой, при
което навлязла в дясната пътна лента за движение в същата посока, при което
реализирала сблъсък с попътно движещия се лек автомобил „Киа“, модел „Сийд“, с
рег. № СА **** ТА, управляван от ищеца Б. Й. С.. Навежда твърдение, че в причинна
връзка с процесното ПТП е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания, описани в исковата
молба, а именно – травма на нервните коренчета на шийния отдел на гръбначния
стълб, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия,
травма на нервните коренчета в лумбалния отдел на гръбначния стълб, увреждане на
междупрешленните дискове в лумбалния отдел на гръбначния стълб. Сочи още, че
вследствие на ПТП е претърпял и имуществени вреди, изразязяващи се в разходи за
лечение, които възлизали на сумата от 803,01 лева. Сочи, че гражданската отговорност
на водача на лек автомобил „Дайхацу“, модел „Териус“ с рег. № В **** КТ била
застрахована при ответното дружество. Твърди, че е предявил извънсъдебно пред
ответника претенция за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, но до настоящия момент не било извършено плащане. Поради
това претендира от ответника заплащането на сумата от 10 000 лева /след допуснато
изменение на размера на иска чрез неговото увеличаване/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя -
1
16.02.2023 г. до окончателното плащане, и сумата от 803,01 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 02.03.2023 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва претенциите по основание и размер.
Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача на лек
автомобил „Дайхацу“, модел „Териус“ с рег. № В **** КТ, механизма на настъпване
на ПТП, както и наличието на пряка причинно – следствена връзка между твърдените
от ищеца вреди и процесното ПТП. Оспорва като завишен и размера на
претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Навежда
възражение за принос на пострадалия за търпените от него вредни последици от
травмата. Оспорва и момента, от който е изпаднал в забава, като се позовава на
правилото на чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ. Счита, че претенциите са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключена между ответното дружество и водача на лек автомобил
„Дайхацу“, модел „Териус“ с рег. № В **** КТ, валидна към датата на
застрахователното събитие; отправяне на извънсъдебна претенция пред ответника за
неимуществени вреди на 16.02.2023 г.; отправяне на претенция пред ответника за
имуществени вреди на 02.03.2023 г.
По делото е приложен двустранен констативен протокол за ПТП/13.02.2023 г.
(л.8), в който са посочени участниците в същото, констатирани са видимите щети по
л.а. „Д. Т.“, с рег. № В **** КТ и л.а. „Киа Сийд“ с рег. № СА **** ТА. Като виновен
за настъпването на ПТП е посочен водачът на л.а. „Д. Т.“, с рег. № В **** КТ – Е. С..
За установяване механизма на ПТП е изслушано заключение по САТЕ (л. 105-
110) и са събрани гласни доказателства. От заключението, което съдът кредитира като
обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания,
и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата
правилност, се установява, че на база представените доказателства може да се направи
извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „Дайхатсу Териос“, с рег.№ В****КТ, който при извършване на маневра за
обратен завой не е изчакал преминаването на движещия се от лявата му страна лек
автомобил „Киа Сеед“, с рег.№ СА****ТА, и е реализирал ПТП с него.
Описаният в протокола за ПТП и в заключението но САТЕ механизъм на
настъпване на процесното ПТП се подкрепя от изслушаните по делото гласни
2
доказателствени средства при разпита на свидетЕ.та Е. С., водач на автомобила при
настъпване на събитието. Според показанията на последната, на спирката на
метростанция „В. К.“ свидетЕ.та спряла управлявания от нея лек автомобил
„Дайхатсу“ вдясно, за да вземе сина си и потеглила от спряло положение. СвидетЕ.та
посочва, че светофарът бил на голямо разстояние зад управлявания от нея автомобил и
когато се огледала, не видяла никакви автомобили. При тръгването направила
неправилно обратен завой и управляваният от нея автомобил ударил друг автомобил –
такси, в предната дясна врата, който според свидетЕ.та може да е преминало на жълт
светофар и да е завило по-бързо. Участниците в ПТП паркирали колите встрани от
пътното платно и съставили двустранен протокол.
За установяване на характера на нанесените вреди на ищеца са представени
писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-медицинска експертиза
(л.112-121) и комплексна тройна съдебно-медицинска експертиза (л.145-155),
изготвени въз основа на представените доказателства и извършени лични прегледи на
ищеца. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза (л.117) при ПТП на
13.02.2023 г. ищецът е получил контузия в шиен и поясен отдел на гръбнака на фона
на предварително увреден терен - многоетажни дискови протрузии в шиен и поясен
отдел и множествени кисти на Тарлофф на нивата на долния торакален сегмент и
сакрума двустранно, най-голямата е с размер 0,70 см. При контузията са увредени
меките структури на шийния и поясен отдел на гръбнака, включваща мускулатура,
лигаменти, при липса на счупвания и дислокации на прешлени или техни израстъци и
разместване на стави. При ищеца травмата е протекла с умерено изразен шиен и
поясен вертебрален синдром/ с напрегната паравертебрална мускулатура без
разпространение към ръцете и краката, спонтанна и палпаторна болка, ограничаваща
движенията в същите области. Тази травматична увреда по своята медико- биологична
характеристика причинява болка и страдание. Според заключението на комплексната
съдебно-медицинска експертиза (л.152) ищецът е получил следните увреждания:
повърхностна травма на главата без загуба на съзнание, клинично изявен
посттравматичен цервикобрахиален полирадикулит С4-С5-С6-С7 в ляво; цервикални
дискови протрузии на горните нива поуетажни; окципитална евралгия в ляво; снижена
сила на захват в лява гривнена става; шиен вертебрален синдром: лумбосакрален
клинично проявен полирадикулит L5-S1 в ляво с лумбосакрален синдром и леко
изразен вертебрален синдром в тази зона. Увредите са в лека степен, неопасни за
живота.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза (л.118) обичайно,
без предварителни дегенеративни увреждания на гръбначния стълб оплакванията
отзвучават напълно за около 20 дни при спазване на препоръчания лечебно-
охранителен режим като най-интензивни са болките през първата седмица. При
описаната находка от образните изследвания е възможно епизодично и в бъдеще, при
3
резки неудачни движения, неудобна принудителна статична работна поза, излагане на
течение и простуда да получава обостряне на болковата симптоматика с ограничаване
на движенията, свързани обаче с предишните дегенеративни промени на гръбначен
стълб. Според вещото лице разходите, посочени в исковата молба са свързани с
уточняване динамиката на дегенеративните увреждания на гръбначния стълб на
ищеца.
При изслушването си в съдебно заседание, проведено на 04.06.2024 г. вещото
лице Б. С. на въпрос на съда дали провеждането на ЯМР е за диагностика и правилно
лечение, отговаря, че пациентът е потърсил помощ едва на другия ден и обяснява, че
изследването е могло да бъде разрешено от здравна каса, която дава такова до 2
седмици след искането. Изразява убедено предположение, че в неговия случай такова
разрешение би било дадено. Твърди, че от клиничния преглед не се установяват
спешни индикации, които да налагат незабавен ЯМР. На друг уточняващ въпрос на
съда вещото лице отговаря, че образната диагностика чрез ЯМР е необходима, за да
установи дали има усложняване. Съдът при установяване на фактите по делото не
кредитира изразеното от вещото лице мнение относно възможността изследването да
бъде заплатено от здравна каса. Този отговор излиза извън поставените въпроси, а в
съвкупност с твърдението, че пациентът е потърсил помощ „едва на следващия ден“
съдържа мнение с оценъчен елемент, предубеденост и внушение, при което се
поражда съмнение за безпристрастността на вещото лице при даване на мнение.
Обстоятелството, че ЯМР не е направен непосредствено след инцидента, само по себе
си не изключва причинната връзка между направения разход и увреждането от
процесното събитие, а и безспорно се установява, че това изследване в случая е било
назначено и по принцип се назначава от лекар – специалист.
Според заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица д-р П. И., д-р Д. Н. и д-р Л. К. (л.153) периодът на
възстановяване е между няколко месеца и една година; възможно е да продължи по-
малко или повече време, в зависимост от лечението и спазването на двигателен режим.
Ищецът е претърпял болки и страдания най-силно изявени два-три месеца след
процесното събитие. Направените разходи, описани в исковата молба, са за лекарства
и високоспециализирани изследвания, които се заплащат задължително. В съдебно
заседание, проведено на 09.09.2024 г., вещите лица на уточняващия въпрос на съда
отговарят, че направените разходи са във връзка с травмата от процесното ПТП, като
ЯМР е необходим за изясняването й. Обясняват още, че травмата оказва влияние на
съществуващия преди това дегенеративно дистрофичен процес в отделенията на
гръбначния стълб, при което се усложнява съществуващата преди това патология.
4
За установяване на характера, интензитета и продължителността на нанесените
неимуществени вреди на ищцата са събрани гласни доказателствени средства. От
разпита на свидетЕ.та Наделина Калпакова, негова съпруга, се установява, че след
като се прибрал вкъщи след инцидента ищецът бил в шок, от врата главата му висяла
надолу, а походката била неузнаваема. Казал на свидетЕ.та, че много го боли вратът и
че не може да си вдигне главата, направил опит да седне, но не можел нито да седне,
нито да стане прав. Това състояние продължило цяла нощ, като свидетЕ.та помагала на
ищеца да се обръща. Възстановяването му продължило над 01 месец и ищецът
преминал през рехабилитация, приемал и стероидни противовъзпалителни лекарства и
успокоителни. Първите три дни ищецът не можел да се къпе от болка, а от работа
отсъствал повече от 02 седмици, и заявил, че ако не управлява автомобил до 10 дни,
повече няма да се качи никога да управлява такъв. След инцидента ищецът бил нервен
и крещял, хранел се по веднъж на ден, поради болки. СвидетЕ.та посочва, че към
настоящия момент ищецът не се е възстановил напълно.
Съдът кредитира показанията на свидетЕ.та Калпакова, като отчете нейната
брачна връзка с ищеца съобразно чл. 172 ГПК, но и прецени, че с оглед
обстоятелството, че същата, като съпруга на пострадалия, има най-пълни, преки и
непосредствени впечатления от отражението на инцидента върху психиката му,
намери, че връзката между двамата не е годна да разколебае доказателствената
стойност на показанията.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявява
претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и
изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане
или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За
наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.
Установяването на специалната процесуална предпоставка не се оспорва от
страните и се установява от представените по делото молби до застрахователя (на лист
30, 31, 32, 33 и 34) и при съобразяване от настоящата инстанция, че предвиденият от
законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок е изтекъл към
момента на депозиране на исковата молба, по която е образувано делото. Плащане от
ответника на претендираната сума не се твърди и доказва. Горните изводи обуславят
допустимостта на исковото производство, което налага разглеждането на исковите
претенции по същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане
на неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от
кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно
поведение на лице, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в
причинна връзка с което са настъпили вреди и установяване на техния размер
(деликт); 2) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“
5
между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията
на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на
ответника е установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата. В тежест
на ответника е да докаже и възражението си за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства и експертни заключения, се
установява наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи основание на
предявената искова претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а именно
реализирано застрахователно събитие - ПТП от 13.02.2023 г., предизвикано
противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка
„Гражданска отговорност“ с валидно застрахователно покритие към датата на
произшествието, претърпени от ищеца Б. С. имуществени и неимуществени вреди,
както и причинно-следствената им връзка с процесното събитие.
Противоправността на поведението на водача на л.а „Дайхацу“, с рег. № В ****
КТ – Е. С., се установява от собствените й показания, изслушани по делото. Същата,
преди да предприеме маневрата завиване в обратна посока е била длъжна да се убеди,
че няма да създаде опасност за другите участници в движението и да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. С това поведение водачът е
нарушил правилата за движение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП (Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение), както и правилата на чл. 38, ал. 2 ЗДвП (При завиване в обратна посока
водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства).
Спорните въпроси между страните по делото касаят определяне на характера и
размера на понесените вреди, респективно техния паричен еквивалент, справедливия
размер на дължимото за тях обезщетение, респективно следва ли то да бъде намалено
поради съпричиняване на вредоносния резултат. От значение при определяне размера
на обезщетението, е изследване и на обстоятелството дали всички претърпени болки и
страдания на ищеца са в причинно-следствена връзка с инцидента.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не
компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда
по справедливост да определи заместващата парична престация, която делинквентът,
респективно застрахователят на неговата гражданска отговорност, дължи на увредения
като обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица
от уврежданията, настъпили при произшествието. При обсъждане размера на
паричното обезщетение съдът следва да прецени естеството и интензивността на
отрицателните изживявания на пострадалия, както и възрастта на увреденото лице,
ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на
възникването на правото на обезщетение. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на справедливото обезщетение настоящият състав съобрази на
първо място, че установените по делото увреждания по медикобиологичната си
характеристика представляват лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 2 НК –
причинени болки и страдания. На следващо място, съдът съобрази обстоятелството, че
поради своето естество причинените на ищеца увреждания са причинили затруднения
в движението му и обичайния му начин на живот, като най-интензивните негативни
усещания от физиологичен характер са с относително кратка продължителност – около
една седмици според заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, а според заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза
процесът на възстановяване е между няколко месеца и една година. Следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че за изпитаните от ищеца болки и страдания от
причинените увреждания е допринесло и обстоятелството, че те са нанесени на
предварително увредена област, която е обременена с дегенеративни промени.
Естествено следствие от изпитаните болки и затруднението движение е влошеното
6
психологичното състояние на ищеца, което се установява от свидетелските показания.
Настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото
доказателства счита, че с оглед на продължителността, интензивността на болките и
страданията, изпитвани от ищеца, с оглед на обстоятелството, че увреждането на
ищцата притежава медико-биологичните признаци на лека телесна повреда, че сумата
от 2 000 лева представлява цялостното справедливо обезщетение. Паричното
обезщетение не е в състояние да възстанови претърпените болки и страдания, но има
за цел да улесни увреденото лице в други области, с което да възстанови нарушеното
равновесие.
По иска за обезщетение за имуществени вреди, съобразно изложеното в
исковата молба и представените касови бонове на лист 24-25, л.27 и л. 29, ищецът
претендира заплащане на сума за направените разходи за лечение в общ размер от
803,01 лева, от които 6,25 лева за закупуване на лекарствени медикаменти за
облекчаване на болката, 640 лева за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на шиен отдел и
лумбален отдел, 24,79 лева за закупуване на лекарствени медикаменти за облекчаване
на болката и 131,97 лева за закупуване на лекарствени медикаменти за лечение на
уврежданията в областта на шийния и лумбалния отдел на гръбначния стълб. От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че всички предявени разходи са направени във връзка с процесното ПТП,
включително разходът за ЯМР. От свидетелските показания се установи, че вследствие
на претърпения инцидент ищецът е бил със силно променена походка, изпитвал е
силни болки. От заключенията на изслушаната тройна съдебно-медицинска експертиза
се установява, че извършването на изследването ЯМР е било необходимо за
уточняване на състоянието на ищеца. Напълно ирелевантно е обстоятелството дали
изследването е могло да бъде извършено по здравна каса, още повече, че тази
възможност е в зависимост от други обстоятелства – дали пациентът е здравно
осигурен, дали лекарят, който назначава изследването, разполага с лимити, както
обясняват вещите лица. Дори при наличие на такава възможност, тя не заличава
причинно-следствената връзка между причинените от противоправното деяние на
застрахования при ответното дружество водач увреждания на ищеца и направените
разходи за тяхното лечение. Поради това, искът за обезщетение за имуществени вреди
е основателен.
По възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване или за
увеличаване на размера им. Положителният извод за наличие на съпричиняване се
предпоставя от наличието на установено по делото противоправно поведение на самия
пострадал, с което той е създал предпоставки за собственото си увреждане си и
обективно е допринесъл за настъпването му, без да е необходимо да е действал
виновно. Следователно, необходима е причинно-следствена връзка между това
действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на
пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е
хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7 от Тълкувателно
решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е разяснено, че
поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква идентичност
между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване се преценява
7
конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от обезвреда.
В настоящия случай съдът намира, че от ангажираните по делото
доказателства не се установява със свое противоправно поведение ищецът да е
допринесъл за настъпване на уврежданията. Изложеното от св. С., че според нея
таксито може да е преминало на жълт светофар и да е завило по-бързо представлява
предположение, а не твърдение за факт, поради което не е годно да установи
противоправност на поведението на увредения. Поради това направеното от ответника
възражение за съпричиняване е неоснователно.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът за неимуществените вреди
претърпени от Б. С. вследствие на процесното ПТП се явява основателен за сумата
2500 лева, до която следва да бъде уважен, а за горницата до пълния предявен размер
от 10 000 лева, като неоснователен, искът следва да бъде отхвърлен.
Искът за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 803,01 лева.
Относно исканията за присъждане на лихва от датата на предявяване на
претенцията за плащане на обезщетения пред застрахователя, съдът намира, че същите
за основателни. По отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при
ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ, т.е. само в рамките на застрахователната сума и за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. Поради това, и
обстоятелството, че ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя на
16.02.2023 г. (л.30), законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 2500 лева се дължи от тази дата. Върху обезщетението за имуществени
вреди лихва се дължи, считано от 02.03.2023 г., тъй като видно от представените на
лист 30 и 33 по делото писма, пред ответника е предявена претенция за заплащане на
сумата от 6,25 лева на 16.02.2023 г., а на 02.03.2023 г. е предявена и претенция за
заплащане на сумата от 796,76 лева.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищецът е доказал разноски в общ размер от 2516,50 лева, от които 450 лева
държавна такса, 350 лева депозит за САТЕ, 250 лева депозит за СМЕ, 375 лева
първоначален депозит за комплексна СМЕ, 1051,50 лева допълнителен депозит за СМЕ
и 40 лева депозит за свидетел. Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът
8
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 769,42 лева.
Процесуалният представител на ищеца претендира присъждане на разноски
на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. Предвид изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден за заплати на адвокат В. О. сумата от 500 лева с включено
ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на ищеца в настоящото производство съразмерно на уважената част от
исковете, като съдът ползва Наредба № 1 от 09.07.2004 г. като ориентир при
определяне на същото, без да е обвързан от нея.
Ответникът доказва разноски в общ размер от 1776,51 лева, от които 250
лева депозит за СМЕ, 375 лева първоначално внесен депозит за комплексна съдебно-
медицинска експертиза и 1051,51 лева допълнителен депозит за комплексна СМЕ, и
100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 1233,34 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – П. З.“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на Б. Й. С., ЕГН:
********** на основание чл. 432 КЗ за сумата от 2500 лева (две хиляди и петстотин
лева), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени вследствие на ПТП, настъпило
на 13.02.2023 г. около 10,10 часа в гр. С., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на претенцията пред застрахователя - 16.02.2023 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 803,01 лева (осемстотин и три лева и една стотинка),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 02.03.2023 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 2500 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДЗИ – П. З.“ ЕАД, ЕИК: *********
да заплати на Б. Й. С., ЕГН: **********, сумата от 769,42 лева разноски в
производството съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗА вр. чл. 78, ал. 1
ГПК „ДЗИ – П. З.“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат В. В. О., с личен номер
№ *********, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ж.к. „М.“, бл. 370, вх. 1, ет.
10, ап. 56, сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищеца Б. С. в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Й. С., ЕГН: **********, да заплати
9
на „ДЗИ – П. З.“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 1233,34 лева разноски за
производството съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10