О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Хасково, 16.03.2017 г.
Административен съд Хасково, в закрито съдебно
заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Р.
Чиркалева АД № 113 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на П.Т.З. срещу приложение №2,3 към чл.56, ал.2 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги издадена от Общински съвет - Свиленград.
В жалбата се сочи, че издадения
подзаконов нормативен акт е незаконосъобразен в частта относно определените със
същата цени на услуги в общинска
библиотека Свиленград. Кумулативно се излагат твърдения и за нищожност на оспорения акт.
Административен съд – Хасково, след
като извърши служебна проверка по редовността и допустимостта на обжалването,
намира жалбата за редовна, но процесуално недопустима, предвид следното:
В жалбата се твърди се, че жалбоподателят
притежава правен интерес от обжалването предвид обстоятелството, че е реален
ползвател на услугите на в Общинска библиотека Свиленград и е заплатил 1 лв. за
дневно ползване на читални зали.
Съгласно разпоредбата на чл. 196 от АПК
при обжалване на подзаконови нормативни актове за неуредените случаи се
прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове. В
този смисъл относно допустимостта на жалбата приложение намира разпоредбата на
чл. 159 от АПК, с оглед на която наличието на правен интерес от обжалването се
явява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, за
наличието на която съда е задължен да следи служебно.
Видно от нормата на чл.186, ал.1 от АПК “Право да
оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите,
организациите и органите, чиито права,
свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него
или за които той поражда задължения”. От друга страна съобразно чл. 26, ал.
2 от ГПК, приложим субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК, освен в
предвидените от закон случаи, никой не може да предяви от свое име чужди права
пред съд.
Съгласно Решение на № 1 от 2005г. по к.д. № 8 от
2004г. на Конституционният съд във всички случаи при съдебно обжалване на
актове на изпълнителната власт от страна на граждани и юридически лица
интересът следва да се обосновава. Това произтича от изискването за правна
сигурност, което е основен компонент на принципа за правовата държава.
Конституционният съд приема, че активна легитимация имат всички правни субекти,
в случаите, когато подзаконовия акт пряко
засяга права, законни интереси или създава задължения за тях.
За да е налице изискуемия съгласно разпоредбата на
чл.159 от АПК правен интерес от оспорването, същият следва да е: 1. пряк - със самата отмяна на оспорения
административен акт да бъде отстранена или да се предотврати настъпването на
щета от изпълнение на административния акт; 2.личен – всеки има право на жалба само в защита на своите субективни
права, свободи и законни интереси; 3. непосредствен
- административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като
отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за
жалбоподателя, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя.
Жалбоподателя обосновава своя интерес с твърдението,
че е ползвател на услугите на Общинска библиотека гр. Свиленград и е заплатил
сумата от 1 лев за използване на читалня в библиотеката.
С оглед служебната проверка извършена от съдията
докладчик относно допустимостта на оспорването, по делото е приложена справка
от Общинска библиотека гр. Свиленград, видно от която жалбоподателя П.Т.З. за
първи и единствен път е посетил Общинска библиотека Свиленград на 27.01.2017г.,
деня в който е подадена и жалбата срещу процесния подзаконов нормативен акт,
като на същият е издадена еднодневна читателска карта.
Видно от приложената по делото справка за постоянен и
настоящ адрес на жалбоподателя, П.Т.З. е с постоянен и настоящ адрес ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Правила за
обслужване на читателите в Общинска библиотека Свиленград, „Общинска библиотека Свиленград е
културно – информационен институт, който събира, съхранява, организира и предоставя за ползване библиотечен фонд и
специализирани информационни услуги на гражданите на Свиленград и селищата от
Свиленградска община“.
При така установената фактическа обстановка, е видно
че жалбоподателя, разполагайки с опита да води множество съдебни производства
срещу подзаконови нормативни актове със сходен характер и в други общини -
видно от приложени справки от Административен съд Кърджали и Административен
съд Хасково, инцидентно е посетил общинска библиотека Свиленград с оглед
обосноваване наличието на правен интерес.
Такъв нарочно създаден правен интерес не обосновава
наличието на пряк, личен и непосредствен интерес, в случаите в които видно от
материалите по делото такъв липсва. Доколкото правния интерес следва да изхожда
от характера на търсената защита, настоящият състав намира, че обжалвания
подзаконов нормативен акт не засяга пряко правата и интересите на
жалбоподателя. Същият не е жител ***, не сочи притежанието на вилен или
ваканционен имот в общината, което би могло да доведе реално до предпоставки за
ползването на Общинска библиотека Свиленград, предвид което засягането на
негови права няма как да възникне непосредствено от действието на акта, ако
същият нарочно не предприеме действия за попадане в предметния му обхват.
Доколкото правораздавателната система следва да служи
за защита законните права и интереси на гражданите, в случаите в които те
реално са засегнати или застрашени, законодателят нормативно е въвел гаранции
за ограничаване използването на правораздавателните органи като средство за
задоволяване необходимостта на определени лица от водене на неограничен брой
съдебни производства, с нормативно въведено изискване за доказване наличието на
правен интерес от оспорването - обстоятелство, което настоящият състав намира,
че не е налице в процесната хипотеза.
Ето защо съдът счита, че жалбата се явява
недопустима, като предявена от лице без правен интерес предвид на което следва
да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл.159,
т.1, т.4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорване П.Т.З.
срещу приложение №2,3 към чл.56, ал.2 от Наредба № 10
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги издадена
от Общински съвет - Свиленград.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.дело № 113/2017г. по описа на Административен съд –
Хасково.
Определението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.