Решение по дело №458/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на У. Д. А., [държава], против Решение № 5881/28.04.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Не били обсъдени всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети страни. Неправилно било прието, че Турция е трета сигурна държава. С., влезли масово в Турция, първоначално са придобили статут на „посетители“, а впоследствие статут на временна закрила, без обаче да могат да подадат молба за статут на бежанец. Целта била да останат в Турция, докато траел военният конфликт в [държава]. Нямало гаранции, че принципът „забрана за връщане“ се спазвал ефективно. Моли решението да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят У. Д. А., редовно призован, се явява лично и се представлява. Заявява, че при първото интервю останал в Бежанския център, след което отишъл в София, но откраднали личните му вещи. Отишъл в полицията, коrто вместо да го върнат в Харманли, го изпратили до границата. Бил депортиран до Турция, като започнал да работи, за да си осигури пари. Декември месец 2023 г. отново дошъл в България. Бил задържан три месеца в София и пак го прехвърлили в Харманли. Твърди, че не иска да бъде върнат в Турция, тъй като ще го изпратят в [държава], където има призовка за казармата. Допълва, че не искал да носи оръжие и да убива, имал семейство - шест деца, за които трябва да се грижа.

Чрез процесуалния си представител, моли за отмяна на оспореното решение по изложените в жалбата съображения. Не били изяснени всички факти и обстоятелства от бежанската история, като акцентира, че би могло да се предостави хуманитарен статут на жалбоподателя. Допълва, че семейството му се намира в Турция, на него не му е издаден документ за пребиваване в тази държава /т. нар. „кимлик“/. Издаден му бил единствено предварителен документ с оглед искането му да бъде регистриран като бежанец в Турция, като поради това, че веднъж бил депортиран от България, му били прекъснати административните процедури по предоставянето на временна закрила в Турция. Моли актът да бъде отменен, а преписката – върната за ново произнасяне от органа, вкл. и при съобразяване на фактите относно предоставянето на хуманитарен статут.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, нередовно призована, без възражения относно хода на делото, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.07.2022 г. У. Д. А. от [държава] е поискал закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като УКБА /собствено/ А. /бащино/ ДЖАБЕР /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], гражданин на С., ЛНЧ **********, етническа принадлежност – а., р.: м. – с., семейно положение – [семейно положение].

На 01.08.2022 г. е проведено интервю с г-н А.. Същият заявява, че е роден на [дата]. в Хомс, където живял до 2018 г., след което се преместил в Идлиб на около 50 км, тъй като имало сражения между официалната армия, свободната армия и фронта А. Н.. Завършил осми клас в Хомс, работил в строителството и като шофьор. Бил [семейно положение], имал 5 деца, като те и съпругата му, както родителите му, седемте му братя и шестте му сестри, живеели в Идлиб. В края на май месец 2022 г. заминал за Турция нелегално, като се установил в Истанбул, тъй като в Идлиб имало сражения между групировките и официалната власт. В края на юни месец 2022 г. влязъл нелегално в България, със стълба през оградата, но бил задържан от граничните. Напуснал [държава] сам, защото нямал финансови възможности, а после искал да се събере със семейството си. Не членувал в политическа партия или военни формирования, не бил арестуван или осъждан, нямало заведени съдебни дела в [държава] или друга държава. Не сочи да е имал проблем с официалните власти в [държава], спрямо него не било оказвано насилие, нито отправяни заплахи. Не е имал проблеми заради изповядваната религия или етническата си принадлежност. Напуснал [държава] заради войната, като твърди, ще се върне там, когато настъпи мир. Допълва също, че не е посещавал пунктовете за регистрация в Турция. Не бил имал проблеми в тази държава, но не искал да остава там и затова я напуснал. Подал молба за закрила в Република България, тъй като нямало расизъм.

С Решение № 14075/19.09.2022 г. на Заместник-председателя на ДАБ на МС било прекратено производството по предоставяне на международна закрила на У. Д. А., тъй като същият от 08.08.2022 г. бил в неизвестност, не било постъпило искане да пребивава на друг адрес, различен от РПЦ – Харманли, нито информация за обективните причини, които са попречили за уведомяване на ДАБ при МС за промяната на адреса му.

С молба от 26.02.2024 г. У. Д. А. е поискал възобновяване на производството по разглеждане на молбата му за предоставяне на закрила на основание чл. 77, ал. 3 ЗУБ.

В докладна записка от 27.02.2024 г. на младши експерт в отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли, е посочено, че били изминали повече от 9 месеца от решението за прекратяване, което било влязло в сила, и поради това е предложено да бъде извършена поредна регистрация на чужденеца на основание чл. 77, ал. 2 ЗУБ. Кандидатът е регистриран като УКБА /собствено/ А. /бащино/ Д. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], [държава], ЛНЧ***********, етническа принадлежност – а., р. – с., семейно положение – [семейно положение].

На 06.03.2024 г. е проведено интервю с г-н А.. Същият заявява, че е роден на [дата]. /при регистрация станала грешка и го записали на 13.01.1986 г./ в [населено място], област Хомс, на около 27 км от Хомс, където живял до 2018 г., след което се преместил в [населено място], Идлиб. Завършил осми клас в родното си село, работил в строителството и като шофьор. Бил [семейно положение], имал 6 деца, като те и съпругата му, се намирали в [населено място], Турция, където живеели под наем. Семейството му било там от 2019 г., а той отишъл през 2021 г. Грижел се за тях, работел в [населено място], Турция, а сега брат му се грижел за тях. Допълва, че членовете на неговото семейство имали турски кимлици, които служели за лична карта /законно пребиваване/, но той нямал. Г-н А. подал молба да бъде регистриран като бежанец, но му дали документи преди кимлика. Не дочакал кимлика, напуснал. Децата му не посещавали училище, тъй като не приемали с.. Жена му родила в обществена болница, но ходили и в частни болници. Семейството му нямало проблеми с властите в Турция, нито било принуждавано от властите да напуска [държава]. Твърди, че родителите му, петте му сестри и двама от братята му се намират в И., Хомс, а другите трима братя – двама в Истанбул и един в У., но само един от тях имал кимлик. Напуснал [държава] през 2021 г. нелегално и отишъл при семейството си, като отбелязва, че не е имал проблеми с властите в Турция, а е напуснал поради тежкия живот и ниското заплащане. През месец юни или юли влязъл нелегално в България, пеша, чрез стълба през оградата, но бил задържан от полицията – целта му била да стигне Германия. Напуснал [държава], защото бил търсен за мобилизация в армията, а имал семейство и искал да се грижи за него. През 2011 г., 2012 г. и 2013 г. бил търсен от армията, изпратили му повиквателна в полицията в село, като му се обадили да отиде и получи. Не отишъл през трите години, след което никой не го бил търсел за казарма, тъй като районът на родното му село се контролирало от различни групировки. Напуснал [държава] заради войната, тежкото положение. Преди да напусне Идлиб нямало сигурност, районът се контролирал от организацията А. А., които правели каквото си искат – можели да арестуват заради прическа. Не членувал в политическа партия или военни формирования /отбил военната си служба от 2006 г. до 2008 г. в Дамаск и Ракка/, не бил арестуван или осъждан, нямало заведени съдебни дела в [държава] или друга държава. Не сочи да е имал проблем с официалните власти в [държава], спрямо него не било оказвано насилие, нито отправяни заплахи. Не е имал проблеми заради изповядваната религия или етническата си принадлежност. Твърди, ще се върне в [държава], когато настъпи мир. Уточнява, че напуснал центъра и отишъл в София, но го задържали и депортирали в Турция през месец август 2022 г. Отишъл при семейството си, работил, за да изкарва пари и преди 3-4 месеца отново влязъл в България. Стигнал до сръбско-българската граница, където го закарал трафикант, след което се предал на полицията. През месец декември 2023 г. отново влязъл в България от Турция, като напуснал последната, за да не го депортират [държава]. Подал молба за закрила в България, тъй като бил на гости в София, когато бил задържан и депортиран, и уточнява, че не иска да напуска България.

На 29.03.2024 г. е постъпило становище от Директора на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като У. Д. А., роден на [дата]. в [държава], в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

По подробно изложени съображения и предвид справки на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република и Република Турция с Решение № 5881/28.04.2024 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на У. Д. А..

Решението е връчено на г-н А. на 15.05.2024 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на У. Д. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния случай подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето У. Д. А. в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведени са интервюта, в хода на които се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя У. Д. А. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/. Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на молителя – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - ДЖАБЕР /фамилно/ и А. /бащино/, както и от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - У. Д. А., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай г-н А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /арабин/ или религиозната си /мюсюлманин-сунит/ принадлежност в страната по произход – Сирия. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, напуснал е Сирия само заради войната, като и да настоящия момент се установява, че такава в действителност се води в държавата по произход. Този факт не е новонастъпил. Молителят е живял в Турция от 2021 г., където живеело и семейството му от 2019 г., като напуснал Турция, за да отиде в Германия. Същият имал работа в Турция, като дори след депортирането му от България в Турция, властите на последната не го върнали в Сирия. Напускането на С. а впоследствие и на Турция /на второто интервю сочи тежкият живот и ниското заплащане/, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на г-н У. Д. А., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал Турция, а Сирия – заради войната. Не се доказва по делото, че след 2013 г., което е 8 години преди да напусне Сирия, са предприети спрямо него действия за включване във военните действия там, тъй като отбил казарма и бил получил повиквателни за мобилизация. Прави впечатление и, че неговото семейство продължава да живее в Турция, като е напуснало С. 2 години преди жалбоподателя. С оглед твърдението на молителя, че няма намерения за завръщане в Сирия, вкл. и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция и е направило опит да напусне нелегално България през границата със Сърбия /предвид и данните, че е напуснал РПЦ-Харманли и е бил в неизвестност/, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Липсват данни по делото, че закрилата срещу преследване може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 8, ал. 7 ЗУБ. Отделно от това, не се установява част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо У. Д. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход, /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е изрично в оспорения акт, че към момента е налице вътрешен въоръжен конфликт в страната по произход, като следва да се допълни, че той се характеризира с високо ниво на насилие и тежки нарушения на правата на човека. Не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо г-н А., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/, но с оглед данните по делото няма друга част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, вкл. и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Липсват данни по делото, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила. Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно - по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

4. Следва да бъде посочено също, че лицето твърди да е дошло в Република България от Турция, където е живяло около 3 години, поради което е изследвана възможността да се ползва със закрила от друга държава.

Съгласно утвърдената съдебна практика Турция попада в обхвата на понятието „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. Съгласно дадената легална дефиниция това е „държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава“. От изявленията на молителя в проведеното интервю се констатира, че същият, пребивавайки и работейки в Турция, не се опасява за живота или свободата, както своите, както и тези на членовете на неговото семейство, които също живеят там необезпокоявано от 2019 г. и имат турски кимлици, вкл. и доколкото едно от децата му е родено в Турция, не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство. От обстоятелството, че животът е тежък и децата му не учат, не се извежда изводът, че Турция не попада в обхвата на понятието „трета сигурна държава“. По делото е приложена справка относно положението на сирийските бежанци в Република Турция, за които последната предоставя възможност за временна закрила. В тази справка е изрично вписано, че Турция поддържа географското ограничение на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и я п.рилага само за бежанци с произход от европейски държави, но и също, че през месец април 2013 г. се приема Закон за чужденците и международната закрила, който установява специална правна рамка за убежището в Турция и потвърждава нейното задължение към всички лица, нуждаещи се от международна закрила независимо от страната им на произход. Посочена е подробно в какво се изразява закрилата и помощта за сирийци в режим на временна закрила, както и правата, които им се предоставят – достъп до здравеопазване, образование, социално подпомагане, достъп до пазара на труда. В съответствие с посоченото в справката лицето твърди, че е заявило от властите в Турция получаването документ преди кимлика, като същото е работило дори и след депортирането му. Следва да се има предвид, че молителят нито е депортиран от Република Турция в Сирия, нито по преписката се съдържат доказателства, нито се сочат такива от жалбоподателя, че може да се случи това след връщането му от Република България. Не без значение е и фактът, че в приложената справка за Република Турция изрично е посочено – „всички сирийски бежанци в Турция са защитени срещу връщане, което означава, че никой сириец няма да бъде върнат в Сирия против волята му. Въпреки това евентуална липса на регистрация има потенциал да създаде пречки при достъп до услуги и помощ“. Този факт се противопоставя на твърдението на жалбоподателя, че същият би бил принудително върнат в Сирия.

В случая с оглед разпределената доказателствена тежест, въпреки че са налице безспорно данни за наличието на въоръжен конфликт, за г-н А. не е налице непосредствена опасност от тежки посегателства предвид пребиваването си в Турция без риск за неговата сигурност и тази на семейството му преди идването си в България. Ирелевантно е обстоятелството какво ще бъде поведението на турските власти при евентуално връщане на молителя на територията на Турция. По аргумент от противното на § 1, т. 9, б. „г“ и „д“ ДР ЗУБ за г-н А. съществува възможност да поиска международна закрила като бежанец в Турция, доколкото същият е сирийски гражданин, като липсват представени от негова страна доказателства, от които безспорно да се установи, че няма да бъде допуснат отново до територията на Турция. Отделно от това, следва да бъде отбелязано и, че молителят е преминал границата с Република България нелегално, без данни да е налице разрешение от турското правителство. Същият, чрез поведението си, е изразил волята си да напусне територията на „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ, каквато се явява Турция.

5. Доколкото се доказа, че в територията на държавата по произход са застрашени животът или свободата на чужденеца и същият би бил изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, следствие от въоръжения конфликт, но същият може да се завърне в Турция, за него не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

6. Следва да се добави, че У. Д. А. доброволно е напуснал Турция, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец.

7. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Този извод се обуславя и от следните обстоятелствата – семейството на молителя продължават да живеят в Турция, но същият я е напуснал, за да отиде в Германия, като въпреки явяването си в съдебно заседание, в което изложи личната си бежанска история, не заяви и не представи доказателства, нито формира доказателствени искания извън твърденията за наличието на война в Сирия, вкл. и, че е бил в неизвестност при първото си влизане в България, напускайки РПЦ Харманли след подаване на молбата и провеждане на интервю, показва, че в действителност не желае да му бъде предоставена в Република България поисканата международна закрила.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на У. Д. А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на У. Д. А., гражданин на Сирия, против Решение № 5881/28.04.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК, и за сведение - на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците чрез представителя му в Република България.