№ 4555
гр. С., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110141500 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и
пета от ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
Предявен е от КР. Ц. К. от гр. Пловдив срещу И.Е - Б гр. С. иск с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за общата сума от 1300 лв. – трудово
възнаграждение за периода от 24.02.2021 г. до 13.05.2021 г. В открито
съдебно заседание на 15.04.2022 г. ищецът лично и чрез процесуалния си
пълномощник адвокат Илиев излага съображения, поради които счита
предявения иск за основателен и моли съда да го уважи, както и да му
присъди направените по делото разноски.
Ответникът – И.Е - Б гр. С. в писмен отговор на исковата молба от
21.10.2021 г., чрез законния представител и. д. директор Т.К заявява
възражения против предявения иск. Поддържа становище за неговата
неоснователност и моли съда да го отхвърли. Съображения в подкрепа на
тезата за неоснователност на иска се излагат и в хода на устните състезания,
проведени в открито съдебно заседание на 15.04.2022 г., както и в писмени
бележки от 26.04.2022 г. чрез юрисконсулт Мария Петрова. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Видно от ангажираните и от двете страни в процеса, в заверен от
съответната страна препис, Трудов договор № 84/01.11.2017 г., Допълнително
споразумение № 112/01.10.2019 г. и Предизвестие за прекратяване на трудово
правоотношение вх. № 236/04.02.2021 г., връчено на КР. Ц. К. на 08.02.2021 г.
е, че в периода от 01.11.2017 г. до 23.02.2021 г., включително страните по
делото са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по
трудов договор, сключен при условията на чл. 111 КТ – за външно
съвместителство, по което ищецът е бил служител на длъжност 24227082
Доцент в лаборатория „Биофотоника“ при И.Е - Б гр. С., с уговорено непълно
работно време, първоначално 2 часа дневно, а считано от 01.10.2019 г. – 4
часа дневно и с уговорена основна работна заплата след 01.10.2019 г. в размер
на 425 лв., а ответникът – работодател, по смисъла на §1, т. 1 от ДРКТ. Така
съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от
работодателя, на основание чл. 334, ал. 1 КТ с писмено предизвестие вх. №
236/04.02.2021 г., връчено на КР. Ц. К. на 08.02.2021 г., считано от 24.02.2021
г. – с изтичане срока на предизвестието от 15 дни, съобразно нормата на чл.
335, ал. 2, т. 1 КТ. Връчената на ищеца на 14.05.2021 г. Заповед №
7/08.02.2021 г. на директора на И.Б. единствено констатира прекратяването на
трудовия договор и няма отношение към законосъобразността на така
реализираното прекратяване, което е изцяло в съответствие с нормата на чл.
334, ал. 1 КТ.
По делото липсват твърдения и доказателства между страните по делото
да е възникнало ново валидно трудово правоотношение след 24.02.2021 г., въз
основа на писмен трудов договор в съответствие с императивната норма на
чл. 62, ал. 1 КТ, в който да са уговорени, съобразно чл. 66, ал. 1 и ал. 2 КТ,
основните елементи на трудовото правоотношение, по който писмен трудов
договор ищецът да е полагал труд при ответника срещу задължение на
последния за плащане на трудово възнаграждение по чл. 245, ал. 1 КТ,
съответно на писмените уговорки по чл. 66, ал. 1, т. 7, вр. чл. 62, ал. 1 КТ.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване при
условията на главно и пълно доказване на съществуването на валидно
трудово правоотношение между него и ответника през процесния период от
24.02.2021 г. до 13.05.2021 г., по време на което трудово правоотношение да
е полагал труд като работник или служител при ответника срещу дължимо за
2
положения труд възнаграждение, не е установил тези обстоятелства в процеса
по делото.
Горното мотивира съда да отхвърли изцяло предявения иск с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ за общата сума от 1300 лв. – трудово
възнаграждение за периода от 24.02.2021 г. до 13.05.2021 г., като недоказан
по основание.
При този изход на спора, на ищеца не се следват разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът не дължи по сметка на Софийския районен съд държавна такса
и разноски, на основание чл. 359 КТ и чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т. 1, предл.
последно от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от КР. Ц. К. с ЕГН ********** с
адрес /АДРЕС/ срещу И.Б. – Б. с БУЛСТАТ ******** със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за общата сума
от 1300 лв. – трудово възнаграждение за периода от 24.02.2021 г. до
13.05.2021 г., като недоказан по основание.
ОСЪЖДА КР. Ц. К. с ЕГН ********** с адрес /АДРЕС/ ДА
ЗАПЛАТИ на И.Б. – Б. с БУЛСТАТ ******** със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 23, т. 1, предл. последно от Наредба за заплащането
на правната помощ
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от
3
12.05.2022 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4