№ 83
гр. Разград , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Анелия М. Йорданова
Емил Д. Стоев
Секретар:Светлана Л. Илиева
Прокурор:Веселин Якимов Минков (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20203300600322 по описа за 2020 година
Производството е по Глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от РП
Разград, жалби от подсъдимите, от защитник на подсъдим и от повереник на
частния обвинител и граждански ищец против присъда №217/25.06.2020 г.
по нохд №276/2019 г. на Районен съд Разград.
Постъпила е жалба (вх. №5180/03.07.2020 г. на РС Разград) от адв.
Марковски – повереник на частния обвинител и граждански ищец Р.
Юзджанова Х.. Оплакването е относно наказанията, наложени на
подсъдимите, които жалбоподателят намира за явно несправедливи и по
отношение на присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди по
предявения граждански иск, която жалбоподателят счита за занижена.
Според жалбоподателя наложените наказания са неоправдано ниски и
няма да постигнат целите, визирани в чл. 36 НК. Според адв. Марковски
наказанията не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца,
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Съдът е подценил и
отчетените в СППЕ трайни негативни последици върху психиката на
пострадалата.
1
Според жалбоподателя присъденото обезщетение е ниско и не отговаря
на принципа за справедливо обезщетяване на вредите от престъплението.
Искането е да се измени присъдата, като се увеличи наказанието на
подсъдимите към максималния размер, предвиден в закона и се постанови
ефективното му изтърпяване, тъй като приложението на чл. 66 НК не води до
постигане на целите на личната и генерална превенция. Иска се да се уважат
гражданските искове в предявения размер.
В съдебно заседание адв. Марковски поддържа жалбата и излага
аргументи, свързани с явна несправедливост на наложено наказание, което
счита за недостатъчно и несъответно на обществената опасност, както и за
неоснователно занижено обезщетение за неимуществени вреди. Според
повереника на частния обвинител жалбите на подсъдимите са неоснователни.
Адв. Марковски счита, че е установено авторството на извършеното
престъпление от двамата подсъдими. Адвокатът намира, че съдът е наложил
изключителни ниски наказания, като не отчел, че:
този тип престъпления се отличават с висока обществена опасност;
съдът е игнорирал, по отношение на Т.Р. тази престъпна упоритост,
обстоятелството, че с отделни деяния е извършвано системно
посегателство върху половата неприкосновеност, което води до по-
висока обществена опасност;
вредните последици от това, което се е случило на пострадалата -
една година спряла да ходи на училище, затворило се е в себе си,
търсила помощ от психолози и психиатри;
Повереникът на частния обвинител - адв. Марковски моли съда да
приеме, че са налице основания за определяне наказание на Т.Р. при
условията на чл. 54 НК, като се отчете чистото съдебно минало и млада
възраст. По отношение на Я. счита, че подсъдимият ползва реда на
непълнолетието, което е част от правната основа и не би следвало да се
отчита като смекчаващо обстоятелство възрастта му.
По оплакванията в жалбите намира, че оплакванията за необоснованост
на съдебния акт са неправилни. Сочи, че съдът е установил блудствен полов
акт между Ш.Я. и Р.Х. на база гласните доказателства по делото. И този полов
акт е доста по интензивен и самото изпълнително деяние покрива двете
форми на блудствените действия, полово желание и нагон, обхваща двете
форми принуда, сила и заплаха. Адв. Марковски намира, че самият акт, който
извършва с 12-годишната Р.Х. говори за необходимост наказанието да бъде
доста по сурово от определеното.
Според повереника на частния обвинител и граждански ищец
последиците от самото деяние, болките, страданията, срамът, който е
изпитвала, това че пострадалата е прекъснала училище, затворила се в себе
си, водят до извод, че гражданския иск необосновано е бил отхвърлен до
2
размера, в който е бил предявен. Искането е да се измени присъдата като се
коригира наказателно осъдителната и гражданската част.
Постъпила е жалба (вх. №5250/06.07.2020 г. на РС Разград) от
подсъдимия Ш. Г. Я. . Оплакването е, че присъдата е необоснована, тъй като
не е знаел че Х. е под 14 години. Твърди се, че близостта с Х. е била
доброволна и двамата имали желание да го направят, но след натиск от
родителите на Х., нещата станали други. Счита, че обвинението е недоказано.
Искането е съдът да отмени присъда и постанови нова, с която да го
оправдае.
В съдебно заседание защитникът адв. Р. Маринов поддържа
въззивната жалба. Изтъква, че се касае се за млади хора, в деликатна възраст,
че има събиране, което е ставало всеки ден и въпреки, че Р.ва е била опипвана
от Р., тя не съобщава на близките си за тези негови действия. Нито съобщава
навреме за действията, извършени и от подс. Шабан. Едва, след като става
ясно, че е била обект на сексуално посегателство, тя съобщава на близките си,
с нея започват да работят психолози и в един момент тя узрява и това, което
до този момент не и е ясно, че е нередно и светва и започва да говори неща
вече, които пред съда се възприемат по различен начин от действително,
което се е случило зад този магазин.
Защитникът намира, че следва да се прецени ниската възраст на всички,
които са участвали в тези събирания. Намира, че не са събрани доказателства,
че подсъдимите са знаели за възрастта на подсъдимата и присъдата е
постановена без да се съобрази това обстоятелство.
Намира, че присъдата следва да бъде отменена.
Постъпила е жалба (вх. №5259/06.07.2020 г. на РС Разград) от адв.
Игнатова – защитник на подсъдимия Т. Ю. Р. . Оплакването е, че
присъдата е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Искането е съдът да отмени присъда и постанови нова, с която да
признае подсъдимия за невиновен и отхвърли гражданския иск. Алтернативно
да измени присъдата, като намали наложеното наказание и размера на
присъденото обезщетение.
В допълнително изложение от 08.09.2020 г. се излагат доводи, че при
оценка и анализа на доказателствата РС е допуснал съществени процесуални
нарушения на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК, довели до грешни фактически
изводи и неправилно приложение на материалния закон. Анализът на
доказателствения материал е кратък, направен избирателно, едностранчиво и
необосновано. Даден е приоритет на показанията на пострадалата и
игнорирани показанията на св. О.а, О., А., Хюсеинова и Маринова. Не са
обсъдени и ценени по отдлено доказателствата за двете деяния и не става
3
ясно въз основа на какви доказателства е осъден всеки от подсъдимите.
Изводът, че подсъдимите са съзнавали възрастта на пострадалата, според
жалбоподателя е в противоречие с показанията на свидетелите. Според
защитника следва да се прецени дали действията на Р. не са маловажен
случай.
В съдебно заседание адв. Игнатова поддържа жалбата и моли съда да
оправдае подзащитния , алтернативно да намалите размера на наказанието и
обезщетението за неимуществени вреди. Според защитника извършеното от
подс. Т.Р. не е с такава обществена опасност, за каквато говори повереника на
пострадалата. Изтъква, че към момента на деянието Тездажан Р. е бил три
седмици след навършване на пълнолетие. Съответно в тази млада възраст
интереса към другия пол е голям и такива действия се случват често и
колкото повече възрастните разпитват и се ровят за тях, толкова по-тежки са
последствията. Защитника насочва вниманието към заключението по
назначената съдебна психиатрична експертиза, според което подс. Р. не е
фрустрираща фигура за пострадалата Р. и няма твърдения в заключението,
които да свързват тревожността и посттравматичен стрес с действията на
подс. Р.. Моли съда ако прецени, че подс. Р. е виновен да намали наказанието
и обезщетението за претърпени неимуществени вреди от пострадалата Р..
Постъпил е протест (вх. №5506/10.07.2020 г. на РС Разград) от
прокурор в Районна прокуратура – Разград.
Оплакванията са, че присъдата е неправилна в частта, относно
определените наказания на двамата подсъдими. Прокурорът счита
наказанията за занижени.
По отношение на Р. прокурорът счита, че е налице престъпна упоритост
при извършване на деянията и завишена лична обществена опасност, поради
осъждането за престъпление по чл. 124, ал. 1 НК. Счита, че наказанието
следва да се определи към средния размер и отложи за изпитателен срок от 5
години.
По отношение на Я. намира, че се установява висока обществена
опасност на деянието и дееца и с оглед на това, че е бил и близо до
навършване на пълнолетие счита, че следва да се наложи наказание над
средния размер, предвиден в закона, което да се изтърпи ефективно.
Искането е да се измени присъдата в частта относно наложените
наказания, като се увеличат наказанията и съдът наложи на Р. наказание 3
години лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за 5 години и на Я. 2
години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Излага доводи,
че наказанията са явно занижени, несправедливи и несъответстващи на
деянието на подсъдимите, поради което първоинстанционната присъда следва
да бъде изменена като бъдат завишени наказанията.
4
Счита жалбата на пострадалата за основателна и почиваща на
доказателствата по делото.
Счита жалбите на подсъдимите за неоснователни. Според прокурора от
събраните доказателства безспорно се установява авторството на
извършеното престъпление.
В жалбите и протеста няма направени доказателствени искания.
В допълнителното изложение от адв. Игнатова се съдържа възражение
по чл. 322 НПК против подадените протест от прокурора и жалба от
повереника на частния обвинител и граждански ищец. Счита жалбата и
протеста за неоснователни, тъй като искането за увеличаване на наказанието
не съответства на обществената опасност на деянието и на характеристичните
данни и обществена опасност на Р.. Според защитата няма доказателства Р.
да е предал каквато и да е снимка на Я., а с това във въззивната жалба на
повереника на пострадалата се обосновава повишена обществена опасност.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед
характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК и
установи:
Жалбите и протеста са подадени против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица, които са оправомощени,
съгласно чл. 318, ал. 2-6 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград признал:
- подсъдимия Т.Р. за виновен в това, че на неустановени дати в периода
24.10.2017 г. до 11.11.2017 г. в с. Раковски, в условията на продължавано
престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание, без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст - Р.Х. на 12 години – престъпление по чл. 149, ал. 1 НК във вр. с чл.
26, ал. 1 НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 6
м. , чието изпълнение отложил, на основание чл. 66 НК, за срок от три
години;
- подсъдимия Ш.Я. за виновен в това, че на 04.11.2017 г. в с. Раковски
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без
5
съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Р.Х.
на 12 години, като блудството е извършено чрез употреба на сила и
заплашване, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по
чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и му
наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 6 м. , чието
изпълнение отложил, на основание чл. 66 НК, за срок от три години.
Осъдил подсъдимия Р. да заплати на Х. 8 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и отхвърлил предявения иск за разликата до 100 000
лв.
Осъдил подсъдимия Я. да заплати на Х. 25 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и отхвърлил предявения иск за разликата до 100 000
лв.
Присъдил разноските в тежест на подсъдимите. Осъдил подсъдимите и
да заплатят държавна такса върху гражданските искове.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Т. Ю. Р. е български гражданин, роден на 07.10.1999 г. в
гр. Разград. Не е женен. Не е осъждан.
Подс. Р. не страда от психично заболяване, към 2017 г. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Може правилно да възприема фактите имащи значение по делото и да
дава достоверни обяснения, а също и да участва пълноценно във всички фази
на наказателното производство.
Подсъдимият Ш. Г. Я. е български гражданин, роден на 14.06.2000 г. в
гр. Разград. Не е женен. Не е осъждан.
Подс. Я. не страда от психично заболяване, към 2017 г. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Може да възприема правилно фактите имащи значение по делото, да дава
достоверни обяснения и да участва пълноценно във всички фази на
наказателното производство. Въпреки непълнолетната възраст, към 2017 г., Я.
е осъзната личност, социализиран и интелектуален капацитет в норма.
През 2017 г. двамата подсъдими живеели в с. Раковски. Често се
събирали със свои приятели – свидетелите М.С.Х., З.Б.О., С.Т.А. /ГГ./,
6
К.Б.О..
По същото време св. Р. Ю. Х., родена на 20.06.2005 г., била на 12 години
и живеела в с. Раковски. Спяла в една стая със сестра си – св. М. Х.. Р.Х. била
ученичка в 6 клас в ОУ „Г.С.Раковски“ с. Раковски.
Р.Х. е психично здрава. Интелектуално-паметовото й развитие е в
рамките на нормата. При нея не се идентифицира склонност да внася лъжи и
измислици. Фантазният свят помага да преработи психотравмено събитие и
преживяване, но не служи да прикрива или преиначава истината. До
октомври 2017 г. се е изградила като човек, който безрезервно вярва на хората
и ги слага в графа добри и лоши. Не се е научила да внася нюанси, както и да
разчита такива в отношенията си и не е в състояние да дава социално
желателни отговори, тъй като тя все още не може да разбира какво носи
преиначената информация. Била е податлива от групата, а не от авторитети,
което е норма за възрастта.
Р.Х. познавала подс. Р. и подс. Я.. Тя също често, след училище и в
почивните дни, излизала в селото и общувала със свидетелите М.С.Х., З.Б.О.,
С.Т.А. /ГГ./, К.Б.О. и подсъдимите Т. Ю. Р. и Ш. Г. Я.. Обикновено се
срещали зад магазина на кмета в с. Раковски.
Подсъдимите също познавали добре Р., както и сестра й М.. М. Х. и Т.Р.
се познавали от малки. Р. и Я. знаели на каква възраст е Р..
Св. Р.Х. изпитвала симпатии към подс. Т.Р. и искала да са приятели.
Пишели си чрез чат в социалните мрежи. При това общуване, през октомври
2017 г. подс. Р. поискал от нея да му изпрати нейна разголена снимка и тя
пратила такава по бельо. След това 12-годишната Р. и подс. Т.Р. се държали
като по-близки и останалите от компанията им ги възприемали
като„гаджета“. Подс. Р. продължил да иска снимки от Х. и тя му изпратила и
други снимки, на една от които се виждала едната й гърда.
До 11.11.2017 г. Х. и подс. Р. се срещали редовно с приятелите си на
обичайното място - зад магазина на кмета в селото. Но когато оставали
насаме подс. Р. започвал да опипва Р. - пъхал си ръката в панталона й, за да
достигне до мястото между краката й, опипвал тялото , надигал сутиена ,
опипвал гърдите . Тя се дърпала, но той успял да погали гърдите й на голо.
На Х. тези действия на подс. Р. и желанието му да я опипва, когато останат
сами, не й харесвало и прекратила отношенията си с него.
На 04.11.2017 г. св. Х. излязла отново с приятелите си на обичайното
място до магазина. Там били подс. Я., св. А., св. О. и св. О.а. След като всички
си тръгнали, около 19, 30 ч., Х. останала сама с подс. Ш.Я.. Р. също поискала
да си ходи в къщи, но подсъдимият я хванал за дясната ръка и я дръпнал в
обществената тоалетна, която се намирала зад магазина. Св. Х. не искала да
отиде в тоалетната с подсъдимия, но той я вкарал там и поискал да правят
анален секс. Р.Х. разбрала какво иска и категорично отказала. Тя била
7
девствена и никога не била правила секс. Тогава подс. Я., държейки я, свалил
дънковия гащеризон. Пострадалата казала, че не иска да прави секс с него,
но Я. продължил с действията си, застанал зад нея и с едната си ръка държал
двете й ръце над главата - опрени в стената на тоалетната, а с другата я
държал през кръста и я опипвал. Пострадалата се дърпала, но Я. успял, макар
и трудно, да проникне с члена си в ануса на пострадалата. Тя извикала. Той я
заплашил, че ако крещи ще й се случи нещо по-лошо и я принудил да се
наведе напред, натискайки горната част на тялото й надолу и я. След това
проникнал с половия си орган в ануса й и започнал да се движи. Х. изпитвала
силна болка и срам, извикала няколко пъти, но никой не се притекъл на
помощ. След известно време, подс. Я. еякулирал в дупето на пострадалата,
след което я пуснал и казал, че може да си ходи. Заплашил я, че ако каже на
някого, ще разпространи в интернет снимките, които тя била изпращала на
подс. Р.. Пострадалата се прибрала в дома си. Изкъпала се и се преоблякла.
Р.Х. изпитвала силни болки. Скрила се в една от стаите в къщата - на горния
етаж и плакала. Не казала на никого за случая.
Седмица след това сестра - св. М. Х., видяла нейни комуникации в
социалните мрежи с подс. Р. и подс. Я., от които разбрала, че сестра й има по-
близки отношения с тях. Споделила с майка си - св. С.Р., че малката й сестра е
гадже с подс. Р.. Тогава св. Р. предупредила Р. чрез майка му Г. да стои далеч
от малолетната Р.. На 12.11.2017 г. провела разговор и с дъщеря си Р. и детето
разказало, че подс. Р. я опипвал по гърдите, искал да си разтваря краката, за
да я опипва и там и че подс. Я. е осъществил анален полов акт с нея,
принуждавайки я със сила и заплахи. Св. Р. съобщила за станалото в РУ МВР
- Разград.
Р.Х. не е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея,
когато е била на 12 г.. Х. е зависела изцяло от семейството, поради което
първата година след преживения инцидент Р. е изпитвала силна тревожност и
страх и от деянието и от реакцията на семейството й. Психотравмената
тревожност през първата година след инкриминираното деяние е била по-
скоро свързана с подс. Ш.Я., отколкото с подс. Т.Р.. В рамките на една година
след инцидента Р. е изпитвала срам, страх, силна психотравмена тревожност
и чести флаш–бек преживявания на психотравмата в сънищата и наяве. В тази
година, след преживения инцидент, е била в състояние на посттравматично
стресово разстройство.
Състоянието довело до отпадане от училище и се е наложило да
повтаря отново 6-ти клас. Посещавала психолози и е работено с нея
психотерапевтично.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани доказателства.
Безспорно е установено от показанията на пострадалата и свидетелите
М. Х., М.Х. С. А.,
М.Х., К. О. и З. О.а се установява, че подсъдимите Я. и Р. и пострадалата Р.Х.
8
са се познавали добре и са били в една компания. От показанията на
пострадалата Х. и свидетелите М. Х., М.Х. М.Х. се установява, че
подсъдимите Я. и Р. са знаели, че пострадалата Р.Х. е на 12 години. В тази
насока са и показанията на св. К. О., който казва че селото е малко и всички се
познават.
Съдът не кредитира показанията на св. С. А., относно възрастта на
пострадалата, тъй като са неопределени, свидетелят не посочва конкретна
възраст, а и казаното от него, на което се позовава защитата в жалбата – „…
Каката на Р. … да е била на 17-18 години. Знаехме, че Р. е с няколко години
по-малка…“, не изключва приетото за установено, въз основа на показанията
на останалите свидетели, че подсъдимите са знаели на каква възраст е
пострадалата.
От показанията на пострадалата безспорно се установява, че подс. Р.
няколко пъти, в различни дни, е опипвал Р.Х. по тялото, гърдите, около
половия орган.
От показанията на пострадалата безспорно се установява, че подс. Я.
използвайки сила (дърпал за ръката пострадалата, държал ръцете ѝ, притискал
я) и заплашване (казал, че ще й се случи нещо по-лошо, ако вика и че ако
каже на някого ще разпространи снимките й в интернет), извършил
блудствени действия, като я опипвал по тялото и осъществил анален полов
акт.
Показанията на Р.Х., относно извършеното от подс. Р. и подс. Я. се
подкрепят от показанията на майка и сестра , които са възприели
състоянието ѝ, както и чули разказа ѝ за събитията.
Съдът счита показанията за достоверни, тъй като са логични,
последователни, не се опровергават от останалата част от доказателствената
съвкупност, а и според заключението на вещите лица по назначената
експертиза от първоинстанционният съд няма склонност да внася лъжи и
измислици.
Съставът на ОС Разград намира, че авторството е изяснено по несъмнен
начин.
В хода на производството пред първоинстанционният съд напълно е
изяснена фактическата обстановка. Събрани са всички възможни
доказателства и те дават възможност да се направят безспорни изводи.
Пръвоинстанционният съд е извършил анализ на доказателства, отразил го е в
мотивите и изводите му се споделят от въззивният съд. Съставът на ОС
Разград, след самостоятелен анализ на доказателствата, достига до идентични
фактически изводи.
Подсъдимите са се явявали в съдебни заседания пред
първоинстанционният съд и са отказали да дават обяснения. Подсъдимите не
9
се явяват в съдебно заседание и не дават обяснения и пред въззивния съд.
Подсъдимият Р. в периода от 24.10.2017 г. до 11.11.2017 г., в с.
Раковски, в условията на продължавано престъпление, извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение
на лице ненавършило 14-годишна възраст – Р. Ю. Х. на 12 години, родена на
30.06.2005 г., от с. Раковски, с което е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на престъплението по чл. 149, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от
НК.
Деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че
пострадалата не е навършила 14 – годишна възраст. Действията са извършени
с цел да се възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление. Не е
необходимо установяване дали е постигнато целеното полово
удовлетворение, достатъчно е да е извършил такива действия. В случая
начина на съприкосновение с тялото на 12-годишното дете, опипване на
областта близо до половите органи, гърдите, обективират конкретна цел – да
възбуди или удовлетвори полово желание. Твърдението в жалбата, че това
било извършвано, за да се „присмива над желанието на Х.“ е необосновано.
Цялото поведение на подсъдимия Р., установено в процеса, води до извод, че
се е възползвал от ниската възраст на пострадалата и наивността , за да я
убеди да му изпрати разголени снимки и след това упорито да опитва да
блудства с нея. Няма никакво съмнение, че действията му са насочени именно
към постигане на тази цел - да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление.
Съдът не споделя тезата на защитата за активно предизвикателно
поведение на пострадалата, което да е основание да се приеме, че Р. не е
съзнавал възрастта й, не е осъществил престъпление по чл. 149, ал.1 НК.
Интересът към противоположния пол на пострадалата, на който се позовава
защитата, е вероятен с оглед възрастта към извършване на деянието, но
същата е и със слаба воля, недоразвита самооценка и самопреценка,
безрезервна вяра на хората, липса на критично мислене, не разчита нюанси в
отношенията си - характерни за възрастта, в която се е намирала и именно
затова законодателят поставя под закрила половата неприкносновенност на
малолетните лица, независимо дали извършителят е използвал сила или
заплаха.
Подс. Я. на 04.11.2017 г., в с. Раковски, чрез употреба на сила и
заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст - Р. Ю. Х. - на 12 години, родена на 30.06.2005 г., от с. Раковски. Я.,
макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си. Престъплението е извършено при пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че пострадалата не е навършила 14 –
годишна възраст. Действията са извършени с цел да се възбуди или
10
удовлетвори полово желание без съвкупление.
От събраните доказателства безспорно е установено, че подсъдимият Я.
е знаел на каква възраст е пострадалата. Между Я. и Р.Х. не е имало
отношения преди 04.11.2017 г. – не са възприемани като „гаджета“. Я. е
съзнавал, че сломява съпротивата на 12-годишното дете, в тъмната част на
денонощието на безлюдно място, че използва сила и заплахи, за да осъществи
целта си - да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, като
извършил анално съвкупление с пострадалата.
Х. е оказала възможната, с оглед възрастта си, опита си и мястото на
което се е намирала съпротива. Ясно е изразила несъгласието си.
Тезата на защитниците за предизвикателно поведение, характерно за
възрастта и доброволност на извършеното са опровергани и от показанията на
пострадалата и близките , в чиято достоверност съдът няма съмнение и от
установеното от вещите лица състояние на пострадалата след престъпните
деяния.
По наказанието.
По отношение на подс. Р..
Престъплението е извършено скоро след навършване на пълнолетие и
обосновано съдът е преценил като смекчаващо вината обстоятелство
възрастта на подсъдимия. Следва да се отчете и че е трудово ангажиран.
Съдът счита, че събраните данни за личността на подсъдимия не сочат, че е
със значителна обществена опасност. Способа на извършване на блудствените
действия, също не сочи на значителна интензивност не деянието. Няма трайни
негативни последици за пострадалата. Съдът намира, че
първоинстанционният съд правилно е отчел смекчаващите отговорността
обстоятелства, но наказанието следва да се наложи в предвидения минимум –
1 година лишаване от свобода.
В тази част присъдата следва да бъде изменена.
Действително са налице няколко деяния, но способът на извършването
им, не сочи на значителна обществена опасност и не води до извод за
престъпна упоритост и трайно установени престъпни навици на изръшителя.
Съответно минималното наказание е достатъчно, с оглед възможността да се
приведе в изпълнение, за да се окаже поправително въздействие спрямо
подсъдимия Р..
Съставът на ОС Разград намира, че протестът и жалбата на частния
обвинител, относно увеличаване на наказанието на Р. са неоснователни.
Съдът счита, че законосъобразно РС е приел, че са налице основанията
на чл. 66, ал.1 НК и отложил изпълнението на наложеното наказание за срок
от три години. Младостта на подсъдимия Р. предполага, че е достатъчно за
11
поправянето му възпитателното въздействие на протеклия наказателен
процес, факта на осъждането и възможността да се приведе в изпълнение
наложеното наказание.
По отношение на подсъдимия Я..
РС обосновано е обсъдил смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства по отношение на извършеното от Я..
Престъплението е извършено от Я. малко преди да навърши пълнолетие.
Способа на извършване сочи на повишена обществена опасност. Извършено е
брутално посегателство срещу 12 – годишно дете, анално съвкупление, чрез
използване на сила и заплаха. Налице са трайни последици за пострадалата.
Деянието е със значителна обществена опасност. Освен психическо
страдание, престъплението е причинило и физически болки на пострадалата,
но това не е мотивирано подсъдимия Я. да преустанови изпълнението на
престъпното деяние.
Поради което, макар да споделя преценката на първоинстанционният
съд за смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съставът на
въззивния съд намира, че като се отчете възрастта на Я., наказание съответно
на извършеното е 2 години лишаване от свобода.
Налице са основанията на чл. 69, ал. 1 НК и предвид младостта си и
положителната характеристика Я. може да се поправи без да изтърпи
лишаване от свобода.
По гражданските искове.
Приети са за съвместно разглеждане граждански искове, предявени от Р.
Ю. Х. против подсъдимите за обезщетение за неимуществени вреди, дължимо
от всеки от тях, по 100 000 лв., ведно със законната лихва.
Налице са основанията на чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение.
Пострадалата, в резултат на извършеното от подсъдимите е претърпяла вреди
и те дължат обезщетяването им.
Съдът намира, че законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД е определено дължимото обезщетение от подс. Р.. Действително
посттравматичният стрес, резултат на деянието на Р. не е със значителна
интензивност, но поведението му е довело до неблагоприятни преживявания
на пострадалата и те следва да бъдат обезщетени.
Съдът счита, че размерът на обезщетението за причинени
неимуществени вреди, причинени от подс. Я. е занижен и не е съответен на
12
интензитета на негативните преживявания – болки и страдания на
пострадалата, не е съответен на значителния период, в който е било
необходимо да посещава психолози и терапевти, както и че
посттравматичното стресово разстройство е довело и до отпадането от
училище и необходимостта да повтаря 6 клас.
Съставът на ОС Разград намира, че размерът на обезщетението следва да
бъде увеличен с 5 000 лв. – до 30 000 лв.
В тази част присъдата следва да бъде изменена.
Жалбата от адв. Марковски – повереник на частния обвинител и
граждански ищец е частично основателна – по отношение на наказанието,
наложено на Я. и присъденото обезщетение за извършеното от него
престъпление, по изложените вече съображения.
Съдът счита, че наказанието на Р. – 1 година лишаване от свобода е
достатъчно за поправянето му. Не се налага и ефективното му изтърпяване.
Чистото съдебно минало и възрастта на Р., добрите характеристични данни
обуславят извод, че ефективното изтърпяване на наказанието няма да доведе
до положително въздействие.
Няма основание за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв.
за обезщетяване на вредите, претърпени от пострадалата от Р.. Не се
установява такъв значителен интензитет и продължителност на търпените
болки и страдания от инкриминираните опипвания от подсъдимия.
Съдът намира, че няма основание да постанови ефективно изтърпяване
на наказанието от Я.. Безспорно престъплението е със значителна обществена
опасност и представлява брутално посегателство срещу половата
неприкосновенност на малолетно дете. Възрастта на Я., липсата на данни за
негативна оценка на личността му, извън процесното престъпление
предполагат, че е възможно да се поправи без да изтърпява ефективно
наказание лишаване от свобода. Размерът на наказанието – две години
лишаване от свобода е необходимо и достатъчен за поправянето му и
съответен на извършеното. Следва да се съобрази, че съгласно чл. 60 от НК
наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те
превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. Тези цели са
постижими с това наказание.
Жалбата от подсъдимия Ш. Г. Я. е неоснователна. Няма каквито и да е
данни, събрани в хода на наказателното производство, че са налице близки и
взаимно интимни отношения между подс. Я. и пострадалото 12-годишно дете
Р.. НК не допуска полови сношения и действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание, без съвкупление, осъществени с лица под 14-
13
годишна възраст. Състоянието на пострадалата, установено и от вещите лица,
при извършеното изследване, категорично опровергава твърдението за
доброволност на контакта между Я. и Х.. Подсъдимият е извършил
престъпление и следва да носи наказателна отговорност. Обществената
опасност на деянието, извършено от Я. на прага на пълнолетието, изисква
интензивно въздействие, за да се поправи.
Жалбата от защитник на подсъдимия Т. Ю. Р. е частично основателна.
Няма толкова тежки последици от деянието на Р. и способа на
извършването му, като се отчете възрастта му, водят до извод, че
минималното наказание, предвидено в закона е достатъчно, за постигане
целите на наказанието по чл. 36 НК.
Няма основание за намаляване на размер на определеното обезщетение.
Справедливостта изисква достатъчен размер на обезщетяването.
Посегателството срещу дете в ниска възраст дава отражение върху по-
нататъшното му развитие. Безспорно то не е така тежко, според установеното
от вещите лица, както извършеното от другия подсъдим, но сумата 8 000 лв. е
достатъчна и отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД.
Съставът на ОС Разград намира, че няма допуснати съществени
нарушения на процесуални правила в досъдебното производство и по време
на съдебната фаза, накърняващи правото на защита на подсъдимия, които да
представляват основания за отмяна на постановената присъда и за връщане на
делото за ново разглеждане.
Доказателствата, преценени в своята взаимна връзка, обосновават
единствения логически обоснован извод, относно авторството на
престъплението.
Извършен е и отразен в първоинстационната присъда анализ на
доказателствата. Съдебният състав не открива твърдените в жалбата от подс.
Р. избирателен, едностранчив анализ на доказателствата. ОС Разград достига
до идентични фактически изводи с РС. Мотивите отговарят на изискванията
на чл. 305 НПК. Когато са налице общи факти за двамата подсъдими съдът е
обсъждал общо доказателствата и това не е нарушение.
Доказателствата, относно това, че подсъдимият Р. е поискал снимки от
пострадалата са показанията , подкрепени от тези на сестра и други
свидетели, на които е станало известно, че Р. е изпращала снимки на Р..
Твърденията на част от свидетелите, посочени от защитника в жалбата,
че Р. не искал да бъде „гадже“ с пострадалата, не опровергават установеното,
че са имали близки отношения и че тя го е харесвала. Фактът дали Р. е искал
или не да бъде „гадже“ с Х. няма отношение към престъплението. Х. твърди,
че действията на Р. са извършвани насаме, съответно и позицията на
14
свидетелите, че не са виждали да я опипва не изключва приетото за
установено от съда. Съдебният състав споделя приетото от
първоинстанционния съд, че показанията на пострадалата са достоверни и
следва изцяло да се кредитират. Изводът, че не „съчинява история, която да
оправдава поведението “ се основава и на заключението на вещите лица по
СПЕ.
Опипването на ерогенни зони е действие, което се извършва с цел да се
възбуди и удовлетвори полово желание. Друга цел на извършеното от Р. не е
твърдяна в процеса и не е установено от събраните доказателства.
Възрастта на подсъдимия и пострадалата, интереса един към друг,
любопитство и желание за контакти, не изключват оценка на извършеното от
подсъдимия като престъпление. Те са отчетени от съда при определяне на
наказанието.
Протестът е частично основателен, относно размера на наложеното
наказание на подс. Я., по изложените вече съображения. Наказанието,
наложено на Я. следва да се увеличи с 6 месеца, с което е определено над
средния размер.
Съставът на ОС Разград намира, че няма основание да се постанови
ефективното му изтърпяване.
Съставът на ОС Разград намира, че не се установява твърдяната от
прокурора повишена обществена опасност на Р. и няма основание за
определяне на наказанието му към средния размер, както и да се увеличи
изпитателния срок на 5 години. Характера на деянието и данните за личността
на Р. не обуславят необходимост от толкова интензивно въздействие.
По изложените съображения, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1
НПК съдът
РЕШИ:
Изменя присъда №217/25.06.2020 г. по нохд №276/2019 г. на Районен
съд Разград като:
Намалява наложеното наказание на подсъдимия Т. Ю. Р. на една година
лишаване от свобода.
Увеличава наложеното наказание на подсъдимия Ш. Г. Я. на две години
лишаване от свобода.
Увеличава размера на присъденото обезщетение, което Ш. Г. Я. е осъден
да заплати на Р. Ю. Х. от с. Раковски от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева
15
на 30 000 (тридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от
04.11.2017 година до окончателното изплащане на сумата.
Отменя присъда №217/25.06.2020 г. по нохд №276/2019 г. на Районен
съд Разград, в частта с която е отхвърлен гражданският иск, предявен от Р. Ю.
Х. против подсъдимия Ш. Г. Я. за сумата 5 000 лв.
Осъжда Ш. Г. Я. да заплати и сумата 200 лева - държавна такса върху
уважения размер на граждански иск.
Потвърждава присъда №217/25.06.2020 г. по нохд №276/2019 г. на
Районен съд Разград в останалата част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16