№ 5
гр. Варна, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100502182 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Община
Аксаково, чрез гл. юрк. Юн., и въззивна жалба, подадена от В. Д. М., срещу
Решение №2254/21.06.2023 г., постановено по гр. д. №12718/2022 г. по описа
на РС - Варна.
Въззивната жалба, подадена от Община Аксаково, чрез гл. юрк. Юн., е
срещу горепосоченото решение, в частта, с която е уважен предявения от В.
Д. М. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, като жалбоподателят е осъден да му
заплати сумата от 2000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психически и физически болки и страдания в резултат на
нападение от безстопанствено куче станало на 31.08.2022 г. в с. Осеново, м-ст
Панорама, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Въззивна жалба, подадена от В. Д. М., е срещу горепосоченото решение в
частта, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 49
ЗЗД за осъждане на Община Аксаково да му заплати сумата над присъдените
2000 лв. до предявения размер на вземането от 4000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психически и физически болки и страдания в резултат на нападение от
безстопанствено куче станало на 31.08.2022 г. в с. Осеново, м-ст Панoрaма,
ведно със законната лихва, считано от 31.08.2022 г. до окончателното
погасяване на задължението.
1
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за главницата за разликата над 4000 лв. до 5000 лв.
Във въззивната жалба, подадена от Община Аксаково, са изложени
съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Жалбоподателят Община Аксаково твърди, че
първоинстанционният съд не бил изложил мотиви в какво се изразява
бездействието на общината и нейните служители и защо същото се приема за
противоправно. Районният съд не обсъдил представените от жалбоподателя
писмени доказателства, от които се установявало, че той е положил
дължимата грижа съобразно възможностите си, но кредитирал свидетелски
показания на лица, които не били очевидци на случилото се и не било ясно
дали изобщо са имали възможност да възприемат обстоятелства, свързани с
инцидента, непосредствено след настъпването му, а единият от тях дори бил
заинтересовано лице. Поддържа, че не се установявало от събраните
доказателства кучето да е било безстопанствено. Счита, че по делото не били
ангажирани безспорни доказателства за уврежданията на ищеца в твърдените
от него размери, както и за причинната връзка между уврежданията и
твърдяното противоправно бездействие предвид здравословното състояние на
ищеца преди случката. По изложените съображения отправя искане за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, евентуално да бъде
намален размерът на обезщетението. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия В. Д.
М., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Във въззивната жалба, подадена от В. Д. М., са изложени съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Жалбоподателят В. Д. М. твърди, че първоинстанционният съд не бил оценил
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не приложил правилно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като подценил въздействието на
случилото се върху пострадалия и не взел предвид конкретни факти. По
изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният
иск да бъде уважен за разликата до 4000 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Община
Аксаково.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова
молба, подадена от В. Д. М., ЕГН **********, с която е предявен иск срещу
Община Аксаково с правно основание чл. 49 ЗЗД, за заплащане на сума в
размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и
страдания в резултат на нападение от безстопанствено куче, станало на
31.08.2022 г. в с. Осеново, м-ст Панорама, ведно със законната лихва, считано
от 31.08.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба ищецът В. Д. М. излага, че на 31.08.2022 г. в 17:30 ч. се
прибирал в имота си, находящ се в с. Осеново, м-ст Панорама, когато бил
нападнат от безстопанствено куче, високо около метър, с тегло над 40 кг,
бяло, без каишка и ушна марка, вследствие на което получил увреждания –
вертикално разположена разкъсно контузна рана с неравни ръбове, с дължина
2
1 см, две ожулвания с диаметър по около 1 см и кръвонасядане с диаметър
8,10 см и подкожен кръвоизлив в дясната седалищна половина. Поддържа, че
изпитвал болка по време на ухапването, болезненост при извършване на
манипулациите, като болката продължавала. От болка и стрес спял лошо, не
излизал почти от оградата на имота, освен с автомобил, и когато вървял по
улиците и срещнел куче, спирал и чакал отдалечаването му. Твърди, че бил
възрастен, бил прекарал инфаркт, имал хипертонична болест на сърцето, бил
диабетик и претърпял операция на коляното, от която още не се е възстановил
напълно.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община
Аксаково, чрез гл. юрк. Юн., с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Възразява, че е положил дължимата грижа според
финансовите и организационните си възможности, като е изпълнил
предписаните от закона мерки за овладяване и контрол над популацията на
безстопанствените кучета, приемайки Програма за изпълнение на
Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета на територията на Община Аксаково 2021 г. – 2025 г., План за
действие към нея и Отчет по изпълнение на годишен план за периода 2021 г.
за действие по изпълнение на програмата, сключвайки споразумение за
сътрудничество за извършване на дейности с цел намаляване популацията на
безстопанствените кучета на територията на общината и одобрявайки график
за залавяне на безстопанствени кучета. Отбелязва, че преброяването на
безстопанствените кучета се извършвало в населените места, а не в
селищните образувания, каквато била процесната местност. Твърди, че два
месеца преди настъпване на твърдяната случка била проведена кампания, в
хода на която не било установено куче, отговарящо на описаното в исковата
молба. Поддържа, че служителите на общината нямали вина за инцидента. Не
били постъпвали сигнали за агресивни и злонравни кучета в местността. При
извършена на 27.10.2022 г. проверка не било установено голямо бяло куче.
Сочи, че кучето вероятно било приходящо от гр. Варна и се е върнало там.
Поддържа, че причинените увреждания не са предизвикали неудобства
повече от обичайните и не се отразили съществено на психиката на
пострадалия. Посочва, че предвид заболяванията на ищеца, разстройството на
съня би могло да се дължи на тях. Оспорва наличието на причинна връзка.
Възразява, че било неясно дали кучето не било провокирано към агресия от
ищеца. В условията на евентуалност, счита размерът на претендираното
обезщетение за завишен.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е амбулаторен лист от 31.08.2022 г., 18:10 ч., от извършен
преглед на В. Д. М..
Видно от представеното Медицинско удостоверение №967/2022 г.,
издадено от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, след извършен на 01.09.2022 г.
преглед от лекар в отделение „Съдебна медицина“ по отношение на В. Д. М.
са констатирани следните травматични увреждания: разкъсно контузна рана,
ожулвания, кръвонасядане и кръзвоизлив в дясната седалищна половина.
Описаните увреждания били резултат на действието на предмети с подчертан
ръб, като същите биха могли да бъдат получени по указните време и начин
3
(ухапване от куче на 31.08.2022 г. към 17:30 ч.) и в съвкупността си са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От нотариален акт за замяна на недвижим имот с лек автомобил №115,
том I, дело №277/1996 г. по описа на нотариус Д.Ст. се установява, че В. Д.
М. и Хр.Г. М.а са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на
с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, а именно: място, находящо се в м.
„Панорама - II“, представляващо имот с пл. №77 по плана на същата
местност, заедно с изградената в имота сезонна постройка.
По делото е приобщена Програма за изпълнение на Националната
програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на община Аксаково 2021 г. - 2025 г., в която са предвидени
мерки за намаляване на популацията и трайно решаване на проблема с
безстопанствените кучета – създаване на организация за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на общината,
определяне на места за разходка на домашни кучета, както и обозначаване на
местата, забранени за разходка на домашни кучета, контрол върху
регистрацията и изискванията за отглеждане на домашни кучета, създаване на
организация за регистриране на домашните кучета и маркирането им като
такива с подходяща маркировка и изграждане на общински или регионален
приют за безстопанствени кучета на територията на общината.
Представен е по делото План за действие към програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на община
Аксаково 2021 г. – 2025 г. за периода 01.2022 г.- 12.2022 г., от който е видно,
че общината планира организиране и провеждане на кампании за кастрации
на безстопанствени кучета в населените места и селищните образувания на
територия си, стимулиране за осиновяване на кастрирани безстопанствени
кучета, подготовка на документация за одобряване на ПУП за ПИ с ид.
12406.31.25 по КККР на с. Въглен, общ. Аксаково за отреждане на приют за
безстопанствени кучета и др. дейности.
От представеното Споразумение за сътрудничество №4/11.02.2022 г. се
установява, че Община Аксаково възлага на сътрудник дейности по залавяне,
кастрация, маркиране, ваксинация, обезпаразитяване, връщане по места на
улавяне на обработените безстопанствени кучета или предоставяне на
осиновители, срещу възнаграждение.
Видно от Годишен график за залавяне на безстопанствени кучета на
територията на община Аксаково за 2022 г. от 11.02.2022 г. и Допълнение към
графика за периода август - декември 2022 г. от 29.07.2022 г. в с. Осеново е
планирано провеждане на кампания по залавяне на безстопанствени кучета
през м. юни 2022 г.
От Приемо-предавателен протокол от 17.08.2022 г. за извършени
ветеринарномедицински дейности, съгласно възлагателно писмо
№7/04.06.2022 г. се установява, че в с. Осеново е проведена кампания на
21.06.2022 г., по време на която е заловено, обработено и върнато на мястото
на улавяне 1 бр. безстопанствено куче, мъжко, бежаво. Кучето е
обезпаразитено вътрешно и външно, кастирано, ваксинирано срещу бяс,
поставена му е ушна марка и чип и на 26.06.2022 г. е върнато.
Представен е Констативен протокол от 27.10.2022 г. за извършена на
същата дата проверка, по време на която в селищното образувание
„Панорама“ не е установено наличие на голямо бяло куче.
4
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водени от ищеца свидетели.
От показанията на Г.Ст. А.ов се установява, че с ищеца са съседи в СО
„Панорама“. През лятото на 2022 г. били заедно. Свидетелят отишъл до обща
чешма на около 15 м от мястото на ищеца. Навеждайки се, за да налее вода,
свидетелят чул ищеца да вика за помощ, понеже нещо го е ухапало. Когато
свидетелят стигнал до него, ищецът вече бил влязъл в двора си. Свидетелят
видял, че на главния път Златни пясъци – Албена, на 15 м от него, бягало едро
бяло куче. То било само. Свидетелят не забелязал да е с каишка. Преди тази
случка не са виждали кучето. Когато влязъл в двора, ищецът бил много
уплашен, държал се отзад и казал, че кучето го е нападнало в гръб, докато
отключвал вратата, за да влезе. Отишли в спешния кабинет, където били на
ищеца инжекция против тетанус и промили раната. След инцидента ищецът
бил уплашен, оглеждал се и носел пръчка. Продължавало да го боли. Разказва
за нападната от подобно куче жена, както и за съсед, който бил срещнал
кучето и затова ходел с пръчка. Имало и други кучета в района, които се
разхождали без каишки, но не бил подаван сигнал.
От показанията на съпругата му Хр.Г. М. се установява, че на 31.08.2022
г. била в градината в имота им в с. Осеново, когато чула, че съпругът й вика,
че го е ухапало куче. Той бил отвън портата, не бил влязъл още в двора. Чула
лай на куче. Когато отворила портата, видяла на 5-6 м голямо бяло куче,
което тичало към основния път. Виждала го е и друг път, след случката.
Нямало каишка, ушна марка, придружител. Заболяванията на съпруга й се
обострили след инцидента. Поддържал високо кръвно. Бил уплашен. Имал
нарушения в съня. Преди случката бил прекарал инфаркт, имал болест на
сърцето и бил диабетик. Прекарал и операция на коляното, която му
създавала дискомфорт. Разказва за нападнат от същото куче съсед, който
започнал да носи със себе си тояга. Имало и друго куче, което се разхождало
без марка и без каишка. Не били подали сигнал до общината за кучето.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД.
В случая от събраната доказателствена съвкупност – медицинско
удостоверение, амбулаторен лист и свидетелски показания на А.ов и М.,
които съдът кредитира като достоверни, доколкото са последователни,
вътрешнонепротиворечиви, подробни, конкретни, основани на
непосредствени впечатления на всеки от свидетелите, взаимно подкрепящи се
и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност, се установява, че
на 31.08.2022 г. въззиваемият е бил нападнат пред дома си в с. Осеново от
куче, като в резултат на нападението е получил травматични увреждания в
дясната седалищна половина - разкъсно контузна рана, ожулвания,
кръвонасядане и кръзвоизлив, причинили му болка. Вследствие на
нападението у пострадалия се породила уплаха, станал предпазлив и имал
проблеми със съня.
Съпровождащите заболявания на въззиваемия, от които е страдал преди
случилото се нападение – прекаран инфаркт, хипертонична болест на
сърцето, диабет, операция на коляното, не изключват обичайно настъпващите
в резултат на ухапване от куче уплаха, тревожност и болезнени усещания,
които несъмнено влошат както психическото, така и физическото, състояние
5
на пострадалото лице.
От гласните доказателства се установява, че кучето е било без каишка и
ушна марка, както и че не е имало човек с него, от което следва извод, че
същото е било безстопанствено. За опровергаване на тези доказателства, не са
ангажирани други. Доколкото ушна марка се поставя след залавяне на
животното, а в случая няма данни куче с това описание да е залавяно в с.
Осеново, то липсата й не може да доведе до еднозначен извод, че кучето има
стопанин.
С глава V от ЗЗЖ задължения по осъществяване на надзор и грижи за
безстопанствените кучета са възложени на общината, отговорността на която
по чл. 49 ЗЗД за чужди виновни противоправни деяния се ангажира при
доказано бездействие на нейните служители във връзка с така вменените
задължения. В случая, от План за действие към програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на община
Аксаково 2021 г. – 2025 г. за периода 01.2022 г.- 12.2022 г., се установява, че
въззивникът е предприел действия по подготовка на документация за
одобряване на ПУП за ПИ за отреждане на приют за безстопанствени кучета,
с които да изпълни задълженията си по чл. 41 ЗЗЖ за изграждане и
стопанисване на приюти за безстопанствените животни. В този план, както и
в Програма за изпълнение на Националната програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на община
Аксаково 2021 г. - 2025 г., най-общо са планирани мерки за намаляване на
популацията и трайно решаване на проблема с безстопанствените кучета. От
ангажираните доказателства за изпълнението на конкретни мерки -
Споразумение за сътрудничество от 11.02.2022 г., Годишен график за
залавяне на безстопанствени кучета на територията на община Аксаково за
2022 г. от 11.02.2022 г., Допълнение към графика за периода август -
декември 2022 г. от 29.07.2022 г. и Приемо-предавателен протокол от
17.08.2022 г. за извършени ветеринарномедицински дейности, се установява,
че общината е възложила на сътрудник дейности по залавяне, кастрация,
маркиране, ваксинация, обезпаразитяване, връщане по места на улавяне на
обработените безстопанствени кучета или предоставяне на осиновители,
които са действително извършени.
След като е настъпил вредоносен резултат обаче, очевидно предприетите
от въззивника мерки за залавяне на безстопанствени кучета и проведените
акции не са били достатъчни и адекватни и не обосновават извод за полагане
на изискуемата от закона дължима грижа за живота и здравето на хората.
Несъстоятелно е възражението на въззивника, че не носи отговорност за
настъпилите вреди поради липса на подадени до него сигнали за
безстопанствени кучета на територията му, тъй като задължението за надзор е
негово и е обезпечено с предвиждане на органи за изпълнение и с финансови
средства от бюджета.
Макар да са предприети действия по изграждане на приют за
безстопанствени животни, към 31.08.2022 г. няма доказателства
установяващи, че общината е изпълнила задължението си по чл. 41, ал. 1 – 3
ЗЗЖ и §5 от ПЗР на ЗЗЖ за настаняване на безстопанствените животни в
приюти.
По изложените съображение, следва да се приеме, че общината е
нарушила вменените в нейна тежест задължения по чл. 50, т. 2 и чл. 41, ал. 1 –
3 ЗЗЖ, както и §5 от ПЗР на ЗЗЖ, доколкото не са взети необходимите мерки
6
за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни в степен, която да доведе до опазване живота и здравето на
последните, както и за настаняване на безстопанствените кучета в приют,
поради което е налице противоправно бездействие.
Безсъмнено неимуществените вреди са възникнали в резултат на
противоправното бездействие на въззивника, т. е. налице е причинно-
следствена връзка между неблагоприятните последици за пострадалия и
неполагането на дължимата грижа.
С оглед гореизложеното, предявеният иск е доказан по основание.
При определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и
страдания, съдът съобрази, че настъпилата вследствие на нападението телесна
повреда е лека и е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като уврежданията по тялото на въззиваемия са с нисък интензитет -
разкъсно контузна рана, ожулвания, кръвонасядане и кръзвоизлив, а периодът
на възстановяване при такива наранявания – кратък. Съдебният състав
съобрази също и обстоятелството, че въззиваемият страда от съпътстващи
заболявания – претърпян инфаркт, хипертонична болест, диабет и операция
на коляното, които създават у него дискомфорт, но същевременно уплахата и
тревожността от нападението засилват болезнените усещания и повишават
кръвното му налягане, което би могло при неговото здравословно състояние
да бъде опасно и животозастрашаващо. Към датата на инцидента
въззиваемият е бил в напредналата възраст - на 66 г., което обуславя по-нисък
праг на търпимост към физически болки и страдания. Следва да се вземе
предвид и нарушението в съня на пострадалия, което неминуемо води до
чувство на неспокойство.
При съобразяване на горепосоченото, както и съществуващите
обществено-икономически условия в страната, съдът намира, че размерът на
обезщетението за претърпени от въззиваемия неимуществени вреди възлиза
на 4000 лв.
Същият не е прекомерен предвид настъпилите вредни последици, като
същевременно не е и необосновано занижен, доколкото цели обезвреда на
доказано претърпените вреди и не следва да е източник на неоснователно
обогатяване.
Инвокираното от въззивника възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.
2 ЗЗД остана недоказано и като такова е неоснователно.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
49 ЗЗД е основателна и като такава следва да бъде уважена за сумата от 4000
лв., а решението - отменено за сумата над 2000 лв. до 4000 лв. и потвърдено
за сумата от 2000 лв.
Така определеното обезщетение следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, доколкото съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД от тази дата деликвентът се счита в забава, т. е. от 31.08.2022 г.
до окончателното погасяване на задължението.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника се
дължат сторените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни
разноски съразмерно на отхвърлената част от предявените срещу него искове.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за
първоинстанционното производство в размер на 360 лв. за юрисконсултско
7
възнаграждение. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, т. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждание в размер на 100 лв., предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и провеждането на едно открито съдебно заседание.
Съразмерно на отхвърлената част от предявените срещу въззивника искове
въззиваемият следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 20 лв.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия се
дължат сторените в първоинстанционното и във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от предявените от
него искове. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за
първоинстанционното производство в размер на 200 лв. за държавна такса за
образуване на производството, 2 лв. за преводна такса, 50 лв. за медицинско
свидетелство и 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и
доказателства за извършването им. Сумата, заплатена за медицинско
свидетелство няма характер на съдебно-деловодни разноски, поради което не
следва да бъде присъждана. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, доколкото претендираният размер е под
минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Съразмерно на уважената
част от иска въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
сума в размер на 561,60 лв. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени
разноски за настоящото въззивно производство в размер на 40 лв. за
държавна такса за въззивно обжалване, 3 лв. за преводна такса и 260 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването
им. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, доколкото претендираният размер е под минималния,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. В обжалваната част предявените искове
са уважени изцяло, поради което въззвникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия сума в размер на 303 лв. Общо за двете инстанции – 864,60 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2254/21.06.2023 г., постановено по гр. д.
№12718/2022 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която е отхвърлен
предявения от В. Д. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД
за осъждане на Община Аксаково да му заплати сумата над присъдените 2000
лв. до предявения размер на вземането от 4000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психически и физически болки и страдания в резултат на нападение от
безстопанствено куче станало на 31.08.2022 г. в с. Осеново, м-ст Панoрaма,
ведно със законната лихва, считано от 31.08.2022 г. до окончателното
погасяване на задължението, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Аксаково да заплати на В. Д. М., ЕГН **********,
сума в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, съставляваща разликата над
присъдените 2000 лв. до предявения размер на вземането от 4000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психически и физически болки и страдания в резултат на
нападение от безстопанствено куче станало на 31.08.2022 г. в с. Осеново, м-ст
Панoрaма, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението.
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2254/21.06.2023 г., постановено по гр. д.
№12718/2022 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която е уважен предявения
от В. Д. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, като
Община Аксаково е осъдена да му заплати сумата от 2000 лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически
болки и страдания в резултат на нападение от безстопанствено куче станало
на 31.08.2022 г. в с. Осеново, м-ст Панорама, ведно със законната лихва,
считано от 31.08.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОТМЕНЯ Решение №2254/21.06.2023 г., постановено по гр. д.
№12718/2022 г. по описа на РС - Варна, в частта за разноските, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН **********, да заплати на Община Аксаково,
сума в размер на 20 лв. /двадесет лева/, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община Аксаково да заплати на В. Д. М., ЕГН **********,
сума в размер на 864,60 лв. /осемстотин шестдесет и четири лева и шестдесет
стотинки/, представляваща сторените в първоинстанционното и във
въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9