№ 5
гр. Трън, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20251740200005 по описа за 2025 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. Г. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***********,
обл.Перник, против Наказателно постановление № 25-0361-000016/06.03.2025г. на
Началник РУ Трън при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП и чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, на В. Г. А., с ЕГН: **********, му е
наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 600 лв. за извършени
административни нарушения на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП и чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца.
В жалбата си въззивникът сочи, че издаденото наказателно постановление № 25-
0361-000016/06.03.2025г. на Началник РУ Трън при ОДМВР Перник, е
незаконосъобразно. Иска съдът да отмени Наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, явилият се защитник
поддържа жалбата. Взема становище по съществото на спора.
Въззиваемата страна Началник РУ-Трън не се явява, и не изпраща представител
пред ТРС.
Трънският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 15.02.2025 г. в /11,50 часа/ в общ.Трън, на ул.“Мосаловска“ свидетелите И. С.
И. и Е. М. Е. – служители при РУ-Трън, били изпратени от дежурния в ОДЧ при РУ
Трън на входа на гр.Трън в посока от гр.Брезник, за да установят и спрат лек
автомобил „Ф.“ модел „П.“ с рег.№ СВ **** ВА, за който водач имало информация, че
1
управлява МПС при отнето СУМПС, тъй като същия ден преди това бил спрян в
гр.Брезник от полицаи, които констатирали неправомерното управление на автомобил
при употребен алкохол над разрешеното количество. Когато видели, че по пътя се
задава въпросния автомобил свидетелите подали ясен и недвусмислен сигнал със стоп
палка за спирането и отбИ.ето от пътната лента мястото било избрано, така че при
спиране да не затруднява преминаващия пътникопоток), но водача на автомобила
намалил за момент и след това ускорил автомобила, и отминал полицаите. При
преминаването покрай тях служителите на полицията възприели, че водач на
автомобила е въззивникът. Те се качили на патрулния автомобил и последвали Ф.а,
който открили пред дома на жалбоподателя, а малко след това и установили водача в
апартамента, който обитава. При извършената проверка с техническо средство
„Алкотест Дрегер № 7510 с фабр.№ ARDN 0096 се установило, че въззивникът е с
концентрация в кръвта си на алкохол 0,54 промила. Свидетелите издали талон за
медицинско изследване на въззивника. Снели обяснение от въззивника, който като
причина за неподчинението на стоп палката изтъкнал обстоятелството, че е с отнето
СУМПС и затова не спрял. Свидетелят И. И. съставил на въззивника Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 3593901 от
15.02.2025 г. - за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, а колегата му
Е. Е. го подписал като свидетел. Въззивникът В. А. подписал Акта и получил
екземпляр от него срещу подпис на дата 15.02.2025 г. В графата за възражения
отбелязал, че няма такива.
Въз основа на този Акт Р. И. - Началник РУ Трън, (упълномощен от министъра на
МВР с заповед 8121з-1632/02.12.2021г.) издал срещу В. Г. А., с ЕГН: **********
Наказателно постановление № 25-0361-000016/06.03.2025г., с което на основание чл.
53 от ЗАНН, чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП за нарушения чл.103 от
ЗДвП и чл.5ал.3 т.1 от ЗДвП наложил на А. административно наказание
административно наказание „глоба” общо в размер на 600 лв. за извършени
административни нарушения на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП и чл.5ал.3 т.1 от
ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца.
Наказателното постановление е връчено лично на въззивника срещу подпис на
дата 15.02.2025 г., след което е обжалвано от А. с жалба, подадена в ТРС на
19.03.2025г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите И.
С. И. и Е. М. Е., както и писмените доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото на основание чл. 283 от НПК - АУАН Серия GA № 3593901 от
15.02.2025; справка картон на водача; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на
Министъра на въпрешните работи, копие от обяснение, изпратено с писмо рег.№
2
560/05.05.2025г. от н-ка на РУ-Трън, Заповед за задържане на лице от 15.02.2025г. и
Справка от н.к на РУ Трън относно налиието на образувано БП № 9/2025г. по описаа
на РУ Трън срещу В. Г. А. за престъпление по чл.343 В ал.3 от НК.
Показанията на свидетелите И. С. И. и Е. М. Е. описват фактическата
обстановка по констатация на нарушението и последващото съставяне на АУАН, който
е инициирал административно-наказателната процедура. Те кореспондират и с
твърдяното от въззивника в снетото непосредствено след инцидента обяснение
относно това, че същият е управлявал МПС, и не се е подчинил на знака на полицаите
да спре автомобила. Поради горното настоящия съдебен състав приема, че гласните
доказателства следва да се ценят като обективни, безпристрастни и следва да се
ползват при формулиране на фактическите и правните си изводи (касателно деянието)
събраните по делото гласни доказателства. Въз основа на показанията на свидетеля И.
разпитан в хода на съдебното следствие от ТРС 2-ри състав, и от АУАН се установява,
че същият е съставил в присъствието на св. Е. АУАН GA № 3593901 от 15.02.2025 г.
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съдът приема АУАН Серия
GA № № 3593901 от 15.02.2025 г. като доказателство, което на самостоятелно
основание обосновава отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно
издадения Акт констатации и фактически положения не се опровергават от събраните
по делото доказателства. Справката справка картон на водача, както и цитираната по-
горе Заповед на Министъра на вътрешните работи са официални документи, издадени
от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това ТРС ги кредитира. Въз основа на справката картон на
водача съдът установява предишните нарушения по ЗДвП на В. А.. На база цитираната
по-горе Заповед на Министъра на вътрешните работи, съдът приема, че конкретните
АУАН и Наказателно постановление са издадени от оправомощени лица.
При така установените факти, ТРС формира следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
пред съда административни актове. Доколкото Наказателното постановление е връчено
на 18.03.2025 г., а жалбата е депозирана на 19.03.2025г., съдът приема, че тя е подадена
в законоустановения срок. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е
насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по реда на ЗАНН пред ТРС. Поради
това жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица.
Според Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се
доказва, че Р. И. е имал правото да съставя НП.
В случая нарушението и нарушителят са установени на 15.02.2025 г. Датата
на деянието (15.02.2025 г.) съвпада с датата на установяване на нарушението и
нарушителя, както и с датата на съставяне на АУАН – 15.02.2025 г. Между датите на
3
съставяне на Акта и на издаване на Наказателното постановление е изтекъл срок по-
малък от 6 месеца. Поради това съдът приема, че в случая са спазени преклузивните
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Актът е съставен в присъствието на дееца и му е връчен екземпляр от него
срещу подпис.
Според настоящия съдебен състав в този случай е допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, т.3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
В АУАН АУАН GA № 3593901 от 15.02.2025 г., респективно в обжалваното
НП е описано, че: нарушенията са извършени „ около 11.50 ч.“ на 15.02.2025г., като в
диспозитива на обвинението, след като е описано нарушението по чл.103 от ЗДвП (
„водача не се подчинява на подадения му ясен и видим сигнал със стоп палка образец
МВР, увеличава скоростта и се оттегля в неизвестна посока. Същия установен по-
късно – 10.45ч. на адреса, на който живее. Водача управлява МПС под възействието на
алкохол видно от извършената качествена проверка с техническо средство алкотест
ДРЕГЕР 7510, като в 11.48 ч. в проба 02711 уреда отчете положителен резултат от 0,54
промила количество алкохол в издишания въздух на водача“.
Посочването в описанието на нарушенията в обжалваното НП на различни
часове на извършването им, логически противоречащи и взаимно изключващи се
създава неяснота, относно приетото от административнонаказващия орган обвинение,
което води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя В. А., тъй като за
същия не е изяснено, по кое време е извършил описаните нарушения? Посоченото
несъответствие възпрепятства осъществяването на правото на защита на
жалбоподателя в пълен обем. Задължителното съдържание на акта за установяване на
административно нарушение и НП включва времето, мястото и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението (вж. чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН). Мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението са
необходими, за да бъде изяснено нарушението. Поради това обстоятелствата, които
спомагат за изясняване на нарушението следва да бъдат посочени в акта и в НП.
Посочването в описанието на нарушенията в обжалваното НП на различни часове на
извършването им, логически противоречащи и взаимно изключващи се създава
неяснота, относно приетото от административнонаказващия орган обвинение, което
води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя В. А., тъй като за същия не е
изяснено, по кое време е извършил описаните нарушения? Посоченото несъответствие
възпрепятства осъществяването на правото на защита на жалбоподателя в пълен обем.
Обратното би довело до неяснота относно това, за какво нарушение се наказва
нарушителя и по този начин би се накърнило правото на защита на нарушителя.
Сочените в НП три времена на извършване на нарушенията, които са
взаимно изключващи се, при безспорно установена последователност на действията
4
както на нарушителя, така и на контролните органи, е съществено нарушение на
процесуалните правила и води до незаконосъобразност на НП.
Въз основа на гореизложените мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, без да се обсъжда по същество
налице ли е нарушение, тъй като по делото не е установено кой фактически състав, на
коя норма е осъществен.
По разноските: Отговорността за разноски е обективна, закономерна,
причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните
последици за неоснователно му повдигане. Изложеното мотивира настоящият съдебен
състав да съобрази и последните промени в разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН,
извършени с ДВ бр. 109 от 2020 г., които имат действие занапред, според които съдът
присъжда на страните разноски по реда на АПК. На въззиваемата страна не са
дължими разноски с оглед изхода на делото. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя В. Г. А. и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ,
за сумата от 500.00 лева. В тази връзка, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Обемът на процесуалните действия на адвокат Г. Т. са
съответни на значително положените от него правни усилия като адвокат. Правната
помощ на адвокат Т. е съответна на реално положения от него по делото адвокатски
труд. Адвокат Т. е изготвил жалбата. Представлявал е своя доверител. Консултирал го
е. Извършвал е искания. Излагал е защитни доводи. Положил е обемни процесуални
усилия. Анализирал е доказателства. Изследвал е съдебна практика. Представлявал е
своя доверител в съдебно заседание. Защитата му е съответна и пропорционално
оценена в разумен и справедлив размер, при което, с оглед тези съображения на съда,
релевираното възражение на насрещната страна за прекомерност на претендираните
разноски е неоснователно и недоказано.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0361-000016/06.03.2025г. на
Началник РУ Трън при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.175
5
ал.1 т.4 от ЗДвП и чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, на В. Г. А., с ЕГН: **********, с адрес:
*************** обл.Перник, му е наложено административно наказание общо в
размер на 600 лв. за извършени административни нарушения на разпоредбите на
чл.103 от ЗДвП и чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 9 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-гр.
Перник (адрес: гр. Перник, ул. "Самоков" № 1), да ЗАПЛАТИ на В. Г. А., с ЕГН:
**********, с адрес: *************** обл.Перник, сумата в размер на 500 (петстотин)
лева, представляваща направени от лицето в настоящото производство РАЗНОСКИ за
АДВОКАТСКО възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
6