№ 116
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20241001000959 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Елан ЛТД 10” ЕООД, чрез адв. Т. срещу
решение № 1363 от 14.10.2024г., постановено по т.д. № 20241100901017 по описа на
Софийски градски съд за 2024г., с което по иск с правно основание чл. 327 от ТЗ е осъден да
заплати на ищеца – „Елан ЛТД 2” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 32 050 лева – остатък от
продажната цена по договор за покупко-продажба на активи от 14.12.2020 г., заедно със
законната лихва върху сумата от 32 050 лева, считано от 11.03.2024 г. до окончателното й
заплащане, по иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 6 604,80 лева – лихва за
забава върху главницата от 32 050 лева и за периода 15.06.2022 г. – 08.03.2024г. и сумата от 4
190,20 лева – разноски за производството пред СГС.
Въззивникът/ответникът - „Елан ЛТД 10” ЕООД счита, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано. Твърди, че е налице допуснато съществено процесуално
нарушение, състоящо се в нередовно призоваване за проведеното о.с.з. на 01.10.2024г., чрез
изпращане на имейл от 30.09.2024г. Твърди, че претендираната сума от 32 050 лева е
изплатена на ищеца на ръка и на части, всяка от които на стойност по-малка от 5 000 лева,
преди смъртта на И. О. В., а именно преди 06.07.2022г. Счита, че сумата от 32 050 лева се
търси едва през месец март 2024г., поради разрив в отношенията между Д. Р. И. и
семейството на покойния вече И. О. В., който е баща на нейното дете. Моли въззивния съд
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
1
обективно и кумулативно съединени искове. Претендира разноски за двете инстанции. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адв.
възнаграждение за въззивното производство.
Въззиваемият/ищецът - „Елан ЛТД 2” ЕООД, е подал в срок писмен отговор на въззивната
жалба, чрез адв. К.. Излага подробни съображения по наведените от въззивника твърдения,
които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на насрещната страна. Моли
въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като недоказана и неоснователна и да потвърди
атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
въззивното производство.
Въззивната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащо на въззивано
обжалване решение на СГС, в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание разпоредбата на чл. 269
ГПК, се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от
доказателствата по делото и страните не спорят, че между „Елан ЛТД 2“ ЕООД и „Елан ЛТД
10“ ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за покупко-продажба на
активи от 14.12.2020г. Договорът за покупко-продажба на активи е с предмет - машини,
производствено оборудване, съоръжения и стопански инвентар за Ресторант Subway,
находящи се в гр. Варна. бул. „Андрей Сахаров“ 2, Гранд Мол Варна, подробно описани в
Приложение 1 към договора. Съгласно чл. 2 от договора, цената на оборудването е 150 000
лева с ДДС, платима на три вноски – първа вноска 25 000 лева – до 14.01.2021 г., втора
вноска 62 500 лева – до 14.12.2021 г. и трета вноска – 62 500 лева – до 14.06.2021 година.
Ищецът е доставил на ответника продаденото оборудване. Ответникът е заплатил на ищеца
по банков път сума в общ размер на 117 950 лева с ДДС. Към момента на сключване на
договора и двете дружества са представлявани от И. В. като управител, който е подписал
договорът и приемо-предавателният протокол от 14.12.2020 г.
За да уважи предявените искове като доказани и основателни, първоинстанционният съд е
изложил решаващи мотиви, че по делото е доказано сключването на договор за търговска
продажба на описаните активи като съвкупност, както и изпълнение на задължението на
продавача да предаде обектите, предмет на договора за продажба на купувача. С оглед
уговореното в процесния договор от страните, купувачът се е задължил да заплати цената на
три части. Към дататa на предявяване на иска – 11.03.2024 г. е изтекъл падежът за заплащане
и на трите вноски, последната от които е с падеж - 14.06.2022 година. Ответникът не е
доказал твърденията си, че е заплатил остатъка от 32 050 лева на части, чрез плащане на
ръка на вноски от по 5000 лева. Предвид основателността на исковете за главница, като
основателни са уважени и акцесорните искови претенции за обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
2
следното:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на правата
претендирани от ищеца – иск за заплащане на дължим остатък от цена по договор за
покупко-продажба, на основание чл. 237, ал. 1 пр. последно от ТЗ и иск за обезщетение за
неизпълнение на парично задължение, на основание чл. 309а, ал. 1, изр. първо, пр. първо ТЗ.
Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, състоящо се в нередовно призоваване за проведеното
открито съдебно заседание на 01.10.2024г., чрез изпращане на имейл от 30.09.2024г.
С определение № 3032 от 06.08.2024г., първоинстанционният съд е разпоредил ответникът
да бъде уведомен по телефона. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 2, пр. последно от ГПК,
уведомяването е извършено от връчителя Е. Г. на 06.08.2024г., което е удостоверено с неин
подпис в списъка за призоваване/л. 22 гръб по т.д. 1017/2024г. по описа на СГС/.
Обстоятелството, че адв. Т. е била в планиран годишен отпуск е ирелевантно за редовността
на извършеното призоваване. Освен това, дори и да имаше нередовности при връчването,
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 54 от ГПК.
Ищецът е доказал при условията на главно и пълно доказване, че е сключил с ответника
договор за покупко-продажба, че е изпълнил своето задължение да достави на ответника
уговореното оборудване. Ищецът е издал фактура на стойност 150 000 лева с ДДС, по която
ответникът е заплатил по банков път частично суми в общ размер на 117 950 лева. Всяко
едно от тези доказателствени средства установява по несъмнен начин, че ищецът е изправна
страна по договора, а ответникът дължи уговорения остатък от продажната цена в размер на
32 050 лева. При тези установени факти, доказателствената тежест за извършеното плащане
на остатъкът от дължимата цена е на купувача. Ответникът следва да установи при
условията на главно и пълно доказване, че е заплатил на ищеца в пълен размер дължимата
продажна цена за продаденото и доставено оборудване, за което в хода на делото не са
ангажирани доказателствени средства.
Неоснователно като недоказано е твърдението на ответника, че претендираната сума от
32 050 лева е изплатена на ищеца на ръка и на части, всяка от които на стойност по-малка от
5 000 лева, преди смъртта на И. О. В., а именно преди 06.07.2022г. Това твърдение не
кореспондира с установените по делото факти – наличието на договор за покупко-продажба
между страните, получаване на договореното оборудване от купувача, издаване на фактура и
заплащане по банков път на почти 3/4 от продажната цена. Освен това, правно неиздържано
и е житейски нелогично, едно и също физическо лице в качеството си на управител на две
търговски дружества, в присъствието на свидетели сам на себе си да плаща на ръка парични
суми. Следователно, ответникът дължи на ищеца остатъкът от продажната цена на
доставеното оборудване, респективно предявеният иск за заплащане на главница е доказан и
основателен за целия претендиран размер от 32 050 лева.
Ирелевантно за това производство е твърдението на въззивника, че сумата от 32 050 лева се
търси едва през месец март 2024г., поради разрив в отношенията между Д. Р. И. и
3
семейството на покойния вече И. О. В., който е баща на нейното дете.
Съгласно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, обективиран в чл. 6,
ал. 2 от ГПК, правото на избор и преценка принадлежи само и единствено на ищеца за това,
кога, как и какъв иск за дължим остатък от продажна цена на доставено оборудване ще
предяви срещу ответника. Съдът не може да изследва мотивите на ищеца, поради които е
решил да упражни по надлежния процесуален ред, правото си на защита за нарушено
материално право, както неправилно счита процесуалният представител на ответника.
Предвид основателността на иска за главница, основателно е и акцесорното искане за
обезщетение за забавено изпълнение върху претендираната главница, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Предвид основателността на исковете за главница и установеният период за забава на
нейното заплащане, основателен е и акцесорният иск за обезщетение за забавено
изпълнение, върху претендираната главница от 32 050 лева и за периода от 15.06.2022г. до
08.03.2024г. в размер на 6 604,80 лева, изчислен от първоинстанциония съд по реда на чл.
162 ГПК.
Въззиваемият/ищецът претендира разноски за въззивното производство, за заплатено адв.
възнаграждение в размер на 1 650 лева. Видно от своевременно представените
доказателства, това възнаграждение е договорено и реално платени по банков път, съгласно
т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е възражението на ответника, за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение за производството пред СГС.
Ответникът претендира 1 650 лева, при обективно и кумулативно осъдителни искове с цена
в общ размер на 38 654,80 лева. Възнаграждение от 1 650 лева представлява 4,27% и само на
това основание не е прекомерно. Освен това, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е
некоректно, тъй като размерът на заплатеното от ответника адв. възнаграждение за
въззивното производство, превишава уговореното от ищеца адв. възнаграждение с 350
лева/л. 16/. Тези обстоятелства обосновават извод, че не са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, поради което заплатеното адв. възнаграждение от ищеца за втората инстанция
не е прекомерно и не следва да се намалява.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради
което следва да се потвърди с препращане към мотивите на първоинстанционния съд, на
основание чл. 272 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1363 от 14.10.2024г., постановено по т.д. № 20241100901017
по описа на Софийски градски съд за 2024г.
ОСЪЖДА: „Елан ЛТД 10” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Елан ЛТД 2” ЕООД, ЕИК
4
*********, сумата от 1 650/хиляда шестстотин и петдесет/ лева, представляващи разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5