РЕШЕНИЕ
№ 1470
гр. Пловдив, 02.08.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав,
в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година
в състав :
СЪДИЯ:
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа докладваното адм. дело № 1516 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалният кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.
Образувано
е по жалба подадена от Т.А.А., с ЕГН ********** против Заповед № Л-2212 от 07.06.2023
г. на Зам. главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" при Министерство на правосъдието, с която е наредено
жалбоподателят да бъде настанен в затвора в гр. Пазарджик за доизтърпяване на
наложеното наказание.
Жалбоподателят
иска отмяна на заповедта като твърди, че постоянният му адрес е в гр.Първомай и
затвора град Пловдив е по-близо за майка му и двете му деца, които го посещават.
Посочва, че е назначен на работа в „Обособено производство“ и преместването ще
го лиши от правото да изтърпи наказанието си по-скоро.
В с.з.
жалбоподателят поддържа жалбата и заявява, че близките му не са пропускали
посещение и му носят дрехи и продукти.
Ответникът – Зам. главен директор на
ГД "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представите
юриск. Ч., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна
в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.
Процесната заповед е издадена на 07.06.2023
г. на основание чл. 58 от ЗИНЗС, във вр. с точка 4. 7 от Заповед
№Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН. В заповедта е посочено,
следното: „Настоящата заповед за
първоначално настаняване се издава в изпълнение на нормата на чл.58 ЗИНЗС,
която по съществото си регламентира общия принцип на разпределяне на осъдените
в местата за лишаване от свобода, съобразно възможността да изтърпят
наказанието си най-близо до постоянният адрес към момента на постъпването,
както и издадената в тази връзка заповед №Л-919/08.03.2017 г. на Главния
директор на ГДИН…“.
Към административната преписка са
приложени: Заповед № Л-4743/08.11.2022г. на главния директор на ГДИН, за
делегиране на правомощие на Ц. Т. Ц. – зам.-главен директор на ГДИН да
премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл. 58 ЗИНЗС;
Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, относно разпределение
на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически
общежития; копие от титулна страница на личното досие на осъденото лице;
справка за поведението на Т.А.А. и справка за изтърпяното наказание, според
която очакваното приключване на наказанието с работа е на 08.09.2023г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – зам. -главния директор на ГДИН, на когото със заповед Заповед
№ Л-4743/08.11.2022г. на главния директор на ГДИН, точка І.5., е делегирано
правомощие да премества лишени от свобода от един затвор в друг. Доколкото чл.13,
ал.6 от ЗИНЗС въвежда общо правило, че главният директор на ГДИН може да
делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на
местата за лишаване от свобода или на областните служби "Изпълнение на
наказанията", то следва да се приеме, че делегирането на правомощия е
възможно и допустимо и зам. -главният директор на ГДИН е действал съобразно
делегираните му правомощия, в които се включва правомощието да издава заповеди
за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг.
Заповедта е издадена и в предвидената
от закона писмена форма.
Съобразно разпоредбата на чл. 58
от ЗИНЗС - посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед,
осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от
главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си
адрес и изискването на чл. 43, ал. 4. Със заповед № Л-919/08.03.2017 г.
главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е
определил реда за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни
домове и затворнически общежития. В съответствие с разписаното в посочената
заповед - "4. Осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в
затвори и затворнически общежития, както следва: т. 4. 7 Затвора гр. Пазарджик
– лишени от свобода от област Пазарджик, Пловдив, без Пловдив – град и
Кърджали".
Разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС
обаче регламентира редът за първоначално настаняване на лишените от свобода в
местата за лишаване от свобода с оглед постоянния им адрес, а не на преместване.
Относимата норма за постановяването на административен акт за преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг е тази на чл. 62, ал. 1,
т. 1
- т. 5 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един
затвор в друг се извършва при изброени хипотези: т. 1 - включване в обучения
или за работа – при изявено желание от лишения от свобода, т. 2 -при
настаняване на лечение, т. 3 - по молба на близките или на лишения от свобода
при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият
поддържа контакти, т. 4 - по предложение на началника на затвора при наличието
на важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода, т. 5 - при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС,
в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. В издадената
заповед за разпореденото преместване на лишения от свобода А. *** не е посочено
наличието на нито една от материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС
за постановяването на заповед за преместване.
Като основание за преместването
на лишения от свобода в случая единствено е посочен чл. 58 от ЗИНЗС, но тази
разпоредба е относима само към първоначално разпределение на лишените от
свобода, като в случая според съда не е налице хипотеза на първоначално настаняване,
тъй като по данни от ответника оспорващият изтърпява наказание в Затвора
Пловдив, а и в диспозитива на оспорения акт е посочено, че лицето се премества
в Затвора Пазарджик за "доизтърпяване на наказанието", а не за
първоначално настаняване, т. е. не е налице хипотеза на чл. 58 от ЗИНЗС, а
хипотеза на преместване.
Съдът намира че заповедта е
издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
Освен, че актът не е обоснован с наличието на фактически обстоятелства за
разпореденото преместване на лишения от свобода от Затвора гр. Пловдив в Затвора
гр. Пазарджик, липсват каквито и да е било доказателства за съществуването на
някоя от материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за
постановяването на заповед за преместване. Постоянният адрес на лишения от
свобода би бил от значение при първоначалното му настаняването в съответното
място за лишаване от свобода за изтърпяване на наложеното му наказание. Всяка
промяна след това, по време на изтърпяването на наказанието е преместване, а не
първоначално настаняване.
С оглед изложеното, съдът намира,
че оспорената заповед следва да бъде отменена.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ Л-2212 от 07.06.2023 г. на Зам. главен директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с която
е наредено лишеният от свобода Т.А.А. да бъде настанен в затвора в гр.
Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание.
На основание чл. 62, ал. 3
от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: