Решение по дело №14574/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             11.06.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВА НЕШЕВА    

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14574 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14574/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №224751 от 25.09.2019 г постановено по гр.д.№23602/18 г на СРС , 70 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ ,  чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Я.Г.Г. ЕГН ********** *** му дължи сумата от 304,80 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016 г топлинна енергия, вкл. и задължения по обща фактура № 00561180422/31.07.2014г., до топлоснабден имот - апартамент № 47, находящ се в гр.София ,ж.к.******с аб. № 365896, сумата 69,66 лева – цена на услугата дялово разпределение за същия период, и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД , сумата от 55,98 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за топлинна енергия през периода от 15.09.2014г. до 30.05.2017г., и за сумата 16,61 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за същия период, за които вземания по ч.гр.д. № 38043/2017г. по описа на СРС, 70-и състав на 10.07.2017 г е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е собственик на имота и потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Погрешно СРС приема , че при учредено вещно право на ползване собственикът не е потребител на топлинна енергия , защото и двете групи лица „алтернативно“ са потребители , а ищецът може да търси сумите от всяко едно от лицата . 

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и иска да се потвърди решението на СРС. При учредено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е ползвателят , а не собственикът . Имотът не е ползван , а задълженията са погасени по давност .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 25.09.2019 г и е обжалвано в срок на 03.10.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че съгласно чл.153 ал.1  ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди е собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител по законова дефиниция е ползвателят. Това следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ на хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от нормата на чл. 57 ЗС, съгласно която ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. По делото няма данни правото на ползване да е било прекратено или погасено .  

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Според т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в  чл.153 ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Не намират подкрепа в закона твърденията на въззивника , че при учредено вещно право на ползване потребители на топлинна енергия са и ползвателят , и собственикът . Като общо правило при учредено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е само ползвателят , а не и собственикът . Това следва от чл.153 ЗЕ , от чл.57 ЗС , от ЗУЕС , но и от чл.56 ЗС за самият характер на вещното право на ползване . При учредено вещно право на ползване собственикът притежава т.нар.“гола собственост“ , няма право на ползва имота и поначало е отстранен от него . Няма правна и житейска логика той да дължи суми за топлинна енергия , освен ако не се е задължил на договорно основание като напр.има открита партида за имота при ищеца . В случая няма данни ответникът да е подписал писмен договор за доставка на топлинна енергия или да е подал заявление за откриване на партида , поради което не може да се счита за потребител на топлинна енергия . Такива са родителите му с вещно право на ползване, които родители според служебна справка на настоящия съд са живи през процесния период .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено .  С оглед изхода на спора в тежест на въззивника е адвокатското възнаграждение на адвоката на въззиваемата страна - чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв .

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №224751 от 25.09.2019 г постановено по гр.д.№23602/18 г на СРС , 70 състав .

 

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на адвокат Н.К. ********** сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ***  .

 

Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.