Решение по дело №2622/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260035
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Емил Кръстев
Дело: 20201420102622
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.ВРАЦА, 29.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VIІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 21.01.2021 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С.Р., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2622 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен от Й.И.Т. с ЕГН ********** ***,чрез адв.И.И. *** офис 12,против ”Топлофикация-Враца” ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9,представлявано от изп. директор Радослав И. Михайлов,иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищцата твърди,че на основание заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №3531/27.12.2016 г. и изп. лист от 20.01.2017 г. по ч.гр. дело №5295/2016 г. на ВРС била осъдена да заплати на ответника:

-1 915.18 лв. главница,представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2014 г.-30.06.2016 г.;

-263.53 лв.-лихва от 31.07.2014 г. до 30.06.2016 г.;

    -законната лихва върху главницата,считано от 22.12.2016 г. до изплащане на вземането;

-разноските по делото-43.57 лв. държавна такса и 200 лв. юк. възнаграждение.

На основание издадения изп. лист било образувано изп. дело №312/2017 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Ц. Д..По делото били извършени 4 бр. справки за имущественото състояние на длъжника и до длъжника било изпратено съобщение за образуваното изп. дело,връчено на 03.04.2017 г..След тази дата повече от 2 г. взискателят не бил предприел изп. действия,поради което изп. дело било прекратено по силата на закона.

На 13.06.2019 г. с молба до ЧСИ,взискателят бил поискал извършване на опис на движими вещи в жилището на длъжника.Описът бил насрочен на 16.07.2019 г.,но не бил извършен,тъй като взискателят не бил осигурил представител и не бил внесъл такса за извършването. Насрочването на описа било предприето след като изп. дело било прекратено.Т.е.,не прекъсвало давността.

Доколкото вземанията по изп. лист се погасявали с 3 г. давност,в случая давността била изтекла на 20.01.2020 г..

Съответно,искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника,че ищцата не дължи поради погасяване по давност сумите по изп. лист,въз основа на който било образувано изп. дело.

В срока за отговор,от ответника е постъпил такъв,с който се излагат доводи за недопустимост и за неоснователност на иска.Давността била прекъсвана многократно с различни действия за принудително изпълнение.

    Съдът,предвид наведените доводи и събраните по делото доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:

На 22.12.2016 г. ответникът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ищцата за : 1 915.18 лв.-главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за жилището на адреса за периода 31.07.2014 г.-30.06.2016 г.;263.53 лв.-мораторна лихва от 31.08.2014 г. до 06.12.2016 г.; законната лихва върху главницата,считано от 22.12.2016 г. до изплащане на вземането;разноските по делото-43.57 лв. държавна такса и 200 лв. юк. възнаграждение.

Исканата заповед/№1907/ е била издадена на 27.12.2016 г..Заповедта е била връчена на ищцата на 03.01.2017 г.. Изп. лист е бил издаден на 20.01.2017 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №5295/2016 г. по описа на ВРС.

На 20.03.2017 г.,ответникът е представил изп. лист на ЧСИ с район на действие ВОС Ц. Д..По образуваното изп. дело №312/2017 г.:

-ЧСИ е проучвал имущественото състояние на ищцата-банкови сметки,фискални задължения,имущество и трудови договори/установил е две разплащателни сметки/;

-на 29.03.2017 г. е било изпратено съобщение за образувано изп. дело,което съобщение е било връчено на 03.04.2017 г.;

-на 13.06.2019 г. е била подадена молба за опис на движими вещи/насроченият за 16.07.2019 г. опис не е бил извършен,доколкото ответникът не е изпратил представител и не е внесъл авансова такса/;

-на 19.10.2018 г.,на 08.01.2019 г.,на 28.03.2019 г., на 08.05.2019 г. и на 11.09.2019 г. са постъпвали суми от ищцата/по 30 лв./.

Горното е видно от приложеното изп. дело.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищцата претендира недължимост на суми,за събирането на които е било образувано изп. дело,поради изтекла погасителна давност.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че в тежест на ищцата е било да представи доказателства за наличието на изп. дело,вкл. дата на образуване,страни,предмет и предприети изп. действия.

Събраните писмени доказателства позволяват обосновани изводи за дата,страни,предмет и предприети изп. действия.

При доказателствата,Съдът приема,че по образуваното на изп. дело всъщност не са предприемани изп. действия с отношение към спирането/прекъсването на давността и такава е изтекла.

За да достигне до този извод,Съдът съобразява вкл. направеното с тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК тълкуване на Закона:

Съгласно чл.116 б.в от ЗЗД,давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.Прекъсването обаче се осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи.Давността се прекъсва както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие,така и с предприемането му от съдебния изпълнител.Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността,но съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото.Изключение от това правило има само при възлагане по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ,при което не е необходимо наличието на искане от взискателя,за да бъде валидно предприето изпълнителното действие и да бъде прекъсната давността.Тя се прекъсва със самото му предприемане в рамките на приложения изпълнителен способ.

Неизчерпателно се посочват група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността.Това са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;присъединяването на кредитор;възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;извършване на опис и оценка на вещ;назначаване на пазач;насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,проучването на имущественото състояние на длъжника,извършването на справки,набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др..

Съдът съобразява вкл.,че вземанията на ответника са периодични/за лихви и съответно се погасяват с 3 г. давност.От издаването на заповедта за изпълнение до предявяването на иска по чл.439 ал.1 от ГПК са изтекли повече от 3 г.,без погасителната давност да е била валидно спирана или прекъсвана.

Следва да се отбележи,че вземанията на ответника не са установени със съдебно решение/издадената заповед за изпълнение няма такъв характер/,следователно няма основание за прилагане на разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД/да се приеме 5 г. давностен срок/.

По изп. дело не се констатират извършени изп. действия,спиращи или прекъсващи давността.Плащанията от страна на ищцата също не я прекъсват.Доброволните вноски от длъжника по изп. дело/в случая вноските от ищцата са именно такива,доколкото не изглежда да са последица от предприето изп. действие или уговорка между страните/ не прекъсват давностния срок,тъй като не представляват признаване на вземането,което прекъсва давността,съгласно чл.116 б.а от ЗЗД.

Доброволните вноски от длъжника също така не оправдават взискателят да не предприема изп. действия и същият рискува перемиране на изп. дело.В случая,такава перемпция е настъпила,поради липса на поискани и извършени изп. действия в 2 г. срок от образуването на делото.Съгласно цитираното ТР,след прекратяването на изп. производство на това основание,нова погасителна давност започва да тече от датата,на която е поискано или предприето последното валидно изп. действие.

По горните съображения,искът следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото,ответникът следва да заплати на ищцата разноски по делото-96.89 лв. държавна такса /ищцата е надвнесла 0.24 лв./,500 лв. адвокатско възнаграждение и 24 лв. такса ЧСИ по т.8 от ТТРЗЧСИ,общо 620.89 лв..

    Водим от горното,Врачанският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9,представлявано от изп. директор Р. И. М.,че Й.И.Т. с ЕГН ********** *** не му дължи,поради погасяване по давност, сумите по издадения по ч.гр. дело №5295/2016 г. на ВРС изп. лист от 20.01.2017 г.,а именно : 1 915.18 лв. главница,представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2014 г.-30.06.2016 г.;263.53 лв.-лихва от 31.07.2014 г. до 30.06.2016 г.;законната лихва върху главницата,считано от 22.12.2016 г. до изплащане на вземането;разноските по делото-43.57 лв. държавна такса и 200 лв. юк. възнаграждение,за събирането на които е било образувано изп. дело №312/2017 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Ц. Д..

 

 

ОСЪЖДА ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9,представлявано от изп. директор Р. И. М.,да заплати на Й.И.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 620.89 лв. разноски по делото.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: