№ 4516
гр. Варна, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502967 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба с вх. № 45242 от 18.11.2021 г., депозирана от
страна на Д. Й. ИВ., чрез адв. Б.Т. против определение № 7295 от 9.11.2021 г., постановено
по гр. д. № 9419/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено
производството по делото.
В жалбата се излагат доводи за неправилността на определението. За неправилен
счита извода на съда за приложимостта чл. 4 от Регламент (ЕС) № 650/2012 г., определящ
като компетентен съда по последното местопребиваване на Игор М., починал във Федерална
Република Германия. Сочи, че в исковата молба са изложени обстоятелства, обосноваващи
правния й интерес от предявяването на иска с правно основание чл. 124 ГПК за
установяване съществуването на сключения граждански брак между Д.И. и Игор М..
Твърди, че между нея и ответника К.М. не е имало спор относно разделянето на
наследството на Игор М.. Излага доводи, че надлежен ответник по иска е единственият
признат наследник - К.М.. Посочва, че не претендира права върху имущество, придобито по
време на брака й, а с настоящия иск цели да бъде установено, че е негова законна съпруга
като запази статуса си на вдовица. Излага допълнителни доводи за неприложимостта на
Регламент (ЕС) № 650/2012 г., доколкото същият не се прилага за въпроси, различни от
наследяването, като обхваща хипотези настъпила смърт след 17.08.2015 г. Моли за отмяна
на определението.
В законоустановения срок не е депозиран отговор от насрещната страна К. ИГ. М..
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
1
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 9419/2021 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано
по искова молба, депозирана от Д. Й. ИВ. първоначално срещу К. ИГ. М. и срещу Т.Е. Д.
като законен представител на М.И. М. и А.И. М. за приемане за установено в отношенията
между страните, че гражданският брак между ищцата и И.Г. М. не е прекратен и че след
смъртта на съпруга й, починал на 27.12.2014 г. ищцата е негова законна вдовица.
В исковата молба са изложени доводи, че между Д. Й. ИВ. и И.Г. М. е сключен
граждански брак на 25.10.1989 г. в гр. Варна, като от брака си имат едно родено дете - К.
ИГ. М.. След смъртта на съпруга й е налично имущество, находящо се в Германия, по
отношение, на което са заявени претенции от страна на Т.Е. Д.. Ищцата разбрала, че бракът
й бил прекратен през 2013 г., след проведен съдебен процес в Германия.
С разпореждане от 29.06.2021 г. са дадени указания на ищцата да внесе държавна
такса, да посочи адрес на ответника, да уточни правния си интерес от установяването на
обстоятелството, че бракът й не е прекратен преди смъртта на съпруга й, както и да посочи
дали е отменено бракоразводното решение по предвидения ред от немското
законодателство.
В определения от съда срок, с молба № 19117 от 12.07.2021 г. ищцата е оттеглила
иска си по отношение на ответниците Т.Е. Д. като законен представител на М.И. М. и А.И.
М.. Уточнила е, че правния й интерес произтича от липсата на уведомяване за провеждането
на бракоразводния процес в Германия.
С обжалваното определение № 7295 от 9.11.2021 г., постановено по гр. д. № 9419/2021
г. по описа на Районен съд –Варна е прекратено производството по делото, поради
обстоятелства че българският съд не е компетентен да се произнесе по иска, че искането за
приемане за установено, че гражданският брак не е прекратен със смъртта на съпруга й няма
самостоятелен характер, че липсва правен интерес по така формулирания петитум за
установяване съществуването на брака не към момента на откриване на наследството, а към
един предходен момент, както и че искът не е предявен срещу надлежен ответник.
По същество:
За наличието на положителните предпоставки, респ. отсъствието на отрицателните
предпоставки за допустимостта на производството, съдът следи служебно. Като
предпоставка за допустимостта на установителния иск е необходимо наличието на правен
интерес за ищеца от инициираната защита. В случая, ищцата обосновава правния си интерес
за установяване, че гражданският й брак със съпруга й Игор М. не е бил прекратен към един
предхождащ смъртта му момент, а именно към 2013 г., както и че същата не била уведомена
за провеждането на бракоразводния процес в Германия през 2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване съществуването или
несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите,
предвидени в закон. Така както е формулирано искането на ищцата, същото касае
установяването на факт, който не е измежду изрично предвидените от законодателя факти
като подлежащи на установяване посредством инициирано исково производство, поради
което установяването му чрез съдебен процес е изключено. Затова и следва да се приеме, че
е недопустимо установяването на факта, че гражданския брак между ищцата и Игор М. не е
прекратен през 2013 г., а едва през 2014 г. със смъртта на съпруга й.
В продължение на горното, следва да се посочи, че ищцата би имала интерес от
установяването на факта, че е наследник на починалия й съпруг, тоест че се явява
наследник, чиито права в наследството се оспорват от страна на ответника. Подобни доводи
не са релевирани в производството. Нещо повече, дори изрично в съдържанието на частната
й въззивна жалба, ищцата /жалбоподател в настоящото производство/ посочва, че не цели да
2
установи притежаването на права от имуществото, придобито по време на брака им, а
единствено да запази статута си на законна съпруга и след смъртта на съпруга й - на
вдовица. От представеното удостоверение за семейно положение рег. № АУ088775ВН от
26.08.2021 г/ л. 70 от делото на ВРС/ е видно, че в графата за семейното положение на
ищцата е посочено, че е вдовица, като нейн съпруг е сочен - Игор М., починал на 27.12.2014
г. Затова и следва да се приеме, че при липсата на представен по делото акт на германския
съд, от който да е видно твърдяното прекратяване на сключения граждански брак между
Д.И. и Игор М., съдът не би могъл да извърши проверка дали твърденият факт реално се е
осъществил в обективната действителност, ведно със следващите го последици във връзка
със семейното положение на ищцата.
На следващо място, в настоящото производството ответникът, който е и син на ищцата
не оспорва изложените твърдения в исковата молба. За допустимостта на производството по
предявения установителен иск е необходимо насрещната страна да оспорва притежаването
на твърдените права от страна на ищеца. Подобно оспорване в настоящото производство не
е сторено. Затова и следва да се приеме, че въпреки дадените указания от страна на
първоинстанционния съд, ищцата не е установила интереса си от предявяване на иска,
поради което производството се явява недопустимо.
Също така, поначало липсва правен интерес от установяване на права и
правоотношения към минал момент, доколкото интересът на страните винаги е да решат
спора, съществуващ към настоящия момент и именно поради това в случаите, когато е
допустимо да съществува иск за установяване на права към минал момент, това е изрично
предвидено в закона. В разглеждания случай, се цели да бъде установено съществуването на
брачно правоотношение към един минал момент – 2013 г., предхождащ смъртта на съпруга
Игор М., настъпила през 2014 г. Ето защо, следва да се приеме, че и на това допълнително
основание, предявеният иск се явява процесуално недопустим.
Вън от горното, следва да се посочи, че исковете за установяване съществуването или
несъществуването на брака са брачни искове /чл. 318, предл. последно ГПК/, като строго
личния характер на брачното правоотношение налага по тях да вземат лично участие
съпрузите. В случая се цели да бъде установено съществуването на брака между съпрузите
към момента на смъртта на съпруга Игор М. през 2014 г. Само съпрузите могат да бъдат
страни по брачните искове и брачен процес без участието на двамата съпрузи е недопустим.
Смъртта на един от съпрузите, настъпила преди предявяване на брачен иск, изключва по-
късното му предявяване. Недопустимо е предявяване на брачен иск от или срещу
наследниците на починалия съпруг /в този смисъл Определение № 7 от 4.01.2013 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 492/2012 г., II г. о., ГК/. Затова и следва да се приеме, че доколкото искът е
предявен срещу наследник на починалия съпруг, то същият и на това основание, се явява
недопустим.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че Регламент (ЕС) № 650/2012 г. касае
въпроси, свързани с наследствени правоотношения. В случая, ищцата не твърди, че има
качеството на наследник на починалия си съпруг, поради което соченият регламент се явява
неприложим към настоящата казуистика. Дори и да бяха заявени такива права, като
допълнителен довод за неприложимостта му, следва да се отчете обстоятелството, че
смъртта на Игор М. е настъпила на 27.12.2014 г., а Регламент (ЕС) № 650/2012 г. влиза в
сила, считано от 17.08.2015 г. /по аргумент от чл. 83 и чл. 84 от същия/. Оплакванията в
жалбата, наведени в тази насока, макар и да са основателни, не могат да доведат до различен
извод по същество на спора, пренесен пред настоящата инстанция, а именно за липсата на
положителни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимостта на предявения от Д.
Й. ИВ. иск.
Предвид горното, обжалваното определение, с което е прекратено производството по
делото се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7295 от 9.11.2021 г., постановено по гр. д. №
9419/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4