РЕШЕНИЕ
№ 1374
гр. Бургас, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120108167 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. С. Ю. с ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, ул. ****; съдебен адрес: гр. Бургас, ул. *** – адвокат Р. С., против М.
Д. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****, с която се претендира
установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 3432/03.11.2022 г. по ч.гр.д. № 6905/2022 г. по описа на Районен
съд – Бургас, а именно: сумата от 2 300 лева – главница, представляваща
неоснователно получена сума, 1 130 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 01.12.2017 г. до 25.10.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 27.10.2022 г., до окончателното й
изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основата на твърденията на
ищеца, че Б. е негова съседка, като и двамата са притежавали жилища в жилищна
сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. ****, която към настоящия момент била съборена
и предстояло строителство на нова сграда. През месец октомври 2017 г. Б. поискала от
ищеца да заплати сумата от 2 300 лева, която е била необходима за ремонт на покрива,
като първоначално твърдяла, че такъв е извършен, а впоследствие е заявила, че такъв
предстои. На 22.11.2017 г. ищецът превел на Б. сумата от 2 300 лева с пощенски запис.
Въпреки това ремонт на покрива не е бил извършван. По тази причина ищецът поканил
1
Б. на 01.12.2017 г. да му върне преведената сума, но това не било сторено, поради
което и се претендира установяването на дължимостта на заявените в настоящото
производство суми.
Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1,
предл. 2-ро от ЗЗД по иска за главница, а на този за мораторна лихва – чл. 86 от
ЗЗД.
Ответницата е депозирала в законоустановения срок отговор на исковата молба,
с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че никога не е звъняла на
ищеца за да му иска пари за ремонт. Заявява, че на 22.11.2017 г. действително е
получила доброволно от ищеца чрез пощенски запис сумата от 2 300 лв. за да не
завежда дело – шест години по-късно, във връзка с уреждане на техни отношения, за
които разказва. Излага за проблемите, които е имала с наемателя в имота на ищеца –
Е.А., като един от тях била засечена кражба на ел. ток от нейния електромер на
25.01.2011 г., като излага подробно доводите си в тази насока. Вследствие на това тя
следвало да заплати сумата от 514. 69 лв., за изразходената такава в периода от
25.01.2011 г. до март същата година, ведно със съответните лихви до месец август,
въпреки че нейният имот бил празен. Наложило се да изключи дори своя електромер,
което било сторено на 2011 г. с електротехник от ЕВН. Разказва и за инцидент с пожар
от 25.03.2011 г., при които бил засегнат покрива, като ако не била бързата намеса на
пожарната щяла цялата къща да изгори. С. отказвал да съдейства за ремонтите на
покрива и не й осигурявал достъп, тъй като целта му била да я принуди да строят. Била
принудена за да осъществи ремонта да търси съдействието на Прокуратура.
Наемателят му също така ограбил нейното мазе – 1 тон дърва, които била закупила да
се отопля, докато живее там, и зимнината, като били изпочупени и прозорците му.
Вследствие на това целият й магазин бил наводняван нееднократно, за което
периодично заплащала различни суми за ремонти, като имала запазен договор за
извършени такива на стойност от 250 лв. В заключение излага, че сумата от 2 300 лева
обхваща консумираната ел. енергия от наематели на ищеца, плюс лихвите, които тя
заплатила, след което предала касовите бонове на ищеца, като с плащането й уредили
доброволно отношенията си и за обезщетяване другите причинени вреди от наемателя
на ищеца. Излага и за учредена суперфиция за имота на 10.08.2022 г., където изрично
било разписано, че страните са уредили всички свои отношения, както и че причина за
завеждането на настоящото дело е желанието да даде пълномощно на адвокат предвид
предстоящото издаване на акт образец 15.
Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата исковата молба и
изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея,
събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
2
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3432/03.11.2022 г. по ч.гр.д. № 6905/2022 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено ответницата да заплати на ищеца паричните суми - предмет на
установяване в настоящото производство. В законоустановения срок е постъпило
възражение от длъжника – ответник и предвид дадените от съда указания на основание
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че за ищеца-заявител е налице интерес от воденето на исковете
– предмет на настоящото производство.
По делото между страните няма спор, че са били собственици на самостоятелни
обекти, находящи се в сграда на ул. ****, гр. Бургас, която е съборена, като към
настоящия момент се строи нова такава.
Не се спори също така, че на 22.11.2017 г. ответницата е получила от ищеца
сумата от 2 300 лева чрез пощенски запис, което се установява и представената по
делото покана – потвърдително за пощенски превод /лист 80/, по която отбелязването
„сума за ел. ток и ремонти на ул. ****“ е дописано от ответницата, което същата е
заявила в съдебно заседание на 20.04.2023 г.
Спорът е досежно това налице ли е основание за плащането и задържането на
сумата.
В тази връзка и по повод твърденията на ответницата е представен договор за
извършване на ремонт на покрив на ул. **** – Бургас от 05.11.2014 г., с възложител –
ответницата, и изпълнител Р. Д. Г., съгласно който страните са се споразумели да бъде
извършен ремонт на покрива, а именно: смяна на керемиди – 40 бр., покриване с
хартия, колчета, пирони, цимент и ремонт на улуци, като за целия ремонт материалите
ще бъдат доставени от изпълнителя, а сумата за извършването на ремонта с
материалите е в размер на 550 лв., като съгласно отбелязванията върху договора е
платен аванс от 200 лв., както и допълнително 350 лв., платени на 07.11.2014 г.
В съдебно заседание на 20.04.2023 г. ответницата изрично е заявила, че е
заплатила за ремонт на покрива на сградата на ул. **** сумата от 561. 50 лв., от която
тя е заплатила 150 лв., 150 лв. са били платени от нейната братовчедка, чрез паричен
запис на 21.11.2017 г., и ищецът също е заплатил 261. 50 лв. за ремонта на покрива
чрез неговия паричен запис на 22.11.2017 г. Плащането на тази сума за единствения
извършен ремонт на покрива през 2014 г. се потвърждава от ищеца със становището
му, входирано в съда на 15.05.2023 г.
С договор за извършване на ремонт на магазин на ул. **** – шпакловка на
стени, с възложител – ответницата, и изпълнител А.В.А., страните са се споразумели за
извършването на ремонт: шпакловка на стени за сумата от 138 лв., и допълнително 112
лв. за боя и боядисване на помещението или общо 250 лв., платени на ръка, съобразно
3
съдържанието на договора.
Представена е и справка, видно от която в периода от 11.02.2011 г. до
29.08.2011 г. е заплатена сумата от 639. 87 лв. за платени фактури от ответницата за
имот, находящ се в гр. Бургас, ул. ****, клиентски номер *****. От изисканите данни в
хода на настоящото производство от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД се
установява каква е била консумацията на ел. енергия за обекта й в периода от януари
2011 г. до декемрви 2017 г., като общият им размер възлиза на 2 335. 17 лв. За 2011 г.
са начислени през месеците март и април суми от по 216.17 лв. и 278. 11 лв., които
съгласно отбелязването са платени на 29.08.2011 г. В съпроводително писмо е
посочено, че не са входирани възражения т.е такива относно начисленото потребление
и неговата стойност.
Представен и договор за наем от 01.11.2010 г., сключен между ищеца и трето
лице – А.И.А., за имот, находящ се в гр. Бургас, ул. ****.
По повод на твърденията на ответницата за кражба на ток е видно, че
ответницата е депозирала жалби до Прокуратурата – с вх. № от 11.04.2011 г., и
допълнителни такива от 13.04.2011 г. и 25.05.2011 г. за кражба на ел. енергия, за което
била подадена жалба в 1-во РПУ на 25.01.2011 г., като образуваното наказателно
производство е било спряно с постановление от 02.07.2012 г., а след това прекратено с
постановление от 10.02.2023 г., поради изтекла давност. Видно от данните
служителите на ЕВН са извършвали проверки, като са констатирали, че електромерът
на Б. е технически изправен, и не отчита консумация към момента на самите проверки.
Едва на 27.05.2011 г. са констатирали, че има предпоставки за свързване на лицето,
живущо на 2-рия етаж, поради местонахождението на кабел, нарушена изолация и с
видими следи, че към този кабел е извършвано самоприкачане. От другите данни е
видно, че наетият обект на втория етаж е бил със спряно ел. захранване, поради
неплатени сметки, като наемателят е заявил, че до плащането им не е ползвал ток и се
отоплял на дърва, което се установява от дадените сведения на ищеца в хода на
проверката.
По делото страните са ангажирали и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Н.Г. – съсед на страните, който от 2006 г. живее на
ул. ***, се установява, че старата им сграда била на два етажа, като на нещо като
партер имало един офис – някакво такова помещение, което било собственост на
ответницата, а С. бил на първия етаж. Свидетелят сочи, че страните не са живели в
имота след 2010 г., като С. имал наемател за кратко, а ответницата периодично имала
наематели в офиса. Свидетелят не е виждал да се правят някакви ремонти работи на
покрива или на сградата. Свидетелят няма спомен за пожар на покрива през месец
март 2011 г., нито ме у известно нещо, свързано с кражба на ток.
Свидетелят Т.Ш. излага, че е бил нает от неправителствена организация „Д.“,
4
към която осъществявал безплатни юридически консултации веднъж в седмицата по
отношение на високите сметки за ток и вода, преди протестите през 2011 г., като за
целта бил нает приземния етаж от процесната сграда на ул. ****. Наемодателите – М. и
нейната майка, също поискали консултация във връзка с кражба на ток от страна на
наематели на ищеца, като самите крадци били семейство, които незаконно са се
присъединили към електромера на ответницата, което довело до конфликти между
страните, след което същите са принесли и върху разрушаването на сградата и спор
кой точно да бъде строителя. Ответницата се е оплаквала на свидетеля, че ищцовата
страна нарочно ги е наводнявала, за да се приведе имота в лошо състояние, така че да
бъдат принудени да се съгласят да строят нова сграда, като това един от елементите на
лошите междусъседски отношения. Понеже били причинени много вреди, въпросът
бил дали да се води дело за непозволено увреждане или да се разберат. Тогава
свидетелят бил нает от М. да подготви споразумение за доброволно уреждане на спора,
но такова така и не се подписало. Той бил против тя да получава пари без да има
подписано споразумение, но впоследствие разбрал, че парите били вече преведени,
като страните се били разбрали да нямат повече спорове, като това било едно от
условията да се разберат, за да се съгласят да подпишат всички договори със строителя.
Свидетелят лично не се е срещал с ищеца и не е разговарял с него.
От показанията на свидетеля Д.Б. – баща на ищцата се установява, че имотът на
ул. „С.“ е бил собственост на майката на съпругата му, която след това го прехвърлила
на М.. Излага, че свидетелят Н.Г. е искал да строи в техния имот, но не били доволни
от това, което им предлага, тъй като било под кота нула. Свидетелят излага, че в
продължение на 20 години ищецът увреждал сградата, като запушвал мръсните канали,
ремонтите на които били трудни и скъпи, увреждал водосточните тръби, поради което
се изливала вода и от двете страни на сградата и започнала да пада мазилка – и отвън, и
отвътре. Това правел, тъй като искал да ги принуди да строят. Излага също така, че
помещението на партерния етаж било наводнявано непрекъснато по насилствен начин.
Те си мислили, че е от покрива. Имало и пожар, за който също мислят, че е него дело,
поради предходните му постъпки. Запознат е с това, че С. е дал пари на М.. Първо им
се обадил К. Р., с предложение също да строят и да се сдобрят със С.. След това, след
една седмица, самият С. се обадил и предложил да предостави на М. 2 300 лв., защото
те били занесли на жена му боновете за платения от тях ток, който неговите наематели
роми използвали, договорите за ремонт и касовите бонове. Свидетелят сочи, че
страните не са живели в имота, като М. отдавала под наем от време на време партера, а
в имота на С. живеели роми. Свидетелят сочи, че той е в добри отношения със С., но в
интерес на истината го е виждал да прави различни бели. Бил казал, че ще се държи
така, докато М. не се вразуми да строи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като тези на свидетели Г. и Ш.
5
изхождат от лица, които които не са заинтересовани от изхода на спора. Следва да
бъдат кредитирани и показанията на свидетеля Б., тъй като макар и от лице в близки
отношения с ответницата, същите са от лице с преки и непосредствени наблюдения
относно събитията и отношенията в процесния имот, като са логически обосновани и в
съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал.
Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правната страна следното:
Нормата на чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД предвижда, че всеки, който е
получил нещо с оглед на неосъществено основание е длъжен да го върне. Предвид
отношенията между страните и с оглед на установените по делото факти съдът намира,
че в случая не се установява фактическия състав на сочената разпоредба. Безспорно
ищецът е предоставил доброволно, чрез пощенски запис на ответницата на 22.11.2017
г. сумата от 2 300 лв. Същият не е посочил основание за плащането, както вече бе
споменато доброволно извършено от него, като не е установил и доказал твърдението
си, че сумата е била поискана и предоставена за ремонт на покрива, което е указано с
доклада по делото съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК и съобразно твърденията в исковата
молба. Воденият от ищеца свидетел не установи подобно обстоятелство, а само заяви,
че не е виждал да се извършва ремонт на покрива, въпреки признанията на ищеца за
частично извършен такъв през 2014 г., за който е предоставил част от сумата в размер
на 250 лв. В същото време от показанията на другите разпитани свидетели се установи,
че сумата е предоставена доброволно за уреждане на конфликтните отношения между
страните, създадени между тях в годините, в частност и финансовата страна на същите
по повод частичния ремонт на покрива, наводения и други увреждания и свързаните с
тях ремонти дейности, ползван ток от наемателите на ищеца и т.н., и като условие за
бъдещо строителство в имота, реализиращо се към настоящия момент. При това и не
може да се приеме, че ответницата се е обогатила неоснователно с получената парична
сума от 2 300 лв. за сметка на ищеца в частност, че същата е предоставена на
неосъществено основание.
С горните мотиви съдът намира, че искът за главница като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен, като съответно при това следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните претенции за лихви.
При този изход на спора се явява неоснователна претенцията на ищеца за
присъждане на разноски по делото.
Ответницата не е поискала присъждане на разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
6
Отхвърля исковете на С. С. Ю. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****;
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. *** – адвокат Р. С., против М. Д. Б. с ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, ул. ****, за установяване дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3432/03.11.2022 г. по ч.гр.д. №
6905/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно: сумата от 2 300 лева –
главница, представляваща неоснователно получена сума чрез пощенски запис от
22.11.2017 г., 1 130 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.12.2017 г. до 25.10.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
датата на депозиране на заявлението – 27.10.2022 г., както и искането за присъждане
на направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7