№ 2410
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Темислав М. Димитров
Членове:Цветелина Ал. Костова
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100501752 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Г. Л. Я. срещу решение № 20445/12.11.2024
г. по гр.д. № 36478/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумите, както следва: 2248,55 лв., представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., доставена в
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № *********, ведно със законната
лихва от 24.07.2017 г. до погасяването; 397,23 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2014 г. до 12.07.2017 г. върху главницата за топлинна енергия; 21,70
лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.06.2013 г. до
м.04.2016 г.; 5,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до
12.07.2017 г. върху главницата за дялово разпределение.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че в процесния
период не е бил потребител на топлинни услуги в имота, предмет на делото. Оспорва
обстоятелството да е изпаднал в забава, поради което счита, че не дължи мораторна
1
лихва. Ето защо, моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Техем сървисис“ ЕООД, не
подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
предявени срещу Г. Л. Я., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 2248,55 лв., представляваща 1/2 част от стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., доставена в
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № *********, ведно със законната
лихва от 24.07.2017 г. до погасяването; 397,23 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2014 г. до 12.07.2017 г. върху главницата за топлинна енергия; 21,70
лв., представляваща 1/2 част от дължима главница за дялово разпределение за периода
от м.06.2013 г. до м.04.2016 г.; 5,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2014 г. до 12.07.2017 г. върху главницата за дялово разпределение.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Фактът, че между страните е налице облигационно отношение, не е бил оспорен
от ответника Г. Л. Я. нито в подаденото възражение срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.11.2017 г. по ч.гр.д. № 50119/2017 г. по описа на СРС,
119 състав, нито в проведеното производство във връзка с предявените срещу
ответника Я. искове по чл. 422 ГПК. В исковото производство единственият довод на
ответника Я. за недължимост на сумите е бил, тъй като според ответника Я. същите са
погасени по давност. Следователно и на основание чл. 147 ГПК е преклудирана
възможността за първи път във въззивното производство да се оспорват
обстоятелствата, свързани с наличието на облигационна връзка между страните.
Въпреки посоченото и за пълнота на изложението следва да се посочи, че
въззивната инстанция споделя извода, формиран в обжалваното решение, че между
страните е налице договор за предоставяне на топлинни услуги с посоченото в
2
исковата молба съдържание.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Не се спори по делото, а и от представения нотариален акт № 68/21.04.2011 г. по
н.д. № 61/2011 г. по описа на нотариус А.Д. се установява, че ответникът е придобил
собствеността по отношение на 1/2 идеална част от имот, намиращ се в гр. София, ж.к.
„*********. Следователно и на основание чл. 153 ЗЕ ответникът, като собственик на
1/2 идеална част от имота, предмет на делото, се явява потребител на топлинни услуги
и дължи заплащането на 1/2 част от цената им.
Действително, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. по
т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна услуга с топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например - с подаването на
молба от ползвател за откриването на индивидуална партида при топлопреносното
дружество. Видно от представената по делото пред първата инстанция молба от 1979
г., подадена от Д.Е.Й. и адресирана до Стопански енергиен комбинат „София“ при
Министерство на енергетиката, същият е изразила желание да бъде определен като
абонат на предоставената топлинна услуга в имота. По делото обаче не са налице
никакви други доказателства, от които да може да се формира извод, че потребител на
топлинни услуги се явява само Д.Е.Й.. Цитираната по-горе молба не е адресирана до
„Топлофикация София“ ЕАД, като освен това върху същата е налице отбелязване, че
не е уважена, доколкото молителят не е уведомил за броя на ползвателите. Също така,
от нотариалния акт, легитимиращ ответника като собственик на процесния имот, не
става ясно кой е ползвател на същия, както и че същият се използва изцяло от другия
съсобственик. Точно обратното, в същия е записано изрично задължение на
прехвърлителя М.К.Е. да предаде владението на имота в полза на Я. в деня на
сключване на договора – 21.04.2011 г. Не са годни доказателства, установяващи факта,
че имотът е бил ползван само от Д.Е.Й., и представените определения на СРС по гр.д.
№ 30504/2020 г., образувано по иск за делба на имота, доколкото в същите са
възпроизведени изявления на трети за настоящия процес лица, които не са представени
по делото.
Ето защо, изводът на районния съд, че между страните е налице договор за
предоставяне на топлинни услуги, е правилен.
3
По посочените по-горе аргументи не следва да се разглежда възражението във
въззивната жалба, че ответникът не е изпаднал в забава и не дължи мораторна лихва.
Такива доводи не са релевирани от ответника нито в подаденото от него възражение
срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.11.2017 г. по ч.гр.д. №
50119/2017 г. по описа на СРС, 119 състав, нито в проведеното производство във
връзка с предявените срещу ответника Я. искове по чл. 422 ГПК, поради което е
налице преклузия на основание чл. 147 ГПК.
Не са налице други аргументи за неправилност на решението, изложени във
въззивната жалба, поради което съдът счита, че същата е неоснователна, а решението
на Софийски районен съд – правилно.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
При този изход на спора въззивникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20445/12.11.2024 г. по гр.д. № 36478/2023 г. по
описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА Г. Л. Я., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100
лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на „Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5