№ 1177
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100514449 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20172648/16.08.2021г. по гр.д. № 24820 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 60 –ти състав е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК , че С.
И.И. дължи на „С. Б.С.“ АД на основание чл. 79, ал. 1 изр. 1 вр. с чл. 200, ал. 1 вр. с чл. 143,
ал. 1 ЗЗД сумата от 243.46 лв. , представляваща главница по договор за продажба на
изплащане № 50445642 от 21.10.2015г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление от за издаване на заповед за изпълнение в съда - 29.08.2017г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, което вземане е предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.09.2017г., издаден по ч. гр. д. № 59311 по описа за
2017г. са СРС, ІІ ГО, 60 състав. С посоченото решение ответникът С. И.И. е осъдена да
заплати на ищеца „С. Б.С.“ АД сумата от 960 лв., преставляваща направените в заповедното
и в исковото производство съдебни разноски за внесена държавна такса, депозит на вещо
лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника С. И.И., действаща чрез
процесуалния си представител адв. Н.К. от САК с доводи за неговата неправилност поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита, че от събраните
в хода на съдебното производство пред СРС доказателства се установило по безспорен
начин, че ищецът не е уведомил по предвидения в закона ред ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането по договор за продажба на изплащане. Твърди, че по
делото не било установено, че ищецът е връчил на ответника уведомлението за настъпилата
предсрочна изискуемост, както и че сумите по договора са заплатени директно на „А1
България“ ЕАД и че всички негови задължения са изцяло погасени по процесния договор,
който е сключил. Излага доводи, че при липсата на доказателства, че кредиторът е уведомил
длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК, следвало да се приеме, че вземането по издадената заповед за изпълнение - за
1
заплащане на предсрочно изискуемия остатък от кредита, не съществува, поради което и
предявеният иск бил неоснователен като се позовава на съдебна практика. По изложените
съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен.
Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАдв. Представя договор за правна защита
и съдействие от 31.08.2021г. и приложена към него декларация.
В срока за отговор по чл. 267 ГПК въззиваемият ищец „С. Б.С.“ АД, действащ чрез
процесуалния си представител адв. И.Л. от САК оспорва въззивната жалба и моли
обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 3067430/29.08.2017г. ищецът „С. Б.С.“ АД е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. И.И. (с предходна фамилия П.) за сумата от
243.46 лв. – главница, представляваща незаплатени месечни вноски по договор за продажба
на изплащане № ********* от 21.10.2015г., заедно с законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателно плащане, сумата от 4.80 лв., представляваща с мораторна
лихва за периода от 26.06.2017г. до 25.08.2017г.. На 04.09.2017г. по ч. гр. д. № 59311/17 г.
на СРС, 60 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените в
заявлението суми, като са присъдени и сторените разноски в заповедното производство в
размер на 385лв., от които 25 лв. държавна такса и 360лв. възнаграждение за адвокат.
Ответникът С. И.И. не е намерена на регистрирания й постоянен адрес.
Разпореждането от 08.03.2018г за възможността за предявяване на установителен иск е
връчено на ищеца на 19.03.2019г. Исковата молба срещу ответника е подадена на
18.04.2018г. /в срока по чл. 415 ГПК/.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Във
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът намира следното:
В производството не е спорно и се установява, че с Договор за продажба на
изплащане № **********/21.10.2015г. сключен между „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и С.И. П. (И.)
мобилният оператор е продал на ответницата апарат Handset SAM Galaxy S6 32 GB GOLD,
със сериен номер 35460707224948, срещу насрещното задължение на купувача да заплати
същия, като плащането е разсрочено на 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 37
лева. Към договора е приложен погасителен план, както и фактура № ********** от
21.10.2015г. за извършената продажба, отразяваща пълната стойност на апарата, а именно
880 лв. с ДДС. Съгласно сключения договор продавачът имал правото да обезпечи
задълженията на купувача, когато е физическо лице, с поръчителство от трето за
правоотношението лице - т.9.1.2 от договора. Същевременно е предвидено, че при
неплащане на две последователни месечни вноски от купувача, всички вноски до пълната
стойност на апарата ставали изискуеми, като изискуемостта настъпвала след изтичане на 125
дни от спиране на достъпа на купувача до мобилните услуги, предоставени от оператора,
във връзка с който договор е възникнало и продажбеното правоотношение (12.3). Указано е,
че в случай на плащане на просрочените задължения от поръчител, то последният имал
право на регрес към купувача за платената главница, ведно с лихва за забава от деня на
2
плащането, ако поръчителят е уведомил длъжника за намерението да плати по направено от
продавача искане за това – т.15 от договора и договор за поръчителство от 07.11.2014г.
По делото не се спори от страните, че вещта предмет на договора за продажба на
изплащане била предадена от „Мобилтел“ ЕАД на ответницата на 21.10.2015г. Посоченото
обстоятелство се установява от Приложение № 1 към договора – Приемо-предавателен
протокол, с подписването на който ответникът е приела вещта без забележки от служител на
продавача.
Установява се, че с Договор от 07.11.2014 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и „С.
Б.С." АД ищецът е поел задължение да обезпечи като поръчител задълженията на абонати
на мобилния оператор – физически лица, по подписани договори за продажба на вещи, като
е разписаната процедурата, изпълнението на която гарантира, че поръчителят действително
е поел ангажимент да обезпечи конкретно вземане – кредитна оценка на потребителя от
ищеца, одобряване на клиента за сключване на договор, подадено уведомление от оператора
за просрочени задължения на одобрения потребител, представляващо същевременно и
покана за плащане в качеството му на поръчител. Съгласно този договор за поръчителство
след изплащане на задължението „С. Б.С." АД като поръчител разполагал с регресен иск
срещу абоната за платената от него сума и законна лихва върху нея, считано от датата на
плащането, както и законната лихва върху нея. В представения пред първата инстанция
приемо-предавателен протокол № 91 от 11.04.2017 г. /№ 104/ подписан от страните по
договора на страница 1, ред двадесет и втори и фигурира ответницата като задължено лице
по сключения с мобилния оператор договор за продажба на изплащане на описания мобилен
апарат със сумата 296 лв., а крайният срок са заплащане на фактурата, с която цялата сума
станала предсрочно изискуема бил 04.04.2017г. В представения приемо-предавателен
протокол по договора за поръчителство № 102/05.07.2017г. на ред трети фигурира
задължение на ответницата в размер на 243.46 лв.. Установено е по делото, че това
задължение е погасено от ищеца „С. Б.С." АД като сумата от 243.46 лв. е постъпила по
банковата сметка на „Мобилтел“ ЕАД на 29.06.2017г.
Договорът за поръчителство е бил валиден и към датата на сключване на договора с
ответницата, както и към датата на настъпване на просрочие и извършено плащане на дълга
по договора за продажба на вещ. В уведомление от 26.06.2017г. продавачът „Мобилтел“
ЕАД е потвърдил спрямо поръчителя „С. Б.С.“ АД извършеното от последния плащане на
26.06.2017г. на сумата от 243.46 лева по процесния договор за продажба, сключен с
ответницата. С плащането, на основание чл. 143 ГПК ищецът встъпва в правата на
кредитора „Мобилтел“ ЕАД срещу ответника.
По делото е представено уведомление от ищцовото дружество до ответника по реда
на чл. 143 ЗЗД от 01.04.2017г. С него се уведомява ответникът, че по сключеният с
„Мобилтел“ ЕАД договор за продажба на изплащане били налице просрочен плащания най-
малко за два последователни месеца. Поради допусната забава всички дължими суми до
края на срока на договора ставали изискуеми от датата на издаване на фактурата за тях и
възлизат на общо 278.24 лв. Ответникът бил поканен за заплати доброволно задължението в
срок до 15.05.2017г., като в поканата се съдържало уведомление, че в противен случай на
основание сключения между дружеството продавач и дружеството поръчител договор, „С.
Б.С.“ АД щял да изплати задължението към мобилния оператор и да встъпи в правата на
кредитора до размера на платената сума. Писмото уведомление било изпратено на ответника
на посочения в договора за продажба адрес като на 24.04.2017г. пратката била върната с
отбелязване, че адресатът се е преместил.
По делото е прието заключение на допусната съдебно-счетоводна експертиза, което
не е оспорено от страните. От него се установява, че по процесния договор за продажба на
изплащане била издадена фактура № ********** от 21.10.2015г. на стойност 888 лв. с ДС
за покупка на апарат Handset SAM Galaxy S6 32 GB GOLD, със сериен номер
35460707224948 и договорна лихва. Вещото лице при справка в счетоводството на
продавача е установило, че ответникът е извършил плащания в размер на 607.54 лв. като
последното плащане било от 02.07.2017г. и с част от него (15.54лв) била погасена
3
дължимата по фактура № **********/20.03.2017г. сума. Договорът бил прекратен поради
забава от страна на ответника, като за непогасената част от задължението в размер на
243.46 лв. била издадена фактура № **********/20.03.2017г. Същото било заплатено от
ищеца по силата на договора за поръчителство, като сумата постъпила по банкова сметка на
„Мобилтел“ ЕАД на 29.06.2017г. Настоящата инстанция напълно кредитира заключението
на вещото лице в условията на чл. 202 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните във въззивната жалба оплаквания.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на въззивника и събраните по делото
доказателства, намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение
за правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС, а по конкретно изложените във въззивната жалба оплаквания е
необходимо да бъде добавено и следното:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
изр. 1, вр.с чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗД. Доколкото искът на ищцовото
дружество се основава на регресни права срещу ответника, за основателността му е
необходимо установяване наличието на следните кумулативни предпоставки: валиден
договор, сключен между мобилния оператор и ответника, за последиците от неизпълнението
на който отговаря поръчителят; валиден договор за поръчителство, сключен между ищеца и
кредитора, по силата на който поръчителят се е задължил да обезпечи мобилния оператор,
като изпълни вместо длъжника, настъпване на предвидените в договора за поръчителство
предпоставки за ангажиране на отговорността на поръчителя; уведомяване на длъжника, че
е налице неговото неизпълнение на изискуемо задължение по договора с мобилния
оператор, както и предупреждение, че при липса на доброволно изпълнение в указания срок,
поръчителят ще изпълни по отношение на кредитора; изпълнение от страна на ищеца от
името на длъжника.
По делото е безспорно установено обстоятелството, че между „А1 България“ ЕАД (с
предходно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и ответника С. И.И. е бил сключен договор за
продажба на изплащане № **********/21.10.2015г., по силата на който мобилният оператор
е прехвърлил собствеността върху апарат Handset SAM Galaxy S6 32 GB GOLD, със сериен
номер срещу задължението на ответника да заплати цената разсрочено на 23 броя месечни
вноски от по 137 лв. всяка.
По делото не е спорно, че с договор от 07.11.2014 г., сключен между „Мобилтел“
ЕАД и „С. Б.С.“ АД второто дружество е поело задължение като поръчител спрямо
мобилния оператор за гарантиране вземанията на мобилния оператор от абонати по
договори за продажба на изплащане. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че ищецът не е установил заплащането към „А1 България“ ЕАД на непогасени по
договора за продажба на изплащане вноски в общ размер на 243.46 лв., тъй като от
заключението на приетата пред СРС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
сумата е отразена в счетоводството на мобилния оператор, като последният по реда на чл.
192 ГПК е представил и справка за извършените плащания по процесния договор за
продажба на изплащане (л. 125 от делото на СРС), в която е отразено, че на 29.06.2017 г.
ищецът с банков превод е погасил дължими вноски в общ размер на 243.46лв.
Поддържаните и във въззивната жалба оплаквания, че не е настъпила изискуемостта
на вземането за продажната цена и тя не е сведена до знанието на абоната, нито
уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост, са надлежно връчени на ответника,
са поначало основателни, доколкото от приложените в първоинстанционното производство
пощенска пратка се установява, че се е върнала в цялост с отбелязване, че адресът се е
преместил. Правилно обаче районният съд е отчел, че падежът на последната дължима
вноска е настъпила на 29.09.2017г., обстоятелство, което не е оспорено от ответника, и
4
доколкото това се е случило в хода на производството по чл. 422 ГПК, на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК законосъобразно е зачетено като факт с правно значение за настъпване
изискуемостта на вземанията за неплатените вноски по процесния договор. Аргумент за
това следва, както от приетата в т. 9 от ТР №4 от 18.06.2014 г., по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС приложимост на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по чл. 422
ГПК, така и от приетото в т. 1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, според
което няма правна пречка исковият съд да присъди вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, което разрешение, макар да касае хипотезата на
вземания по банков кредит, е приложимо на общо основание за всяко вземане, което е
разсрочено на вноски и каквото се явява и процесното. Ето защо, в настоящия случай
ирелевантно за дължимостта на претендираните от ищеца вземания дали ответникът е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като падежът на всички вноски е
настъпил и те са изискуеми към момента на приключване на съдебното дирене пред СРС,
респективно платеното от поръчителя поначало следва да му бъде възстановено от главния
длъжник - ответник.
Според нормата на чл. 146, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението,
встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел
за даденото поръчителство. По аргумент от чл. 143, ал. 2 ЗЗД длъжникът не отговаря към
поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от
поръчителя плащане, а ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това
длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи
на кредитора при изпълнението, като и в двата случая поръчителят може да иска връщането
на онова, което кредиторът недължимо е получил.
Съдържанието на двете разпоредби сочи, че встъпването на поръчителя в правата на
кредитора е обусловено единствено от плащането на дълга на главния длъжник, освен ако
последният не е погасил дълга преди да бъде уведомен, че поръчителят е изпълнил. В този
смисъл уведомяването на длъжника от поръчителя, че ще плати или е плати вече, цели да
охрани интересите на самия поръчителя, ако междувременно длъжникът също е изпълнил.
Извън тази хипотеза възникването на задължението на ответника да възстанови на
настоящия въззиваем заплатения остатък от вноските по договора, в общ размер на 243.46
лв., не е обусловено от уведомяването на С. И.И., че поръчителят ще плати, нито от покана
след извършеното изпълнение. Макар и въззиваемият да е поел такова задължение за
предварително уведомяване по силата на т. 2.2.4. от договора за поръчителство, сключен с
„Мобилтел" ЕАД, тази уговорка има значение в отношенията му с мобилния оператор, а в
отношенията с абоната – ответник, само ако последният е изпълнил дълга преди да му е
съобщено от поръчителя, че е погасил задължението. С разпоредбата на чл. 143 ЗЗД е
предвидено, че поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения
срещу него иск. В случая претенцията на поръчителя се отнася за заплатено главно вземане
в размер на 243.46 лв., което се установи в производството, поради което исковата
претенция се явява основателна до предявения размер.
От съвкупната преценка на ангажираните пред първата инстанция писмени
доказателства въззивният съд намира, че твърденията във въззивната жалба са
неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., чийто
размер се явява в минимално установения по чл. 9, ал. 1 НМРАВ.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивното решение не
5
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20172648/16.08.2021г. по гр.д. № 24820 по описа за
2018г. на Софийски районен съд, 60 –ти състав.
ОСЪЖДА С. И.И., ЕГН **********, с адрес с. С., Столична община, ул. „*******“
№ 3 да заплати на „С. Б.С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Люлин, бул. „******* на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6