О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  

 

                                         Гр. София, 24.11.2017г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ТАНЯ ДИМЧЕВА като разгледа т.д.№ 7058 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

            Срещу обявените списъци на приетите вземания на длъжника „Х.е.У.“ АД са постъпили следните възражения:

            1/ възражение вх.№131587 от 13.10.2017г. подадено от „К.т.Б.“ АД“ / в несъстоятелност/ срещу обявения в ТР на 06.10.2017г. списък на приетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД. Молителят твърди, че е предявил вземанията си в посочения размер, като в списъка, неправилно е поставена десетична запетая. Оспорва приемането на част от вземането му под условие, като твърди, че всички изявления за прихващане от длъжника са направени след началната дата на неплатежоспособността и са относително недействителни, поради което претендира в списъка на вземанията да отпадне приемането на неговите вземания под условие. С възражението кредиторът оспорва и вземанията на лицата Я.Т.Т., Г.А.П., Г.М.Л., Н.И.Б. и „В.С.университет – Ч.Х.“, също приети под условие, което е влизане в С. на решението по т.д.№4082/2015г. на СГС,VІ-7 състав, като сочи, че вземанията на тези кредитори произтичат от договори за цесия, но длъжникът „Х.е.У.“ АД не дължи заплащане на цената по договорите за цесия на своите цеденти, тъй като в самите договори и допълнителни споразумения към тях е предвидено прекратително условие, а именно – предявяването на иск за отмяна на прихващанията. Възразява и срещу реда на приетото му вземане за разноски по несъстоятелността, като счита, че не следва да е точка 12 на чл. 722 от ТЗ, а по т.3, на чл. 722 от ТЗ. Кредиторът възразява и срещу приетите вземания на кредитора „Л.П.“ АД общо в размер на 46 833 333,33 лв., които са възникнали по описаните договори за прехвърляне на вземания, като твърди, че въпросните договори са създадени единствено, за да послужат за легитимация в производството по несъстоятелност, като се твърди, че като основание на посочените вземания е посочено, че произтичат от развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и споразумения за признаване на задължения и други неконкретизирани договори, но няма основание да се счита, че същите съществували или били уведомени длъжниците по тях. Твърди, че вземанията, предявени от този кредитор, реално не са съществували, нямало данни да са възникнали валидно и договорите за цесия били нищожни поради невъзможен предмет съгласно чл. 26, ал.2 от ЗЗД.

2/ Възражение вх.№131427 от 13.10.2017г., подадено от „Л.П.“ АД срещу вземанията на „КТБ“ АД по договор за кредит от 28.12.2011г., посочено под №ІІ, т.1.1.2 - разлика между размера на главницата и размера по т.1.1.1 от 25.04.2015-27.07.2017г. в размер на 1 817 423, 25 лева, които представляват прихващанията, оспорени от „КТБ“ АД-в несъстоятелност предмет на т.д. №4082 по описа за 2015г. на СГС ТО, VІ-7 състав. Твърди се, че разделяйки на две части предявената главница, на практика кредиторът признавал извършените прихващания. Възразява срещу вземанията за лихви и неустойки под № ІІ, т.1.5            , 1.6, 1.7, 1.8, 1.9, 1.11, като твърди на първо място, че те са предявени върху цялата главница, а не върху онази част от нея, която би останала след извършеното прихващане, а и вземането за текущи лихви е предявено за срок от пет години преди датата на съдебното решение, като съгласно чл. 111 б.“в“ от ЗЗД съставлява периодично плащане. Възразява срещу вземането по договор за кредит от 26.01.2012г., посочено по под № ІІІ, т.1.1.2 – разлика в размера на главницата и този по т.1.1.1 в размер на 3 513 496 лв., която сума съставлява стойността на извършеното прихващане, което е оспорено от Б.та. Аналогични на горните са и съображенията, с които възразява по вземанията за лихви и неустойки по под № ІІІ, т.1.3,1.4,1.5,1.6, 1.7. По отношение на вземането по договор за кредит от 30.01.2013г., посочено под № ІІІ, т.1.1.2 –разлика между размера на главницата и размера по т.1.1.1, възлизащо на 3 513 496 лв., което също съставлявало стойността на прихващанията, както и срещу вземанията по отношение на лихви и неустойки по същите горепосочени съображения.

3/ Възражение с вх.№136598 от 13.10.2017г., подадено от „С.п.р.м.“ ЕООД, срещу вземанията на „КТБ“ АД-з несъстоятелност към „Х.е.У.“ АДСИЦ. Кредиторът възразява срещу вземанията на „КТБ“ АД по договор за кредит от 28.12.2011г., посочено под №ІІ, т.1.1.2 - разлика между размера на главницата и размера по т.1.1.1 от 25.04.2015-27.07.2017г. в размер на 1 817 423, 25 лева, които представляват прихващанията, оспорени от „КТБ“ АД-в несъстоятелност предмет на т.д. №4082 по описа за 2015г. на СГС ТО, VІ-7 състав. Твърди се, че разделяйки на две части предявената главница, на практика кредиторът признавал извършените прихващания. Възразява срещу вземанията за лихви и неустойки под № ІІ, т.1.5, 1.6, 1.7, 1.8, 1.9, 1.11, като твърди на първо място, че те са предявени върху цялата главница, а не върху онази част от нея, която би останала след извършеното прихващане, т.е. безспорната главница, а и вземането за текущи лихви е предявено за срок от пет години преди датата на съдебното решение, като съгласно чл. 111 б.“в“ от ЗЗД съставлява периодично плащане. Възразява срещу вземането по договор за кредит от 26.01.2012г., посочено по под № ІІІ, т.1.1.2 – разлика в размера на главницата и този по т.1.1.1 в размер на 3 513 496 лв., която сума съставлява стойността на извършеното прихващане, което е оспорено от Б.та. Аналогични на горните са и съображенията, с които възразява по вземанията за лихви и неустойки по под № ІІІ, т.1.3,1.4,1.5,1.6, 1.7. По отношение на вземането по договор за кредит от 30.01.2013г., посочено под № ІІІ, т.1.1.2 –разлика между размера на главницата и размера по т.1.1.1, възлизащо на 6 122 694,02 лв., която също се сочи, че е стойността на прихващанията, както и по вземанията за лихви и неустойки по този договор по същите мотиви.

            4/ Възражение с вх.№129437/10.10.2017г. е подадено от „Ю.Б.“ АД срещу списъка в частта, в която не е прието вземане на Б.та за лихви. Кредиторът твърди, че е предявил вземанията си по договор за изпълнение на функцията „Довереник на облигационерите“ от 03.04.2009г. в общ размер на 54 237,10 евро с левова равностойност 106 078,55 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 26.08.2017г. до окончателното й погасяване, но в списъка няма произнасяне или приемане на вземането за лихви, поради което иска допълването му в този смисъл.

            По това възражение синдикът е депозирал становище от 18.10.2017г., в което сочи, че е основателно, като пропускът на приемане на лихвата се дължи на това, че има разминаване между молбата за предявяване и приложените към нея справки за вземането, като същото е пропуснато в извлечението от счетоводни книги, което е представено.

            5/ Възражение с вх.№129437/10.10.2017г. е подадено от „П. осигурителна К. С.“ АД в качеството му на дружество, управляващо и представляващо при условията на чл. 133, ал.2 от КСО П.пенсионен Ф. С. / ППФ С./, срещу обявения в ТР на 06.10.2017г. списък на приетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД в частта относно вземането му по ред 5, раздел ІІІ, в т.1.9 – лихвено плащане в размер на 18 443,84 евро за периода от 17.03.2017г. до 26.07.2017г., в частта относно записа на сумата в левова равностойност, който е 33 073,02 лв., а би следвало да е с 3 000 лв. повече, т.е. сумата от 36 073,02 лв. По това възражение синдикът също е дал становище от 18.10.2017г., че възражението е основателно и следва да се допусне поправката.

            Постъпила е молба с вх.№144363/30.10.2017г. от кредитора Н.И.Б., която допълнително уточнява, че няма характер на възражение, а само на искане за поправка на фактическа грешка при изписване на номера на делото на нотариалния акт за ипотека и датата на вписването му в Агенцията по вписванията, по която синдикът е депозирал допълнително становище от 10.11.2017г., в което се сочи, че ако се счита, че това е възражение, то е просрочено, но няма пречка да се поправи допусната ЯФГ в списъка, като по отношение на кредитора Н.И.Б. в графата обезпечение е погрешно посочено, че нотариалния акт № 28, е по дело № 37, с вх.№ 5659 от 25.04.2015г., вместо по дело № 19, с дв.вх.№ 5659/19.03.2015г., като следва обезпечението да се чете-акт № 28, І, рег.№456, дело №19, от 19.03.2015г., дв.вх.рег.№5659/19.03.2015г.

            Длъжникът „Х.Е.У.“ АД оспорва възраженията в едната им част чрез назначения особен представител – адв. М. като по всяко от тях излага конкретни доводи в съдебното заседание. По отношение на възражението на „Л.П.“ АД счита, че същото е основателно, тъй като евентуалното отменително решение би имало конститутивно действие и правната промяна ще възникне от влизането му в С., и би следвало тези условни задължения да бъдат неприети такива.

            Синдикът Б.К.К. е депозирал подробно писмено становище от 03.11.2017г. по всички възражения. Счита, че възражението на „КТБ“ АД е частично основателно и следва в списъците да бъдат допуснати следните поправки: 1/ вземането в параграф IV, посочено под №1.1 (като главница в общ размер) сума от 15 124,989, следва да бъде променено по следния начин 15 124 989 (петнадесет милиона сто двадесет и четири хиляди и деветстотин осемдесет и девет лева); вземането в параграф IV, посочено под №1.2 като (вземане за главница присъдена с ИЛ) сума от 375,011, следва да бъде променено по следния начин 375 011 (триста седемдесет и пет хиляди и единадесет лева); вземането в параграф II, посочено под №1.8 като вземане за неустойки върху просрочена главница в размер на 117 197,10 лева следва да бъде променено по следния начин вземане за неустойки върху просрочена лихва в размер на 117 197,10 лева; вземането в параграф II, посочено под №1.7 като вземане за текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.07.2017г. до 27.07.2012г. в размер на 3 476, 95 лева следва да бъде променено като вземане за текущи лихви върху просрочена главница, като периода е от 25.07.2017г. до 27.07.2017г., в размер на 3 476, 95 лева; вземането в параграф III, посочено под №1.3 като вземане за просрочени лихви върху редовна главница за периода от 27.04.2015г. до 27.06.2017г. в размер на 231 322,55 лева, следва да бъде променено по следния начин като вземане за просрочени лихви върху редовна главница, като периода е от 27.04.2015г. до 25.01.2016г., в размер на 231 322,55 лева. В останалата част счита възражението за неоснователно, като твърди, че е правилно приемането под условие на вземания на „КТБ“ АД в списъка на кредиторите по трите договора за кредит при условие – отмяна на решение № 875 от 11.05.2016г. постановено по т.д. №4082 от 2015г. по описа на СГС -ТО VІ-7 състав. Сочи, че твърденията във възражението, че прихващанията са недействителни, биха били основателни само при отмяна на решението, а делото е все още висящо. Сочи, че по искова молба на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ е образувано и т.д. №1538/2017г. по описа на СГС ТО, VІ-9 състав, като се претендира прогласяване на същите прихващания за нищожни, но до влизане в С. на уважаващо иска решение, вземанията са под въпрос. Синдикът сочи, че към момента от „КТБ“ АД- като ищец има образувани още три дела срещу „Х.е.у.“ АД, а именно: т.д.№7466 от 2015г. по описа на СГС ТО,VІ-20 състав, т.д.№8270 от 2015г. по описа на СГС ТО,VІ-1 състав, и т.д.№8339 от 2015г. по описа на СГС ТО VI-17 състав, по които са установителни искове в сроковете по чл.415, ал.1 от ГПК от „КТБ“ АД- за установяване на вземания по издадени заповеди за изпълнение въз основа на документи по чл.417 от ГПК, по които издадени изпълнителни листи и вземанията са приети от синдика в размера по изпълнителните листи, като към момента и трите описани по-горе дела са спрени на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК до приключването на т.д. № 4082 по описа на СГС ТО, VІ -7 състав и т.д. №4334 по описа на САС ТО 11 състав. В частта относно възражението на „КТБ“ АД срещу приемане на вземанията на Я.Т.Т. ЕГН **********, Г.А.П. ЕГН **********, Г.М.Л. ЕГН **********, Н.И.Б. ЕГН ********** и „В.С.университет-Ч.Х.“ ЕИК *******които са приети под условие на влизане в С. на решение №875 от 11.05.2016г. постановено по т.д. № 4082/2015г. по описа на СГС ТО,VІ-7 състав, синдикът твърди, че става въпрос за вземания, които са свързани по своя характер, тъй като са възникнали в резултат на извършени цесии и съответно извършени на тази основа прихващания, които се оспорват като недействителни и влизането в С. на решението на СГС,VІ-7 състав по т.д.4082/2015г. е условието за евентуалното отпадане или стабилизиране на вземанията. Счита, че не може да бъде споделен довода на кредитора, че прекратително условие за дължимост на цената на цедираното вземане е самото предявяване на иск за оспорване на прихващанията, а би следвало да се изчака решаването на същия. По отношение на възражението на реда на приетото вземане за разноски по несъстоятелността на „КТБ“ АД- в несъстоятелност, синдикът счита, че разноските правилно са посочени във списъка като ред за удовлетворяване, като сочи и че това не е задължителен елемент на списъка, тъй като поредността на удовлетворяване на дадено вземане се посочва в сметката за разпределение, която подлежи на отделно обжалване и може да бъде коригирана служебно от съда и поради това във фазата по оспорване на списъците считам, че това възражение, касаещо поредността на удовлетворяване на вземането не следва да се разглежда и списъка следва на не бъде променян в тази му част. По възражението на „КТБ“ АД срещу приетите вземания на кредитора „Л.П.“ АД в техния пълен размер, синдикът счита, че е неоснователно възражението, че не е посочена валутата, напротив, тя е в лева, посочена най горе във колоната в която са посочени въпросните вземания е посочено „р-р на вземането /лв./“. Счита, че от представените и описани документи безспорно се установява, че този кредитор има ликвидни и изискуеми вземания към „Х.е.У.“ АДЦИС в размерите, посочени в списъка за приети вземания, а твърдението за недействителност на извършените цесии поради невъзможен предмет съгласно разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД е просто едно твърдение, което следва да бъде доказано. По отношение на възражението на „Л.П.“ АД срещу част от приетите вземания на „КТБ“ АД, синдикът сочи, че в молбата за предявяване на вземанията КТБ" АД-в несъстоятелност е посочила единствено тоталната сума на кредита в размер на 2 980 245 лева, като разделянето на сумите по начина посочен в т.1.1.1 от списъка и т.1.1.2 от списъка е извършено от синдика за по голяма яснота, като се е основал на допълнителна съдебно финансово-счетоводна експертиза, а сумата е получена като механична разлика между сумата в размер на 2 980 245 лева (претендираната от кредитора сума по кредита) и сумата в размер на 1 162 821,75 лева, представляваща безпорната дължима от „Х.е.У.“ АДСИЦ сума посочена на стр.8 от допълнителната съдебно финансово-счетоводна експертиза, след отчитане от вещото лице на извършените прихващания и същите са съпоставени с погасителните планове по договора за кредит, като сочи, че възражението е резонно при отпадане на условието, а именно влизане в С. на решението по въпросните дела, по които се оспорват прихващанията. По отношение на възражението на „С.п.р.м.“ ЕООД синдикът сочи, че то преповтаря като съдържание възражението направено от кредитора „Л.П.“ АД, касаещо вземанията на „КТБ“ АД-в несъстоятелност към „Х.е.У.“ АДСИЦ, поради което счита, че е неоснователно по същите гореизложени аргументи.

            Кредиторът с оспорено вземане „Л.П.“ АД оспорва възражението на кредитора „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ чрез процесуалния си представител адв. Б., като сочи, че вземането му е категорично установено и осчетоводено в двете дружества, поради което възражението е неоснователно. Поддържа съгласно заявеното в съдебно заседание подаденото от него възражение.

            Кредиторът с оспорено вземане В.С.университет оспорва възражението на кредитора „КТБ“ АД чрез процесуалния си представител адв. Янев, като счита, че напълно правилно синдикът е приел вземането под условие,което е именно влизането в С. на решението на СГС по исковете за недействителност на прихващанията. Подробни доводи излага и в писмени бележки от 22.11.2017г., с които уточнява и че има допусната техническа грешка в списъка досежно неговото вземане, а именно неправилно е поставена десетичната запетая. Сочи, че правилно е посочена левовата му равностойност от 2 301 276,75 лв., но при изписване на валутната такава е вписано 1375,942 щ.д., вместо точната сума от 1 375 942 щатски долара.

            Кредиторът с оспорено вземане Н.Б. също оспорва възражението на кредитора „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ чрез процесуалния си представител –адв. М., като излага подробно доводи за неоснователността му в писмено становище.

            Кредиторите с оспорени вземания Г.А. П. и Я.Т.Т. оспорват възражението чрез процесуалния си представител – адв. Файтонджиев, като считат същото за неоснователно.

            Кредиторът с оспорено вземане Г.М.Л. също оспорва възражението на „КТБ“ АД чрез процесуалния си представител – адв. Ч. като неоснователно и претендира отхвърлянето му.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

            По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 06.10.2017г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, като са постъпили няколко възражения срещу тях, всичките подадени в законоустановения срок и поради което допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

            Възражение с вх.№129437/10.10.2017г., подадено от „П. осигурителна К. С.“ АД в качеството му на дружество, управляващо и представляващо при условията на чл. 133, ал.2 от КСО П.пенсионен Ф. С. / ППФ С./, в частта относно вземането му по ред 5, раздел ІІІ, в т.1.9 – лихвено плащане в размер на 18 443,84 евро за периода от 17.03.2017г. до 26.07.2017г., се оспорва единствено записа на сумата в левова равностойност, който в списъка е 33 073,02 лв., а би следвало да е с 3 000 лв. повече, т.е. сумата от 36 073,02 лв. Съдът намира, че възражението е основателно и следва да се допусне поправката, тъй като при курса на лев към евро левовата равностойност на горепосоченото вземане възлиза на 36 073,02лв., поради което това следва да бъде записано в списъка като стойност на вземането.

            Следва да бъде уважена и молбата на кредитора Н.Б. за допускане на поправка относно номера на делото, по който е нотариалния акт, в графа обезпечения и вписването му.

            По възражението  с вх.№129437/10.10.2017г., подадено от „Ю.Б.“ АД срещу списъка в частта, в която не е прието вземане на Б.та за лихви. Съдът установява, че кредиторът е предявил вземанията си по договор за изпълнение на функцията „Довереник на облигационерите“ от 03.04.2009г. в общ размер на 54 237,10 евро с левова равностойност 106 078,55 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 26.08.2017г. до окончателното й погасяване, но в списъка няма произнасяне или приемане на вземането за лихви. С оглед изричното становище от 18.10.2017г. на синдика, в което сочи, че пропускът на приемане на лихвата се дължи на това, че има разминаване между молбата за предявяване и приложените към нея справки за вземането, съдът намира, че вземането е основателно и следва да се уважи, като се допълни в списъка и вземането за законна лихва. Водеща е молбата за предявяване, в която се съдържа тази претенция, а това, че не е включена в извлечението от счетоводни книги поради това, че предвид липсата на крайна дата не може да бъде изчислена точно по размер, не е пречка за приемане на вземането в размер на законната лихва, тъй като тя с нормативно установен размер и изчислима при сметката за разпределяне.

По възражение вх.№131427 от 13.10.2017г., подадено от „Л.П.“ АД срещу вземанията на „КТБ“ АД, така както е индивидуализирано, съдът намира следното:

Възразилият кредитор оспорва вземанията на „К.т.б.“ АД по процесните договори в посочените части, за които както се установи от списъка и становището на синдика, представляват тази част от дължимите главници по трите договора за кредит, за която са отправени изявления за прихващане, чиято действителност е все още спорна, тъй като се водят две неприключили искови производства. Именно с оглед спора относно валидността на прихващанията, сидникът е приел тези вземания под условие, а именно, че по процесното дело на СГС,VІ-7 състав под № т.д.4082/2015г. бъде постановено влязло в С. съдебно решение, с което бъдат уважени исковете за недействителност на прихващанията. Макар да е спорен характера на процесните искове, видно от данните по делото, по същото са предявени и искове с правно основание чл. 3, ал.3 от ЗБН, а именно за установяване нищожност на прихващанията, съдът намира, че независимо от доводите на особения представител и соченото, че само при евентуално уважаване на исковете,би настъпил конститутивен ефект и би се считало, че вземанията не са погасени чрез прихващане, съдът намира, че безспорно се касае за установителни искове с предмет нищожност на тези прихващания и с евентуалното уважаващо иска съдебно решение ще се установи тази нищожност, поради което ще се счита, че прихващанията въобще не са породили правно действие, т.е. не се касае само и единствено до конститутивно действие. Предвид горното приемането от синдика на тези вземания под условие се явява единствения правилен начин, тъй като до произнасянето с влязъл в С. съдебен акт относно спора за валидността на прихващанията, не може да се приеме, че вземанията са погасени чрез прихващане и не съществуват, нито да бъдат приети безусловно. Изтъкнатите от кредитора доводи във възражението, че като е разделил на две части предявяната главница на практика „КТБ“ АД признавала основателността на извършените прихващания, не могат да бъдат споделени, тъй като както се установи разделянето е извършено от синдика въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и поради това следва да бъде потвърдено. Съдът намира, че доколкото не е безспорно, че вземането в тази част не съществува поради настъпило прихващане, не може да се приеме, че не съществува и вземането за лихви и неустойки върху същото. Би било резонно да се разделят лихвите и неустойките съобразно спорната и безспорната част от вземанията на Б.та, но доколкото горното не е сторено нито от вещото лице, нито от синдика, то няма пречка да бъде допълнено при изготвяне на евентуалната сметка за разпределение, при което с оглед изхода и на споровете относно валидността на прихващанията ще стане ясно дали се дължи окончателно сумата в цялост или не. По отношение на възражението, че част от лихвите са погасени по давност, съдът намира, че същото не може да бъде разгледано, тъй като материалното правоотношение е между кредитора и длъжника и именно длъжникът е този, който може надлежно да упражни възражението си за изтекла погасителна давност. Това възражение е от категорията правопогасяващи, но принадлежи на страната по материалното правоотношение, а не на трети лица. В тази връзка изявленията на трети лица, че вземането е погасено по давност, не водят до настъпване на погасителния ефект на това възражение. Не се установява от данните по делото към настоящия момент длъжникът да е отправил изявление, че част от лихвите, които са за период, повече от три години назад са погасени по давност, поради което не може и да се приеме горното за основателно. Следва да се отбележи, че трябва да намери приложение и разпоредбата на чл. 628а от ТЗ, че с подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ спира давността  относно вземането, на което се основава претенцията, т.е. за част от периода е било налице и спиране на давността. С оглед гореизложените мотиви възражението на този кредитор, съдът намира за неоснователно.

Възражение с вх.№136598 от 13.10.2017г., подадено от „С.п.р.м.“ ЕООД, срещу вземанията на „КТБ“ АД-в несъстоятелност към „Х.е.У.“ АДСИЦ, е аналогично по съдържание с гореразгледаното възражение от „Лодж протърти“ АД, поради което съдът препращайки към горните мотиви, намира, че същото е неоснователно и също следва да бъде отхвърлено.

По възражение с вх.№131587 от 13.10.2017г. подадено от „К.т.Б.“ АД“ / в несъстоятелност/, съдът намира следното:

Възражението на „КТБ“ АД е частично основателно в частта относно погрешно отпечатаните в списъка десетични запетаи и  периода, като в този смисъл е становището и на синдика и следва в списъците да бъдат допуснати следните поправки: 1/ вземането в параграф IV, посочено под №1.1 (като главница в общ размер) сума от 15 124,989, следва да бъде променено по следния начин 15 124 989 (петнадесет милиона сто двадесет и четири хиляди и деветстотин осемдесет и девет лева); вземането в параграф IV, посочено под №1.2 като (вземане за главница присъдена с ИЛ) сума от 375,011, следва да бъде променено по следния начин 375 011 (триста седемдесет и пет хиляди и единадесет лева); вземането в параграф II, посочено под №1.8 като вземане за неустойки върху просрочена главница в размер на 117 197,10 лева следва да бъде променено по следния начин вземане за неустойки върху просрочена лихва в размер на 117 197,10 лева; вземането в параграф II, посочено под №1.7 като вземане за текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.07.2017г. до 27.07.2012г. в размер на 3 476, 95 лева следва да бъде променено като вземане за текущи лихви върху просрочена главница, като периода е от 25.07.2017г. до 27.07.2017г., в размер на 3 476, 95 лева; вземането в параграф III, посочено под №1.3 като вземане за просрочени лихви върху редовна главница за периода от 27.04.2015г. до 27.06.2017г. в размер на 231 322,55 лева, следва да бъде променено по следния начин като вземане за просрочени лихви върху редовна главница, като периода е от 27.04.2015г. до 25.01.2016г., в размер на 231 322,55 лева.

В останалата част по възражението на „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ съдът намира следното:

По отношение на оспорването на приетото вземане на кредитора „Л.П.“ АД, съдът намира следното:

От възразилия кредитор се твърди, че вземането на „Л.П.“ АД е симулативно създадено с цел процеса по несъстоятелност, като се твърди, че липсват доказателства за вземанията на цедентите по договорите за цесия. Твърди се, че на практика липсвало прехвърляне на материални блага по тези договори, а се създава изкуствено вземане, което е привидно. Съдът е обсъдил представените доказателства и в съдебното решение, като същите са приложени и към молбата за предявяване на вземането, като от тях е видно, че по договор за цесия от 23.02.2016 г., сключен между „Ф.К.” ЕООД (цедент) и „Л.П.” АД (цесионер), на цесионера е прехвърлено вземане от ответното дружество в размер на 18 333 333,33 лв., което подробно е описано, че произтича от другите описани договори за цесия, а именно договор за цесия от 22.02.2016 г. между „Ф.К.” ЕООД (цесионер) и „С.Л.” – Република Сейшели (цедент), договор за цесия от 19.02.2016 г. между „С.Л.” – Република Сейшели (цесионер) и „П.К.” ЕООД (цедент), договор за цесия от 24.09.2014 г. между „П.К.” ЕООД (цесионер) и „К.-М” ЕООД (цедент), с който цедентът е прехвърлил на цесионера всички свои вземания от „Х.Е.У.” АД, произтичащи от развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.08.2011 г. и анекси към същия. Приложено е уведомление за цесията от цедента, което съгласно отбелязването е получено от изпълнителния директор на ответното дружество на 24.02.2016г. Приложени са и другите договори за цесия.  Представен е и договор за цесия от 12.02.2016г., сключен между „Ф.К.” ЕООД (цедент) и „Л.П.” АД (цесионер), е прехвърлено вземане в размер на 10 100 000 лв., като част от него в размер на 900 000 лв., представлява част от вземане по  Споразумение за признаване на задължение от 29.12.2015 г. между „Ф.К.” ЕООД и „Х.Е.У.” АД, а сумата от 9 200 000 лв., представлява остатък от вземането по споразумението, което е цедирано съответно с договор за цесия от 23.12.2015 г. между „Ф.К.” ЕООД (цесионер) и „С.С.03” ЕООД (цедент), Договори от 01.03.2015 г. и от 05.03.2015 г. между „С.С.03” ЕООД (цесионер) и „Х.Е.У.” АД. За цесията е представено уведомление, връчено на ответника на 12.02.2016г., като е приложено и споразумението от 29.12.2015г., с което се признават за дължими горепосочените суми. Съгласно договор за цесия от 12.02.2016 г. между „К.Л.” ЕООД (цедент) и „Л.П.” АД (цесионер), на „Л.П.“ АД е цедирано вземане от ответника в размер на 18 400 000 лв., произтичащо от Споразумение за признаване на задължение от 28.12.2015 г. между „К.Л.” ЕООД и длъжника „Х.Е.У.” АД, Договор за цесия от 21.12.2015 г. между „К.Л.” ЕООД (цесионер) и „Т.И.” АД (цедент), Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 20.10.2010 г. между „Х.Е.У.” АД и „Т.И.” АД (с предишно наименование „Б.И.” АД) и 5 броя анекси към договора. Представено е уведомление за цесията до длъжника, което е получено от изпълнителния директор срещу подпис на 12.02.2016г. От заключението на изслушаната при разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ съдебно-икономическа експертиза се установи, че вземането на този кредитор е надлежно осчетоводено при длъжника. Съдът намира, че възражението е неоснователно. В рамките на настоящото производство няма как да бъдат разгледани твърденията и доводите на възразилия кредитор за симулативност и нищожност на договорите за цесия, тъй като се касае за двустранни сделки, като една от страните по тях, цедентите, не са страна по настоящото производство. Установяването на недействителност на сделката от трето лице е допустимо при съвместна пасивна процесуална легитимация на страните по сделката, тъй като и съконтрахентът на цесионера „Л.П.“ АД следва да има възможност да изложи доводите си относно сочения липса на предмет и симулативност при разглеждане на тези претенции. Наред с горното съдът намира, че така заявените от кредитора възражения не са подкрепени от доказателства по делото и не могат да бъдат споделени. Предвид горното съдът намира, че възражението в тази му част е неоснователно.

По отношение на възражението, в частта, в която кредиторът „КТБ“ АД оспорва приемането на част от своите вземания под условие, което е влизане в С. на съдебен акт за прогласяване недействителността на прихващанията, съдът също намира, че възражението е неоснователно, като препраща към гореизложените мотиви относно възражението на „Л.П.“ АД. До произнасянето по спора с влязъл в С. съдебен акт, какъвто не е налице, не може да се приеме, че прихващанията са стабилизирани и породили целения ефект, т.е. вземанията са погасени, поради което решението на синдика да раздели същите и да приеме тези, за които има заявени прихващания под условие следва да бъде споделено.

По отношение на възраженията на кредитора „КТБ“ АД срещу приемането на вземанията на кредиторите –цеденти, което също е под условие, но противоположно на горното, а именно влизане в С. на окончателен съдебен акт, с който да бъдат отхвърлени предявените от „КТБ“ АД искове за недействителност на прихващанията, налага да бъдат обсъдени поотделно конкретните уговорки на всеки от цедентите по договора и споразуменията му с несъстоятелния длъжник.

Видно от представения с молбата за предявяване на вземането от Н.И.Б., договор за цесия от 01.10.2014г., който е с нотариална заверка от нотариус Р.М., е уговорено в чл. 7 от същия продажна цена в размер на 913 500лв., като в чл. 7 са направени изменения с представеното допълнително споразумение № 1 и същите са в смисъл, че цената се дължи в срок до 6 месеца от осчетоводяване от „КТБ“ АД на операцията по погасяване на задълженията на цесионера и ако в този срок БНБ не отнеме лиценза на Б.та, или в срок от 36 месеца, ако е отнет лиценза, но не е предявен иск по чл. 59 от ЗБН, или в случай, че в рамките на евентуално производство по несъстоятелност с влязло в С. решение бъде отхвърлен иск по чл.59, ал.2 или ал.3 от ЗБН, в тримесечен срок от влизане в С., като изрично е уговорено, че докато трае процеса, цесионерът не се счита в забава по отношение на задължението му за заплащане на цената. В раздел І е уговорено първо прекратително условие, а именно в случай,че Б.та не признае последиците на извършеното прихващане, като уведоми писмено цесионера, че не приема прихващането или в срок от шест месеца от входиране на изявлението за прихващане, не го е снабдила с писмено потвърждение. В параграф 4 изрично е уговорено, че страните се съгласяват, че действието на договора за прехвърляне на вземания е в зависимост от следното прекратително условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, а именно приключване на производство по предявен срещу цесионера иск по чл.59 от ЗБН с влязло в С. решение за обявяване на недействителността на прихващането, като при сбъдване на това условие, договорът се прекратява автоматично. С оглед горното съдът намира, че в така сключения договор е уговорено, че вземането за цената се дължи при посочените условия, но същото безспорно е възникнало при сключване на договора за цесия, а относно това дали е изискуемо, следва да се има предвид и обстоятелството, че с откриване производството по несъстоятелност, съгласно разпоредбата на чл.617 от ТЗ всички вземания на длъжника, които са парични,стават изискуеми. Основателен е довода на кредитора Б., че в така сключения договор за цесия е уговорено прекратително условие, настъпването на което би довело до автоматичното му прекратяване, но не се твърди и установява да е настъпило първото прекратително условие, а това по параграф 4 е именно евентуално влизане в С. на уважаващо иска решение за прогласяване недействителност на спорните прихващания, именно както е приел и под условие вземането синдика. Предвид горното спрямо този кредитор възражението на „КТБ“ АД е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Абсолютно по аналогичен начин са уговорките по допълнителните споразумения към договорите за цесия на другите трима кредитори –физически лица с оспорени вземания – Я.Т., Г.А. и Г.Л., поради което по отношение на тях възражението също е неоснователно съобразно гореизложените мотиви. Следва в допълнение само да се добави, че техните договори за цесия макар да не са с нотариална заверка на подписите, за разлика от този на кредитора Б., това не води до извода, че е основателно и доказано възражението на кредитора „КТБ“ АД, че договорите за цесия, както и допълнителните споразумения са антидатирани. Следва да се има предвид, че от страна на възразилия кредитор неправилно се тълкува уговореното по допълнителното споразумение, че само настъпването на условието за обявяване на Б.та в несъстоятелност и подаване на иска по чл. 59 от ЗБН води до прекратяване на договора, респ. отпадане на вземането, тъй като текстът на чл. 7 от цесионните договори с измененията с допълнителните споразумения следва да бъде възприеман в цялост и се изисква кумулативното настъпване на всички уговорени предпоставки /условия/, за да се приеме, че е отпаднало задължението за заплащане на цената по договора за цесия и същият е прекратен автоматично, а това не е така, тъй като спорът относно действителността на процесните прихващания не е приключил с влязъл в С. съдебен акт.

По отношение на оспорваното вземане на кредитора В.С.университет, съдът намира, че също е представен договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2014г., по С.та на който ВСУ като цедент е прехвърлил на ответника свое вземане, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 09.12.2011г. в размер на 1 965 632 щ.д., като срещу горното е уговорено, че е дължима цена в размер на 1 375 942 щатски долара, платима, съгласно уговореното в допълнителното споразумение. Съгласно представеното такова от 01.10.2014г. цената е дължима в срок до 6 месеца от датата на осчетоводяване на операцията по погасяване на задължението от КТБ при извършеното прихващане, като в случай, че лицензът на Б.та бъде отнет и бъде открито производство по несъстоятелност, цената се заплаща до 18 месеца на равни месечни вноски след изтичането на 25 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, при положение, че в този срок не бъде предявен иск по чл. 59, ал.3 или ал.5 от ЗБН. Ако такъв е предявен и бъде отхвърлен, цената се дължи в осемнадесет месечен срок от влизането му в С. на равни месечни вноски. В споразумението са уговорени и прекратителни условия по договора, едно от които е влизане в С. на решение по чл. 59 от ЗБН за обявяване за недействително на прихващането, като в този случай съгласно чл.1, ал.3 от представеното допълнително споразумение, цесионерът не дължи цената, а договорът за прехвърляне на вземания се прекратява автоматично с последиците по чл. 25, ал.2 от ЗЗД. Следва да се има предвид и че при изслушване на съдебно-икономическата експертиза в хода на производството по чл. 625 от ТЗ, бе установено, че сумата от 2 166 406,92 лева (левова равностойност на 1 375 942 щ.д. при курс 1,57449 лв./щ.д. на 21.11.2014 г. - дата на изявлението за прихващане), e отразена по дебита на счетоводна сметка 229 - „Прехвърляне на вземания – цесия“, като след тази дата са извършвани записвания по кредита на счетоводна сметка 724 - „Приходи от валутни операции“ и дебита на сметка 229 - „Прехвърляне на вземания – цесия“, отчитащи промяната в курса на щатския долар спрямо лева, т.е. процесното спорно вземане на Варненския свободен университет е и осчетоводено от дружеството-длъжник. С оглед характера и тълкувайки самия договор, съдът намира, че напълно правилно синдикът е приел вземането на този кредитор под условие, което е евентуално влизане в С. на решение за уважаване на иска по чл. 59 от ЗБН, което е безспорно, че към днешна дата не е настъпило, следователно договорът не е прекратен и правилно вземането е прието под условие. Действително в мотивите на решението по чл. 625 от ТЗ, което не се ползва със СПН по отношение на вземането на този кредитор, който също е бил молител, съдът е приел, че не е настъпила изискуемостта на вземането му съобразно уговорените модалитети, но именно с откриване на производството по несъстоятелност и съобразно чл. 617 от ТЗ всички парични вземания са изискуеми, а правилно синдикът е приел процесното вземане под условие, като същото ще се стабилизира или ще отпадне в зависимост от изхода на спора по чл. 59 от ЗБН. В този смисъл и като препраща към гореизложените мотиви, съдът намира, че възражението на кредитора „КТБ“АД е неоснователно. По отношение на вземането на този кредитор няма пречка да бъде допусната поправка на очевидната фактическа грешка при поставяне на десетичната запетая при изписването на валутната му равностойност, което е техническа поправка и не изисква възражение, а може да бъде отстранена от съда служебно.

В този смисъл съдът намира, че по част от възраженията следва да допълни и измени списъците съобразно допуснатите ЯФГ, като в останалата част възраженията са неоснователни  и следва да бъдат отхвърлени.

Воден от горните съображения съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Х.е.у.“ АДСИЦ, обявен в ТР на 06.10.2017г., по следния начин:

1/по възражение с вх.№129437/10.10.2017г., подадено от „П. осигурителна К. С.“ АД в качеството му на дружество, управляващо и представляващо при условията на чл. 133, ал.2 от КСО П.пенсионен Ф. С. / ППФ С./, в частта относно вземането му по ред 5, раздел ІІІ, в т.1.9 – лихвено плащане в размер на 18 443,84 евро за периода от 17.03.2017г. до 26.07.2017г., ИЗМЕНЯ записа на сумата в левова равностойност, който в списъка е 33 073,02 лв., да се счита и чете сумата от 36 073,02 лв. / тридесет и шест хиляди седемдесет и три лева и две стотинки/.

2/ ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в списъка на приетите предявени вземания по отношение на вземането кредитора Н.И.Б., по молба с вх.№144363/30.10.2017г., като в графата обезпечение вместо погрешно посоченото, че нотариалния акт № 28, е по дело № 37, с вх.№ 5659 от 25.04.2015г., да се чете - нотариален акт № 28, т.І, рег.№456, дело №19, от 19.03.2015г., дв.вх.рег.№5659/19.03.2015г., както  и по отношение на вземането на кредитора Варнески свободен университет „Ч.Х.“ , което е в размер на 2 301 276,75 лв., но при изписване на валутната равностойност е вписано 1375,942 щ.д., вместо това да се чете, че точната сума е 1 375 942 щатски долара.

3/ по възражение с вх.№129437/10.10.2017г., подадено от „Ю.Б.“ АД относно вземанията по договор за изпълнение на функцията „Довереник на облигационерите“ от 03.04.2009г. в общ размер на 54 237,10 евро с левова равностойност 106 078,55 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 26.08.2017г. до окончателното й погасяване, ВКЛЮЧВА в списъка на приетите вземания и го допълва със вземането за законната лихва върху горепосочената главница от дата 26.08.2017г. до окончателното й погасяване.  

4/ по възражение вх.№131587 от 13.10.2017г. подадено от „К.т.Б.“ АД“ / в несъстоятелност/, ИЗМЕНЯ записаното в списъка в следния смисъл: вземането в параграф IV, посочено под №1.1 (като главница в общ размер) сума от 15 124,989, следва да бъде променено по следния начин 15 124 989 (петнадесет милиона сто двадесет и четири хиляди и деветстотин осемдесет и девет лева); вземането в параграф IV, посочено под №1.2 като вземане за главница присъдена с ИЛ сума от 375,011, следва да бъде променено по следния начин 375 011 (триста седемдесет и пет хиляди и единадесет лева); вземането в параграф II, посочено под №1.8 като вземане за неустойки върху просрочена главница в размер на 117 197,10 лева следва да бъде променено по следния начин вземане за неустойки върху просрочена лихва в размер на 117 197,10 лева; вземането в параграф II, посочено под №1.7 като вземане за текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.07.2017г. до 27.07.2012г. в размер на 3 476, 95 лева следва да бъде променено като вземане за текущи лихви върху просрочена главница, като периода е от 25.07.2017г. до 27.07.2017г., в размер на 3 476, 95 лева; вземането в параграф III, посочено под №1.3 като вземане за просрочени лихви върху редовна главница за периода от 27.04.2015г. до 27.06.2017г. в размер на 231 322,55 лева, следва да бъде променено по следния начин като вземане за просрочени лихви върху редовна главница, като периода е от 27.04.2015г. до 25.01.2016г., в размер на 231 322,55 лева.

ОТХВЪРЛЯ възражението с вх.№131587 от 13.10.2017г. подадено от „К.т.Б.“ АД“ / в несъстоятелност/, в останалата му част, а именно в която се оспорва приемането на част от неговите вземания под условие, оспорването на вземането на кредитора „Л.П.“ АД, както и вземанията на кредиторите –цеденти Я.Т.Т. ЕГН **********, Г.А.П. ЕГН **********, Г.М.Л. ЕГН **********, Н.И.Б. ЕГН ********** и „В.С.университет-Ч.Х.“ ЕИК *******които са приети под условие на влизане в С. на решение №875 от 11.05.2016г. постановено по т.д. № 4082/2015г. по описа на СГС ТО,VІ-7 състав.

ОТХВЪРЛЯ възражението с вх.№131427 от 13.10.2017г., подадено от „Л.П.“ АД, ЕИК*******, срещу вземанията на „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ по договор за кредит от 28.12.2011г., посочено под №ІІ, т.1.1.2 от списъка, разлика между размера на главницата и размера по т.1.1.1 от 25.04.2015-27.07.2017г. в размер на 1 817 423, 25 лева, и вземанията за лихви и неустойки под № ІІ, т.1.5, 1.6, 1.7, 1.8, 1.9, 1.11, срещу вземането по договор за кредит от 26.01.2012г., посочено по под № ІІІ, т.1.1.2 – разлика в размера на главницата и този по т.1.1.1 в размер на 3 513 496 лв., и вземанията за лихви и неустойки по под № ІІІ, т.1.3,1.4,1.5,1.6, 1.7. и спрямо вземането по договор за кредит от 30.01.2013г., посочено под № ІІІ, т.1.1.2 –разлика между размера на главницата и размера по т.1.1.1, възлизащо на 6 122 694,02 лв., както и по вземанията за лихви и неустойки по този договор.

ОТХВЪРЛЯ възражение с вх.№136598 от 13.10.2017г., подадено от „С.п.р.м.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу приетите вземания на „КТБ“ АД-в несъстоятелност към „Х.е.У.“ АДСИЦ по договор за кредит от 28.12.2011г., посочено под №ІІ, т.1.1.2 - разлика между размера на главницата и размера по т.1.1.1 от 25.04.2015-27.07.2017г. в размер на 1 817 423, 25 лева, и вземанията за лихви и неустойки под № ІІ, т.1.5, 1.6, 1.7, 1.8, 1.9, 1.11, срещу вземането по договор за кредит от 26.01.2012г., посочено по под № ІІІ, т.1.1.2 – разлика в размера на главницата и този по т.1.1.1 в размер на 3 513 496 лв., и вземанията за лихви и неустойки по под № ІІІ, т.1.3,1.4,1.5,1.6, 1.7. и спрямо вземането по договор за кредит от 30.01.2013г., посочено под № ІІІ, т.1.1.2 –разлика между размера на главницата и размера по т.1.1.1, възлизащо на 6 122 694,02 лв., както и по вземанията за лихви и неустойки по този договор.

ОДОБРЯВА списъците на приетите и неприети вземания, обявени от синдика на „Х.е.У.“ АД, в Търговския регисътр на 06.10.2017г. под № 20171006172638, с горепосочените корекции.

НАСРОЧВА Събрание на кредиторите на „Х.е.У.“ АД с дневен ред по чл. 677, ал.1 т.8 и т.4 от ТЗ за 19.01.2018г. от 11,30ч. в Съдебната палата, гр. София, бул.“*******, заседателната зала на VІ-18 състав, като за същото се призове синдика и длъжника и се обяви покана в Търговския регистър.

Да се изпрати препис от определението и на синдика.

Определението не подлежи на обжалване. Да се впише в Търговския регистър.

 

                                                                      СЪДИЯ: