Решение по дело №3840/2018 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ ,гр.Пазарджик, 21.02.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

при секретаря Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3840 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.

Подадена е искова молба от Г.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.М.И. ***, кант.21 против И.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, Д.А.А., с ЕГН **********, с адрес: *** и А.Ц.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №191, том IV, дело №1429/1994г., издаден от Пазарджишкия районен съд, той - Г.П. и ответницата И.А. са съсобственици в равни части - по 1/2 идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №03592.502.1224, съгласно скица на поземлен имот №15-412402-22.06.2018г. на АГКК, находящ се в гр.Б. , общ.Б. , обл.Пазарджик, ул."*********„ №*, целият с площ от 721 кв.м., урбанизирана територия и начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., ведно с построената в същия масивна жилищна сграда, застроена на площ от 105 кв.м., състояща се от приземен етаж и един редовен жилищен етаж.

Твърди, че на 15.04.1994г. страните разпределили доброволно ползването на своя съсобствен недвижим имот, чрез договор, съгласно който И.А.А. трябвало да използва западната част на дворното място, западната страна на жилищната сграда, състояща се от стая, хола от етажа, една стая от приземния етаж и входа от към запад.

Съгласно същия договор, Г.А.П. трябвало да използва източната част на дворното място, източната страна на жилищната сграда, състояща се от стая и кухня на етажа, една стая от приземния етаж и входа от кьм изток.

Сочи, че с влязло в законна сила Решение от 04.06.2004г., постановено по гр.д. №400/2004г., Пазарджишкият районен съд допуснал до делба дворно място от 715 кв.м., съставляващо поземлен имот №1224 в кв.9 по плана на гр.Б. , обл.Пазарджик, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с един жилищен и приземен етаж, при обем на правата, както следва: за И.А.А., с ЕГН ********** и за Г.А.П., с ЕГН **********, по 1/2 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот за всеки от тях. В хода на делото за съдебна делба се установило, че дворното място от 715 кв.м. е неподеляемо и затова къщата била разделена, както следва:

- Дял I - ви: жилище със застроена площ от 47,47 кв.м., находящо се в северозападната част на масивна жилищна сграда с един жилищен и един приземен етаж и изба със светла площ от 27,82 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място от 715 кв.м., съставляващо поземлен имот №1224 в кв.9 по плана на гр.Б. става собственост на съделителката И.А.А.;

- Дял II - ри: жилище със застроена площ от 46,93 кв.м., находящо се в югоизточната част на масивна жилищна сграда с един жилищен и един приземен етаж и изба със светла площ от 29,49 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място от 715 кв.м., съставляващо поземлен имот №1224 в кв.9 по плана на гр.Б. става собственост на съделителя Г.А.П..

Твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №156,том 1, рег.№2090, нот. дело №142/2018г. на Нотариус с рег.№436 по регистъра на НК, ответницата И.А.А., със съгласието на съпруга си Д.А.А., е дарила на своя внук А.Ц.А. следния свой недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03592.502.1224.1.1, находящ се на адрес: гр.Б. , ул."*********„ №* - А, ет.*, с предназначение жилище с площ по документ от 47,47 кв.м., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03592.502.1224.1.3 находящ се на адрес: гр.Б. , ул."*********„ №* - А, ет.*, с предназначение на самостоятелния обект – за склад, с площ от 27,82 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, които самостоятелни обекти се намират в сграда 1, ведно с ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №03592.502.1224, съгласно скица на поземлен имот №15-412402-22.06.2018г. на АГКК, находящ се в гр.Б. , общ.Б. , обл.Пазарджик, ул."*********„ №*, целият с площ от 721 кв.м., урбанизирана територия и начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план 1224, квартал 9, парцел I - КЖС, при съседи на имота: 03592.502.1222, 03592.502.1221, 03592.502.1225, 03592.502.9611, 03592.502.1223, при реално ползване на западната част от дворното място. Дарителката А. запазила за себе си и за съпруга си Д.А. правото на пожизнено и безвъзмездно ползване по отношение на имотите, предмет на сделката, а третото лице – Д.А. заявил, че ще се ползва от така учреденото в негова полза право.

Твърди, че липсва решение за начина на ползване на общата вещ по чл.31 ал.1 от ЗС, както между ищеца и новия собственик А.Ц.А., така и между ищеца и ползвателите Д.А.А. и И.А.А..

Твърди, че в производството по чл.32 от ЗС като задължителни необходими другари следва да бъдат конституирани всички лица, които претежават право на собственост и право на ползване върху процесния поземлен имот. Необходими другари са и притежателят на голата собственост върху идеална част и носителят на правото на ползване върху тази идеална част, тъй като при прекратяване на това право по предвидените в закона способи, собствениците на имота стават носители и на правото на ползване и ще са обвързани от определения от съда начин на ползване на общата вещ - Решение №421/19.05.2010г. по гр. д. №581/2009г.,ВКС, I г.о. Сочи, че в Решение №149 от 29.09.2015г. по гр. д. №2223/2015г., г.к., I г.о. на ВКС и Решение №139 от 05.11.2014г. по гр. д. №3021/2014г., II г.о. на ВКС, се приема, че в производството по чл.32 ал.2 ЗС следва да участват едновременно и съсобствениците и носителите на ограничени вещни права на ползване върху имота, обект на разпределението или на част от него, поради което те са необходими другари.

Сочи, че съгласно чл.32 ал.1 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. За да може то да породи правно действие и да може да бъде изпълнено, волята на мнозинството трябва да бъде ясно изразена. Когато се касае до реално ползване на съсобствена вещ, следва решението да конкретизира кой от съсобствениците коя част от имота ще ползва, как се индивидуализира и отграничава тази част. В противен случай, поради своята неопределеност, то би било неизпълняемо, което е равнозначно на липса на решение. Без яснота по този въпрос, съдът не може да прецени дали това решение не е вредно за вещта, което е една от хипотезите на чл.32 ал.2 от ЗС, при която е допустима съдебната намеса в гражданските отношения по повод ползването и управлението на съсобствената вещ. /Решение №239/24.10.2013г. по дело №1567/2013г. на ВКС, ГК, I г.о. /.

Моли съда да постанови решение, с което да разпредели ползването на основание чл.32 ал.2 ЗС, на недвижим имот, представляващ дворно място от 721 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 03592.502.1224 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б. , общ.Б. , обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-34/20.05.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Б. , общ.Б. , ул.„*********" №*, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 1224, квартал 9, при съседи на имота: 03592.502.1222, 03592.502.1221, 03592.502.1225, 03592.502.9611, 03592.502.1223, като се съобразят правата нa съсобствениците в този имот, респективно на ползвателите, съществуващите постройки и начина им на ползване, като разпределението на ползване на описания поземлен имот следва да се извърши между следните страни:

1/.Г.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, собственик на ½ ид.ч. от процесния поземлен имот по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №191, том IV, дело №1429/1994г., издаден от Пазарджишкия районен съд;

2/.А.Ц.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на собственик на ½ ид.ч. от процесния поземлен имот по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №156, том I, рег.№2090, нот. дело №142/2018г. на Нотариус с рег. №436 по регистъра на НК;

3/.И.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на ползвател на ½ ид.ч. от процесния имот по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №156, том I, рег.№2090, нот. дело №142/2018г. на Нотариус с рег. №436 по регистъра на НК;

4/.Д.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на ползвател на ½ ид.ч. от процесния имот по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №156, том I, рег.№2090, нот. дело №142/2018г. на Нотариус с рег. №436 по регистъра на НК.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото са постъпили писмени отговори на исковата молба и от тримата ответници. Изразяват становище, че предявеният иск е недопустим. Видно от Нотариален акт №156, т.I, рег.№2090, дело №142/2018г. на Нотариус с peг. №436 по регистъра на Нотариалната камара, процесния имот, разпределението на реалното ползване, на който се иска е съсобствен между ищеца и ответника А.А., а другите двама ответници са само ползватели. Предявеният иск за разпределение на реалното ползване на съсобствения имот е неоснователен по следните съображения: С договор с нотариална заверка на подписите от 15.04.1994г., сключен между ищеца и ответницата И.А. в качеството й на тогавашен съсобственик на имота, разпределили ползването на съсобствения недвижим имот - дворното място и построената в него жилищна сграда, като ищецът ползвал източната част на жилищната сграда и дворното място, а тя - западната част на жилищната сграда и дворното място. Впоследствие направили делба на жилищната сграда и останали съсобственици само на дворното място, т.к. същото е неподеляемо.

Твърдят, че ползването на съсобствена вещ, установено с договор може да бъде изменено или по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината съсобственост или по решение на съда, тогава когато настъпят нови обстоятелства, поставящи в несъответствие ползването с правата на собственост. Сочат, че когато съдът, който е сезиран с иск по чл.32 ал.2 от ЗС установи, че съсобствениците на недвижим имот са обвързани от договор за разпределение на ползването, е допустимо да постанови ново разпределение на ползването по този ред (извън хипотезата на споразумение за разпределение на ползването, което е вредно за съсобствения имот) при промяна на обстоятелствата, при които е постигнато съгласие за реалното разпределение на ползването. Такава промяна на обстоятелствата представляват например промяна на границите и площта на съсобствения имот или промяна на дяловете в съсобствеността, които пречат на уговореното реално ползване.

Не са такива обстоятелства действия на някои от съсобствениците, които нарушават постигнатото между съсобствениците споразумение, още повече, че съгласно уговореното с договора за разпределение на реалното ползване на дворното място в задната му част границата между двата дяла е материализирана с изградена мрежа, следваща правата в посока от сградата към ПИ с идентификатор 032592.502.1221.

Представен е нотариален акт. Направени са доказателствени искания.

Предявеният иск се поддържа в проведените по делото съдебни заседания от ищеца и пълномощника му. Молят съда да постанови решение, с което да определи начин на реално ползване на процесния имот, съгласно вариант трети от заключението на вещото лице. Подробни съображения по същество са изложени в представената и приета по делото писмена защита.

Ответниците вземат становище за уважаване на иска и за разпределяне начин на реално ползване, съгласно вариант шести или алтернативно вариант четвърти от заключението на съдебно-техническата експертиза. Доводи по същество са изложени в приложените по делото писмени бележки.

Съдът след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и в допълнителната уточняваща молба на ищеца и с възраженията на ответниците и като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Предявеният иск по чл.32 ал.2 от ЗС е процесуално допустим.

В разпоредбата на чл.32 от ЗС законодателят е предвидил общата вещ да се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

В настоящия процес ищецът Г.А.П. и ответникът А.Ц.А. са съсобственици на процесното дворно място, находящо се в гр.Б. , обл.Пазарджик, ул.“*********“ №* с площ от 721 кв. м., представляващо имот с идентификатор №03592.502.1224 при равни права - по ½ ид.ч. Всеки от тях притежава индивидуална собственост върху част от жилищната сграда в имота, която не е предмет на иска, но в тази хипотеза спорът за начина, по който да се поддържа и използва дворното място, подлежи на разрешаване по реда на чл.32 ал.2 от ЗС. С Договор за разпределение използването на съсобствен недвижим имот от 15.04.1994г. е определен начин на реално ползване на процесното дворното място, като страни по договора са били съответно ищецът Г.А.П. и праводателката на ответника А.Ц.А. – ответницата И.А.А. - настоящ ползвател на имота.

Ответникът А.Ц.А. е придобил права по силата на Договор за дарение на недвижим имот, оформен с Нотариален акт №156, том I, нот. дело №142/2018г. по описа на Нотариус Ю. В. като дарителката И.А.А. е запазила за себе си и за съпруга си Д.А.А. правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дарения недвижим имот. Настъпилото правоприемство по отношение на собствеността представлява ново обстоятелство, което обуславя допустимостта на предявения иск. Нещо повече, в случая има промяна не само в лицето на един от собствениците на дворното място, но има и ползватели на имота. Освен това договорът от 15.04.1994г. не съдържа конкретни уговорки при какви граници и съседи ще се ползва дворното място от страните и в какъв обем. Със същия страните не са индивидуализирали границите на реалното ползване.

Гореизложеното обуславя допустимостта на предявения иск.

По съществото му съдът приема следното:

Не е спорно между страните по делото, а и видно от представените, приети и неоспорени писмени доказателства е, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №191, том IV, дело №1429/1994г. на нотариус при Пазарджишкия районен съд, ищецът Г.П. и ответницата И.А. са придобили собствеността и са станали съсобственици при равни права - по 1/2 идеална част от следния недвижим имот: дворно място, състоящо се цялото от 715 кв.м., застроено и незастроено, съставляващо имот пл. №1224 в кв.9 по плана на гр.Б. , Пловдивска област, при съседи: В. П. , Г. П. , наследници А. С. , В. Н. и улица, заедно с масивна жилищна сграда, застроена на 105 кв.м., състояща се от приземен етаж /сега Поземлен имот с идентификатор 03592.502.1224, съгласно скица на поземлен имот №15-412402-22.06.2018г. на АГКК, находящ се в гр.Б. , общ.Б. , обл.Пазарджик, ул."*********„ №*, целият с площ от 721 кв.м., урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м./, ведно с построената в същия масивна жилищна сграда/.

С Договор за разпределение използването на съсобствен недвижим имот от 15.04.1994г., с нотариална заверка на подписите, страните са разпределили доброволно ползването на съсобствения недвижим имот, както следва: ответницата И.А.А. трябвало да използва западната част на дворното място, западната страна на жилищната сграда, състояща се от стая, хола от етажа, една стая от приземния етаж и входа от към запад; Ищецът Г.А.П. трябвало да използва източната част на дворното място, източната страна на жилищната сграда, състояща се от стая и кухня от етажа, една стая от приземния етаж и входа от кьм изток.

С влязло в законна сила Решение от 04.06.2004г., постановено по гр.д. №400/2004г., Пазарджишкият районен съд е допуснал до делба следния недвижим имот: дворно място от 715 кв.м., съставляващо поземлен имот №1224 в кв.9 по плана на гр.Б. , обл.Пазарджик, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с един жилищен и приземен етаж, при обем на правата, както следва: за И.А.А. и Г.А.П. по 1/2 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот. В хода на делбеното производство се установило, че дворното място от 715 кв.м. е неподеляемо, а жилищната сграда - къщата била разделена, както следва:

- Дял I - ви: жилище със застроена площ от 47,47 кв.м., находящо се в северозападната част на масивна жилищна сграда с един жилищен и приземен етаж и изба със светла площ от 27,82 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място от 715 кв.м., съставляващо поземлен имот №1224 в кв.9 по плана на гр.Б. станало собственост на съделителката И.А.А.;

- Дял II - ри: жилище със застроена площ от 46,93 кв.м., находящо се в югоизточната част на масивна жилищна сграда с един жилищен и приземен етаж и изба със светла площ от 29,49 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място от 715 кв.м., съставляващо поземлен имот №1224 в кв.9 по плана на гр.Б. станало собственост на съделителя Г.А.П..

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №156,том I, рег.№2090, нот. дело №142/2018г. на Нотариус с рег.№436 по регистъра на НК, ответницата И.А.А., със съгласието на съпруга си - ответника Д.А.А., дарила на внука си – ответника А.Ц.А. следния свой собствен недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03592.502.1224.1.1, находящ се на адрес: гр.Б. , ул."*********„ №*-*, ет.*, с предназначение - жилище с площ по документ от 47,47 кв.м. и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03592.502.1224.1.3, находящ се на адрес: гр.Б. , ул."*********„ №*-*, ет.*, с предназначение на самостоятелния обект – за склад, с площ от 27,82 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, които самостоятелни обекти се намират в сграда 1, ведно с ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 03592.502.1224, находящ се в гр.Б. , общ.Б. , обл.Пазарджик, ул."*********„ №*, целият с площ от 721 кв.м., урбанизирана територия и с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план 1224, в кв. 9, парцел I - КЖС, при съседи: 03592.502.1222, 03592.502.1221, 03592.502.1225, 03592.502.9611, 03592.502.1223, при реално ползване на западната част от дворното място като дарителката И.А. запазила за себе си и за съпруга си Д.А. правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дарения недвижим имот, а третото лице – Д.А. заявил, че ще се ползва от така учреденото в негова полза право.

В конкретния случай липсва решение за начина на ползване на общата вещ по чл.31 ал.1 от ЗС между ищеца Г.А.П. и новия собственик А.Ц.А., както и ползвателите на имота - ответниците И.А.А. и Д.А.А..

В производството по чл.32 ал.2 от ЗС следва да участват едновременно и съсобствениците и носителите на ограничени вещни права на ползване върху имота, обект на разпределението или на част от него, поради което те са необходими другари. В този смисъл Решение №149 от 29.09.2015г. по гр. д. №2223/2015г., г. к., I г.о. на ВКС и Решение №139 от 05.11.2014г. по гр. д. №3021/2014г., II г.о. на ВКС.

Предмет на иска по чл.32 ал.2 от ЗС е осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобствениците по повод служене с общата вещ. Правомощието на съсобственика да си служи с общата вещ зависи от фактическото състояние на вещта и от нейното предназначение като упражняването му не трябва да накърнява правата на останалите съсобственици.

Начинът на ползване на общата вещ следва да бъде съобразен с обема на правата на съсобствениците, а в конкретния случай и с лицата, притежаващи ограничени вещни права, както и с техните взаимоотношения с цел осигуряване възможност за спокойно и безконфликтно служене с вещта.

Във връзка с горното по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която в едно основно и две допълнителни заключения е изготвила общо шест варианта на реално ползване на процесното дворно място. Според основното заключение на вещото лице в имота е установен начин на ползване, което е трайно разграничено за частта в дъното му, както и че ползването не е разпределено, съобразно правата.

Налице е спор между страните относно това кой от предложените от вещото лице варианти на реално ползване е най-подходящият в конкретния случай. Ищецът застъпва становището, че реалното ползване на процесния недвижим имот следва да е съгласно вариант трети от заключението на вещото лице. Ответниците, чрез пълномощника си, в съдебно заседание сочат като най-подходящ вариант шести на съдебно-техническата експертиза или алтернативно вариант трети от същата. В писмената защита поддържат становището си за вариант шести и като алтернатива - вариант четвърти на реално ползване.

След внимателно разглеждане и анализ на предложените от вещото лице шест варианта на реално ползване, съдът приема, че най-подходящият и най-справедлив начин на реално ползване на процесното дворно място е вариант четвърти, отразен на Скица 4, приложена към първото допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно който вариант се променя начинът на обособяване на лицевата застроена част на имота от стопанската незастроена част в дъното му. Разграничението ще е по съществуващата подпорна стена, а не по монтираната на 4,4м от южната фасада на сградата оградна мрежа. Оформя се лицева, застроена с жилищната сграда част на имота в размер 290,9 кв.м. и стопанска част в дъното на имота в размер на 430,1 кв.м. Лицевата застроена част се разпределя подобно на тази в предложения вариант трети по отношение на южната фасада на сградата, а лицето на имота се разделя почти по равно. Предвижда се площ за общо ползване в размер на 102 кв.м., съставляващи застроената площ на жилищната сграда. Ищецът ще ползва източната лицева част от имота в размер на 125,4 кв.м., защрихована с черни линии/, ведно с частта в дъното на имота от 184,1 кв.м. /защрихована със сини линии/ - общо 309,5 кв.м. Ответниците ще ползват западната лицева част от имота в размер на 63,5 кв.м. /защрихована с розови линии/, ведно с частта в дъното на имота от 246 кв.м. /защрихована с червени линии/ - общо 309,5 кв.м. Разграничаването на ползването е по линнии между точки 1-2, 3-4 и 5-6-7, всяка от които е определена с посочени в скицата разстояния по отношение на трайни отправни точки.

Съдът приема, че по този начин разпределено ползването на дворното място е съобразено изцяло с правата на страните. Освен това лицето на имота се разделя почти по равно между страните. Същото се отнася и за частта от имота, попадащ в обхвата на сградата към задния двор /от по 3.9 м./. На страните се осигурява правото да ползват терена около собствената си половина от къщата като им е осигурен достъп до всички страни на притежаваната от тях част от сградата. Този вариант е съобразен с наличната в имота подпорна стена. Освен това предвижда самостоятелен вход както към предната, така и към задната част на дворното място за всеки един от съсобствениците. Поставената към момента преграда – метална мрежа не е нито съществен критерий, нито някаква пречка или препядствие, тъй като с оглед вида й същата може съвсем лесно и безпроблемно да бъде преместена във всеки един момент на точното, според този вариант, място.

Съдът счита, че останалите пет разработени от вещото лице варианти на реално ползване са неподходящи или съответно по-малко подходящи в конкретния сучай, тъй като дават по-добри условия или пък са в ущърб на една от страните по делото. Така поисканият от ответната страна вариант шести е изцяло в ущърб на ищцовата страна, тъй като предвижда минимална част за ползване от ищеца на лицевата част на имота, както и на тази около притежаваната от него част от сградата - само доколкото да му бъде осигурен достъп до неговия вход за къщата.

Предпочетеният от ищцовата страна вариант трети е по-благоприятен за ищеца, тъй като предвижда той да ползва по-голяма част от лицето на имота. Освен това се залага на критерий поставена в задната част на дворното място метална мрежа, а не на по-съществения критерий какъвто е съществуващата подпорна стена, която е непреместваема.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск по чл.32 ал.2 от ЗС ще следва да се уважи, като се определи начин на реално ползване на процесния недвижим имот, съобразно варинт четвърти от първото допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, отразен в Скица №4 на вещото лице.

Производството по чл.32 ал.2 от ЗС представлява съдебна администрация на едно гражданско правоотношение и няма състезателен характер. Същото не е спорно исково производство. Тук съдът съдейства на страните за определяне начина на ползване на общата вещ. Затова в случая разноските следва да се поемат от страните така, както са ги направили.

По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И:

Скица 4 е неразделна част от настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	245
Дата:	21 февруари 2020 г. (в сила от 31 август 2020 г.)
Съдия:	Цветанка Трендафилова Вълчева

Дело:	20185220103840
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	26 септември 2018 г.

Решение по дело №3840/2018 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта