М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 87/2014 г. по описа на КРС
По отношение
на подсъдимата С.Г.С. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за
това, че на ***** г. в с. Х.Д., обл. П., с цел да набави за
себе си имотна облага възбудила и поддържала у И.Д. *** заблуждение,
представяйки се за длъжностно лице- за съдия в Окръжен съд гр. С., под предлог,
че представлява руски инвеститори, които имат намерение да построят цех за преработка
на билки в землището на с. Х.Д. с парични средства предоставени от тях, които
следвало да бъдат преведени по разплащателна сметка в евро, открита с помощта и
по настояване на С.С. в „**** /България/” АД на името на И.Д.Д., като е
мотивирала Д. да й предостави определена сума пари за закупуване на 3 /три/
кашона руска водка марка „Зелена”, тъй като същия ден не е могло да се теглят
пари от разплащателната сметка и с това е причинила на И.Д. имотна вреда в
размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив, след като е била осъждана за тежки умишлени
престъпления на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
които не е отложено по реда на чл.66 от НК, както и след като е била осъждана
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК- престъпление по чл.211 пр.3-то във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с
чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б”от НК.
Производството
по делото е насрочено и започнало с предварително изслушване на страните по
реда на чл.371 от НПК
Р.п.К.
представлявана в съдебно заседание от прокурора П. Радева поддържа така
внесения обвинителен акт. Счита вината на подсъдимата за безспорно доказана и
пледира с оглед диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК да и бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да се
изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимата
С., лично и с защитника си адв. И. правят искане делото да се разгледа по реда
на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, тъй като подсъдимата не оспорва фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласна е да не се
събират доказателства за тях, признава
се за виновна по повдигнатото и обвинение и дава обяснения.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл.372 ал.4
от НПК, след като установи, че направеното от подсъдимата самопризнание се
подкрепя от доказателствата по делото обяви, че при постановяване на присъдата
ще се ползва от самопризнанието на подсъдимата, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Граждански
иск по делото не е предявен. Частен обвинител не е конституиран.
Съдът
след като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК прие за
установено от фактическа следното:
Подсъдимата
С.Г.С., ЕГН ********** е родена на *** ***. ***. ***. ***. ****. Живуща ***.
**** е многократно- 14 пъти със следните присъди:
1). С Присъда от 15.04.1994г. по НОХД № 41/1993г. на Районен съд
гр.Велинград, влязла в сила от 09.12.1994г. е призната за виновна за:
извършено на 03.11.1992г. в гр.Велинград престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК; извършено от м.май до м.декември 1992г. в с.К. престъпление по чл.262 отм.,
във вр. с чл.210, ал.1, т.5 и извършено на 04.09.1992г. на гара К. престъпление
по чл.252, ал.1, пр.1 /отм./, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК, поради
което и на осн. чл.23, ал.1 от НК й е наложено едно общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца.
2). С Присъда от 08.02.2002г. по НОХД №83/2001г. на Районен съд
гр.Велинград, влязла в сила от 12.03.2002г. е призната за виновна за деяние
извършено от 13.12.2000г. до 13.07.2001г., поради което и на осн. чл.183, ал.1,
във вр. с чл.54 и чл.57 от НК й е наложено наказание „Задължително заселване с.К.”
за срок от 1 година и 6 месеца.
3). С Присъда от 16.02.2004г. по НОХД №144/2003г. на Районен съд
гр.Велинград, влязла в сила от 04.03.2004г. е призната за виновна за
деянието извършено от м. август до м. октомври 2002г., поради което и на осн.
чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.54 от НК й е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца при общ режим.
С писмо Районна прокуратура гр.Велинград №П15/2004г./12.09.2006г.
наказанието по присъда №11/04г. по НОХД №144/2003г. е изтърпяно от 19.11.2003г.
до 04.09.2006г. с помощта на 254 дни от работа в нейна полза.
4). С Присъда №167/23.08.2006г. по НОХД №895/2006г. на Районен съд
гр.Пловдив, влязла в сила от 08.09.2006г. е призната за виновна за деянието
извършено през периода от 01.06.1998г. до 10.08.1998г. в гр.Пловдив, поради което
и на осн. чл.211, пр.1, пр.2 и пр.3, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а”, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК й е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, което
да изтърпи при първоначален строг режим.
5). С Присъда №855/18.10.2007г. по НОХД № 1192/2007г. на Районен съд
гр.Сливен, влязла в сила от 14.01.2008г. и потвърдена с Решение
№163/14.01.2008г. по ВНОХД №579/07г. на Окръжен съд гр.Сливен е призната за
виновна за деянието извършено за периода 05.01.2005г. до 24.11.2005г. в Затвора
гр.Сливен, поради което и на осн. чл.202, ал.2, т.2, вр. с чл.201, вр. с чл.26,
ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
С писмо Районна прокуратура гр.Сливен №П15/2004г./12.09.2006г. наказанието
по присъда по НОХД №1192/2006г. . е изтърпяно 17.07.2007г. до 20.04.2009г. с помощта на 87 дни от работа
в нейна полза.
6). С Присъда от 09.01.2008г. по НОХД № 14913/2007г. на Софийски Районен
съд, влязла в сила от 22.04.2009г. е призната за виновна за деянието
извършено от неустановена дата в началото на месец февруари 2007г. до
16.02.2007г. в град С., поради което и на осн. чл.211, пр.2, вр. с чл.209,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, буква "а", вр. с чл.55,
ал.1, т.1, вр. с чл.54, вр. с чл.37, ал.1, т.1а от НК й е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
7). Със Споразумение от 28.03.2011г. по НОХД № 14662/2010г. на Софийски
Районен съд, влязло в сила от 28.03.2011г. е призната за виновна за
деянието извършено на неустановена дата в края на месец декември 2006 год. в
гр.С., ж.к. „****”, ул.”С.” №3, пред магазин Т-маркет, поради което и на осн.
чл.211, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б."а", вр. с чл.55,
ал.1, т.1 от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2
години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор.
8). С Присъда от 04.05.2012г. по НОХД № 12017/2011г. на Софийски Районен
съд, влязла в сила от 18.05.2012г. е призната за виновна за деянието
извършено за времето от 11.07.2009г. до 24.07.2009г. в гр.С., бул.”***” № 116,
като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, извършила
престъплението след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от 1 /една/ година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, както и след като е била осъждана повече от два пъти
за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК, както следва: По НОХД №
144/2003 г. с присъда на РС-Велинград, влязла в законна сила на 04.03.3004 г. е
осъдена за престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал1 във вр. с чл.54 от НК, като й е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три години и
шест месеца; по НОХД № 895/2006 г. с присъда на РС –Пловдив, влязла в законна
сила от 08.02006 г.
е осъдена за престъпление по чл.211, ал.1 , пр.2 и пр.3 във вр. с чл.209, ал.1
във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” във вр.с чл.55, ал.1, т.1
от НК, като й е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от две години
шест месеца; по НОХД №1192/2007 г. на РС-Сливен, влязла в законна сила на
14.01.2008г. е осъдена за престъпление по чл.202, ал.2, т.2 във вр.с чл.201,
ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1, във вр.с чл.55, ал.1,т.1 от НК, като й е наложено
наказание “лишаване от свобода” за срок от две години; по НОХД № 14913/2007г. с
присъда на СРС, влязла в законна сила от 22.04.2009 г. е осъдена за
престъпление по чл.211, пр.1 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във
вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като й е наложено наказание” лишаване от свобода”
за срок от две години и шест месеца. Деянието е извършено на 11.07.2009г., на
13.07.2009 г. и на 16.07.2009 г. в гр.С., бул. “***” № 116, поради което и на
основание чл.211, пр.3, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр.
с чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК и чл.55, ал.1, т.1 във вр. с чл.2, ал.2 й е
наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 години, което да изтърпи
при първоначален “СТРОГ” режим в Затвор.
9). С Присъда № 239/04.07.2012г. по НОХД № 647/2012г. на Районен съд
Плевен, влязла в сила от 19.07.2012г. е призната за виновна за деянието
извършено в гр.Летница, обл. Ловеч в периода от 12.08.2011г. до 13.08.2011г.,
поради което и на осн. чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.
“б”, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а от НК й е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, като намалява така
определеното наказание с една трета, а именно я ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в Затвор.
10). С Присъда № 415/19.09.2012г. по НОХД № 3146/2012г. на Районен съд
Варна, влязла в сила от 19.09.2012г. е призната за виновна за деянието
извършено на 16.09.2012 г. в гр. Варна, поради което и на осн. чл.211, пр.3,
вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б."А" и чл. 54 от НК й е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, като на осн.
чл.58А от НК намалява така определеното наказание с една трета, а именно я
ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ режим в Затвор.
11). С Присъда от 26.09.2012г. по НОХД № 11268/2010г. на Софийски
Районен съд, влязла в сила от 12.10.2012г. е призната за виновна за
деянието извършено през месец май 2009г. в гр. С., при условия на продължавано
престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на
престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, поради което и
на осн. чл.211, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, Б."А", вр. с
чл.26 ал.1 вр. с чл. 58А, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в Затвор и я оправдава по квалификацията
на деянието по б."б" на чл. 29, ал.1 от НК.
12). С Присъда № 24/27.09.2012г. по НОХД № 381/2012г. на
Районен съд Самоков, влязла в сила от 15.10.2012г. е призната за виновна за
деянието извършено на 13.10.2011г. в с.Белчин бани, общ.Самоков, поради което и
на осн. чл. 211, пр.3, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б”
от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, вр. с чл.58а, ал. 1 НК й е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 3 месеца, като НАМАЛЯВА така
определеното наказание с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 пр. последно НК
,като се НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ДВА
МЕСЕЦА, което наказание да изтърпи ефективно на основание чл.60, ал.1 ЗИНЗС в
затворническо заведение от закрит тип, като на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС
определя първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието.
13). С Присъда № 35/10.07.2012г. по НОХД
№ 253/2012г. на Районен съд Асеновград, влязла в сила от 26.10.2012г. е
призната за виновна за деяния извършени на 21.07.2011год., 07.10.2011год. и на
11.11.2011год. в гр.Казанлък, обл.Стара Загора, с.Труд, обл.П. и в
гр.Асеновград, обл.П., в условията на продължавано престъпление и в условията
на опасен рецидив, като е извършила престъплението, след като е била осъдена за
тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода” не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, след като е била
осъдена два или повече пъти на „Лишаване от свобода” за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, с цел да набави за себе си имотна облага, поради което
и на осн. чл.211, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, вр. с
чл.26, ал.1 от НК, вр. с чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК й е
наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 4 години. На основание
чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража наказанието „лишаване от свобода” постановява да се
изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
14). С Присъда № 176/13.06.2012г. по
НОХД № 1202/2012г. на Районен съд Русе, влязла в сила от 04.12.2012г. е
призната за виновна за деянието извършено на 19.07.2011 г. в гр.Русе в
условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл.211, пр.2, вр. с чл.209,
ал.1 от НК и чл.58а, вр. с чл.54 от НК й е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 4 години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в
затворническо заведение от ЗАКРИТ тип. С Решение № 187/04.12.2012г. по ВНОХД №
570/2012г. на Окръжен съд - Русе ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 176/13.06.2012г. по НОХД
№1202/2012 г.
Подсъдимата С.Г.С. имала адресна регистрация и
постоянно местоживеене в гр. С.. Същата била осъждана многократно за извършени престъпления- измами, за които й били налагани
наказания „Лишаване от свобода”, които изтърпявала в Затвора гр. С.. Наложените и наказания обаче не оказали своя превъзпитателен
и възпиращ ефект върху личността й и след освобождаването й от затвора, тя продължила да се придържа към изградените
си навици за набавяне на средства основно чрез извършване на престъпления и по
специално- измами.
Подсъдимата С. била трайно безработна и поради липса
на доходи тя отново решила да използва
противоправния начин, за да се снабдява със средства, а именно чрез
реализиране на измами. За целта тя разработила начини за въздействие, чрез
който възбуждала и поддържала заблуждение у непознати за нея лица относно
различни обстоятелства, като по този начин ги мотивирала да се разпоредят със
свои средства в нейна полза и така им причинявала имотна вреда. Започнала да
прилага тези начини в гр. С., а след това и в други населени места в страната.
Именно и поради това с Постановление от 01.02.2013г.,
РП-С. отделила от ДП № 2969/2011 г. по описа на 05 РУП- СДВР,
пр.пр. №51409/2011 г. по описа на СРП, водено срещу С.Г.С. за престъпление по
чл.211, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1,б.”А” и във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК материали, касаещи данните за измама,
извършена на територията на с. Х.Д., обл. П.
и изпратила тези материали по компетентност на Районна прокуратура-К..
На ***** г. подсъдимата С. посетила с. Х.Д., П.
област, като специално отишла пред сградата на кметството. До мястото тя
пристигнала с лек автомобил марка „Мерцедес”, със софийска регистрация, с цвят
на автомобила - сив металик, което превозно средство било управлявано от свидетеля
О.Г.. Влязла
сама в сградата на кметството и потърсила кмета- свидетеля И.Д.. На последния
тя се представила с името С., показала
му документ за самоличност- лична карта, както и спестовна книжка, за която
заявила, че имала наличност от 650 000 евро. За себе си тя заявила още и
невярната информация, че е съдия по професия към Окръжен съд - С.. Поискала от
пострадалия Д. да поговорят по важни бизнес въпроси, за което провели разговор
в кабинета му.
В проведената среща- разговор между подсъдимата С. и
пострадалия Д., тя заявила, че представлявала в България руски инвеститори. Те
се интересували от закупуването на земя, минимум от 10 дка, независимо дали
частна или общинска, която трябвало да бъде не по-далеч от 300 м. от населеното
място на с. Х.Д. и която трябвало да послужи като терен за построяване на
цехове за преработка на билки. Населеното място- с.Х.Д., обл. П. било избрано
след предварително проучване на района. Руските инвеститори имали планове и
перспектива да изнасят готовата продукция за И. и за Р.. Така
изложената от С. информация била невярна и не отговаряла на действителността.
Освен това С. заявила също така, че руските инвеститори, които били делегация
от 10 човека, на следващия ден планирали
пристигане *** гр. С., от където трябвало да се установят
на територията на с. Х.Д., обл. П., за да
разгледат и евентуално да одобрят мястото. По този повод следвало да се
организира престоя им в района, за около една седмица време, като им се намери
хотел и места за хранене. В промеждутъците на
„бизнес разговора” С. заявявала, че обезателно за руските инвеститори
трябвало да се осигури за консумация т.нар „зелена водка“. Причина за това
било, че главният руски инвеститор имал
здравословен проблем- байпас на сърцето
и само такава водка могъл да консумира. При
всичко това се налагало да отидат до гр. К., където да открият на името
на Д. банкова *** „****” АД. В новооткритата банкова сметка
***а преведат сумата от 10 000лв. От нея именно Д. можел да тегли само и лично
той парични средства за покриване разходите по посрещането на руската
делегация. Впоследствие с фактури щял да се отчете за изтеглените суми от тази
банковата сметка, като обяснила и това, че в отделните населени места по този
начин работели с кметовете.
Свидетелят Д. се съгласил да отидат до гр. К. и да
открият банкова сметка в „П.”АД на негово име, като до там отишли с автомобила
на подсъдимата С.. За да създаде у него невярна представа за бизнес посредник
на руски инвеститори, за което се представяла и разяснявала, докато пътували С.
уведомила пострадалия и това, че автомобилът бил осигурен от руските
инвеститори, а свидетелят Орлин Георгиев
бил ангажиран като неин личен шофьор. Докато пътували до гр. К. тя измамливо обяснявала,
че след тази инвестиция, селото щяло да стане златна мина. Напълно измамливо го
убедила, че инвестицията носела голяма полза за селото и главно за подобряване
на общата инфраструктура и откриване на нови и множество работни места. Това
мотивирало свидетеля да й има доверие.
След като пристигнали в гр. К. и посетили „П.”, само С. влязла вътре, като поискала
от свидетеля Д. личната му карта, а самия той останал да я изчака в автомобила.
След около 15 минути тя го извикала да влезе в банковото учреждение, където той
подписал документите по откритата му банкова сметка ***. Банковата служителка
го уведомила, че с този документ можел
да тегли от откритата му сметка пари по всяко време, но от следващия ден нататък.
След това и отново с автомобила, по изрично настояване на С., свидетелят Д. ***
и по- специално до дома му. Там С. и свидетеля Д. влезли вътре, а свидетеля Орлин
Георгиев останал да чака в автомобила. На това място С. започнала измамливо да
инсценира пресмятане на глас на суми в лева и записвайки на лист същите заключила, че 250 лв. била необходимата сума
за закупуването на три кашона с концентрат- водка. Това било първата и най-важна
задача относно посрещането на руските инвеститори в утрешния ден. Тогава за
първи път тя попитала свидетелят Д. имал ли възможност на момента да й услужи с
тази сума, за да закупи водката, тъй като не разполагала с пари в брой, а в
утрешния ден и с пристигането на руската делегация, щял да изтегли от
новооткритата му банкова сметка ***ата.
Подсъдимата С. знаела, че цялата гореописана
информация не била вярна и не можела да изпълни, но използвала, за да възбуди
заблуждение у свидетеля Д. и той да вземе решението да й предостави исканата
сума от 250 лв. Повлиян единствено и само от думите и поведението на подсъдимата
С. и от възбуденото и поддържано от нея у него заблуждение, бил убеден че е
коректна с него и поради това й дал
исканите пари. На тази уговорка и разпоредителни действия от страна Д. по
даване сумата от 250 лв. на С., присъствала майката на Д., която по същото
време и място се намирала в дома му- свидетелката Цона Деянова.
След като получила по този измамлив начин сумата от
250 лв. от пострадалия Д., подсъдимата С.
побързала да си тръгне под предлог, че имало опасност да затворят склада в гр. С.,
от където възнамерявала да закупи
водката. С. не оставила никакъв телефон за връзка, защото заявила, че на
следващия ден идвала отново в с. Х.Д., с руската делегация и от такъв нямало
нужда. Последната уговорка между подсъдимата С. и свидетеля Д. била на
следващия ден да се чакат в гр. К., пред сградата на банка „П.“.
На 06.12.2011 г. свидетеля Д. отишъл на уговореното
място, но С. не се явила. Влязъл в банката и попитал служителката, дали по
откритата му банкова сметка ***, но такава нямало, макар това да било обещано.
Именно тогава той осъзнал, че с
измамливи думи и действия, подсъдимата С. го е въвела в заблуждение на ***** г.
и го е мотивирала по този измамлив начин да се разпореди със свои лични
средства- 250 лв. и по този начин му причинила имотна вреда в размер на 250 лв.
До приключване на съдебното следствие сумата в размер
на 250лв., която пострадалия Д. дал на подсъдимата С. в резултат на възбуденото
и поддържано от нея заблуждение не му била върната или възстановена по друг
начин.
Така
описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в
хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на
чл.374, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за
напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира
напълно свидетелските показания на свидетелите И.Д., Ц.Д.
и О.Г.. Показанията на тези свидетели съдът
възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със
събраните по делото писмени доказателства. В съдебно заседание подсъдимият
прави пълно признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
което е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както
в гласните, така и писмените доказателства, а именно - протокол
за доброволно предаване, заявка за теглене на сума в брой, рамков договор, IBAN ***, търговски условия по банкови операции, съкратена
тарифа за физически лица, справка за лице АИС „БДС”, разпечатка от Агенция по
вписванията, разпечатка от НИС „***”, справка
за съдимост, протокол за разпознаване на лица и предмети, протокол за
претърсване и изземване, протокол за оглед на ВД, писмено съгласие за
разкриване на банкова тайна, характеристична справка, веществените
доказателства, приобщени по делото- 1 бр. заявка за теглене на сума в брой от ***** г. от „*****” клон К.
на името на И.Д.Д.; рамков договор от ***** г. на името на И.Д.Д.; IBAN сметка в „*****” клон К. на името на И.Д.Д.;
общи търговски условия по банкови операции на „*****” АД; съкратена тарифа за
физически лица на „*****“.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянията, за които е
повдигнато обвинение, белези. Ето защо и
съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като
обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с
деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на повдигнатото му с обвинителния акт престъпление по чл.211 пр.3-то във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.29
ал.1 б.”А” и б.”Б”от НК, тъй като на ***** г. в с. Х.Д., обл. П., с цел да
набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у И.Д. *** заблуждение,
представяйки се за длъжностно лице- за съдия в Окръжен съд гр. С., под предлог,
че представлява руски инвеститори, които имат намерение да построят цех за
преработка на билки в землището на с. Х.Д. с парични средства предоставени от
тях, които следвало да бъдат преведени по разплащателна *** евро, открита с
помощта и по настояване на С.С. в „**** /България/” АД на името на И.Д.Д., като
е мотивирала Д. да й предостави определена сума пари за закупуване на 3 /три/
кашона руска водка марка „Зелена”, тъй като същия ден не е могло да се теглят
пари от разплащателната сметка и с това е причинила на И.Д. имотна вреда в размер
на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив, след като е била осъждана за тежки умишлени престъпления на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на които не е
отложено по реда на чл.66 от НК, както и след като е била осъждана два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
От
обективна страна престъплението измама засяга обществените отношения свързани
със собствеността.
Изпълнителното
деяние се изразява в две форми- деецът да е възбудил заблуждение (създал
невярна представа у адресата) или поддържал заблуждение (използвал вече
създадена такава представа) в определено лице- адресат на измамата. По делото е
установено по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила от обективна страна
първата форма на изпълнителното деяние- въвела е в заблуждение пострадалия, че представлява руски инвеститори, които имат намерение
да построят цех за преработка на билки в землището на с. Х.Д. с парични
средства предоставени от тях, които следвало да бъдат преведени по
разплащателна сметка в евро, открита с нейна помощта и по нейно настояване в „****
/България/” АД на името на И.Д.Д.. Вследствие на създадената невярна
представа у адресата, същият и е предостави определена
сума пари за закупуване на 3 /три/ кашона руска водка марка „Зелена”, тъй като
същия ден не е могло да се теглят пари от разплащателната сметка
Подсъдимата е съзнавал, че с действията си възбужда заблуждение у адресата- тя
не е представлявала руски инвеститори, нито е имала намерение да закупува
посочената водка за тях. С поведението си е целяла да мотивира пострадалият да
се разпореди с поисканата сума, като тя самата да получи имотна облага, която
не и се следва. Измамливите обещания на подсъдимата са мотивирали пострадалият да даде сумата от 250 лв.
Вторият
задължителен елемент от състава на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК е
налице- заблуденото лице е извършило действия на разпореждане с пари, размерът
на които е установен по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели
и от признанието на подсъдимата, и не е спорен в производството по делото.
Подсъдимата е нанесла на пострадалия имотна вреда, която е пряка и
непосредствена последица от измамливите и действия и представлява престъпния
резултат на престъплението, за което е предаден на съд.
Налице е и правната квалификация на деянието
по чл. 211, пр. ІІ-ро вр. с чл. 209, ал.1 от НК- деянието да е извършено при
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. От
справката за съдимост на подсъдимата С. се установява, че същата е многократно
осъждана, като от значение за правната квалификация на процесното деяние са
следните и осъждания:
1. С Присъда №855/18.10.2007г. по НОХД № 1192/2007г. на Районен съд
гр.Сливен, влязла в сила от 14.01.2008г. и потвърдена с Решение
№163/14.01.2008г. по ВНОХД №579/07г. на Окръжен съд гр.Сливен е призната за
виновна за деянието извършено за периода 05.01.2005г. до 24.11.2005г. в Затвора
гр.Сливен, поради което и на осн. чл.202, ал.2, т.2, вр. с чл.201, вр. с чл.26,
ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. С писмо
Районна прокуратура гр.Сливен №П15/2004г./12.09.2006г. наказанието по присъда
по НОХД №1192/2006г. е изтърпяно 17.07.2007г.
до 20.04.2009г. с помощта на 87 дни от работа в нейна полза.
2. С Присъда от 09.01.2008г. по НОХД № 14913/2007г. на Софийски Районен
съд, влязла в сила от 22.04.2009г. е призната за виновна за деянието извършено
от неустановена дата в началото на месец февруари 2007г. до 16.02.2007г. в град
С., поради което и на осн. чл.211, пр.2, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1,
вр. с чл.29, ал.1, буква "а", вр. с чл.55, ал.1, т.1, вр. с чл.54,
вр. с чл.37, ал.1, т.1а от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 2 години и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
3. Със Споразумение от 28.03.2011г. по НОХД № 14662/2010г. на Софийски
Районен съд, влязло в сила от 28.03.2011г. е призната за виновна за деянието
извършено на неустановена дата в края на месец декември 2006 год. в гр.С., ж.к.
„****”, ул.”С.” №3, пред магазин Т-маркет, поради което и на осн. чл.211, вр. с
чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б."а", вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК
й е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор.
Деянията по първото и второто
изброено осъждане са в съотношение на съвкупност по между си, но наложените
наказания по посочените присъди са в отношение на рецидив едно спрямо третото
осъждане. След влизане в сила на актовете по тези осъждания е извършено
престъплението, предмет на настоящото производство. От изтърпяване на
наказанията не е изтекъл срокът по чл. 30 от НК. С гореизброените присъди С. е осъждана на лишаване от свобода за тежки умишлени
престъпления от общ характер- наказанията не са
отложени по чл. 66 ал.1 от НК. Деянията, за които са и наложени наказания по второто и третото изброено по- горе
осъждане са
извършени в съотношение на рецидив, т.е. налице са две осъждания, които обуславят правната
квалификация по чл.29 ал.1 б. „А“ и б. „Б“
от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици,
които съдът извежда от действията на подсъдимата. Съдът намира за установена в
производството и специалната користна цел- допълнителен субективен признак на
престъплението- деянието е извършено с цел подсъдимата да набави за себе си
имотна облага, като в настоящия случай целта е постигната- получила е сумата от
250 лева.
Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимата
С. за виновна в извършване на престъпление по чл.211
пр. 3-то вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл.29 ал.1б. „А“ и б.”Б” от НК.
Относно определяне на наказанието на подсъдимата, съдът, с оглед приложението
на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58 А вр. чл.55 ал.1
т.1 от НК. В случая според съда следва да се прилага разпоредбата на чл.58 А
ал.1 от НК, във вр. с чл.55 от НК. При индивидуализация наказанието на подсъдимата
съдът прецени, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при наличието на които и най- лекото, предвидено в закона наказание от три
години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко, с оглед обществената
опасност и на деянието, и на дееца, поради което определи наказанието при
приложението на чл.55 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прецени признанието на вината, изразеното съжаление и критичност,
добросъвестното процесуално поведение на подсъдимата, ниската стойност на
причинената вреда. По изложените мотиви съдът приложи разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, който в случая е и по- благоприятен за дееца и да наложи на
подсъдимия наказание под предвидения най-нисък предел от три години, а именно две
години лишаване от свобода. Така определеното наказание съдът счита за
справедливо и способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в
чл.36 ал.1 от НК и по- специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо
спрямо подсъдимата към извършване на престъпни деяния в бъдеще. На основание
чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС, съдът постанови подсъдимата да изтърпи
така определеното наказание лишаване от свобода за срок две години в
затворническо заведение- затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при
първоначален строг режим.
Веществените доказателства- 1
бр. заявка за теглене на сума в брой от ***** г. от „*****” клон К. на името на
И.Д.Д.; рамков договор от ***** г. на името на И.Д.Д.; IBAN сметка в „*****” клон К. на името на И.Д.Д.;
общи търговски условия по банкови операции на „*****” АД; съкратена тарифа за
физически лица на „*****”, следва да останат приложени към материалите по
делото за срока на съхранението му, като след изтичане на този срок се унищожат
заедно с делото.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата съдът възложи направените
по делото разноски в размер на 60.00 лева.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
АЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.