Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 09.05.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 1628 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.02.2018 г. по гр.д. № 38739/17 г.,
СРС, ГО, 128 с-в е признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
срещу Е.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 1 754,48 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна
енергия, ведно с такса за дялово разпределение, през периода от 01.05.2015 г.
до 30.04.2016 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Лев
Толостой”, бл. 38, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб. № 055414, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда-11.04.2017
г. до окончателното й погасяване, както и сумата 95,28
лв. лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2016 г. до 30.03.2017 г., като е отхвърлил
иска с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователен за сумата
от 3,02 лв. - лихва за забава. Осъдил е Е.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„Т.С.” ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от
86,91 лв. - разноски
по гр. д. № 22698/2017 г. по описа на СРС, 151 състав. Осъдил е Е.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от
532,24 лв. - разноски в
настоящото производство. Осъдил е „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Е.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 0,16 лв. - разноски настоящото производство.
С определение от 26.10.2018 г. по гр.д. № 50592/2017
г., СРС, ІІІ ГО, 151 състав е оставил без уважение молба вх. №
5112535/03.07.2018 г. от ответника Е.М., с която се иска на основание чл.248,
ал.1 ГПК: постановеното по делото решение да бъде изменено в частта относно
присъдените разноски.
Решението
в осъдителната част е обжалвано с въззивна жалба от ответника Е.М.М., ЕГН **********,
с адрес: *** чрез пълномощника по делото
адвокат Р.Р. с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се доводи, че ответникът
не дължи плащане на сумата от 22 лв., представляваща такса за извършената
услуга дялово разпределение, тъй като услугата е предоставена от третото
лице-помагач и вземането на възнаграждението за тази услуга принадежи на него.
Освен това не става ясно и по какъв начин е определен размера на тази услуга.
Според приетата по делото СТЕ, начисляваната СТЕ е при условията на неосигурен
достъп, като ищецът не е установил това обстоятелство както и колко лица са обитавали
процесния недвижим имот. Сочи се още, че обезщетението за забава не е
установено по делото по основание и размер. По делото не са представени
доказателства за публикуване на процесното вземане на интернет страницата на продавача,
респ. за удостоверяване на това обстоятелство от нотариус, поради което се
счита, че ищецът не е поставил в забава ответника, който не дължи обезщетение
за забава. Развиват се доводи за нищожност на разпоредбата на чл.33, ал.1 и
ал.2 от ОУ на ищеца от 2014 г. като противоречащи на чл.143, ал.1 от ЗЗП, на
основание чл.146, ал.1, пр. 1 от ЗЗП.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процеснот в обжалваната част и да отхвърли изцяло предавените искове. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,чрез
пълномощника по делото юрисконсулт М.Ш.оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество частично основателна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 и чл.124 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил срещу ответника
Е.М.М. посочените искове за
признаванае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1 754,48 лв.,
за доставена от дружеството
топлинна енергия ведно с такса дялово разпределение, през периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 11.04.2017 г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 98,30 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 30.03.2017 г., за които е издадена заповед
за изпълнение от 19.04.2017 г. по гр. д. № 22698/2017 г. по описа на СРС, 151
състав.
Ответникът Е.М.М., ЕГН ********** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е
оспорил исковете.
Третото лице помагач не е
взело становище по предявените искове.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със
сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното от длъжника вземане, за
което по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца
е да установи в това производство - в качеството му на кредитор,
обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност,
изискуемост и размер, а на ответника - фактите, които изключват или погасяват
това спорно право.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за
исковия период са регламентирани в Закона за
енергетиката/ЗЕ/. Съгласно
установените в него правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топ-лопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови
нужди. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енер-гия. Следователно, за да
бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови
нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че то е собственик или носител на вещно
право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение. От представения по делото заверен препис от нот. акт № 9,
дело 5223/83 г. е видно, че Е.М.М. е собственик на процесния имот и
като такъв същият има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия в
исковия период: м.05.2015 г. - м.04.
2016 г.
Разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира
продажбата на топлинна енергия от топло-преносно предприятие на потребители
/клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С
оглед тази нормативна уредба между главните страни по спор за процесния период
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени
с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" -
броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответникът не твърди и не установява да е
упражнил това свое право срещу Общите условия на "Т.С.“ ЕАД от 2014 г., поради което настоящата инстанция намира, че същият ги
е приел.Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия/ТЕ/ при общи условия възниква между
ищеца - в качеството му на топлопреносно предприятие и ответника - като
потребител /клиент/, по силата на закона- чл.150 ЗЕ без да е необходимо изрично изявление на ответника-
потребител, включително и относно приемането на ОУ, в който смисъл е и
задължителната съдебна практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се осъществява по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в нормите на чл.139-148 ЗЕ и
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. зо топлоснабдяването /обн. в ДВ бр. 34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп./. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост по силата на чл. 142, ал. 2 ЗС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а
норма-та на чл. 145, ал. 1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.155, ал.1,
т.2 ЗЕ потребителите /клиентите/ на
топлинна енергия в сгради- етажна собственост заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3
ЗЕ правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител / клиент се определят с
наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ. За процесния период в съответствие с тази законова
уредба и установеното в Общите условия сумите за топлинна енергия относно имота
на ответника са начислявани помесечно от ФДР по прогнозни вноски, за които са издавани фактури,
като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпределение на база документите за
индивидуален отчет в апартамента, собственост на ответника по иска, като от приетатата по делото СТЕ , настоящата
инстанция приема, че по делото е установена стойността на действително
потребената топлинна енергия за процесния имот в исковия период.
Ответникът не твърди и не установява да се е
възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените
от третото лице-помагач изравнителни сметки в установените срокове съгласно чл.
33, ал. 3 от Общите условия от 2014 г., имащи силата на закон за страните - в
45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за
отчет на уредите и разпределението по чл. 73, ал. 6 от Наредбата за
топлоснабдяването, поради което съдът приема, че разпределението е извършено по описания и отразен
от експерта по съдебно-техническата експертиза начин в съответствие с
нормативната уредба.Според кредитираното заключение
на СТЕ, начисляваната за процесния период ТЕ за
отопление на имота, е начислена в съотвествие с формурата съгласно Наредба №
16-334. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, начислена е в съответствие с
нормативната уредба, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия
контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия. Количествата
потребена топлинна енергия са начислявани при спазване поднормативната уредба.
Видно от протоколи от 14.05.2016 г. и от 07.05.2016 г., на тези две дати,
клиентът не е предоставил достъп до уредите, като предвиратилено е било
поставено съобщение за процесиня отчет. В този смисъл се явява доказано
обстоятелството за неосигурен достъп от длъжника. Според заключението на сТЕ
общо дължимата сума за доставена тЕ за п оцесния период е в размер на
1 762,48 лв. Претендираният размер от ищеца е по-малък такъв, поради което
основателно е бил уважен от съда за сумата от 1 754,48 лв. главница,
предвид на което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
тази му част.
Основателността на въззивната жалба
касае определената от първоинстанционния съд сума в размер на 95,28 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане за периода от 15.09.2016 г. до 30.03.2017 г. Съгласно чл.33
от Общи условия,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, срокът за плащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия е 30 - дневен след публикуването
на дължимите суми в интернет
страницата на „Т.С.“ ЕАД. По делото не са представени доказателства за изпълнение на
задължението на ищцовото
дружество за
публикуване на месечните задължения на интернет страницата, поради което е приложим чл.84, ал.2
от ЗЗД, след покана за плащане, отравена и получена от длъжника. По делото
липсват доказателства такава да е била отправена до ответника Е.М., поради
което следва да се приеме, че не е налице забава и същият не дължи сумата от 95,28
лв.
Ето защо първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта, в която съдът е признал за установено, че Е.М.М. дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 95,28 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2016 г. до 30.03.2017 г.
Същото следва да бъде изменено в
частта на разноските, като за заповедното производство те са в размер от 87,06
лв., които и съгласно уважената част от иска възлзат на 82,70 лв. Решението
следва да бъде отменено в частта, в която са определени разноски за заповедното
производство над сумата от 82,70 лв. до
присъдените 86,91 лв.
Разноските за първоинстанционното
производство са в общ размер от 533,11 лв., които и съгласно уважената част от
иска възизат на 506,15 лв. Решението
следва да бъде отменено в частта, в която са определени разноски за
първоинстанционното производство над
сумата от 506,15 лв. до присъдената сума от 532,24 лв.
На ответника следва да се доплатят от
ищеца още 4,84 лв. съгласно отхвърлената част от иска.
При този изход на спора и предявената претенция за
разноски от двете страни, на въззивника се следват разноски според отхвърлената
част от иска върху сумата от общо 160,08 лв., от които 60,08 лв. държавна такса
и 100 лв. адвокатско възнаграждение в
размер на 8 лв., а на въззиваемото дружество за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., които според според уважената част на иска възлизат на 95
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение от 26.10.2018 г. по
гр.д. № 50592/2017г. на СРС, ІІІ ГО, 151 състав в частта, в която съдът е признал
за установено по предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Е.М.М. ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 95,28 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2016 г. до 30.03.2017
г., както и в частта, в която съдът е осъдил
Е.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.С.” ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата над 82,70 лв.-разноски по
гр. д. № 22698/2017 г. по описа на СРС, 151 състав, както и в частта, в която съдът
е осъдил Е.М.М., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.С.” ЕАД
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата
над 506,11 лв. разноски в първоинстанционното производство,
вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.-С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу Е.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** за
заплащане на сумата от 95,28
лв. лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2016 г. до 30.03.2017 г.
ОСЪЖДА “Т.-С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на Е.М.М., ЕГН **********,
с адрес: *** направените разноски за първата инстанция в размер на още 4,84 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение от
26.10.2018 г. по гр.д. № 50592/2017г. на СРС, ІІІ ГО, 151 състав в останалата
част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г.чрез пълномощника
по делото юрисконсулт М.Ш.да заплати на
Е.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** направените разноски за въззивната
инстанция в рамер общо на 8 лв.
ОСЪЖДА Е.М.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Изпълнителния директор К.Г.чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.Ш.направените разноски за настоящата инстанция във
вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 95 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.