№ 147
гр. Велико Търново, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА Д.А
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора М. Т. О.
като разгледа докладваното от СЛАВКА Д.А Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244000600336 по описа за 2024 година
С присъда № 12 от 20.08.2024г., постановена по НОХД№281/23г.
Габровският окръжен съд е признал подсъдимия Ц. И. Ц. за виновен в това, че
на 07.04.2021 год. до 14:56 часа, в апартамент № 9 и прилежащото му избено
помещение, намиращи се на адрес гр. Габрово, *********, собственост на М.
Т. Н. и И. Ц. Н., при условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление, в съучастие – той като извършител с П. Л. К. от гр.Габрово като
помагач, без надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите държал с цел разпространение прекурсори (10 броя
опаковки с надпис „Зиртек-D 5 mg/120 mg таблетки с удължено
освобождаване“, съдържащи общо 84 броя таблетки; 1 брой опаковка с надпис
„Ефедрин софарма 50 mg/ml инжекционен разтвор“, съдържаща 10 броя
ампули; 1 брой опаковка с надпис „AERINAZE 2,5 mg/120 mg таблетки с 1
изменено освобождаване“, съдържаща блистер с 10 броя таблетки и 1020 мл
солна киселина), съоръжения (хладилник, завит с аерофолио; стъклени колби
с шлифт; стъклени мерителни чаши; 1 брой PH-метър и три броя опаковки с
надпис „Profissimo kaffeefilter feinpoig-fir feinstes kaffeearoma 120 stuck“) и
1
материали (1,47 гр. метилсулфонилметан (МSМ, диметил сулфон) и 3 броя
хартиени пликове с надпис „MSM POWDER MSM метил-сулфонил-метан на
прах“), предназначени за производство на високорискови наркотични
вещества (наркотичното вещество „метамфетамин") и държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества (метамфетамин с общо
нетно тегло 41,55 грама на обща стойност 1038,75 лева; хероин с нетно тегло
14,60 грама на стойност 910 лева и 3,4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA,
екстази) с нетно тегло 8,61 грама на стойност 344,40 лева, които са държани и
от помагача подс. П. К. с цел укриването им извън жилището на подс. Ц. Ц.,
както следва:
- на 07.04.2021 год. до 14:56 часа, в апартамент № 9 и прилежащото му
избено помещение, намиращи се на адрес гр. Габрово, *********, държал
прекурсори (10 броя опаковки с надпис „Зиртек-D 5 mg/120 mg таблетки с
удължено освобождаване“, 1 брой опаковка с надпис „Ефедрин софарма 50
mg/ml инжекционен разтвор“, 1 брой опаковка с надпис „AERINAZE 2,5
mg/120 mg таблетки с изменено освобождаване“ и 1020 мл солна киселина),
съоръжения (хладилник, завит с аерофолио, стъклени колби с шлифт,
стъклени мерителни чаши, 1 брой PH-метър и три броя опаковки с надпис
„Profissimo kaffeefilter feinpoig-fir feinstes kaffeearoma 120 stuck“) и материали
(1,47 гр. метилсулфонилметан (МSМ, диметил сулфон) и 3 броя хартиени
пликове с надпис „MSM POWDER MSM метил-сулфонил-метан на прах“) за
производство на високорискови наркотични вещества (наркотичното вещество
„метамфетамин"),с цел разпространението му и
- на 07.04.2021 год., до 10:40 часа, в апартамент № 9 и прилежащите му
помещения, намиращи се на адрес гр. Габрово, *********, в съучастие - той
като извършител и П. Л. К. като помагач - държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества: 18,56 грама нетно тегло метамфетамин
диметилсулфон с процентно съдържание на активен компонент метамфетамин
в него от 63,3% тегл.; 8,61 грама нетно тегло 3,4-метилендиоксиметамфетамин
(MDMA,екстази) със средна стойност на процентното съдържание на
активният компонент метилендиоксиметамфетамин 34,4 % тегл.; 3,39 грама
нетно тегло метамфетамин с процентно съдържание на активен компонент
метамфетамин в него 73,9% тегл.; 14,60 грама нетно тегло хероин с активен
компонент диацетилморфин с процентно съдържание 18,2 % тегл. и 19,60
грама нетно тегло метамфетамин с процентно съдържание на активен
2
компонент метамфетамин 69,4% тегло, които са намерени в държане на
помагача подс. П. К. с цел укриването им извън жилището на подс. Ц. Ц.,
поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. второ, предл. последно, т. 4
във вр. с ал. 1 изр. 1-во, предл. 4, изр. 2-ро във вр. с ал. 1, предл. 4-то във вр. с
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК вр.
чл.54 от НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода и глоба в
размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ в полза на Държавата.
Подсъдимият Ц. Ц. е признат за виновен в това, че на 09.04.2021год. до
15:09 часа, в гр. Габрово, в съдебна зала № 1 на Окръжен съд Габрово,
намиращ се на площад „Възраждане“ № 1 в гр. Габрово, без надлежно
разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите,
държал у себе си високорисково наркотично вещество - хероин с нето тегло
0,38 грама, активен компонент диацетилморфин с процентно съдържание 34,5
% тегл., кофеин и парацетамол на стойност 34,20 лева, поради което и на
основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на пет години
лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ в полза на
Държавата.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Ц. е наложено едно
общо най-тежко наказание в размер на седем години лишаване от свобода и
глоба в размер на 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ в полза на Държавата.
Наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е
постановено да се изтърпи при първоначален строг режим от подсъдимия на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б” от ЗИНЗС,като на основание чл.59 ал.1 от
НК е приспаднато времето,през което подсъдимият е бил задържан под
стража,считано от 07.04.2021г. до 13.07.2021г.
Със същата присъда подсъдимият П. Л. К. е признат за виновен в това,че
на 07.04.2021год. до 10:40 часа, в апартамент № 9 и прилежащото му
помещения, намиращи се на адрес гр. Габрово, *********, собственост на М.
Т. Н. и И. Ц. Н., в съучастие като помагач на Ц. И. Ц. от гр. Габрово -
извършител, без надлежно разрешително по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества на подс. Ц. И. Ц. (18,56 грама нетно тегло
метамфетамин диметилсулфон с процентно съдържание на активен компонент
метамфетамин от 63,3% тегл.; 8,61 грама нетно тегло 3,4-
3
метилендиоксиметамфетамин (MDMA,екстази) със средна стойност на
процентното съдържание на активния компонент
метилендиоксиметамфетамин 34,4 % тегл.; 3,39 грама нетно тегло
метамфетамин с процентно съдържание на активен компонент метамфетамин
73,9% тегл.; 14,60 грама нетно тегло хероин с активен компонент
диацетилморфин с процентно съдържание 18,2 % тегл. и 19,60 грама нетно
тегло метамфетамин с процентно съдържание на активен компонент
метамфетамин 69,4 % тегл. или общо метамфетамин с общо нетно тегло 41,55
грама на обща стойност 1038,75 лева, хероин с нетно тегло 14,60 грама на
стойност 910 лева и 3,4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA,екстази) с
нетно тегло 8,61 грама на стойност 344,40 лева), които трябвало да укрие
извън жилището на Ц. И. Ц., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр.
1-во, предл. 4 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на пет
години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ в
полза на Държавата.
Подсъдимият П. Л. К. е признат за виновен в това, че на 07.04.2021г. до
10:40 часа, в гр. Габрово, без надлежно разрешително по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите държал у себе си високорискови
наркотични вещества - хероин с нетно тегло 0,17 грама с активен компонент
диацетилморфин с процентно съдържание 19,7 % тегл. на стойност 11,05 лева
и метамфетамин с общо нетно тегло 0,193 грама на стойност 4,83 лева (0,033
грама метамфетамин 0,03 грама метамфетамин и 0,13 грама метамфетамин),
поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК вр. чл.54 от НК е осъден
на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лв. /две
хиляди лева/ в полза на Държавата.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия П. К. е наложено едно
общо най-тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода и
глоба в размер на 5 000лева.
Определен е първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
“б” от ЗИНЗС за изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание,като
на основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият
К. е бил задържан под стража на 07.04.2021г.
Съдът е присъдил в тежест на двамата подсъдими направените по делото
разноски.
4
Разпоредил се е и с веществените доказателства.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв.П. С.а, защитник на
подсъдимия Ц. Ц., в която се правят оплаквания за нейната неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост.Аргументират се доводи,че съдебният
акт е постановен от незаконен състав, тъй като към момента на
постановяването му в Габровския районен съд е било образувано
гр.д№1117/24г. с предмет граждански иск от подсъдимия Ц. за претърпени
неимуществени вреди причинени от незаконни действия и актове във фазата
на досъдебното производство с ответници ОД на МВР – Габрово и ОС-
Габрово.Твърди се,че присъдата е постановена при съществени процесуални
нарушения при допускане и събиране на доказателствата в полза на защитната
теза,при което фактическите и правните изводи на съда са доказателствено
необосновани.Прави се искане присъдата да бъде отменена,като въззивният
съд се произнесе с нова-оправдателна за обвинението по пункт първи от
обвинителния акт и намали размера на наложеното на подсъдимия наказание
за престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал и подсъдимият П. К.,
който чрез защитника си адв.Г. К., я обжалва с оплаквания за неправилност и
необоснованост.Сочи се,че липсват категорични доказателства,от които да се
направи извод,че подсъдимият е извършител на Д.ията,за които е осъден от
окръжния съд.
В съдебно заседание представителят на апелативна прокуратура –
Велико Търново намира постановената присъда за правилна и
законосъобразна, наложените наказания на двамата подсъдими за справедливи
и като такава предлага да бъде потвърдена, а въззивните жалби като
неоснователни да бъдат оставени без уважение.
Защитникът на подсъдимия Ц., адв.З.,счита,че атакуваната присъда е
постановена от незаконен състав,защото подсъдимият Ц. е бил страна докато е
течало производство по гр.д. по ЗОДОВ с ответник ОС-Габрово и на второ
място, защото с решение на ВКС по н.д.№755/29019г. е било възобновено
производството по НОХД№127/18г. на ОС-Габрово,поради допуснати
съществени процесуални нарушения от същия съдия-докладчик.Съмнения за
предубеденост на съдията защитата извежда и от факта, че в протокола от
проведеното съдебно заседание от 03.06.2023г. съдебният състав е изложил
5
неверни обстоятелства във връзка с документираното в него, че при опита да
бъдат разпитани вещите лица по делегация не се е явил съдията в СРС,което
не кореспондира със съдържанието на изготвения протокол на СРС.Изтъкват
се аргументи,че постановената присъда не отговаря на изискванията на закона
с посочени имена на членовете на съдебния състав и прокурора.Твърди се,че
има два съдебни акта с различни установъчни данни, единият подписан с
КЕП, а другият не, че мотивите не са подписани с КЕП.Излагат се доводи,че
окръжният съд е допуснал нарушение на закона като не е предявил
приложените по делото веществени доказателства.Счита, че съставът на
чл.354а ал.1 от НК е бланкетен и не е запълнен с конкретната материално-
правна разпоредба,което прави Д.ието несъставомерно.Оспорва начина, по
който са избрани съдебните заседатели да участват в състава на съда разгледал
делото,счита,че хартиеният носител на делото се различава от електронния,че
съставените съдебни протоколи не отговарят на изискванията на чл.311 ал.3
от НПК, което се приравнява на липсата им.Прави се искане присъдата да бъда
отменена,като постановена от незаконен състав,което е съществено
процесуално нарушение или алтернативно въззиввният съд да отмени
присъдата и се произнесе с нова – оправдателна,поради несъставомерност на
обвинението.
Адв. В., защитник на подсъдимия Ц., поддържа становището на адв.З.,
че присъдата е поставена от незаконен състав, с което е нарушено правото на
подсъдимите делото им да бъде разгледано от безпристрастен и справедлив
съд.Счита, че доказателствата по делото, в частност показанията на
свидетелите И. Х. и К. Н., на които се гради обвинителната теза за държане на
наркотичните вещества от подсъдимия Ц. с цел разпространение, са сериозно
компрометирани и незаконосъобразно окръжният съд е основал осъдителните
си изводи въз основа на тях.Изтъква доводи, че правната конструкция на
обвинението по този пункт за държане на наркотични вещества от двамата
подсъдими за неиздържана.Излага аргументи, че наркотиците са държани от
подсъдимия П. К., който е извършил изпълнителното Д.ие, а на него му е
повдигнато обвинение за съучастие под формата на помагач.По отношение на
обвинението за прекурсори, намира същото за недоказано, тъй като
изброените вещества и материали могат да се използват за най-различни
нужди.Пледира, съдът да се произнесе с оправдателна присъда по този пункт
от обвинението, а за второто обвинение по чл.354а ал.3 т.1 от НК да намали
6
размера на наложеното наказание, като отчете количеството на наркотичното
вещество и направеното от подсъдимия Ц. самопризнание и самокритичност.
Подсъдимият Ц. в личната си защитата се присъединява към
пледоариите на защитниците си и моли присъдата да бъде отменена, а делото
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Адв.П., служебен защитник на подсъдимия П. К., също счита, че
окръжният съд е допуснал съществени процесуални нарушени, които са
основание за отмяна на постановената присъда.Излага аргументи,че
специалната цел по чл.354а ал.1 от НК- разпространение не е обоснована в
мотивите към присъдата.Застъпва становището,че при обвинението за
съучастие няма извършителство, а подсъдимият К. е осъден за
помагачество.Излага аргументи и за явна несправедливост на наложеното на
подсъдимия наказание.
Подсъдимият П. К. поддържа пледоарията на защитника си и моли
присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане.
Великотърновският апелативен, след като се запозна със събраните по
делото доказателства,обсъди доводите и възраженията на страните във
въззивните жалби, становищата в съдебно заседание и след като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, намери
за установено следното:
Обжалваната първоинстанционна присъда е постановена при
допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3 т. 1 и т.2 от НПК
накърнили правото на защита на подсъдимите. Те са неотстраними във
въззивното производство и налагат отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от друг съдебен състав.
На подсъдимия Ц. Ц. му е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. последно, т. 4 във вр. с ал. 1 изр.
1-во, предл. 4, изр. 2-ро във вр. с ал. 1, предл. 4-то във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“
и б. „б“ във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а на подсъдимия П.
К. по чл.354а ал.1 изр.1-во пр.4 вр. чл.20 ал.4 от НК.По отношение на второто
Д.ие, включено в продължаваното престъпление,за държане на високорискови
наркотични вещества с цел разпространение осъществено на 07.04.2021г. в
съучастие между двамата, подсъдимия – Ц. като извършил,а подсъдимият К.
7
като помагач в мотивите към атакуваната присъда е възприета фактология
идентична с тази описана в обвинителния акт, състояща се в това, че на
06.04.2021г. около 19.00часа-20.00часа подсъдимият П. К. посетил жилището
на подсъдимия Ц. Ц., където се намирала и свидетелката И. М..Тримата
употребили наркотични вещества и подсъдимият К. останал да пренощува в
дома на подсъдимия Ц..На 07.04.2021г.,преди заминаването на подсъдимия
К.,подсъдимият Ц. събрал от жилищните помещения всички налични
наркотични вещества, съставляващи общо около 100грама хероин,
метамфетамин и екстази. Разпределил ги в кутийки,поставил ги в найлонови
пликове с клипс, които събрал в общ найлонов плик в клипс.Подсъдимият Ц.
дал на подсъдимия К. подготвения найлонов плик наркотичните вещества,за
да ги изнесе от дома му и се върнал да спи.Подсъдимият К. трябвало да ги
скрие в дървата, подредени в общия коридор на мазата,откъдето подсъдимият
Ц. да може да си ги вземе или подсъдимият К. да му ги занесе,когато отново го
посети. Подсъдимият К. сложил найлоновото пликче с наркотичните вещества
в джоба на елечето си.Свидетелката И. М. го придружила до входната
врата.При отварянето й,около 07.40часа, видели,че пред тях стоят полицейски
служители.Двамата се опитали да затворят вратата,но свидетелят И. Х. успял
да влезе в жилището и в спалното помещение намерил подсъдимият
Ц..Колегите му отвели подсъдимият П. К. в РУ-Габрово,където при
извършения му личен обиск били намерени и иззети инкриминираните
наркотични вещества,подробно описани по вид,грамаж и процентно
съдържание на активно действащото вещество.
При тези факти на обвинението, възприети дословно и във
фактическата обстановка от първоинстанционния съд, престъпната
деятелност на двамата подсъдими по този пункт от обвинението е
квалифицирана в диспозитива на присъдата за държане на високорискови
наркотични вещества под формата на съучастие между двамата подсъдими-
подсъдимият Ц. като извършител,а подсъдимият К. като помагач – държал с
цел разпространение високорискови наркотични вещества на подсъдимия Ц.
Ц.,които трябвало да укрие извън жилището на подсъдимия Ц..Словесното
описание на Д.ието на подсъдимия К. внася очевидно двусмислие в
поддържаната теза за съучастие в хипотезата на чл.20 ал.4 от НК като помагач,
тъй като обвинението за помагачество реално е инкриминирано в диспозитива
като съизвършителство.От друга страна фактическата обстановка възприета
8
от окръжния съд, която изцяло преповтаря обвинителния акт, също не
съдържа фактически данни, от които да се направи положителен извод за
съставомерно поведение на подсъдимия К. като помагач.При обвинение за
съучастие, какъвто е настоящият казус, следва да се опишат действията на
всеки един от съучастниците и да се посочи с какво точно той е допринесъл за
постигането на общия престъпен резултат.В конкретния случай не са описани
никакви конкретни действия относими към посочената съучастническа
дейност под формата на помагачество в рамките на описаната
фактология.Тази невъзможност на първия съд да изложи обстоятелствата на
обвинението за подсъдимия К. се дължи на това, че в обвинителния акт е
налице същата непълнота на фактите, очертаващи института на съучастие
между двамата подсъдими.Налице е и пълно несъответствие между описаните
факти и основаната на тях правна квалификация във вр. чл. 20 ал.2 от НК за
Ц. и във вр. чл.20 ал.4 от НК за К.,доколкото е възприето в обвинителният акт
и в мотивите на първия съд, че помагаческата дейност на К. се състои в
държане на високорисковите наркотични вещества за подсъдимия Ц..Тази
правна конструкция е очевидно несъстоятелна и далеч от предвидената в
чл.20 ал.4 от НК форма на съучастие изискваща инкриминиране на конкретни
действия,с които се улеснява извършителя на Д.ието чрез съвети, разяснения,
обещание да се даде помощ след Д.ието,отстраняване на спънки,набавяне на
средства или по друг начин.Помагачът не участва в самото изпълнение на
престъплението,а улеснява извършителя,създава условия,които
благоприятстват извършването на Д.ието. В конкретния случай следва да са
описани действия характеризиращи физическо или интелектуално
помагачество, а обстоятелствата описани във фактологията показват,че
подсъдимият К. участва в самото изпълнително Д.ие на престъплението, а не
улеснява извършителя, защото той е упражнявал фактическа власт върху
наркотичните вещества и същите са открити именно в него.При условие,че на
подсъдимия К. е повдигнато обвинение за помагачество,а не и за
съизвършителство и при липса на надлежно изменение на обвинението по
реда на чл.287 от НПК от първоинстанционния прокурор, както и на
съответен протест в тази насока, настоящата инстанция не разполага с
възможността да преквалифицира Д.ието на подсъдимия от извършено в
съучастие като помагач в такова като извършител и да го осъди за
съизвършителство.Практиката на ВКС е константна и неизменна в
9
годините,че няма пречка да се премине от най-тежката форма на
съучастие/извършителство/ към по-леките такива – подбудителство и
помагачество, както и относно липсата на такава възможност за
обратното,освен ако не е допуснато изменение на обвинението по реда на
чл.287 от НПК/в този смисъл е и решение №240 от 07.05.2012г. по н.д.
№590/12г. на ВКС- 1 во н.о./.
От друга страна обвинителната конструкция, че държането е
реализирано именно от подсъдимия Ц. като извършител също страда от липса
на факти обосноваващи фактическата принадлежност на инкриминирания
наркотик и упражнявана от него фактическа власт върху същия с цел
разпространение.Изложеното, че подсъдимият събрал всички налични
наркотични вещества в дома си и ги дал на К. да ги изнесе от дома си, след
което се върнал да спи очевидно не покрива изискването за пълно, точно и
изчерпателно описание на Д.ието и участието на подсъдимия в него като
извършил с помагача К..Липсват фактически твърдения за общност на
умисъла между двамата подсъдими, доколкото никъде в обвинителния акт не
се твърди,че наркотиците е трябвало да бъдат укрити от подсъдимия К. на
точно определеното място и то по указание на подсъдимия Ц..
На следващо място въззивният съд констатира, че повдигнатото на
подсъдимия Ц. обвинение по този пункт от обвинителния акт страда от
сериозно юридическо и фактическо противоречие, което съществено е
нарушило правото на защита и на двамата подсъдими.Изписвайки
диспозитива на престъплението е посочено, че подсъдимият Ц. при условията
на продължавано престъпление като извършител, а подсъдимият К. като
помагач е държал с цел разпространение прекурсори предназначени за
производство на висикорискови наркотични вещества – метамфетамин.При
изписване на двете отделни Д.ия, включени в продължаваното престъпление, в
диспозитива престъплението свързано с държане на прекурсори, материали и
съоръжения за производство на високорисковите наркотични вещества –
метамфетамин, с цел разпространение е инкриминирано, че е извършено
самостоятелно от подсъдимия Ц..Така формулирания диспозитив на
обвинението, пренесено и в присъдата, страда от сериозни вътрешни
противоречия и неясноти и поставя двамата подсъдими с ситуация да
предполагат за кое от двете Д.ия, включени в продължаваното престъпление,
са действали в съучастие по между си.Илюстрация за това са и дадените
10
обяснения от подсъдимия К. на разпита му на съдебното следствие пред
окръжния съд, където е разказал за начина, средствата и мястото, където са
приготвяли метамфетамина с подсъдимия Ц.,без да му е повдигнато такова
обвинение.Този порок е залегнал и в мотивите на първоинстанционния съд
/л.339 от с.д./,който обсъждайки обясненията на подсъдимия К. е приел,че
същият признава,че е участвал в производството на метамфетамин наред с
подсъдимия Ц., като е описал необходимите прекурсори и процеса на
приготвяне.
Изброените по-горе фактически непълноти и противоречия в
обвинителния акт ограничават основополагащото по чл.55 ал.1 от НПК право
на всеки един от подсъдимите да разберат обвинението като факти и право и
да организират пълноценно защитата си съобразно това.Внесеният за съдебно
разглеждане обвинителен акт не отговаря на стандартите за формулиране на
обвинението, установени в чл.246 от НПК и ТР№2/2002г. на ОСНК на ВКС и
не е годен да изпълни основното си предназначение – до очертае
ясно,еднозначно и изчерпателно обвинителната теза и предмета на доказване.
Затова внасянето в съда на обвинителен акт с непълноти и
несъответствия,като констатираните по-горе от въззивната инстанция,
изначало опорочава развитието на наказателния процес в съдебната му
фаза,тъй като създава формални пречки за постановяване на законосъобразен
съдебен акт.В случая липсата на пълно, ясно и съответстващо на
предложената правна квалификация фактическо обвинение е лишило
първоинстанционния съд, а на практика лишава и въззивния съд, от
възможността правилно да разреши въпросите за вината и отговорността,
доколкото тези въпроси са и такива по установяване на факти, а не само
въпроси на приложимото материално право.Липсата на достатъчно точни и
ясни факти и обстоятелства в обвинителния акт,индивидуализиращи
престъпното Д.ие, които да съответстват на предложената правна
квалификация, води винаги до ограничаване правото на защита на
подсъдимите и представлява съществено процесуално нарушение отстранимо
на досъдебната фаза.
Именно поради невъзможността да опише каква е конкретната
фактология, окръжният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила,
което е от категорията на съществените – липса на мотиви и противоречие в
11
мотивите.В изложените мотиви липсва анализ на доказателства, от които се
извежда възприетата фактология и по-конкретно по отношение на основния и
спорен факт по делото за принадлежността на иззетите при извършения
личен обиск на подсъдимия П. К. наркотични вещества.За да приеме
обвинението по този пункт от обвинителния акт за доказано по отношение и
на двамата подсъдими, в посочените форми на съучастие,окръжният съд е
приел, че обясненията на двамата подсъдими, в които сочат едни и същи
обстоятелства-Ц., че не е предавал въобще наркотични вещества на К. на
инкриминираната дата 07.04.2021г. , а К., че наркотикът е негов и го е занесъл
в жилището на Ц., за да му го покаже, се явяват недостоверни без да са
съпоставени с другите събрани по делото доказателства.Окръжният съд не е
извършил дължимият сравнителен анализ на обясненията на подсъдимите и
не ги е съпоставил с другите събрани по делото доказателства и не е изпълнил
задълженията си всестранно и пълно да изследва, както обвинителната теза и
обосноваващите я доказателства, така и защитната теза и съответстващите й
доказателства.В мотивите се съдържат предположения, а изводите са изведени
на база на логически съждения. Така са отречени обясненията на К. и тези на
Ц. с разсъжденията, че след като са били цяла вечер заедно и са употребявали
наркотици К. е имал пълната възможност да предложи наркотиците на Ц., ако
ги е носил с тази цел.От друга страна обясненията на подсъдимите,както и
показанията на свидетелката М., че Ц. е спал в стаята си през нощта на
инкриминираната дата,не се явяват опровергани от другите събрани по делото
доказателства, включително и от показанията на свидетеля И. Х., който при
разпита си също е заявил, че при влизането им в апартамента на посочения
адрес заварил подсъдимият Ц. да спи в леглото си.Фактическите изводи на
съда по този пункт от обвинението не почиват на всестранен и пълноценен
доказателствен анализ, а единствено на дочутия от св.Х. пред затворената
врата на апартамента на подсъдимия Ц. разговор между св.М. и подсъдимия
К.,че П. трябвало да смъкне нещо, което е на подсъдимия Ц. в
мазата.Изложеното мотивира въззивният съд да приеме, че така постановения
съдебен акт не отговаря на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК.Окръжният
съд не е изпълнил задължението си да посочи в мотивите към атакуваната
присъда кои обстоятелства счита за установени,въз основа на кои
доказателства и какви са правните му съображения за взетото решение, като
при противоречие в доказателствените материали е длъжен да изложи
12
съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля.Тази дейност на
проверявания съд е от изключително значение, тъй като именно тя дава
възможност на въззивния съд да провери правилността на постановената
присъда от фактическа и правна страна.Окръжният съд не е изложил
съображения от кои конкретно доказателства прави извод за доказаност на
обективните и субективните признаци на престъплението, в което са обвинени
двамата подсъдими.
Констатираните нарушения в обвинителния акт са неотстраними в
съдебната фаза на процеса. Единственото разрешение при тяхното наличие е
отстраняването им по реда на връщане делото на прокурора.Затова окръжният
съд е следвало да констатира наличието им и да упражни правомощията си в
проведеното разпоредително заседание по чл. 249 ал. 2 вр ал 1 вр. чл. 248 ал. 1
т. 3 НПК, но като не е сторил това е мултиплицирал процесуалното
нарушение,допуснато от прокурора и с постановената присъда сам е допуснал
съществено процесуално нарушение. Провеждането на разпоредително
заседание и разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК не преклудират възможността
за проверка от въззивната инстанция на допуснати на досъдебното
производство съществени и отстраними процесуални нарушения.В
конкретния случай пороците в обвинителния акт са свързани с неясно и
неточно формулирано от фактическа и юридическа страна обвинение,което
накърнява основополагащото право на привлеченото към наказателна
отговорност лице да научи в какво е обвинено и да подготви защитата си
съобразно това, а това от своя страна ограничава и правото му на справедлив
процес.В този смисъл е и Решение от 21.10.2021г. на СЕС по дело С-282/2020г.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитата и на
подсъдимите, с които претендират допуснато съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348 ал.3 т.3 от
НПК,изразяващо се в „незаконен състав“ на първоинстанционния съд,поради
това,че ОС-Габрово е ответник по граждански иск предявен от подсъдимия Ц.
Ц. за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия при
извършено претърсване и изземване на 26.04.2021г. в дома на баща му И. Ц.
Н..В подкрепа на доводите за предубеденост на съдията-докладчик защитата,
в лицето на адв.З., се позовава на Решение №162 от 13.11.2019г. на ВКС по
н.д.№755/2019г. на 3-то н.о. на ВКС,с което е възобновено наказателното
производство по НОХД№127/2018г., разгледано и решено от същия съдия-
13
докладчик.Твърди се предубеденост и с оглед вписаното в съдебния протокол
от проведеното открито съдебно заседание на 03.06.2024г./л.249 от с.д./, че не
се явил съдия в СРС за осъществяване на видеоконферентната връзка, което
не съответства на съдебния протокол изготвен от СРС.Оспорва се избора на
съдебните заседатели и начина, по който е формиран състава разглеждащ
делото.
Обстоятелството,че подсъдимият е предявил иск по реда на ЗОДОВ,
ответник по който е ОС-Габрово не може да се третира като основание
предпоставящо и създаващо съмнение в безпристрастността на съда разгледал
и решил наказателното дело.От материалите по делото е видно,че исковата
молба от подсъдимия Ц. Ц. е входирана в РС-Габрово на 03.07.2024г. преди
приключване на съдебното следствие по настоящото дело и действително
ответник по нея наред с ОД на МВР-Габрово е и ОС-Габрово.Претенцията в
исковата молба касае незаконосъобразни действия, които са реализирани по
отношение на бащата на подсъдимия Ц. и по повод извършено претърсване и
изземване на 26.04.2021г. в дома на последния.Делото не е висящо и
образувано пред ОС-Габрово, където е правораздавал съдията –докладчик по
настоящото наказателно дело.Разглеждането и решаването на гражданското
дело, което е изпратено в друг равен по степен съд, по никакъв начин не
поставя под съмнение обективното и безпристрастно разглеждане и решаване
на наказателното дело от съдията, участвал в състава на съда, само защото му
е станал известен фактът, че ответник по предявения иск е ОС-Габрово, в
който той правораздава.За да се обоснове извод за предубеденост е
необходимо по делото да се констатират обективни данни,от които да се
заключи,че съдът е действал предубедено или заинтересовано,част от които са
безмотивно отхвърляне на доказателствени искания ,грубо нарушение на
разписаните в НПК правила за извършване на съдопроизводствените
действия,използването на неприемливи форми на изказ, съдържащи
предварително изградено становище по тежестта на доказателствените
източници, по тяхната оценка и по съществото на спора.В конкретния случай
съдържанието на съдебните протоколи от проведените открити съдебни
заседания председателствани от съдията-докладчик, определенията,с които се
е произнасял по направените доказателстевни искания , включително и по
поискания отвод от защитата, не водят до извод,че съдията е предубеден
пряко или косвено от изхода на процеса и е действал пристрастно.
14
Неоснователни са и аргументите на защитата, че в протокола от
03.06.2024г. председателят на съдебния състав е отразил неверни
обстоятелства, че видеоконферентната връзка за разпита на вещите лица няма
да се осъществи,поради неявяване на съдия от СРС, което е в противоречие с
отразеното в протокола по образуваното ЧНД в СРС.От съдържанието на
съдебния протокол от проведеното съдебно заседание на посочената дата пред
окръжния съд е видно, че председателят на съдебния състав е докладвал, че
СРС няма готовност за осъществяване на видеоконферентна връзка, за което
окръжният съд е уведомен, че това ще стане в по-късен час и по данни на
системния администратор в СРС не се е явил съдия-докладчик.Посоченото не
е в противоречие с отразеното в протокола на СРС,който е съставен от съдията
в закрито заседание на същата дата и в него не фигурира час.Според
съдържанието му искането на Габровския окръжен съд за разпита на вещите
лица чрез видеоконференция е препратено от зам.председателя на СГС и
делото е образувано в СРС на 03.06.2024г. в 09.28 часа, а разпитът на вещите
лица е насрочен за 11.00часа, които са призовани да се явят в СГС, поради
което и при липса на възможност за бързото им призоваване за 11.00часа в
СРС, образуваното съдебно производство по делото е прекратено.Основания
за предубеденост на съдията-докладчик по смисъла на която и да е от
хипотезите на чл.29 ал.1 и ал.2 от НПК въззивният съд не открива и в
цитираното Решение №162 от 13.11.2019г. на ВКС по н.д.№755/2019г. на 3-то
н.о. на ВКС,с което е възобновено наказателното производство по друго
наказателно дело, а именно по НОХД№127/2018г. по описа на ОС-Габрово,
със същия подсъдим,в разглеждането на което е участвал същия съдия-
докладчик.
Неоснователни са и доводите на адв.З., с които отново се претендира
незаконен състав,с оглед на това,че по делото има три протокола за избор на
съдебни заседатели и не ставало ясно на какъв принцип са избрани за участие
при разглеждането на делото двама от тях.От материалите по делото е видно,
че с протоколи за случаен избор за съдебни заседатели са избрани В. П. В. и Д.
П. Н..Делото е било насрочено за разглеждане с разпореждане от съдията-
докладчик за 30.10.2023г. Междувременно на 05.10.2023г. е постъпила молба
от съдебния заседател Д. Н.,с която е уведомила съда, че не може да участва
при разглеждане на делото, поради отсъствието й от гр.Габрово на посочената
15
дата.С резолюция на съдията-докладчик от същата дата е било разпоредено да
бъде избран друг съдебен заседател на случаен принцип. С протокол за избор
на случаен принцип за съдебен заседател е определена Т. Т. Х., която е
участвала в състава на съда разгледал и решил делото.Хронологията на
описаните по-горе действия сочи, че е ясно как съдебният състав е формиран
с участието на двамата съдебни заседатели В. В. и Т. Х..Предвиденият в ЗСВ
стандарт за определяне на съдебния състав е спазен, с което е гарантирана
справедливостта на процеса по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧ.
Неоснователни са и доводите на адв.З., че по делото имало две
присъди, едната от които подписана с КЕП, а другата не и с различни
установъчни данни на членовете на съдебния състав.Приложената по делото
присъда на хартиен носител и подписана саморъчно от членовете на съдебния
състав по съдържание отговоря на всички изисквания на чл.305 от НПК.При
служебната проверка направена от въззивния съд в електронното дело чрез
ЕИСС се откри пълна идентичност между съдържанието на присъдата на
хартиения носител и електронния, подписан с КЕП от всички членове на
съдебния състав.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира искането
за отмяна на постановената присъда,поради допуснати съществени
процесуални нарушения от защитата за основателно, макар и не по
изложените от тях съображения.Констатираните процесуални нарушения по-
горе в решението от въззивнния съд са от категорията на абсолютните, тъй
като неминуемо водят до ограничаване процесуалните права на подсъдимите
и представлява основание по чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 т. 1 и 2 от НПК. Тези
нарушения по естеството си са отстраними чрез провеждането на ново
производство пред окръжния съд, което налага отмяната на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Габровския
окръжен съд от стадия на разпоредителното заседание.
Други процесуални нарушения освен описаните, настоящият съд не
констатира, а с оглед изхода на делото намира, че не следва да се обсъждат
останалите направени от страните оплаквания по съществото на делото и
относно справедливостта на наложените на двамата подсъдими наказания.
Водим от горното и на основание чл. 334 т.1 вр. чл. 335 ал.2 вр. чл. 348
ал.3 т.1 и 2 от НПК, Великотърновският апелативен съд:
16
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда №12 от 20.08.2024г.,постановена по
НОХД№281/2023г. по описа на Окръжен съд-Габрово.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17