Решение по дело №252/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, вр. с чл. 76б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Д. Ф.,[ЛНЧ], гражданка на Руска федерация, с настоящ адрес: гр. Силистра, [улица], *** срещу Решение № 50-ОК/ 24.07.2025 г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците при МС, с което не е допусната последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила /предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут/.

Жалбоподателката в съдебно заседание се представлява от адвокат Д. П. – АК-Русе с пълномощно, представено в съдебното заседание.Поддържа изложените в жалбата възражения, които се свеждат до твърдения за материална незаконосъобразност на оспорения акт и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Обстоятелствата, на които се позовава, били нови, а не такива, разгледани в административното производство по първоначалната молба. Жалбоподателката била репресирана, тъй като участвала в кампании за набиране на средства в помощ на украинската държава. Като ново възражение в съдебно заседание от името на процесуалния представител се излага тезата, че решението на административния съд по делото за разглеждане на предходната молба за международна закрила, било с незаличени лични данни, което обстоятелство имало връзка с предмета на делото и представлявало основание за преследването й в страната по произход, тъй като би била разпозната.

Ответникът - редовно уведомен, не изпраща представител в открито съдебно заседание.Юрисконсулт Й. П. представя писмени бележки, с които подробно излага възражения в подкрепа на законосъобразността на оспорения акт. Претендира за отхвърляне на оспорването. Подадената последваща молба не съдържа изискуемите основания, съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ. Позовава се на съдебно решение на ВАС, в което са коментирани фактите и обстоятелствата, които в настоящото производство са посочени като новонастъпили. В същото време тези факти корелират с профил на икономически, а не на политически емигрант.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–Силистра,за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоначално с молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена чрез РПЦ - гр. София, Овча купел под вх. № РД09-3790/07.10.2022 г. жалбоподателката е поискала международна закрила от Република България. Била е регистрирана чрез попълване на регистрационен лист № УП 21872/07.10.2022. г.,съгласно който Д. Ф. е руска гражданка, с етническа принадлежност - руснак, религия - православие, висше образование,професия-учител по руски език, омъжена, притежаваща национален паспорт, издаден от Руската федерация на 28.02.2018 г.,валиден до 2028 г. При провеждане на интервюто тя е представила удостоверение за сключен граждански брак, разрешение за работа, издадено от Агенция по заетостта, което заявила, че към момента на интервюто е прекратено поради неплащане на такса и документ за влизане на територията на Кримския полуостров от Украйна. Посочила, че към момента на издаване на разрешението за работа, тя се е намирала в гр. Варна, а съпругът й - в Румъния, където подал молба за получаване на международна закрила. След като отишла при него, румънските власти, съгласно Дъблинския регламент, ги върнали в България. Посочила, че живее в България от 2018 г., без 4 месеца, през които е била в република Румъния. Пребивавали със съпруга й в други страни за един месец и половина, като посетили Египет, Турция и Йордания. След края на това пътуване, август - септември 2022 г., съпругът й отлетял направо за Украйна, за да се снабди с документи, касаещи украинското му гражданство, а тя се върнала в България. За последно се върнала в Русия през 2020 г. за две седмици.Сочи, че работила като учител на свободна практика. Подала е молба за закрила в Румъния на 13.05.2022 г. Уточнява периодите на пътешествието, което предприели със съпруга й, като посочва за начален период декември 2021 г., а като краен за завръщането й в България -2022 г. Посещавала посолството на Руската федерация в България, гр. Варна, за да подаде заявление за продължаване валидността на паспорта си. Заявила, че семейството й има собствен апартамент в гр. Калининград, Русия, където е постоянният й адрес. Със съпруга й планирали да опитат да се преместят в друга държава. Политическата обстановка в Руската федерация не им харесвала. Решили да експериментират и да живеят в различни райони в Русия - Фрязинб, Сизран, Москва. Пътували до Гърция, харесало им и решили, че може да живеят там. За да може да работи след преместването в чужда държава, семейството се върнало в Москва. След това заминали за двегодишно пътуване към различни държави. В Полша не могли да се адаптират. Заедно посетили 35 държави. Решили да презимуват някъде, където да не е скъпо. Намерили евтина квартира близо до гр.Варна и предприела стъпки, за да започне работа като преподавател на свободна практика. Не е членувала в политическа партия или организация. Участвала е на митинги в Самара и Москва, като така изразявала мнението си,но не е имала взаимоотношения с полицията и не е била арестувана. Във връзка със случващото се в Украйна, била доброволец в БЧК – гр.Варна, виждала семейства с майки и деца и общувала с тях. Разбрала, че хората наистина напускат родината си. Тъй като споделяла това с роднините си, отношенията им били влошени, наричали я „предателка".Смятала, че сега, ако се върне в Русия да види родителите си, може да бъде арестувана и вкарана в затвора. Заявила, че не са й отправяни заплахи в страната й по произход и не й е оказвано насилие. Искала закрила от република България, за да може да живее нормален живот, без агресия и страх, да се развива и да има семейство.

Последвало е издаване на Решение №12686/23.08.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал.1,т. 2 и т. 4 от ЗУБ й е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут като историята на молителката е приета за неубедителна.

С решение № 277 от 25.10.2023 г. по адм.дело № 544/2023 г. Административен съд Русе е отхвърлил оспорването.

С решение № 12 512 / 19.11.2024 г. по адм.дело № 12 194 / 23 г. ВАС на Р България отменил съдебното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

С решение № 166 от 17.01.2025 г. по адм.дело № 922 / 2024 г. Русенският административен съд е отменил оспорения административен акт.При касационната проверка посоченият съдебен акт е отменен и ВАС на Р България с решение по същество на делото е отхвърлил оспорването на Д. Ф. против решение № 12686 от 23.08.2023 г. с мотиви за неубедителна история и извод за икономически характер на емигрантството ( решение № 5 251 от 20.05.2025 г. по адм.дело № 1 820 / 25 г. по описа на ВАС ).

С последваща молба за закрила, която е основание за настоящото сезиране,peг.№ УП 21872/04.07.2025 г. жалбоподателката е поискала международна закрила от Република България. Въз основа на анализ на писмените документи, съдържащи се в административната преписка, е издадено Решение № 50-ОК/24.07.2025 г. на интервюиращ орган при ДАБ, с което последващата молба не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила.

Преценявайки събраните в хода на административното производство доказателства, интервюиращият орган при ДАБ при Министерския съвет намерил, че не са налице материално-правните предпоставки, предвидени в ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което на основание чл. 76,б.“б“, ал. 1, т.2 от ЗУБ издал оспореното решение.

В мотивите на постановеното решение на ДАБ при МС подробно е анализирано проведеното интервю с жалбоподателката, като са преразказани част от изявленията й. Действително,не се установяват дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, защото жалбоподателката не е заявявала да е била преследвана поради своята етническа и религиозна принадлежност или поради политическите си убеждения. Спрямо нея не е било упражнено физическо насилие и не е била обект на репресии по тези причини. По време на интервюто жалбоподателката е заявила, че не е член на политическа партия и не е развивала политическа дейност. Според административния орган, независимо от твърденията й, че имала различно виждане по отношение на "конфликта в Украйна", то, срещу нея не са били предприемани никакви конкретни действия от страна на полицията или на официалните власти. Затова е прието, че Руската федерация няма конкретно изразено негативно отношение спрямо нея.

Приложените като нови доказателства статии от 11.03.2024 г., 27.02.2022 г., 20.02.2024 г. удостоверяват обстоятелства, които вече са били обсъждани и приети за неоснователни в развилото се предходно административно производство. Те са факти, настъпили преди влизане в сила на постановеното от ВАС решение от 20.05.2025 г., отразяват събития, които са се случили през изминалите календарни години и касаят обстоятелства, които чужденката е заявила вече пред административния орган и пред съдебната инстанция, като въз основа на твърденията й ВАС е приел, че не са налице основанията за предоставяне на международна закрила в Република България.

Представените от чужденката интернет извадки и множество статии и доклади не са нови доказателства, тъй като не съдържат данни, сочещи, че лично е била преследвана в държавата й на произход и че официалната власт има каквото и да било негативно отношение спрямо нея предвид финансовата подкрепа за украински граждани на територията на Република България.

Писмената информация от електронните медии, която е общоизвестна и достъпна, не съдържа конкретни данни относно въздействия на описаните в тях събития върху личната бежанска история на търсещата международна закрила. Не се от откриват аргументи, които да доказват, че животът на кандидатката е в риск и има опасност от преследване в държавата й на произход.

Административният орган е анализирал съдържанието на обстоятелствата, описани в чл.8,ал.6 от ЗУБ,според които опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденката е напуснала държавата си по произход, или на дейност, извършена от нея след отпътуването й, освен когато тя е извършена единствено с цел да се получи международна закрила по този закон. С влязлото в сила решение по адм. дело № 1820 от 2025 г. съдът е окачествил като правилни изводите на адм. орган, че в случая се касае за икономически , а не за политически характер на миграцията.

Съгласно чл. 84,ал.2 от ЗУБ, решенията от вида на процесното (по чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ), може да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца.

В конкретния случай, според представените писмени доказателства от дирекция „Миграция“ при ОД на МВР-Силистра, същата е с настоящ адрес в гр.Силистра.

Процесното за настоящото дело решение е издадено в производство по чл. 76б,ал. 1 от ЗУБ от интервюиращ орган на ДАБ, съобразно правомощията му по цитираната разпоредба, по искане на жалбоподателката с подаването на новата молба от 04.07.2025 г.

Както указва законодателят, в това производство не се провежда ново интервю, а само въз основа на представени към новата /последваща/ молба писмени доказателства, административният орган се произнася като може да допусне тази последваща молба или да не я допусне до производство по предоставяне на международна закрила.

При обсъденото по-горе съдържание на оспорения административен акт, съдът приема, че процесното решение за недопускане на последващата молба е издадено от компетентен орган в изисканата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59 от АПК. Решението е надлежно мотивирано.

Съблюдавани са правата на заявителката в хода на административното производство и не е нарушено правото й на защита. При тези констатации, съдът приема, че при постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Предмет на настоящото производство е само недопускането на последващата молба, поради което фактите и доказателствата, свързани с произнасяне на компетентните административни органи и актовете на съда при тяхното обжалване се описват само за проследяване на хронологията на подадените искания /молби/ от страна на жалбоподателката, но не и за преоценка на така установените факти и доказателства, ангажирани в тези производства. Влязлото в сила решение е задължително както за страните, така и за настоящия съд. Установените факти в хода на производството по предоставяне на международна закрила в цитираните съдебни актове се ползва със сила на присъдено нещо и последващо ревизиране на тези факти и доказателства е недопустимо.

В процесния случай подробно са обсъдени фактите, на които се основава последващата молба, противно на изложеното в жалбата.

Въз основа на приетите факти и обстоятелства при предходното административно производство, органът е извел обоснован извод, че не са налице основанията на закона за допускане на последващата молба до съответно производство.

Възражението, въведено в съдебно заседание, че незаличените лични данни на жалбоподателката били основание за уважаване на жалбата е неоснователно, тъй като, след като е прието, че тя не е политически емигрант, то няма значение дали ще е разпознаваема или не в относимата конкретна хипотеза на чл.76б,ал.1,т.2 от ЗУБ.

Обобщено, жалбата срещу оспорения административен акт се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, а оспореното решение е законосъобразно и не страда от пороците, които се твърдят в подадената жалба до съда.

Във връзка с отхвърлянето на жалбата като неоснователно следва да се отхвърли и искането за присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Силистра

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Ф. с peг. № УП21872 от 04.07.2025 г., подадена пред ДАБ при МС за предоставяне на международна закрила в Република България .

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателката за присъждане на разноски.

Решението е окончателно, на основание чл. 85, ал. 3, вр. с чл. 84, ал. 2, вр. с чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ.