№ 5502
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. Д.
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. Д. Административно
наказателно дело № 20241110201687 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на „**********“ ООД, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление: гр. **************, представлявано
заедно и поотделно от управителите ННГ и НПД, срещу Наказателно
постановление (НП) № 38-153 от 12.12.2023 г., издадено от председателя на
Държавна агенция „Национална сигурност” /ДАНС/, с което спрямо
жалбоподателя, на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/ е наложена имуществена санкция в размер на
сумата от 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал.
1 от ЗМИП.
Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени поради
наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Оспорва се възприетата от наказващия орган фактическа
обстановка. Твърди се, че са били изпълнени изискванията на чл. 53, ал. 1 от
ЗМИП, като е била извършена идентификация на лицето, с което е бил
сключен договорът за посредничество, както и че в обяснения от 06.11.2023 г.,
адресирани до наказващия орган е било представено копие на официален
документ за самоличност. Според жалбоподателя непредставянето на копие на
документ за самоличност на клиента в хола на проверката на място и преди
издаването на обжалваното НП не може да се приравни на липса на
идентификация, доколкото в договора били надлежно вписани данните от
документа за самоличност на клиента. Предвид това се поддържа, че
непредоставянето на копие на документа може да се определи като
1
нарушаване на правилата за съхранение на информация или документи, но не
и като липса на идентификация. Освен това се сочи, че обжалваното НП не
отговаряло на изискванията за необходимо съдържание по чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Изразява се и становище за определяне на случая като маловажен и
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка се сочи, че в договора са били
посочени три имена, ЕГН и номер на лична карта на ГВК. Твърди се и че
нарушението е било отстранено своевременно, като в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН срещу акта са подадени допълнителни разяснения и възражение, заедно
с копие от личната карта на ГВК. С тези съображения е направено искане за
отмяна на атакуваното НП, както и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
В депозирана молба моли за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Петкова, която изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното НП да се
потвърди и в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения по същество развива в представени
писмени бележки.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподател е „**********“ ООД, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: гр. **************, представлявано заедно и поотделно
от управителите ННГ и НПД, Предметът на дейност на дружеството -
жалбоподател включва търговско представителство, посредничество и
агентска дейност; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с
цел продажба; посредничество при сделки с недвижими имоти; управление на
недвижими имоти. Дружеството - въззивник е задължено лице по смисъла на
чл. 4, т. 18 от ЗМИП, тъй като извършва по занятие посредничество при
сделки с недвижими имоти.
Със Заповед № ФР-9-189/08.09.2023 г. на директор на Специализирана
административна дирекция „Финансово разузнаване“ - ДАНС било
разпоредено извършване на проверка на „**********“ ООД за установяване
изпълнението на задълженията на дружеството съгласно изискванията на
ЗМИП, Правилника за приложението на ЗМИП /ППЗМИП/ и Закона за
мерките срещу финансирането на тероризма /ЗМФТ/ през периода от
01.01.2023 г. до 31.08.2023 г. Извършването на проверката било възложено на
посочени в заповедта длъжностни лица от Държавна агенция „Национална
сигурност“, дирекция „Финансово разузнаване“, определени като контролни
органи, сред които и свидетелката К. Т. Д - експерт в отдел „Контрол върху
задължените лица по ЗМИП“.
Проверката била извършена с посещение на адреса, където дружеството
- жалбоподател упражнява дейността си - гр. *************. С искане на
документи към Заповед № ФР-9-189/08.09.2023 г. на директор на
2
Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ -
ДАНС проверяващите изискали от законните представители на дружеството -
жалбоподател документи, относими към проверката, сред които и справка за
сключените в проверявания период договори във връзка с посредничество при
сделки с недвижими имоти. Искането за представяне на документи било
връчено на 11.09.2023 г. на законния представител на дружеството -
жалбоподател НД. Впоследствие с ново искане на документи под № 2,
връчено на НД на 12.09.2023 г. били изискани клиентските досиета на
физическите и юридическите лица, посочени в Приложение № 1 към
искането, сред които бил и физическото лице ГВК, като бил определен срок за
представяне на досиетата до 12:00 часа на 14.09.2023 г. Изисканите клиентски
досиета били предоставени на проверяващите за преглед в оригинал на
14.09.2023 г. С последващо искане на документи под № 3, връчено на
14.09.2023 г. на управител на дружеството-въззивник, било изискано
представяне на документи или писмени разяснения във връзка с изпълнението
на чл. 53 и чл. 55 от ЗМИП по отношение на клиентите - физически лица,
посочени в Приложение № 1 към искане за представяне на документи № 2,
тъй като от представените клиентски досиета не било видно изпълнението им.
Бил определен срок за представяне на изисканите документи до 14:00 часа на
18.09.2023 г. В отговор на искане № 3 за представяне на документи били
представени писмени бележки от управителя на дружеството - жалбоподател,
в които било посочено /т. 8/, че при встъпване в делови взаимоотношения
идентифицирането на физическите лица - клиенти на „**********“ ООД се
извършва чрез изискване на официален документ за самоличност, без да се
снема копие от същия, и регистриране на неговия вид, номер и издател;
събирали се данни за имената им, дата и място на раждане, официален личен
идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на
самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност, чийто
срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента, всяко
гражданство, което лицето притежава и постоянен адрес. Посочено било още,
че се събират данни за професионалната дейност на лицето и целта и
характера на участието му в деловите взаимоотношения, като предприетите
действия се документират в протокол и се съхраняват в архив при счетоводния
отдел.
От представеното от дружеството-жалбоподател клиентско досие на
ГВК, проверяващите установили, че на 18.05.2023 г., в гр. София е сключен
Договор за посредничество между ГВК, ЕГН ********** - Възложител и
„**********“ ООД, ЕИК **********, представлявано от управителя НГ -
Изпълнител. Със сключването на договора „**********“ ООД се задължило
да посредничи на ГВК при придобиването на имот, описан в Регистър на
предложените имоти, срещу възнаграждение. Към клиентското досие е
приложена и фактура № **********/03.07.2023 г. с издател „**********“
ООД за извършеното плащане от ГВК в размер на 425 лева. Преди сключване
на договора за посредничество от 18.05.2023 г. не било снето копие от
3
документа за самоличност на ***********, поради което и такова не било
представено заедно с клиентското му досие. Неговите лични данни – три
имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта и дата на издаването й били вписани
в договора.
За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол за
проверка на място по ЗМИП рег. № ФР-10-8037/27.10.2023 г., който бил
връчен на управителя на дружеството - въззивник на 27.10.2023 г.
На 27.10.2023 г. свидетелят К. Т. Д съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № ФР-10-8041/27.10.2023 г., в
присъствието на двама свидетели и в присъствието на законен представител
на „**********“ ООД – управителя НПД, като на последната е връчен
екземпляр и е разяснена възможността за депозиране на писмени възражения
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен за това, че „**********“ ООД, като
задължено лице по чл. 4, т. 18 от ЗМИП, не е идентифицирало клиента си
ГВК, ЕГН **********, чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него, при установяването на делови
взаимоотношения чрез сключване на договор от 18.05.2023 г. за
посредничество при придобиването на имот, описан в Регистър на
предложените имоти, срещу възнаграждение, за което е прието, че съставлява
нарушение по чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
АУАН, с които от страна на дружеството-жалбоподател било представено
копие от личната карта на ГВК.
На 12.12.2023 г. е издадено обжалваното понастоящем НП, с което нa
дружеството-жалбоподател, на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМИП е
наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2 000 /две хиляди/ лева
за нарушение по чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП. НП е връчено на
жалбоподателя на 15.12.2023 г., а жалбата е депозирана на 28.12.2023 г.
При извършената проверка били установени данни и за други
административни нарушения, извършени от дружеството - жалбоподател, във
връзка с приложението на ЗМИП и ППЗМИП.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на събраните доказателства по делото.
По делото са приобщени следните писмени доказателства, които съдът
приема за достоверни: Наказателно постановление (НП) № 38-153 от
12.12.2023 г., издадено от председателя на ДАНС; АУАН № ФР-10-8041 от
27.10.2023 г.; Заповед № ФР-9-189/08.09.2023 г. на директор на
Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ –
ДАНС; заповед рег. № З-1085/18.04.2018 г. на Председателя на ДАНС;
Заповед рег. № З-2121/14.08.2023 г. на Председателя на ДАНС; констативен
протокол за проверка на място по ЗМИП рег. № ФР-10-8037/27.10.2023 г.; 3 бр.
искане на документи и приложение № 1 към искане № 2; писмени бележки от
4
18.09.2023 г. във връзка с искане № 3; Договор за посредничество от
18.05.2023 г.; фактура № **********/03.07.2023 г. с издател „**********“
ООД; протокол от 18.05.2023 г.
Посочените писмени доказателства не разкриват вътрешни
противоречия, поради което обстойният им анализ не е необходим.
Посредством тези доказателства еднопосочно се установява фактическата
обстановка по случая. В подкрепа на изводимите факти са и доказателствата,
възпроизведени с показанията на свидетеля К. Т. Д, които съдът приема за
достоверни. От показанията на този свидетел се установяват обстоятелствата
около извършената с нейно участие проверка, изисканите и представени от
дружеството-жалбоподател документи и писмени обяснения и направените
във основа на тях констатации. Доколкото показанията на свидетеля Николова
са логични, последователни и съответстващи напълно на останалите
доказателства по делото, съдът ги кредитира и ги ползва при формирането на
фактическите си изводи.
При установената по делото фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
Наказателното постановление и актът, с който е установено
нарушението, са издадени от компетентни органи съгласно чл. 123 ал. 1
ЗМИП. Съгласно чл. 123 ал. 1 ЗМИП актовете за установяване на нарушенията
се съставят от контролните органи на дирекция „Финансово разузнаване“ на
Държавна агенция „Национална сигурност“, а съгласно чл. 108 ал. 2 ЗМИП
контролни органи са определените от председателя на Държавна агенция
„Национална сигурност“ длъжностни лица от състава на дирекция
„Финансово разузнаване“ на агенцията. От писменото доказателство - Заповед
рег. № З-2121/14.08.2023 г. на Председателя на ДАНС е видно, че
свидетелката К. Д - експерт в отдел „Контрол върху задължените лица по
ЗМИП“ е сред определените от Председателя на ДАНС контролни органи по
смисъла на чл. 108 ал. 2 от ЗМИП. Наказателното постановление е издадено от
Председателя на ДАНС съгласно чл. 123 ал. 1, изречение второ от ЗМИП.
АУАН и НП са издадени и при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 2 и
ал. 3 ЗАНН давностни срокове, както и срокът на абсолютната погасителна
давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /съобразно
указанията, дадени в ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/.
При съставяне на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Актът е съставен в присъствие на законния
представител на дружеството - жалбоподател и в присъствието на двама
свидетели, подписан е от съставителя, свидетелите и представляващия
въззивника, на когото е предявен за запознаване и му е връчен препис.
5
Както АУАН, така и НП съдържат предписаните от закона реквизити
като минимално изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в НП се съдържа ясно и пълно
фактическо описание на нарушението, като са конкретизирани всички значими
обстоятелства. Не са основателни възраженията на жалбоподателя за
допуснати в предсъдебната фаза на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, отнасящи се
до съдържанието на наказателното постановление. АУАН и НП имат
съдържанието по чл. 42 ал. 1 от ЗАНН, съответно - чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, като
и в двата документа, при пълна идентичност са описани всички съставомерни
признаци на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които е
извършено - в това число и датата /18.05.2023 г./ и мястото на извършването
му /гр. София/, като са посочени и нарушените материалноправни разпоредби,
които напълно кореспондират със словесното описание на нарушението.
Съдът намира, че и материалният закон е правилно приложен, като
възраженията на жалбоподателя за липса на осъществен състав на
административно нарушение не са основателни.
Предвид предмета си на дейност „**********“ ООД, ЕИК: **********,
е задължено лице по смисъла на чл. 4 т. 18 от ЗМИП и следва да прилага
мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на
изпирането на пари, в това число и комплексна проверка на клиентите /чл. 3
ал. 1 т. 1 ЗМИП/. Комплексната проверка на клиентите включва
идентифициране на клиентите и проверка на тяхната идентификация /чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗМИП/. Редът и начинът за идентифициране на клиентите и
проверка на тяхната идентификация са уредени в Раздел V, Глава II
„Комплексна проверка“ на ЗМИП. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗМИП
предвижда, че идентифицирането на физическите лица се извършва чрез
представяне на официален документ за самоличност по см. на § 1 т. 12 от ДР
на ЗМИП и снемане на копие от него.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗМИП урежда момента, в който следва
да се приложат мерките за комплексна проверка, в това число и
идентифицирането на клиентите и проверка на тяхната идентификация, а
именно - преди установяване на делови взаимоотношения по см. на § 1, т. 3 от
ДР на ЗМИП. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП „делово взаимоотношение“ е
стопанско, търговско или професионално взаимоотношение, което е свързано
с дейността по занятие на задължените институции и лица по този закон и към
момента на установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на
продължителност.
С договора за посредничество от 18.05.2023 г. дружеството -
жалбоподател е поело задължение да осъществява посредничество спрямо
възложителя ГВК при придобиването на имот, описан в Регистър на
предложените имоти, срещу възнаграждение, като представи имоти съгласно
търсенето на възложителя; извърши проверка на избрания имот при желание
6
на възложителя, по представени от собственика на имота документи към
сключването на предварителен и окончателен договор и др. Видно е, че
предметът на договора от 18.05.2023 г. е свързан с дейността по занятие на
дружеството - въззивник, като същевременно предвид задълженията на
посредника, посочени в договора, може да се предполага, че възникналото по
силата на договора правоотношение с ГВК ще има елемент на
продължителност. Ето защо следва да се приеме, че със сключване на договора
за посредничество, между „**********“ ООД и ГВК е установено делово
взаимоотношение по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП.
Предвид горното дружеството - жалбоподател е било длъжно преди
установяване на делово взаимоотношение с ГВК чрез сключване на договор за
посредничество на 18.05.2023 г. да приложи мерките за комплекса проверка на
клиента по начина, предвиден в чл. 53, ал. 1 от ЗМИП - чрез представяне на
официален документ за самоличност и снемане на копие от него. Съгласно § 1,
т. 12, б. „а“ от ДР на ЗМИП „официален документ за самоличност“ е документ
по смисъла на чл. 13 (лична карта и паспорт за българските граждани) и чл.
14, ал. 1 от Закона за българските лични документи.
Не е спорно между страните по делото, а се установява и от приобщения
по делото доказателствен материал, че преди установяване на деловото
взаимоотношение с ГВК със сключване на договора за посредничество от
18.05.2023 г. дружеството - въззивник не е снело копие от официален
документ за самоличност - лична карта на ***********. Това се установява
както от факта, че копие на такъв документ не е наличен в досието на този
клиент, представено от дружеството-жалбоподател в изпълнение на искане №
2 за предоставяне на клиентските досиета на физическите и юридическите
лица, посочени в Приложение № 1 към искането, така и от обстоятелството,
че документът не е бил представен на проверяващите лица след като с искане
№ 3 изрично е било изискано представяне на документи или писмени
разяснения във връзка с изпълнението на чл. 53 и чл. 55 от ЗМИП по
отношение на клиентите - физически лица, посочени в Приложение № 1 към
искане за представяне на документи № 2, като изрично в искането е посочено,
че от представените клиентски досиета не било видно изпълнението на
посочените законови разпоредби. Този извод следва и от обстоятелството, че в
отговор на това искане /под № 3/ дружеството-жалбоподател, чрез управителя
си, е депозирало писмени бележки, в които изрично е посочено /в т. 8/, че при
встъпване в делови взаимоотношения идентифицирането на физическите лица
- клиенти на „**********“ ООД се извършва чрез изискване на официален
документ за самоличност, без да се снема копие от същия .
Съдът прецени като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
бил извършил идентифициране на клиента чрез снемане на личните му данни,
включително номер на лична карта, доколкото законодателят изрично е
вменил в задължение на лицата по чл. чл. 4 т. 18 от ЗМИП, в която категория
попада и „**********“ ООД, да извършват идентификация по посочения в
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗМИП начин - чрез представяне на официален
7
документ за самоличност и снемане на копие от него, което в случая не е било
сторено от дружеството-жалбоподател, преди установяване на деловото
взаимоотношение с ГВК със сключване на договора за посредничество от
18.05.2023 г., с което дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 53, ал. 1,
вр. чл. 15, ал. 1 от ЗМИП. Доколкото се касае за ангажиране
административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е
обективна и безвиновна, то не подлежи на обсъждане субективната страна на
нарушението.
Не са основателни според настоящия съдебен състав доводите на
жалбоподателя, че случаят следва да се третира като маловажен, тъй като
същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от същия вид. В случая не се установяват никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушението е формално, поради
което липсата на настъпили вредни последици не следва да се преценява като
обстоятелство, което сочи на по-ниска степен на обществената му опасност.
Не е смекчаващо отговорността обстоятелство последващото снабдяване с
копие от документа за самоличност на възложителя по договора за
посредничество, тъй като разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗМИП изисква
мерките за комплексна проверка да се прилагат преди установяване на делото
взаимоотношение, а в случая дружеството - въззивник е изпълнило
задължението си за снемане на копие от документа за самоличност не само
след установяване на деловото взаимоотношение с ГВК, но и след образуване
на административнонаказателното производство. Не се цени като
обстоятелство, водещо до извод за по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението и това, че при установяване на деловото взаимоотношение с
***********, макар да не е било изготвено копие от документа за
самоличност на същия, в договора са вписани данните от личната карта на
Костадинов, тъй като отсъствието на снето копие на документа за
самоличност прави невъзможно съпоставянето им с действително посочените
в документа за самоличност данни. В случая задълженото лице е пропуснало
да идентифицира по законоустановения ред свой съконтрагент по сделка, с
което е застрашило обществените отношения, насочени към превенция срещу
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, според
ясно формулираната цел на закона (чл. 1 от ЗМИП), в степен, достатъчна, за да
обуслови ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Именно в тази насока следва да се цени обстоятелството, че при проверката са
установени и други административни нарушения, част от които също са се
изразили в неизготвяне на копие на документа за самоличност на физическите
лица - клиенти на жалбоподателя или представляващи клиент - юридическо
лице, което сочи, че дружеството - въззивник трайно е пренебрегвало и не е
изпълнявало задължението си по идентификация на физическите лица -
клиенти и законни представители на клиентите си - юридически лица за
значителен период от време /проверката обхваща период от осем месеца/,
което се подкрепя и от депозираните пред проверяващите длъжностни лица
8
писмени бележки от жалбоподателя, в които изрично е посочено, че при
встъпване в делови взаимоотношения идентифицирането на физическите лица
- клиенти на „**********“ ООД се извършва чрез изискване на официален
документ за самоличност, без да се снема копие от същия, което обстоятелство
изключва извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението.
За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 53, ал. 1, вр. чл. 15,
ал. 1 от ЗМИП, в разпоредбата на чл. 116, ал. 1 т. 2 от ЗМИП се предвижда
налагане на наказание „имуществена санкция“ в размер от 2000 до 20 000 лв.,
когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец. Наказващият
орган е наложил на въззивника имуществена санкция в минималния размер,
предвиден в чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, който по агр. от разпоредбата на чл.
27, ал. 5 от ЗАНН не може да бъде намаляван. Наказанието е съобразено с
конкретната степен на обществена опасност на нарушението и на нарушителя
и би могло да постигне целите по чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът приема жалбата за
неоснователна, при което атакуваното с нея НП следва да се потвърди.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за
присъждане на каквото е направено съответно за това и своевременно искане.
Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а именно в размер на сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
съобразно фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че
юрисконсултът се е явил в откритото съдебно заседание. За заплащане на тази
сума следва да се осъди жалбоподателят, който с поведението си е станал
повод за това въззиваемата страна да направи разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 38-153 от
12.12.2023 г., издадено от председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност” /ДАНС/, с което спрямо „**********“ ООД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр. **************, представлявано заедно
и поотделно от управителите ННГ и НПД, на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е наложена
имуществена санкция в размер на сумата от 2 000 /две хиляди/ лева за
нарушение по чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП.
ОСЪЖДА „**********“ ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес
9
на управление: гр. **************, представлявано заедно и поотделно от
управителите ННГ и НПД, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл.
144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на Държавна агенция
„Национална сигурност”, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
направени във връзка с производството по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10